№ 527
гр. Велико Търново, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110101202 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, иск с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС .
Ищцата И. М. М. твърди в исковата си молба, че с ответника са бивши съпрузи,
бракът на които е прекратен с развод по гр.д.№ *** г. на ВТРС. Посочва, че по време на
брака са придобили три недвижими имота в с.***, обл.***, които след развода са останали в
режим на обикновена дялова съсобственост. Заявява, че и трите имота се ползват само от
ответника и тъй като тя била лишена от ползване, отправила нотариална покана получена на
7.11.2023 г. за плащане на обезщетение за ползата, от която е лишена в размер на общо 1200
лева месечно за трите имота. Твърди, че ответникът не е платил исканата сума за 1 месец,
считано от получаване на поканата , поради което подала заявление по чл. 410 от ГПК за
заплащане на сумата от 1200 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане, но
ответникът възразил срещу издадената заповед. Моли съда да приеме за установено, че
ответникът й дължи сумата 1200 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение по г.гр.д.
№ 350/2024г. на ВТРС, с лихва за забава от 12.12.2023г.. Претендира разноски.
Ответникът Д. М. С. оспорва исковата молба, като неоснователна. Посочва, че ищцата
не е лишена от ползване на имотите и че рентата за декар земеделска земя е годишна, а не
месечна и рядко надхвърля 150 лева на година. Твърди, че е лишен от ползване на
съсобствения с ищцата имот - апартамент в гр.*** , въпреки, че изплаща заема за него.
Твърди, че единият от имотите бил собственост на дядо му, а другите обещал да прехвърли
на децата си. Оспорва таксите и разноските по делото.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното и достига до следните прави изводи:
Съдът намира ищцовата претенция за доказана по своето основание и частично
основателна по отношение на размера.
По делото не се спори, че след прекратяването на брака между страните с развод през
2009г., ищцата притежава ½ ид.ч. от недвижимите имоти – 3 дворни места в с.***, общ. ***
с площ 2345 кв.м., 2054 кв.м. и 1900 кв.м. Имотите са закупени през време на брака между
страните и след прекратяването му ответникът притежава собствеността върху останалата ½
ид.ч. от имотите.
По делото безспорно се установи, че имотите са ползвани единствено от ответника,
който живее в същото населено място с.***, а ищцата в гр.***. Не се спори и факта на
отправянето на покана от страна на ищцата за осигуряване ползването на собствената част
от имотите или евентуалното заплащане на обезщетение за времето през което е лишен от
ползването – нотариалната покана е връчена на ответника на 7.11.2023г.
Безспорно се установи, че през процесният период от време - един месец след
получаването на писмената покана от 8.11.2023г. до 8.12.2023г., имотите са ползвани от
ответника, следователно другият съсобственик има право на обезщетение за времето през
което е лишен от ползването на съсобствената вещ.
Не се спори и факта на отправянето на нотариалната покана, представляваща
едностранно волеизявление на съсобственика за обезщетение, определено по размер. Не се
спори, че поканата е получена на 7.11.2023г., както и че след като е поканен, ответникът не е
предоставил търсеното обезщетение. В този смисъл, съдът приема за доказан началният
момент от който следва да се присъди обезщетението – или датата на получаването на
нотариалната покана – 7.11.2023г. Като крайна дата за търсеното обезщетение следва да се
приеме 8.12.2023г. – периодът на претендираното обезщетение от ищцата е за един месец
след връчване на поканата, според издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 350/2024г.
на ВТРС
В този смисъл, съдът приема за доказана ищцовата претенция по отношение
претендираният период.
По отношение на размера по делото беше допусната и изслушана съдебно -оценъчна.
Съгласно заключението на експертизата, месечната пазарна наемна цена на процесните
имоти за месец ноември 2023г., възлиза на 133 лв., оценени като овощни градини. Съдът
кредитира заключението на експертизата, предвид на това, че при извършването на задачата,
вещото лице е съобразило подробно характеристиките на имотите: местонахождение, площ,
състояние и т.н. и проучване на действащите наемни цени. С оглед направените от вещото
лице уточнения в съдебно заседание, че тъй като трите дворни места на в регулация и има
постройка за живеене, пазарният наем може да нарастне, и тъй като имотите представляват
именно такива дворни места с овощни градини, съдът приема, че месечният наем за
м.ноември 2023г. за трите имота в с.*** възлиза на сумата общо 200 лв.
Изложеното мотивира съда да приеме ищцовата претенция за основателна и доказана
2
по размер до сумата от 100 лв. месечно – пазарния месечен наем за ½ ид.ч. от имотите, или
дължимото обезщетение за процесният период от време – за един месец след 8.11.2023г. до
8.12.2023г., възлиза на 100 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че ответникът дължи на ищцата сумата в
размер на 100 лева, представляваща дължимото обезщетение за процесният период от време
– за един месец след 8.11.2023г. до 8.12.2023г., ведно със законната лихва от 12.12.2023 год.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
350/2024г. на ВТРС, като искът за разликата от 100 лв. до пълния предявен размер от 1200
лв. следва да бъда отхвърлен, като неоснователен.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен
иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 22.92 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 350/2024г. на ВТРС и 56.25 лв. разноски п настоящото
дело.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноските по делото в
размер на 366.67 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска и съобразно приложения за
това списък.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Д. М. С. от с.***,
община ***, ул. *** № 13, с ЕГН **********, дължи на И. М. М. от град ***, ул. "***" №
***, с ЕГН **********, сумата в размер на 100 лева /сто лева/ - главница, представляваща
обезщетение за ползите, от които е лишена вследствие на ползването на описаните в
заявлението имоти само от длъжника за един месец от 8.11.2023г. до 8.12.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.12.2023 година, до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 350/2024 г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 лв. до пълния
предявен размер от 1200 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. С. от с.***, община ***, ул. *** № 13, с ЕГН **********, да заплати
на И. М. М. от град ***, ул. "***" № ***, с ЕГН **********, сумата 22.92 лв. /двадесет и два
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 350/2024г. на ВТРС
и сумата 56.25 лв. /петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по настоящото
дело.
ОСЪЖДА И. М. М. от град ***, ул. "***" № ***, с ЕГН **********, да заплати на Д.
М. С. с постоянен адрес в ***, ул. "***" № ***, ет. 4, ап. 10, с ЕГН **********, сумата
366.67 лв. /триста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4