№ 1724
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110154903 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответниците Ц. С. Х. и И. Л. Х. за следните суми , претендирани в
условията на солидарна отговорност: 1522,49лева , представляваща цена на доставена
топлинна енергия през периода м. 05.2017г.- м. 04.2020г., заедно със законна лихва от
09.04.21г. до изплащане на вземането за имот, с аб. № *****, находящ се в гр. АДРЕС,
сумата от 33,25лв. представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за
период м. 03.18г.- 04.20г., заедно със законната лихва от 09.04.2021 г. до погасяване на
задълженията, 227,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. –
30.03.2021 г. и 6,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018
г. – 30.03.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатиле дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Поддържа, че ответниците не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът Ц. С. Х., чрез адв. Ч., САК оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва основанието за дължимост на сумите – именно наличието на
облигационно отношение .Релевира възражение за давност.Оспорва дължимостта на
акцесорните вземания за лихва. Оспорва дължимостта на такса за дялово разпределение.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Ответникът И. Л. Х. , чрез адв. И. Н., оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва основанието за дължимост на сумите – именно наличието на
облигационно отношение .Релевира възражение за давност.Оспорва дължимостта на
акцесорните вземания за лихва. Оспорва дължимостта на такса за дялово разпределение.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Противно на възраженията на ответниците съдът намира за
установен по категоричен начин факта на наличие на вещно право на собственост на
ответниците по отношение на процесния имот. Това се установява от представения НА
за учредяване на договорна ипотека от 11.03.2005г./ л.15-16 от делото/, както и от
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 20.09.1993г./ л. 89-90/. Отделно от това, е представен и Протокол от ОС на
етажните собственици от адреса от 23.04.15г. за взето решение за сключване на договор
за извършване на услуга дялово разпределение с „ФИРМА“ЕООД, , Договор при общи
условия за извършване на услуга дялово разпределение от 03.06.20г., сключен от
„ФИРМА“ЕАД с „ФИРМА“ЕООД . Следователно, установено е съществуването на
2
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците
топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно специалната
разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на
размера на исковете.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена , не е спорен между страните по делото, както и не е спорно, нито се
твърди заплащане от страна на ответниците.
Поради безспорност на посочените обстоятелства, и при изричното искане на
ответниците, съдът не допусна изслушването на ССчЕ и на СТЕ . Предвид изложеното
съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Размерът на сумите не се оспорва от ответниците, като се твърди погасяване на част от
вземанията по давност.
Доколкото се касае за периодични плащания , съдът намира за основателни
възраженията за давност за вземанията за периода 01.05.17г.- 30.03.2018г. за топлинна
енергия в размер на 372,55лева , като дължима остава главница за периода м. 04.18г.- м.
30.04.20г. в размер на 1149,94лева . Непогасената по давност главница за извършена услуга
„дялово разпределение“, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза в размер на
31,98лв. за периода м. 04.18г.- м. 04.20г. , като за разликата до пълния предявен размер и
период искът следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг.
Върху непогасената по давност част от претендираната в настоящото производство
главница за топлинна енергия се дължи законна лихва, Началният момент на забавата по ОУ
от 2016 г. настъпва след изтичане на 45 дни от изтичане на отчетния период, но необходимо
условие за надлежното заплащане се явява изготвянето на общата фактура въз основа на
изравнителната сметка. Следователно потребителите изпадат в забава при действието на ОУ
от 2016 г. след изтичане на 45 дни от изготвянето на общата фактура след края на отчетния
период. Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди, законна лихва се полага за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г.
3
върху главницата за топлинна енергия, отнасяща се за периода от м. 04.2018 г. до 30.04.2020
г. На осн. чл. 162 ГПК съдът установи, че дължимата законна лихва възлиза на 176,37 лв. ,
до която сума следва да бъде уважена акцесорната претенция за заплащане на лихва за
забава върху главница за топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща настоящото производство. Предвид това акцесорните претенции за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло в пълния
предявен размер от 6,17лева.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на страните следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното
производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 78,43 лева – държавна такса и 100лева
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, и 35,79лв. държавна такса и
50лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство. Съразмерно на
уважените искове на ищеца се следват разноски за производството в размер общо на
135,42лева в исковото производство, и в размер на 65,11 лева по заповедното производство.
Съразмерно на отхвърлените искове , на всеки един от ответниците се следват
разноски по производството в размер на 96,41лева за исковото производство за адвокатско
възнаграждение , и в размер от по 72,31лева по заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. С. Х. с ЕГН ********** и И. Л. Х. с ЕГН
**********, двамата от град София дължат на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** следните
суми: 1149,94 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода м.
04.2018г. - април 2020 г. в имот, с аб. № *****; 31,98 лева, представляваща цена за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода- м. 04.18г.- м. 04.20г., заедно със
законната лихва от 09.04.2021 г. до погасяване на задълженията и 176,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху цената
на топлинна енергия, за периода 15.09.2018 г. – 30.03.2021 г., за които е издадена заповед
4
за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 19997/21г. на СРС, 69с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 1522,49 лева и за периода м. 05.178г.- м. 03.18г. , иска за такса за дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 33,25 лева и за периода м. 03.18г. ,
иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 227,74
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху цената на топлинна енергия, и
изцяло иска за сумата от 6,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 30.03.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. С. Х. с ЕГН ********** и И. Л. Х. с ЕГН **********, двамата от град
София да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 135,42 лева - разноски в исковото , както и 65,11лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр.д. № 19997/21г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на адвокат Д. Й. Ч. ,
регистрирана в САК , с личен № ********** в Национален регистър на адвокатите в
Република България , на осн. чл. 38, ал.1, т.2 и ал.2,ЗА за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответника Ц. С. Х. , адвокатско възнаграждение в размер
на 96,41лева за исковото производство, и в размер на 72,31лева – по заповедното
производство по ч. гр.д. № 19997/21г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на адвокат И. А. Н. ,
регистриран в САК , със съдебен адрес гр. АДРЕС , на осн. чл. 38, ал.1, т.2 и ал.2,ЗА за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответника И. Л. Х. , адвокатско
възнаграждение в размер на 96,41лева за исковото производство, и в размер на 72,31лева –
по заповедното производство по ч. гр.д. № 19997/21г. на СРС, 69с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5