№ 192
гр. Габрово, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Минка Л. Г.
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210102022 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. Г. Г., с
пълномощник адвокат Р. Н. от АК Габрово, против Р. С. Б..
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 1
от ГПК.
Ищцата твърди, че с издаден изпълнителен лист от 12.01.2009 г. по ч.гр.д.
№42722/2008 г. на СРС, в качеството на солидарен длъжник с Р. С. Б., тя е осъдена да
заплати на първоначалният кредитор „Банка Пиреос България" АД сумата от 2 576.24
лв. - главница по договор за потребителски кредит, сумата от 116,68 лв. – лихва,
съгласно чл.8.ал. 1 от Договора за кредит за периода 09.06.2006 г до 05.12.2008 г.,
сумата 348,62 лв. - наказателна лихва за периода 30.10.2006 г. - 05.12.2008 г. и законна
лихва от 05.12.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186.57лв. -
разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 836/2011 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег. №735, с
район на действие ОС Габрово. На ищцата е връчена Призовка за доброволно
изпълнение на 19.09.2011 г.
С молба вх. № 6205/13.09.2011 г. другият длъжник Р. С. Б. заявява, че е погасил
изцяло задължението към първоначалният взискател ,,Банка Пиреос България" АД и
встъпва в правата на кредитора по делото срещу Й. Г. Г..
Последното изпълнително действия спрямо ищцата е от 27.01.2017 г., след което
по делото не са извършвани никакви изпълнителни до настояшия момент. Считано от
1
тази дата е изминал период от 7 г. и 10 м., в който е изтекъл 5-годишния срок по закон,
с изтичането на който вземането на взискателят - ответник се е погасило по давност.
Съгласно справка от деловодството на ЧСИ Звезделина Василева за актуален размер
на дълга, вземането - предмет на настоящия иск е в общ размер на 10 341,89 лв.
С оглед изложеното е безспорно, че вземането на взискателя по изп.дело
№836/2011 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева е недължимо. Правният интерес
на ищцата за предявяване на иска е наличието на висящо спрямо нея изпълнително
производство, вписването й като длъжник в регистъра на КЧСИ и запор на банковите
й сметки, което значително ограничава възможностите й за задоволяване на
обикновени житейски потребности, като ползване на кредит, закупуване на стоки и
МПС на лизинг и др., както и получаването на възнаграждения по банков път от
извършени трудови дейности.
Предвид гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че тя не дължи на ответника сумите по образуваното
изпълнително дело №836/2011 г. по описа на ЧСИ - Звезделина Василева в общ размер
на 10 341,89 лв., поради изтекла 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Претендират се и
направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 38 от ЗА.
В с.з. адвокат Н. поддържа предявения иск и излага подробни съображения за
уважаването му.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощник адвокат И. С. от АК Габрово. В отговора се признава предявения иск и
по-конкретно - че давността на вземането на ответника срещу ищцата е изтекла. Моли
да не бъдат присъждани претендираните от нея разноски, тъй като е налице хипотезата
на чл. 78 ал. 2 oт ГПК - с поведението си той не е дал основание за предявяването на
настоящия иск. Ищцата е могла, считано от 27.01.2019 г., на осн. чл.433 ал. 1 т. 8 от
ГПК да поиска прекратяване на изпълнителното производство и отмяна на всички
обезпечителни мерки, наложени по него. На второ място, след изтичане на давността
ответникът, в качеството си на взискател, не е предприемал никакви действия по
събирането на дълга, които да налагат ищцата да се защитава с отрицателен иск за
установяване на изтекла давност. Поради това се прави искане за определяне на
възнаграждение на процесуалния представител на ответника по реда на чл. 38 от ЗА,
което да бъде възложено в тежест на ищцата.
В с.з. ответникът не се явява. Не се явява и процесуалният му представител.
Поради направеното в отговора на исковата молба признание на предявения иск и
непостигането на съдебна или извънсъдебна спогодба, съдът е уважил искането на
процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение при условията на
чл. 237 от ГПК, с протоколно определение от 15.04.2025 г.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, прие следното от фактическа и правна страна:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като в исковата
молба се излагат твърдения за предприети от ответника действия за събиране
на вземане, за което ищцата е задължено лице, а същата го оспорва.
При наличие на признание на иска от ответната страна и при направено от
ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, следвайки
нормата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху
направеното признание. Ищцовата претенция се установява и от представените с
исковата молба писмени доказателства:
Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 836/2011 г. по описа на
ЧСИ Звезделина Василева, рег. №735, с район на действие ОС Габрово, същото е
образувано въз основа на молба с вх. № 6205/13.09.2011г. от ответника Р. С. Б.. В
молбата се посочва, че ответникът е заплатил изцяло задълженията в общ размер от
4552,36 лв. за които срещу него и ищцата, в качеството им на солидарни длъжници, е
издаден изпълнителен лист от 12.01.2009 г. по ч.гр.д.№42722/2008 г. на Софийски
районен съд в полза на „ Банка Пиреос България" АД, поради което встъпва в правата
на кредитора срещу ищцата.
На 19.09.2011 г. ЧСИ е връчил на ищцата Призовка за доброволно изпълнение.
От изпълнителното дело не се установяват извършени изпълнителни действия
след посочената в исковата молба дата – 27.01.2017 г., като този факт се признава и от
ответника.
От приложената справка за размера на дълга на ищцата към 28.11.2024 г. се
установява, че същият възлиза на 11 334,48 лв.
Настоящият състав констатира и липсата на визираните в чл. 237 ал. 3 от ГПК
пречки, а именно: признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма
пречки страната да се разпорежда с него. Към настоящия момент признанието на
исковете не може да бъде оттеглено от ответника, поради което съдът намира, че са
налице предпоставките за произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, вземането се погасява с изтичане на
петгодишна давност, за която е безспорно, че е изтекла към момента на предявяване на
иска – 28.11.2024 г., като не се твърди и не се представят доказателства за спиране или
прекъсване на давностния срок. При това положение предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По таксите и разноските:
Основателно, с оглед разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ е
искането на процесуалния представител на ищцата за осъждане на ответника да му
3
заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на осн. чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА, изразяваща се в процесуално представителство по делото.
Направеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 2 от ГПК за възлагане на разноски
на ищцата при признание на иска, съдът намира за неоснователно, по следните
съображения:
За да се разпределят разноските според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да
са осъществени две кумулативни предпоставки - ответникът с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на
първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. Трайна и
последователна е практиката на Върховния касационен съд за хипотезата, при която
ответникът по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК (съответно чл.
124, ал. 1 ГПК) разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, въз основа на него е образувано изпълнително
производство, от кредитора не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата
давност и същият е признал иска с отговора на исковата молба. За тези случаи се
приема, че единственият ред за защита на ищеца чрез отричане правото на
принудително изпълнение на вземането, поради изтекла давност, е предявяване на
иска по чл. 439 ГПК (чл. 124, ал. 1 ГПК). Посочва се още и че предявяването на иска
се явява условие за упражняване на субективните права на ищеца, тъй като наличието
на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да
поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
погасителната давност, за съсебното предявяване на което причина е поведението на
кредитора. При тези съображения се приема, че в конкретните случаи следва да бъде
отречено приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е налице първата
предпоставка от фактическия й състав ответникът да не е дал повод за завеждане на
иска. /В този смисъл са Определение № 320/20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на II
търговско отделение на ВКС, Определение № 60360/08.11.2021 г. по гр. д. № 4112/2021
г. н а IV гражданско отделение на ВКС, Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д.
№ 2100/2022 г. на I търговско отделение на ВКС, Определение № 2467/25.09.2024 г. по
ч. т. д. № 1745/2024 г. на първо търговско отделение на ВКС, Определение №
2168/31.07.2024 г. по ч. т. д. № 1351/2024 г. на II търговско отделение на ВКС,
Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на IV гражданско
отделение на ВКС, Определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на II
търговско отделение на ВКС, Определение № 3252/27.10.2023 г. по ч. гр. д. №
3618/2023 г. на III гражданско отделение на ВКС и др. /.
За да определи размера на възнаграждението на адв. Н., съдът взе предвид
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС в решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. В съответствие с практиката на ВКС
/определение №343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и
4
определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., ТК, І отд./ съдът взе предвид
невисоката фактическа и правна сложност на делото, уважения материален интерес,
приключването на делото в едно съдебно заседание, както и препоръчителния
критерий в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Въз основа на съвкупната преценка на всички изложени
обстоятелства съдът ще осъди ответника да заплати в полза на адвокат Н.
възнаграждение в размер от 700 лева.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на д.т., ответникът ще бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по смета на РС Габрово, дължимата държавна такса по
делото, която е в размер от 413,67 лв., на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 439 ал.1 от
ГПК, по отношение на Р. С. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, кв. **********
№25, че Й. Г. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********" №202, не
дължи сумата 10 341,89 лв. /десет хиляди триста четиридесет и един лева и
осемдесет и девет стотинки/, за събирането на която е образувано изпълнително дело
№ 836/2011 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег. №735, с район на действие
ОС Габрово, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, кв. ********** №25, да
заплати на адвокат Р. Д. Н. от АК Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. "Евтим Дабев" №
8, сумата 700,00 лв. /седемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Й. Г. Г., на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, кв. ********** №25, да
заплати в полза на държавата, по сметка на РС Габрово, държавна такса по делото в
размер от 413,67 лв. /четиристотин и тринадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, както и 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5