№ 5227
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110160170 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Ай ти еф груп“ АД
срещу Г. Б. К..
Ищецът твърди, че на 16.08.2022г. платил в полза на ответника сумата
от 500лв. без основание. Поддържа, че на 16.08.2022г. между страните бил
сключен договор за кредит № ********, по силата на който на ответника била
отпусната по банков път заемната сума в 15:57ч. Поради техническа грешка,
на същия ден в 18:54ч. бил извършен повторен превод в полза на ответника на
сумата от 500лв. чрез системата на „Изипей“ АД, като втората получена сума
е лишена от основание.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 500лв. – получена без
основание.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Признава, че между страните е бил сключен договор за кредит на
16.08.2022г. за сумата от 500лв., която му е преведена по банков път, както и
че в негова полза е извършен повторен превод от още 500лв. Посочва, че не е
знаел, че ищецът е превел повторно сумата и че бил канен да я върне преди
завеждане на исковата молба. Твърди, че е платил в полза на ищеца сумата от
500лв., която претендира, в момента, в който установил, че е платена без
основание. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото и не дължи
разноски. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за кредит,
по силата на който ищецът е отпуснал на ответника сумата от 500лв., като на
същия ден е превел погрешно втори път в негова полза сумата от 500лв.,
извършено в 18:54ч. чрез превод по „Изипей“.
Установява се, че с платежно нареждане от 25.11.2024г. ответникът е
върнал сумата от 500лв. в полза на ищеца, като в основание е посочено
„дублиран превод от 16.08.2022г. по договор за кредит № ********“. От
страна на ищеца, с молбата от 18.03.2025г. /л. 53/ се признава, че сумата му е
върната, но се посочва, че е платена след образуване на делото.
При горните обстоятелства, съдът намира, че настъпилия в хода на
процеса факт по плащане на претендираното от ответника вземане следва да
бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Същият е от значение за
спорното право и при отчитането му се налага изводът, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез плащане в хода
на процеса.
По разноските:
Ответникът оспорва да дължи разноски за производството, като счита,
че не е дал повод за завеждането му.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. От съдържанието на ответника се налага изводът, че за да бъде
приложена тази хипотеза, следва да бъдат осъществени две кумулативни
предпоставки – ответникът да признае иска и с поведението си да не е дал
повод за завеждането му. В случая дори първата не е налице, доколкото
ответникът с отговора на исковата молба не признава иска. Напротив,
искането му е следното: „Моля да постановите решение, с което да
отхвърлите исковете като неоснователни“, което показва изрично
оспорване. Само това е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността му
за разноските. Но за пълнота следва да се посочи, че с поведението си е дал и
повод за завеждане на делото. Сумата му е преведена на 16.08.2022г. На
11.05.2023г. му е изпратено съобщение на предоставения при сключването на
договора за заем ел. адрес, с което бива уведомен, че преводът е дублиран,
налице е неоснователно обогатяване и следва да възстанови сумата. Липсата
на срок за възстановяване показва, че изпълнението следва да бъде сторено
незабавно, като връщането на дадена без основание сума се дължи от момента
на предаването. Въпреки това, същият е върнал сумата едва на 25.11.2024г. –
след образуване на настоящото производство, като в основание е посочил
„дублиран превод от 16.08.2022г.“, което съответства изцяло на изпратеното от
ищеца съобщение и представлява поредна индиция за получаването му. Ето
защо, при плащане на сумата едва в хода на процеса и повече от 2 години и 3
месеца от превеждането й, ответникът с поведението е дал повод за завеждане
на делото и следва да понесе отговорност за сторените разноски.
2
Ищецът е доказал такива в размер на 45,10лв. за държавна такса и 400лв.
за адв. възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение е неоснователно, предвид че претендираното от него е дори в
по-висок размер, а именно 500лв., което показва, че такъв размер счита за
разумен и справедлив за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК: 20255877, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, „САП
Център София“, ет. 8, срещу Г. Б. К., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 500лв., платена
без основание посредством превод чрез „Изипей“ на 16.08.2022г., поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************, да заплати „Ай ти еф
груп“ АД, ЕИК: 20255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, „САП Център София“, ет. 8, сумата от 445,10лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3