ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
17.01.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 17.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 10/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по
чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от
ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т.,
против Решение №125/28.10.2019г. на Елховския районен съд, постановено по
гр.д.№ 451/2019г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е
редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК,
ЯОС докладва възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Я.Т., се обжалва решение №125/28.10.2019г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 451/2019г. по описа на ЕРС, с което
първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария
Луиза” 46, представлявана от Директора - Гл. комисар С.И. К., да заплати на Г.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1
474.88 /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от
186.14 /сто осемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 474.88
лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда -14.06.2019г..
Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния закон, твърди, че
не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение
норми и не е мотивирано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР,
като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за
спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била
Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ,
бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на
наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), за останалата част
от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември
2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г.). Въззивникът смята, че посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане
на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че
неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, предвид че защитата на
служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР
по-високо заплащане и по-висока социална
закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово
правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното
трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната
дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Възразява, че неправилно ЕРС е приел, че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл.
параграф 2 от ЗР на Наредбата), която се прилага единствено и само за работници
и служители по трудово правоотношение (чл.2, ал.2), какъвто ищецът не е бил
през процесния период. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия Г.А.Д., чрез пълномощника си адв.Б. ***, в който
се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че
първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски
пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 17/2020г. по
описа на ЯОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2020г. от
9.30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.