Р Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV – 271 Година
2020, 19 ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на двадесет и шести октомври две хиляди и
двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
разгледа докладваното от съдия Евтимова
въззивно гражданско дело № 2307/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 131/10.01.2020г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр.д. № 8067/2019г. С това решение съдът е уважил частично иска на Д.Л.Н.
*** против „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Г. Бенковски“ № 3 за сумата от 700 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки от натъртвания, синини по тялото и
охлузване на втори пръст на дясна длан), причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 30.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, начислена от датата
на предявяване на иска до изплащането на главницата и разноски в размер на 168 лева.
С решението съдът е отхвърлил иска на Н. за разликата между претендираната сума
от 1250 лева и присъдената сума от 700 лева и е присъдил в полза на „ДЗИ - Общо
Застраховане“ разноски в размер на 132 лева.
Подадена
е въззивна жалба от Д.Н. против решение № 131/10.01.2020г. в отхвърлителната част.
В жалбата Н. твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния
закон. Счита, че присъденото обезщетение от 700 лева е занижено и не
съответства на степента на претърпените от нея болки и страдания. Настоява за
отмяна на решението и за присъждане на пълния, претендиран от нея размер на
обезщетение. В съдебно заседание Н. се представлява от адвокат Каров от БАК,
който поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата, пледира
за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната
страна по жалбата - „ДЗИ - Общо Застраховане“ представя писмен отговор, в който
твърди, че оплакванията са неоснователни. В съдебно заседание, процесуалният
представител на застрахователното дружество развива подробни доводи за
неоснователност на жалбата.
Подадена
е въззивна жалба от „ДЗИ - Общо Застраховане“ против решение № 131/10.01.2020г.
в осъдителната част. Застрахователното дружество твърди, че решението е
неправилно, защото е постановено при съществено нарушаване на процесуалните
правила и противоречи на материалния закон. В съдебно заседание дружеството се
представлява от адвокат Великова от БАК, която поддържа жалбата, пледира за
уважаването й и претендира разноски.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 30.03.2019г. Д.Н. пътува в лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“ с
рег.№ А 4937 ВМ, управляван от съпруга й Д Н. Водачът Н управлява автомобила с
несъобразена скорост, в резултат на което губи контрол върху автомобила, той
излиза извън пътя и се обръща в крайпътното дере. Автомобилът е застрахован в
ДЗИ „Общо застраховане“ със застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/06/119000433595, която е валидна към датата на ПТП. На 08.04.2019г. Н.
се снабдява със съдебно-медицинско удостоверение, според което по време на
инцидента тя е претърпяла охлузване на втори пръст на дясната длан, получено в
резултат на съприкосновение с твърд тъп предмет, синини по тялото и болки.
На 30.09.2019г. Н. предявява иск
против застрахователя ДЗИ „Общо Застраховане“ за обезщетяване на претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП. За установяване на фактическите
основания, Н. ангажира писмени и гласни доказателства – съдебно-медицинско
удостоверение № 75/08.04.2019г., застрахователната преписка по щета №
43072951900103 и показания на водача Д Н – неин съпруг. По делото е изискана и
събрана административнонаказателна преписка по АУАН № 833377 на РУ –
гр.Самоков. След анализ на приобщените по делото доказателства, районният съд
приема, че твърденията на Н. са установени и застрахователят е отговорен спрямо
нея по силата на чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.380 от същия кодекс. На основание
чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 700 лева. В мотивите си съдът обсъжда всички предпоставки за реализиране
на неимуществената отговорност и излага аргументи за осъществяването на всяка
една от тях.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбите
са процесуално допустими. Подадени са в законоустановения срок по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежни страни.
Жалбите
са неоснователни.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в
обжалваните части е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно.
Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Правилото на чл.380, ал.1 от КЗ
задължава лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. С предявяването на
претенцията лицето е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършват плащанията от страна на застрахователя. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че предпоставките на чл.432, ал.1 и чл.380, ал.1 от КЗ са
изпълнени. Изводът на районният съд, че ищцата е доказала наличието на 1) валидно застрахователно правоотношение; 2) настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“; 3) настъпили вреди – болки и страдания и
4) причинна връзка,
е правилен и обоснован. Настоящият съдебен състав споделя напълно този извод и
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението в тази част.
Правилен,
аргументиран и обоснова е и изводът на районния съд относно размера на
определеното обезщетение.
Според
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Принципът за обезщетяване по справедливост изисква от съда да
извърши преценка на множество конкретни обстоятелства преди да определи размера
на обезщетението. Този размер трябва да съответства на причинените вреди, да е
съобразен с данните по делото и с обществените представи за справедливост при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. В конкретния случай районният
съд е изпълнил това задължение е определил размера на обезщетението справедливо.
Неоснователно
е възражението на въззивната страна Н., че присъдената сума от 700 лева не
кореспондира на претърпените от нея болки и страдания. От доказателствата по
делото е видно, че Н. е претърпяла охлузване
на втори пръст на дясната длан, синини по тялото и болки. Няма данни за
усложняване на тези травми и за последвали от това други неблагоприятни
последици.
Неоснователно е и възражението, че
обезщетението е несправедливо, защото представлява едва 0,007 процента от
лимита на отговорността за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“. Кодексът за застраховането и Законът за задълженията и договорите
не съдържат императивен праг на обезщетението за неимуществени вреди, под
слизането на който последното да се явява непропорционално. Поради това,
решението на районния съд в тази част е правилно.
Възраженията на въззивната страна „ДЗИ
– Общо Застраховане“ АД също са неоснователни. Мотивите на районния съд са
убедителни и пълни. Фактът на травматично увреждане е установен от ищцата без
съмнение с допустимите от ГПК доказателствени средства. Обстоятелствата, че в
протокола за ПТП липсва запис за пострадали лица и че ищцата не е потърсила
медицинска помощ незабавно, не променят този извод. Така е, защото в
състезателното производство Н. е доказала претърпените от нея травми. Това е
достатъчно, за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1
от КЗ.
Възражението, че присъденото
обезщетение е завишено прекомерно и не съответства на установената съдебна
практика в аналогични случаи, е неоснователно. Както вече беше казано по-горе,
съдът е спазил принципа на справедливостта и е определил обезщетението при
правилно отчитане на тежестта на увреждането. Съдът не е определил
обезщетението произволно, а се е съобразил с установената в аналогични случаи
съдебна практика.
По
изложените съображения въззивните жалби са неоснователни и трябва да се оставят
без уважение. Решението на районния съд е правилно и обосновано и трябва да се
потвърди.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2, вр. с
чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че не
следва да присъжда разноски, а същите трябва да се понесат от страните така,
както са направени.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, IV въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 131/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 8067/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Решението
e окончателно
и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: