РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Силистра , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101286 по описа за 2020 година
Ищцата А. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. С. Г.,
твърди, че с решение № 137 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 192 по описа на СРС за 2016 г.,
ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. Счита, че в
периода след постановяване на решението разходите за нейната издръжка са се увеличили,
тъй като се е увеличила възрастта и са нараснали потребностите (възникнала е нужда от
закупуване на ученически помагала, пособия и екипи, както и за заплащане на езикови
курсове), а отделно от това са се променили икономическите условия в страната, както и
законовият минимум на издръжката, която родителите дължат на непълнолетните си деца.
Моли съда да промени размера на първоначално присъдената издръжка, като го определи
на сумата от 220 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2020 г.,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по
делото разноски.
В предоставения му едномесечен срок ответникът С. Т. С. заявява, че оспорва
предявеният иск с възражението, че към момента е безработен, не получава никакви доходи
и въпреки това обслужва задълженията си по кредит с месечна погасителна вноска от 280
лв. Твърди, че към момента на определяне на първоначалната издръжка ищцата вече е била
ученичка, поради което след този момент не са възникнало допълнителни потребности,
свързани с нейното образование. Противопоставя се на извършването на допълнителни
разходи, свързани с езикови курсове, тъй като не е участвал при вземането на такова
решение и поради обстоятелството, че детето учи английски език в училище и се справя
добре.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата А. С. С. е родена на 26.09.2007 г., от майка И. С. Г. и баща С. Т. С.. Чрез
решение № 137 от 15.03.2016 г. по бр.д. № 192 по описа на СРС за 2016 г. е утвърдено
споразумение между родителите, чрез което родителските права спрямо нея са предоставени
на майката, а ответникът се е задължил да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в
размер на 130 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал период от време,
достатъчен по своята продължителност, за да обуслови промяна на условията, които
рефлектират върху материалните нужди на ищцата и съответно тяхното финансово
изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични средства. От една страна се е
увеличила нейната възраст, което е довело до възникване на допълнителни разходи за
образование и задоволяване на културни и социални потребности (освен обичайните
разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи),
като от събраните по делото доказателства става ясно, че към момента детето посещава и
езикови курсове, за които се заплаща такса в размер на 90 лв. месечно. Отделно от това през
изтеклото време се е изменила икономическата обстановка в страната, при което се е
увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за
задоволяването на основните потребности на ищцата. Съществената промяна на
икономическата ситуация оказва влияние върху размера на минималната сума, която
родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като
последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата към
момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. С оглед на казаното съдът намира, че размерът
на исковата претенция на фона на пазарните условия и увеличената възраст на детето е
изцяло оправдан и съответства на тази част от общата издръжка, която следва да бъде
обезпечена от приноса на единия родител. Включването на обучението по английски език
като предмет от учебната програма не означава, че посещаването на езикови курсове е
излишно и безпредметно, тъй като те безспорно имат своето значение за постигане на по –
добри резултати и по – високо ниво на езикова подготовка и са необходим разход за
доброто образование на детето, а не безполезно изразходване на финансови средства.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 650 лв.). Ответникът представя
2
доказателства за прекратяване на трудовото си правоотношение през м. април 2019 г., както
и за обстоятелството, че е получавал обезщетение за безработица до 25.05.2020 г.;
същевременно става ясно, че той се е задължил по договор за кредит от 18.02.2014 г. с
месечна погасителна вноска в приблизителен размер от 280 лв. Ищцата на свой ред твърди,
че ответникът полага труд без сключен трудов договор във фирмата на своя брат за
климатични и парни инсталации, което той отрече, макар да призна, че при необходимост е
управлявал служебния автомобил; ищцата също така представи доказателства, че през м.
юни 2020 г. ответникът заедно с още едно лице е закупил недвижим имот, представляващ
жилищна сграда с площ от 56 кв.м. в с. Б.. Ответникът възрази относно значението на тази
сделка за неговите финансови възможности, като обясни, че качеството му на купувач по
нея е само формално, но поради липсата на доказателства в тази насока, съдът не кредитира
твърденията, че имотът по договора за покупко – продажба е придобит от трети, непосочени
в нотариалния акт лица.
При така изложените данни съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи в пълен размер. Първоначалната издръжка на ищцата в размер на 130 лв. е
определена при действащ минимален размер на издръжката от 105 лв., което сочи, че при
настоящите икономически условия еквивалентът на тази издръжка представлява сума от
порядъка на около 200 лв. Междувременно се е увеличила възрастта на детето, поради което
сумата от 220 лв. представлява актуален размер на разходите, необходими за покриване на
неговите нужди, съобразени с първоначалните критерии, от които родителите са се
ръководили при определяне на първоначалната му издръжка, но отнесен към новата
икономическа ситуация и по - високите потребности на ищцата. Същевременно
закупуването на имот от ответника през м. юни 2020 г. разкрива възможности, достатъчни
за цялостно изпълнение на финансовите му ангажименти към неговото дете и по косвен
начин подкрепя твърденията на насрещната страна, че той упражнява трудова дейност без
наличието на официално сключен трудов договор. При всички случаи тази сделка сочи на
извод, че ответникът е в състояние да покрие текущите си разходи и нужди, както и да му
останат средства за инвестиция в недвижимо имущество, поради което формалната липса на
трудов договор не е причина за стесняване на финансовата му отговорност към неговата
дъщеря, още повече че нейните граници съгласно исковата претенция не надхвърлят
осигурения до този момент стандарт на детето. На основание чл. 146, ал. 1 СК новият
размер на издръжката следва да се присъди заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се
присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса
върху определената издръжка в размер на 129,60 лв. Воден от горното и на основание чл.
235 ГПК, Силистренският районен съд
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищцата А. С. С., определена с решение № 137 от
15.03.2016 г. по бр.д. № 192 по описа на СРС за 2016 г., както следва:
ОСЪЖДА С. Т. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № ., ап. ..да заплаща на
дъщеря си А. С. С. с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител И. С. Г. с
ЕГН ********** и двете от гр. С., ул. „. Т.“ № ., вх. ., ап. ..ежемесечна издръжка в размер на
220 лв. (двеста и двадесет лв.), считано от 21.10.2020 г., заедно с лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К. № ., ап. ..да заплати на дъщеря
си А. С. С. с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител И. С. Г. с ЕГН
********** и двете от гр. С., ул. „Б. Т.“ № ., вх. ., ап. ..направените по делото разноски в
размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С. Т. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № ., ап. ..да заплати по сметка
на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 129,60 лв. (сто двадесет и
девет лв. и 60 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 20.01.2021 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4