Решение по дело №167/2019 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 70
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20191440200167
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   №…

гр.Козлодуй, 24 юли 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 11.07.2019 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

при секретаря Капка Качева като разгледа докладваното от съдията А.Добрева АНД № 167 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е жалба от Б. Цеко С., ЕГН ********** с адрес ***, срещу наказателно постановление № 1394 от 26.02.2019г. на Директор на ТД Дунавска, Агенция Митници, упълномощен със заповед № ЗАМ -43/32-8734 от 07.01.2019г. на Директора на АМ, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.109, ал.1 от   Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, и на основание чл.124, ал.3 от ЗАДС са отнети в полза на държавата съоръжението, използвано за извършване на нарушението с вместимост 100 л. /меден казан/ 2 броя; метални варели /охладителна част/ 2 броя на обща стойност 520.00 лв.

            Производството е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.

            В жалбата се навеждат  доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. Сочи се за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати нарушения на процесуалните правила.

    В съдебни заседания жалбоподателят чрез упълномощения от него защитник адвокат М. от АК-Враца, подържа жалбата с искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

    Административнонаказващият орган Митница Лом, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Александрова, оспорва жалбата, изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Представя и писмена защита.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения, приема за установено следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. По отношение срока за обжалване съда намира следното:

Действията по връчването на наказателното постановление се извършват само и единствено от административния орган, който трябва да докаже надлежно факта на извършването им. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Сочената норма установява способ за връчване на наказателното постановление, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно връчено. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новия му адрес да е неизвестен. Става въпрос за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес е неизвестен. Ако посочените предпоставки са налице и е проявен съставът възведен в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, се счита, че наказателното постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в НП.

В приложеното по делото на л.10 съпроводително писмо е посочено, че адресът на жалбоподателя е посетен три пъти, съответно на 18.03.2019г. в 11.30 часа, на 25.03.2019г. в 10.25 часа и на 04.04.2019г. в 14.40 часа, при които той не бил открит. Касае се за посещения в три работни дни (в часове съвпадащи с работно време), а и физическото лице няма задължение да осигури постоянно присъстващ представител за получаване на съобщения на обявения пред административнонаказващият орган адрес, поради което съдът намира, че ангажираните служители не са предприели всички необходими действия за надлежно връчване на процесното наказателно постановление.

Съдът констатира също, че от страна на администрацията на наказващия орган не са проявени действия за връчване на НП. Същият е търсен на постоянен, но не е използвана възможността да връчат НП по настоящ адрес *** /този адрес безспорно се установи от изисканата служебно от съда справка за адресната регистрация/. За факта, че лицето живее в с.Манастирище има данни в акта и обжалваното НП. С оглед изложеното съда намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество съда намира, че е неоснователна.

           От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на  12.07.2018г.

във връзка с правомощията, предвидени в чл.102 и 103 от ЗАДС, и получен сигнал за изваряване/дестилиране на ракия без необходимата регистрация, съгласно изискванията на чл.60 ал.2 от ЗАДС, митническите служители свидетеля М.Т. и Д. Цоково, служители на Агенция „Митници”, съвместно със служители на РУ – Козлодуй,  са извършили проверка на частен дом, находящ се в с.Манастирище, общ. Хайредин, обл. Враца, ул. „Стефан Караджа“ №26. В имота бил жалбоподателя Б.Ц.С., когото уведомили, че ще му извършат проверка за стоки в нарушение на ЗАДС. С. ги допуснал доброволно в имота, където извършили проверка. В момента на проверката открили монтиран дестилатор (казан), който бил в режим па работа. Служителите на РУП - Хайредин направили проверка на прилежащите селскостопански постройки, като в една от тях, в помещение наподобяващо мазе (в дясно от външната входна врата, покрай къщата) открили туби от минерална вода, пълни е течност с мирис на ракия. Общото количество на намерената акцизна стока е 130 литра. В имота бил открит и втори монтиран дестилатор (казан), който бил в режим на работа. Двата казана са медни, с вместимост от 100 литра всеки. Били взети контролни проби за лабораторен анализ. Със служебен денситометьр DMA 35N с №80490241, бил измерен алкохолен градус 50% vol. Жалбоподателя Б.Ц.С. заявил, че казана не е регистриран съгласно Закона за акцизите и данъчните скалдове в Митница Лом. Съставен бил Протокол за оставени на съхранение веществени доказателства №487/12.07.2018г., с които двата казана са оставени на отговорно пазене при лицето.

На основание чл. 41 от ЗАНН и чл. 124, ал. 3 ог ЗАДС. е задържано с Протокол №487/**********/12.07.2018г.. опис на иззетите акцизни стоки, който е неразделна част от протокола, следните стоки: Етилов алкохол - 130 (сто и тридесет) литра с алкохолно съдържание - 50% vol при 20 градуса; Меден казан - 2 броя. с вместимост 100 литра; Меден капак - 2 броя; Медна лула - 2 броя и Цилиндричен съд със ссрпентина (охладител) - 2 броя

От Централна Митническа Лаборатория - гр. София е получен  МЛЕ№ 01-26.07.2018/21.09.2018г., с която информират, че съгласно определените физико-химични показатели и експертна оценка изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 50,0 %vol при 20 градуса, годен за консумация.

От Централна Митническа Лаборатория - гр. София е получен  МЛЕ№ 02-26.07.2018/21.09.2018г., с която информират, че съгласно определените физико-химични показатели и експертна оценка изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 41,0 %vol при 20 градуса, годен за консумация.

Със становище на Дирекция „Митническа дейност и методология” към регистрационен номер 32-273706 от 21.09.2018г. Централно Митническо Управление информира, че тарифното класиране на изследваните проби, може да се посочи до ниво на КН - 2208, обхващаща "‘Етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80%; дестилати, ликьори и други спиртни напитки".

Н       а 01.10.2018г. на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН е съставен АУАН в отсъствие на нарушителя Б.Ц.С., но при спазване закона, като с писмо №32-265918 от14.09.2018г., на Митническо Бюро - Враца, лицето е поканено в МБ-Враца за съставяне на АУАН и не се явил на определената дата без да сочи обективно основание за това. АУАН е съставен за нарушение по чл.109, ал.1, вр. чл.60, ал.2 от  ЗАДС, издаден е в присъствието на свидетелите Д.Ц., който е и очевидец на административното нарушение, и Б.М. – свидетел при съставяне на акта. АУАН е предявен и връчен на нарушителя на 17.10.2019г., подписан без възражения. 

            Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, е издадено обжалваното наказателно постановление № 1394 от 26.02.2019г. на Директор на ТД Дунавска, Агенция Митници.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание  свидетели М.Т., Д.Ц. и Б.М..

  Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като прие същите за последователни, вътрешно непротиворечиви, изцяло подкрепящи с приетите по делото писмени доказателства          

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

            В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен преди изтичането на давностните срокове за привличане към административнонаказателна отговорност. На жалбоподателя е била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя при съставяне на акта в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

          Обжалваното наказателно постановление № 1394 от 26.02.2019г. на Директор на ТД Дунавска, Агенция Митници е издадено в шестмесечния преклузивен срок от компетентен орган съобразно чл.128, ал.2 ЗАДС, което обстоятелство се установява от приложената към административно – наказателната преписка на заповед на Директора на Агенция Митници. Същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и при съставянето му не са допуснати нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

           Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство. Действително АУАН е издаден в отсъствие на нарушителя, но при спазване разпоредбите на закона, като той изрично с писмо е бил поканен, за да бъде съставен АУАН и не се е явил без да посочи обективна причина.

         Неоснователно е и възражението, че АУАН не е съставен в момента на установяване на нарушението. ЗАНН изрично е регламентирал кои лице могат да съставят АУАН и в какви срокове, както и кои са лицата, които следва да присъстват при съставянето на акта /свидетелите и нарушителя/. Тъй като АУАН е издаден от легитимирано за това лице, съобразно разпоредбата на чл.128 ЗАДС, както и в присъствието на свидетел на проверката и нарушителя съдът счита, че същият не страда от наведените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила.

           Съдът приема за неоснователни и твърденията, че в АУАН и НП е посочена само санкционната разпоредба на чл.109, ал.1 от ЗАДС, която не сочи състав на конкретно нарушение - „Лице, което наруши разпоредбата на чл.60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000лв. – за физическите лица…”. Видно е, че както в АУАН, така и в НП се сочи конкретното административно нарушение на чл.60, ал.2 от ЗАДС, поради което и направеното възражение е неоснователно.

            Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗАДС, в която е въведена санкция за физическо лице, което наруши разпоредбата на чл.60, ал.2, регламентираща къде могат да се произвеждат алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии), а именно в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. Съобразно дадената дефиниция в чл.4, т.8 от ЗАДС, действаща към момента на деянието, регистрирани малки обекти за дестилиране е обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.

          От приетата от съда фактическа обстановка по делото по безспорен начин се установява, че на 12.07.2018г. жалбоподателят е изварявал (дестилирал) акцизни стоки - етилов алкохол - ракия в дестилатор /казан/, в имот, находяща се в с.Манастирище, общ. Хайредин, обл. Враца, ул. „Стефан Караджа“ №26, без същият да притежава удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране, в нарушение на изискванията на чл.60, ал.2 ЗАДС. Към момента на проверката жалбоподателят е варял ракия. Факт, който не се оспорва от него. Поради изложеното съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят е осъществил състава на чл.109, ал.1 ЗАДС. Деянието е извършено виновно при пряк умисъл, тъй като деецът отлично е знаел, че няма право да произвежда ракия в неспециализиран малък обект за дестилиране и въпреки това е искал произвеждането на същата.

          За извършеното от жалбоподателя нарушение му е наложена глоба в минималния размер на нормата на чл.109, ал.1 ЗАДС, поради което и същата не може да бъде намалявана.

          Съдът приема, че извършеното нарушение не е маловажно предвид засегнатите обществени интереси, целите на наказанието и личната и генералната превенция. Обстоятелството, че нарушението е било установено, когато жалбоподателят е изварил минимално количество алкохол, който същият твърди, че е за лична нужда не може да обоснове маловажност на случая. Малкото количество алкохол, което е открито при извършената проверка не се дължи на факта, че толкова е произведено, а защото процеса на изваряване на същия е прекъснат по независещи от него причини. Освен това налице е изрична разпоредба в специалния закон – чл.126 „б” от ЗАДС, която очертава кои са маловажните случаи по този закон, а именно нарушения по чл.118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им и при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лева. Нарушенията по 60 от ЗАДС са изключени напълно от института за маловажност по специалния закон. При наличие на специална уредба, общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е неприложима.

          Правилно наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на чл. 124, ал.3 от ЗАДС, като е отнел в полза на държавата всички съоръжения, използвани за извършване на нарушението.

           Поради изложеното настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът   

  

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1394 от 26.02.2019г. на Директор на ТД Дунавска, Агенция Митници, упълномощен със заповед № ЗАМ -43/32-8734 от 07.01.2019г. на Директора на АМ, с което на Б. Цеко С., ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.109, ал.1 от   Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, и на основание чл.124, ал.3 от ЗАДС са отнети в полза на държавата съоръжението, използвано за извършване на нарушението с вместимост 100 л. /меден казан/ 2 броя; метални варели /охладителна част/ 2 броя на обща стойност 520.00 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 - дневен срок от съобщението.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: