Решение по дело №1590/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260153
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20205300501590
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260153

 

                                       01.10.2020г., гр.Пловдив

 

                                 В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                Председател:  Виолета Шипоклиева

                                                            Членове: Фаня Рабчева

                                                                            Костадин Иванов

 

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1590/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                     Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на И.Н.Д. *** против Решение № 1406/ 14.04.2020г . постановено по гр. д. № 2836/ 2019г. по описа на ПРС – ХII гр.с., с което е осъден жалбоподателя  да заплати на “Кредит консулт” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 14400 лв / вкл. ДДС / - възнаграждение по чл.5 от договор между страните от 01.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 076,52 лева обезщетение за забава в плащането на част от главницата / 2880 лв/ за периода 16.06.2015г – 19.02.2019г. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявения от ищеца иск, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

                        Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемото дружество  “Кредит консулт” ЕООД – гр. Пловдив, в което се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение, по изложени доводи в отговора, претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        Ищцовото дружество “Кредит консулт” ЕООД – гр. Пловдив е предявило обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД против И.Н.Д. *** за заплащане на исковите суми за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на извършена от ищеца в качеството си на изпълнител услуга по сключен на 01.06.2015г. Договор за консултантски услуги с предмет” изработка за заявление за подпомагане и бизнес план, подготовка на заявки за плащане, необходими за кандидатстването на възложителя / ответника/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони, в степен на комплектованост и обоснованост, изискване по Наредба №9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.” на обща стойност на проекта  246 621,48 лева. Исковете претенции се основават на обстоятелствата, че ищецът изпълнил договорните си задължения точно и в срок по т.1 р.III от договора, като ответникът приел чрез приемо-предавателен протокол, подписан на 06.06.2015г. , извършеното от изпълнителя, без възражения, като изготвеният проект бил внесен в РА – София на 08.06.2015г. ,но преди проекта да бъде разгледан за одобрение ответникът се отказал от изпълнението на проекта, което било отразено в образувано по образуваната в РА-София преписка с № 19/04/1/0/03143. Уговореното по договора възнаграждение за изпълнителя било в общ размер от 12 000 лева без ДДС и 14 400 лв с ДДС, като следвало да се изплати по начин: 2 400 лв без ДДС до десет дни след предаването на комплекта документи и 9 600 лв без ДДС до десет дни след одобрението на проекта от РА-София. Проектът не бил одобрен поради отказ за изпълнение, като оставащата част  от уговореното плащане в размер на 9 600 лв се счита, че се дължи от датата на подаване на исковата молба, която представлява покана за изпълнение. Към исковата молба са представени писмени доказателства, вкл. процесния договор между страните, с доказателствено искане за изискване на посочената преписка от ДФ Земеделие- Разплащателна агенция, уважено от съда чрез нейното изискване и приемане по делото.

                        Ответникът с отговора си по чл.131 ГПК оспорил исковите претенции въз основа на възражението, че ищецът черпи права от договора с дата 01.06.2015г. , който по своя характер е договор за изработка, по който изработеното от ищцовото дружество е непълно, некачествено и негодно, което е довело до провал на проекта, поради което се касае за лошо изпълнение, равно на неизпълнение и за което не се полага възнаграждение; направено е възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие, като е оспорена истинността на положения на стр.3, в долен десен ъгъл  под думата “изпълнител” като неподписан от посоченото лице Д. Д.; направено е и възражение за погасителна давност.

                        С обжалваното решение е прието, че съобразно  представения по делото договор от 01.06.2015г. ищецът се задължил да изготви неопределен, но определяем обем документи , изисквана по Наредба № 9/ 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.”, като въз основа на тълкуване на чл.1 във връзка със задължението на изпълнителя по т.III.1 от договора, е прието, че задължението на изпълнителя е да подготви пълен комплект документи, достатъчен, така че подадената от Д. заявка да бъде одобрена от РА, след като се доказва изпълнение от страна на ответника на условията, поставени в цитираната наредба; въз основа на представения Приемо-предавателен протокол от 06.06.2015г. на Д. е бил предаден комплект документи, по който работата е била приета от ответника без възражения; прието е също така, че данни за некачествено изпълнение могат да се извлекат от уведомително писмо по цитираната преписка № 19/04/1/0/03143, изхождащо от ДФ Земеделие по делото, адресирано до ответника за отстраняване на определени недостатъци в заявлението, но предвид записа в протокола , че са предадени “и други” документи, възражението за негодност / недостатъчност” на изготвената документация не е споделено от съда; с оглед неоспорване на датите в частта на материалите по преписката от 08.06.2015г.  е прието, че най-късно към тази дата , заявлението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е било подадено в РА от ответника, а от уведомителното писмо като официален документ с дата от 15.09.2015г. е прието, че към септември 2015г. изготвените от ищеца документи били предадени на пред ДФ Земеделие, част от недостатъците били отстранени от ответника, но въпреки това посочената преписка била прекратена по желание на ответника, обективирано в молбата му от 20.11.2015г., без данни по делото  относно мотивите на ответника за това. С оглед на това, основавайки се на чл.IV от договора, съобразно който възнаграждението по договора се дължи дори когато възложителят не си е послужил с проектната документация, отказал е действия, водещи до одобряването на проекта  или от изпълнението на одобрения такъв, районният съд е уважил претенцията на ищеца; по отношение на правоизключващите възражения за неподписване на договора от управителя на ищцовото дружество, същото останало недоказано поради неангажиране на доказателства в подкрепа на твърдението, а относно погасителната давност е приет началния момент относно първата вноска от деня след изтичане на дадения на ответника срок от 17.06.2015г., а за остатъка – след изтичането на десет дни от датата, на която отпада окончателно възможността за одобрението на проекта, в случая поради прекратяването на преписката с решение от 07.12.2015г. при неговата обжалваемост от две седмици, е определен началният момент от 23.12.2015г. , без основание за приемане на кратката погасителна давност, е прието с оглед датата на подаване на исковата молба – 19.02.2019г – неизтекла погасителна давност.

                            С въззивната жалба са релевирани възраженията, свързани с правната квалификация на исковете, като е направен довод за това, че се касае за договор за изработка, а не за договор за поръчка, както е било прието от съда в доклада по делото, което рефлектира в разпределението на доказателствената тежест; независимо от това се сочи от жалбоподателя правната природа на договора в случая не е от съществено значение, тъй като от съществено значение е дали ищецът е изправна страна и дали е изпълнил всички условия по договора, които могат да породят задължението на ответника за плащане, в какъв размер и срокове, както и дали ответника е извършил такова плащане; не ес оспорва от ответника, че между страните е подписан процесния договор, че ищецът е готвил документация по този договор, а ответникът е приел същата, като същият се е отказал от кандидатстването и процедурата пред ДФ Земеделие по одобрението е била прекратена, както и неустановено ответникът да е кандидатствал отново и да е получил одобрение на процесния проект; не се оспорва също от жалбоподателя, че същият не е извършвал плащания към ищеца по този договор; поддържа се обаче възражението от страна на жалбоподателя относно годността на проекта, което от своя страна се сочи да изисква установяването на този факт чрез прилагане на проекта и изготвяне на експертиза, с оглед на което ищецът при главно и пълно доказване не е установил годността на предадения проект; счита се  изводът на районния съд в тази насока за необоснован, тъй като липсват реални доказателства за годността на проекта да породи целения със сключването на договора резултат – одобрение на проекта от  РА; с оглед на това се възразява , че липсват доказателства за точно изпълнение от страна на ищеца, а именно, че същият е изправна страна по договора, поради което жалбоподателят не дължи никакво плащане по договора- нито за главница, нито за лихва. Алтернативно ако се приеме въз основа на това, че ответникът е подписал приемо-предавателния протокол , независимо, че не е станало ясно доколко документацията върши работа, то да се приеме, че същият дължи сумата само по първата дължима вноска от 2 440 лв без ДДС, съответно 2880 лв с ДДС, съставляваща реалната стойност на поръчаната по договора за изработка документация, а върху това вземане вземането за мораторна лихва погасено по давност съобразно чл.111, б.”в” ЗЗД; направено е и възражението, че за дължимост на втората вноска по договора е налице специално изискване – проектът да бъде одобрен, като условие за изискуемост  на тази сума, като същата не се дължи при простото подаване на някаква документация от ищеца на ответника; сочи се, че втората вноска като останалата част от договорената сума е като гратификация за това, че проектната документация е одобрена, че същата е довела до финансиране на възложителя като резултативна уговорка, платима при сбъдване на условието “одобрение”, без наличие на уговаряне между страните относно причините, поради което не се стигнало до одобрение.     

         Жалбата е неоснователна.

         По възражението относно правната квалификация на исковете следва да се отбележи, че съдебната практика не е еднозначна и макар в преобладаващата такава да се възприема, че процесната сделка за консултантски услуги се регулира от правилата на договора за изработка съобразно уредбата на чл.258-269 ЗЗД, с постановеното по този въпрос на основание чл.290 ГПК №5/ 15.03.2010г. по гр.д.№390/ 2009г. на ВКС – I отд. е възприето принципно становището възможността консултантският договор да инкорпорира и задължения за фактически и за правни действия, в който случай сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка. В конкретния случай процесният договор между страните е за консултантски услуги с поети от изпълнителя задължения за извършване на фактически действия с целен резултат – изработка на заявление за подпомагане и бизнес план, подготовка на заявка за плащане, необходими за кандидатстване на възложителя за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони, което сочи на поети задължения от страна на изпълнителя за извършване на фактически действия. 

Споделя се обаче от съда застъпеното и от жалбоподателя становище, че в настоящия казус правната природа на договора не е от съществено значение, в случая с оглед развитието на облигационното правоотношение между страните във връзка с целения по договора резултат. С отговора по исковата молба е наведено от ответната страна общото възражение за неточно изпълнение на процесния договор от страна на изпълнителя, което е останало неконкретизирано и недоказано в процеса. С протоколно определение на съда от 18.06.2019г. при равнопоставеност е разпределена доказателствената тежест между страните с оглед дадената от районния съд правна квалификация по чл.286 ЗЗД, като е указано на ищеца установяване изпълнение на договора, а за ответника – некачествено изпълнение на договора. Така разпределената доказателствена тежест се основава на общото правило на чл.154, ал.1 ГПК относно установяването от всяка страна на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици за себе си. Безспорни са и пред въззивната инстанция, както се мотивира и в жалбата,  фактите, че между страните е подписан процесния договор, че ищецът е готвил документация по този договор, а ответникът е приел същата, което е видно и от представения по делото двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 06.06.2015г., но ответникът се е отказал от кандидатстването , поради което процедурата пред ДФ Земеделие по одобрението е била прекратена, както и неустановено е ответникът да е кандидатствал отново и да е получил одобрение на процесния проект. В този аспект поддържаното възражение от страна на жалбоподателя относно годността на проекта обаче е неконкретизирано в първоинстанционното производство и недоказано в процеса съобразно  доказателствената инициатива в тази насока по правилото на чл.154, ал.1 ГПК относно подлежащите на установяване възражения и не е обосновано наличието на причинна връзка с неосъществения, целен от възложителя резултат във връзка с кандидатстването по Програмата за развитие на селските райони с оглед последващия отказ от продължаване на процедурата по одобрение на внесената за одобрение документация с тази цел.

 В тази насока необосновани се явяват възраженията относно нереализирана доказателствена тежест от страна на изпълнителя относно изправността по договора при условията на пълно и главно доказване. Следователно при безспорността на обстоятелството, че процедурата по одобрение на внесената в ДФ ”Земеделие” документация  е била прекратена по инициатива на възложителя по процесния договор, не сочи на факти и обстоятелства, които да налагат обсъждане на повдигнатия относно точността на изпълнението от страна на изпълнителя по договора въпрос. По отношение на установените факти и изложени фактически обстоятелства по делото, въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК към първоинстанционното решение. Анализа на установените фактически обстоятелства с оглед на така определения предмет на процесния договор – изработка на заявление за подпомагане и бизнес план, подготовка на заявка за плащане, необходими за кандидатстване на възложителя за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони – целеният по договора резултат за изработка на посочената документация за кандидатстване от страна на възложителя пред държавния орган следва да се приеме е налице, който резултат в случая не е обусловен от наличието или липса на одобрение на подадената документация от този орган, вкл. в конкретния случай поради предприетите действия от страна на кандидатстващия в процедурата възложител. С оглед на това както заплащането на първата вноска от договора, дължима след подписване на двустранния протокол от 06.06.2015г, така и остатъка от дължимата сума по договореното възнаграждение за изпълнителя, се явяват дължими, принципно на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. В тази насока освен   постановените Решение №12/ 31.05.2013г. по т.д.№ 239/ 2012г. на ВКС , Решение № 235/ 09.01.2018г. по т.д.№ 726/ 2017г. на ВКС /, е и Определение № 602/ 22.10.2018г. на ВКС по т.д.№ 944/ 2018г. на II т.о.

                       

                        По така изложените съображения, съобразно чл.269 ГПК, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение подлежи на потвърждаване.

                        На основание чл.78, ал. ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на направените за настоящата инстанция разноски, по списък по чл.80 ГПК, в размер на 1 193,16 лева.

                        Водим от горното, въззивният съд

 

                                                            Р    Е   Ш   И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА № 1406/ 14.04.2020 г. постановено по гр.д.№ 2836/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХII гр.с.

                        Осъжда И.Н. Д., ЕГН: ********** *** да заплати на “Кредит консулт” ЕООД, ЕИК: ********* сумата 1 193,16 лв / хиляда сто деветдесет и три лв и 16 ст./ адв. възнаграждение за въззивната инстанция.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

Председател:                      Членове:

           

 

 

.