РЕШЕНИЕ
№ 29.06.2018 г. Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На първи юни, две хиляди и
осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Г.
Гражданско дело №4102 по описа за
2017 година.
Предявени са искове
с правно основание чл.232,ал.2; чл.233 и
чл.45 от ЗЗД от ищеца в настоящото производство - Д.Г.Д.,ЕГН-********** ***, срещу Т.Д.Т.,ЕГН-**********
и Г.А.Д.,ЕГН-********** ***.
В исковата молба, депозирана в съда срещу
ответниците, се твърди, че с Договор от 05.10.2015 год., ищецът бил предоставил
за ползване от ответниците, които са съпрузи - собственият му апартамент,
състоящ се от стая, дневна , кухня , баня- тоалетна, и принадлежащото му избено
помещение № 2- находящ се в сграда- блок № 5 в гр.Пазарджик на ул. „********”№
*, вх. *, ет. *, за срок от една година от датата на сключването му, при
уговорена месечна наемна цена - 180 лв.
Твърди се в исковата молба, че
към края на уговорения срок постигнали нова уговорка за удължаване на срока на
договора с още една година при месечен наем от 250 лв., т.е. до края на месец
09.2017 год.
Въпреки това, ищецът не получил
наема за месец 09.2017 г. , който следвало да се заплати до пето число на същия
месец.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът
посетил адреса в началото на месец октомври 2017г., за да изясни причините за
закъснението и за намеренията на ответниците. Оказало се, че те вече не живеят
в апартамента му, и че поради задължения за доставка на ел.енергия в размер на
43.00 лв., електрозахранването на жилището било прекъснато. Останали били
задължения и към предприятието за
водоснабдяване в размер на 15 лв.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът не можел да влезе в апартамента си, тъй като ключовете все още се
намирали в ответниците. По тази причина не могъл да констатира и какво е
състоянието на жилището, евентуално причинени от наемателите повреди и за нужда
от ремонти. Следователно, макар договорът да бил прекратен с изтичането на
уговорения срок, ответниците не били изпълнили задължението си да върнат наетия
от тях имот. Освен това, ответниците дължали наема за месец септември, и
обезщетение за времето в което държат имота след 01.10.2017 год. за което се
претендира обезщетение за месец октомври
2017 лв., в размер на 250 лв., равно на уговорения месечен наем.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците да
върнат жилището - предмет на
договора за наем, находящо на първия етаж на сградата - блок в гр.Пазарджик на
ул. „*******” № *, вх. *, ет.*, състоящо се от състоящ се от стая, дневна и
кухня, баня, тоалетна и принадлежащото му избено помещение № 2 във владение на
ищецаДимитров, както и сумата от 500 лв., от които дължима наемна цена за месец
септември 2017 год. в размер на 250 лв. и обезщетение за задържането на
апартамента след прекратяването на договора също в размер на 250 лв.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който твърдят, че не
оспорват предявените граждански искове по чл. 233 от ЗЗД, като и че същите са
процесуално допустими.
По
основателността на предявените искове, считат същите за неоснователени по
посочени съображения:
Твърди се в отговора на исковата
молба, че в началото на м. септември 2017 год. ответниците напуснали жилището
на ищеца, което били наели. Преди самото напускане, между тях с ищеца възникнал
спор, който бил и причината за напускане, тъй като ищецът искал увеличаване на
месечния наем. Поради това излезли от жилището, като си взели вещите. Оставили
ищеца в жилището му.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че ответниците не са подписвали анекс към първоначалния договор за наем,
нито пък допълнителен договор за наем, с който да са се задължили да плащат
по-висока ежемесечна наемна цена, а именно 250 лв.
Моли се да се приемат посочените
и представени с исковата молба писмени доказателства.
Моли се да бъдат допуснати исканите
свидетели, след като ищецът обоснове обстоятелствата, за които ще депозират
показанията си посочените свидетели.
Претендират
се разноски. Сочи
доказателства. Прави доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна, следното:
От приетия по делото Договор за
наем от 05.10.2015г. е видно, че на
посочената дата, е бил сключен въпросния договор за наем между страните /Д.Г.Д.,ЕГН-**********
***- в качеството си на наемодател- от една страна, и Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-**********
*** – от друга страна в качеството си на наематели./ По силата на сключения
договор, наемодателят е предоставил на наемателите за временно и възмездно
ползване собственият си недвижим имот- жилище, представляващ апартамент №*, находящ се в гр. Пазарджик,
ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се от стая, дневна , кухня ,
баня- тоалетна, и принадлежащото му избено помещение № 2. Наемателите се
задължили да плащат наемна цена за ползването на недвижимия имот на ищеца Д. в
размер на 180.00лв. месечно, считано от 05.10.2015г. При сключването на
договора, наемателите предплатили един месечен наем, който следвало да им бъде
върнат при прекратяването на договора, ако са изплатили всички свои задължения,
свързани с обикновеното ползване на вещта /такси за изразходвана ел.енергия,
вода и др./, както и разходите за обикновени текущи ремонти и повреди,
възникнали вследствие на обикновеното употребление на вещта. Наемните вноски се
дължали от 1-во до 5-то число на месеца., като плащането се извършвало в брой
на пълномощника Г. Д.Г.. Наемодателят издавал разписки за получените наемни
вноски, в които се отразявало начина и датата на плащане, точната сума и
евентуални прихващания. В договора било уговорено,че ако след изтичане на
наемния срок , наемателите продължат да ползват наетата вещ със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен като договор
за наем за неопределен срок. Съгласно чл.13 от договора за наем, сключеният
между страните договор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно
съгласие, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.
По делото е изискана и приложена справка от
„ЕВН-България“, клон- Пазарджик, от която се установява, че на 20.09.2016г. Д.Г.Д.
е входирал заявление за преустановяване на захранването по негово желание за неопределен период на обект, с място на потребление- гр.
Пазарджик, ул.“******“№*и измервателна точка
-ИТН – ******. Захранването на обекта е било прекъснато от страна на
дружеството на 21.09.2016г.
В качеството си на свидетел по
делото е бил разпитан Г. Д.Г. /баща на
ищеца Д./. От показанията на св.Г. се установява,че процесният недвижим имот е
собственост на ищеца, който не живее лично в апартамента, а го отдава под
наем.Считано от 2015г., имотът се ползвал от ответниците, в качеството им на
наематели. Съгласно показанията на Г., първоначално ответниците плащали наем в
размер на 180.00лв., който след това бил увеличен на 250.00лв. Ответниците
напуснали апартамента през месец септември,2017г. и изнесли багажа си. Т. и Д. се преместили да живеят на друга
квартира в района. Св.Г. ги потърсил на адреса на новото им жилище, за да
платят наема си за месец септември,2017г., но ответниците отказали. При
напускането на отдадения под наем имот, ответниците не върнали ключовете на
наемодателя, поради което се наложило собственикът да влиза с ключар в
помещението. Било установено,че при напускането на имота, ответниците не били
погасили изцяло задълженията си за консумирана електрическа енергия и вода.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
По допустимостта на предявеният иск - Предявените искове с правно основание чл.232,ал.2; чл.233
и чл.45 от ЗЗД, са допустими, като е налице правен интерес от предявяването на
исковете.
По предявения иск за
заплащане на дължима наемна цена за месец септември, 2017г. с правно основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД – По делото не се спори между страните,че между тях е бил
сключен Договор за наем от 05.10.2015г., по силата на който, наемодателят е
предоставил на наемателите за временно и възмездно ползване собственият си
недвижим имот- жилище, представляващ апартамент №3, находящ се в гр. Пазарджик,
ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се от стая, дневна , кухня ,
баня- тоалетна, и принадлежащото му избено помещение № 2, а наемателите се
задължили да плащат наемна цена за ползването на недвижимия имот на ищеца Д. в
размер на 180.00лв. месечно, считано от 05.10.2015г. Срокът на договора е 1
година, считано от датата на подписването му, но видно от чл.4,ал.2 от
приложения по делото договор за наем, страните са се договорили, ако след
изтичане на наемния срок , наемателите продължат да ползват наетата вещ със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът да се счита за
продължен като договор за наем за неопределен срок. Не е спорно между страните
и обстоятелството, че ползването на имота е продължило по общо съгласие между
страните с още една година след
30.09.2016г., или до края на месец септември,2017г.
От приетите по делото
доказателства се установява, че наемателите на недвижимия имот – ответниците Т.Д.Т.,ЕГН-**********
и Г.А.Д.,ЕГН-********** *** са ползвали имота до момента на напускането му,
което по думите на ответниците е станало през месец септември,2017г. Горното се
потвръждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Г., съгласно които, през септември месец,2017г. Г. е
отишъл до недвижимия имот, за да получи наема от ответниците, но апартамента
бил заключен. От живущите в блока Г. е разбрал, че ответниците са напуснали
жилището и са изнесли багажа си от него на неустановена дата през месец
септември,2017г. Сведение относно това
кога ответниците са напуснали имота на ищеца се съдържа и в приложената по
делото справка от „ЕВН-България“, клон- Пазарджик, от която се установява, че
на 20.09.2016г. Д.Г.Д. е входирал заявление за преустановяване на захранването
по негово желание за неопределен
период на обект, с място на потребление-
гр. Пазарджик, ул.“******“№*и измервателна точка -ИТН – ******, а захранването на обекта е
било прекъснато от страна на дружеството на 21.09.2016г.- т.е след тази дата
ответниците не са обитавали отдаденото под наем жилище, тъй като не са били
налице необходимите битови условия за това.
Съгласно разпоредбата
на чл.3,ал.1 от сключения между страните договор,наемните вноски се изплащат от
1-во до 5-то число на месеца, като плащането се извършва в брой на пълномощника
Г. Д.Г.. От гореизложеното може да се направи извод,че ответниците са ползвали
имота през месец септември,2017г. и съгласно чл.232,ал.2 от ЗЗД дължат
заплащане на наемодателя на съответната
наемна цена за този месец, което плащане е следвало да бъде извършено до 5-то
число на месеца. Не се твърди от ответната страна,че наемната цена за посочения
месец е била платена, съответно не са ангажирани каквито и да доказателства за
плащането й от страна на ответниците, вкл. разписка за получената наемна вноска
по смисъла на чл.3,ал.3 от договора или друг документ, поради което съдът
приема,че наемната цена за месец септември,2017г. е дължима от ответниците и
същата не е била платена до настоящия момент.
Спорен е въпросът
какъв е бил размерът на дължимият наем за месец септември,2017г., като
претенциите на ищеца се простират да
изплащането на сумата от 250.00лв. Съгласно изложеното в исковата
молба,ищецът твърди,че между страните е
било постигнато устно споразумение за удължаване срока на договора с 1
година след неговото изтичане при месечен наем от 250.00лв., т.е до края на
месец 09.2017г. В подкрепа на
твърденията на ищеца за увеличения
размер на наемната цена са единствено показанията на разпитания по делото свидетел
Г., който посочва,че при сключването на договора наемът бил 180.00лв., а
впоследствие неговият размер бил увеличен на 250.00лв. Свидетелят Г. не е
категоричен в показанията си относно размера на дължимия наем, считано към
месец септември,2017г, като първоначално посочи пред съда,че наемът е бил в
размер на 300.00лв., а впоследствие, че е бил 250.00лв. Съдът не кредитира
показанията на св.Г. в частта им относно размера на дължимия от
ответниците наем за ползването на имота
за м. септември,2017г., тъй като свидетелят променя на няколко пъти показанията
си касателно въпросното обстоятелство. Отделно от това, не се събраха
данни св.Г. да е присъствал на среща между наемодателя и наемателите и да е възприел лично и непосредствено волеизявленията
им и съгласуване на волите им относно увеличаване размера на дължимата наемна
цена. Показанията на разпитания свидетел следва да се преценят от съда съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като
показанията на роднините /свидетелят е баща на ищеца в производството/ се
преценяват от съда с оглед на всички данни по делото , като следва да се има
предвид неговата заинтересованост. Показанията на свидетеля в тази им част не
кореспондират с другите доказателства по делото, като между страните не е
подписан какъвто и да е договор, анекс
или друг документ, удостоверяващ постиганото между страните съгласие за
изменение на договора. Съгласно разпоредбата на чл.13 от договора, сключеният
между страните договор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно
съгласие, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.
Ищцовата страна, която носи доказателствена тежест да установи твърдяното от
нея обстоятелство,че между страните по договора е било постигнато съгласие да бъде
увеличен размера на наемната цена, не ангажира каквито и да е писмени
доказателства в тази насока. Само въз
основа показанията на св.Г., който се явява заинтересован от изхода на делото
по изложените съображения, не би могло да се направи категоричен извод за
наличието на такова съгласие/споразумение между страните, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 180.00лв.,
какъвто е размерът на наемната цена съгласно чл.2,ал.1 от договора,а в
останалата си част, над присъдените размери от 180.00лв. до претендираната от
ищеца сума от 250.00лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Неоснователни са
възраженията на ответната страна за недължимост на наемната цена поради
обстоятелството,че от своя страна ищецът
им дължал депозит в размер на един месечен наем, който депозит Д. отказал да им
върне. От съдържанието на приетия по
делото договор за наем от 05.10.2015г. е видно,че при сключването на договора,
наемателите предплатили един месечен наем, който следвало да им бъде върнат при
прекратяването на договора, но само ако са изплатили всички свои задължения,
свързани с обикновеното ползване на вещта /такси за изразходвана ел.енергия,
вода и др./, както и разходите за обикновени текущи ремонти и повреди,
възникнали вследствие на обикновеното употребление на вещта. Както се установи
в хода на производството по делото, ответниците не са изпълнили всички свои
задължения, свързани с обикновеното ползване на вещта /такси за изразходвана
ел.енергия, вода и др./, поради което
претенциите им за връщане на дадения при сключването на договора депозит
се явяват неоснователни. Обстоятелството,че
на 20.09.2016г. Д.Г.Д. е входирал заявление за преустановяване на
захранването по негово желание за
неопределен период на обект, с място на
потребление- гр. Пазарджик, ул.“******“№*и измервателна точка -ИТН – ******, в резултат на което захранването на обекта е било прекъснато от
страна на дружеството на 21.09.2016г., не е в състояние да оправдае неплащането
на дължимата наемна цена за месец септември,2017г. от страна на наемателите.
По иска с правно основание чл.233 от ЗЗД - Съгласно разпоредбата на
чл.233 ал.1 от ЗЗД, след прекратяването на договора, наемателят е длъжен да
върне вещта на наемодателя. Според настоящия съдебен състав, фактическото
връщане на апартамента на наемодателя е станало от наемателите на неустановена по делото дата през месец
септември,2017г. , когато наемателите са изнесли вещите си, намиращи се в този
апартамент. С това фактическо действие, извършени от страна на наемателите е било извършено и
предаването на апартамента на наемодателя. Обстоятелството, че през месец
септември,2017г. ответниците са напуснали окончателно наетото от тях жилище и
са изнесли багажа си от него, се установява както от показанията на св.Г., така
и от твърденията на ответниците, които не отричат този факт. Следва да се има
предвид обаче, че предаването на вещта от наемателите на наемодателя следва да
е извършено надлежно, тоест, последният да е установил фактическа власт върху
вещта. Под "връщане" на имота,
предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на
наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено
с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по
смисъла на чл.233, ал.1 изр.първо от ЗЗД, когато наемателят е осигурил на
наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в което имотът е
бил към момента на сключване на наемния договор. Предаването на държането на
имота в състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния
договор, включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на
наемателя именно с посочената разпоредбата. На първо място имотът трябва
напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя, трябва да се
предаде ключа от имота от наемателя на наемодателя и прочие. Предаването на вещта на наемодателя е
фактическо действие което следва да се извърши от наемателя по начин, по който
несъмнено да означава, че наемателят повече няма намерение да упражнява фактическа власт върху наетия
имот. Това е свързано напр. с предаване на ключовете от апартамента на
собственика на вещта, изнасяне на всички свои вещи от апартамента, което
означава, че той демонстрира пред наемодателя волята си, че повече няма да
ползва апартамента. Такива фактически действия от наемателите са били предприети през месец септември,2017г., с изключение предаването на ключовете от
процесния недвижим имот от наемателите на наемодателя, което не е било сторено
от ответниците, съотв. не са били представени каквито и да е доказателства за
това. Обстоятелството,че ключовете от имота не са били предадени от наемателите
на наемодателя се установява и от показанията на св.Г., който посочва,че през
месец септември,2017г. е установил,че ответниците окончателно са се изнесли от
имота. След като ответниците са изнесли багажа си, последните заключили
входната врата на имота, което наложило да се прибегне до услугите на ключар.
Била поставена нова брава на металната външна врата, като по този начин била
изключена възможността ответниците да проникнат в жилището чрез използването на
ключовете, които били останали в тях. Горните действия били извършени непосредствено след като св.Г.
установил,че наемателите са изнесли багажа си от имота, т.е през месец
септември,2017г.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че въпреки неосъщественото
предаване на ключовете от страна на наемателите на наемодателя, ответниците са преустановили окончателно да ползват имота през месец септември,2017г., като след
този месец не са разполагали с ключове,
които да им осигуряват достъп до жилището,предвид извършената подмяна на
бравата на входната врата от ключар. Не са налице каквито и да е данни след
месец септември, 2017г. в апартамента да се намирало имущество на наемателите,
което да символизира тяхното присъствие
в този апартамент. Липсва каквото и да е поведение от страна на ответниците, от
което да се направи извод,че ответниците са ползвали имота след месец
септември,2017г. и / или че са имали такова намерение. Наемните отношения между
страните са приключили до края
на месец септември,2017г. когато апартаментът е бил фактически освободен
изцяло от наемателите и в него не е имало каквото и да било имущество на наемателите,
което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна. По този начин ,
апартаментът е бил предаден във владение на ищеца , а искът с правно основание чл.233 от ЗЗД за
осъждането на ответниците да върнат на ищеца жилището, предмет на договора за
наем, се явява неоснователен, тъй като имотът вече е бил върнат на наемодателя
с извършването на гореописаните фактически действия.
По иска за заплащане на обезщетение за задържането на имота след прекратяването на договора- ищецът претендира да му се
заплати обезщетение от ответниците, като посочва,че в този случай отговорността
на ответниците има деликтен характер по смисъла на чл.45 ЗЗД. Съгласно чл.14 от
сключения между страните договор за наем от 05.10.2015г., същият се прекратява
при изтичане срока на договора, по взаимно съгласие между страните, изразено в
писмена форма; последователно неплащане на
2 /две/ наемни вноски от наемателя, със седемдневно писмено предизвестие
от наемодателя. Ищцовата страна не посочва конкретен период от време, за който
да се твърди,че ответниците неправомерно са задържали имота след прекратяването
на договора за наем. От изложената фактическа обстановка и изведените правни
изводи, обаче се установява, че
ответниците са напуснали окончателно
имота на наемодателя през месец
септември,2017г. Както беше посочено, не
са налице каквито и да е действия от страна на ответниците, от които би могло
да се направи извод,че последните са ползвали имота след месец септември,2017г.
и / или че са имали такова намерение. Наемните отношения между страните са приключили до края
на месец септември,2017г. когато апартаментът е бил фактически освободен
изцяло от наемателите и в него не е имало каквото и да било имущество на наемателите,
което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна. Следователно настоящия
съдебен състав приема,че ответниците не са задържали апартамента на ищеца след
месец септември,2017г., следователно не дължат претендираното от ищеца
обезщетение. За ползването на имота през месец септември,2017г. ответниците
дължат единствено заплащането на съответния наем, както беше обсъдено вече. Не
се установява след месец 09.2017г. ответниците да са ползвали и задържали неправомерно имота на ищеца,
предвид обстоятелството, че същият месец
ищецът е установил владение върху процесния имот, като е била сменена бравата на металната външна
врата и е била изключена възможността ответниците да проникнат в жилището чрез
използването на ключовете, които били останали в тях. Предвид изложеното, съдът
не може да се съгласи с претенциите на ищцовата страна, че ответниците са
задържали апартамента след това, за което да дължат обезщетение. Предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските - при този изход на
делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по
делото разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от
приложения списък на разноските, ищецът е направил разноски в общ размер на 550.00лв.
/400.00лв. платено адвокатско възнаграждение и 150.00лв. държавна такса/ Тези
разноски, сторени от ищеца, следва да му бъдат заплатени съразмерно на уважената част от исковете , а
именно в размер на 198,00 лева.
Ответниците в производството не
претендират заплащането на разноски и не са налице данни да са направили
такива.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Д.Г.Д.,ЕГН-********** ***, на основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД сумата от 180.00лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща
дължима наемна цена за месец септември,2017г. за ползването на недвижим имот,
предмет на Договор за наем от 05.10.2015г. и представляващ жилище - апартамент №3, находящ се в гр.
Пазарджик, ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се от стая, дневна ,
кухня, баня- тоалетна, и принадлежащото
му избено помещение № 2, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част – над присъдените размери от 180.00 лв. до
претендираните размери от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.Д.,ЕГН-**********
***, против Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-**********,***, иск по
чл. 233 от ЗЗД за осъждането на ответниците
да върнат на ищеца Г. собственият
му недвижим имот, предмет на Договор за наем от 05.10.2015г. и
представляващ жилище - апартамент №3,
находящ се в гр. Пазарджик, ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се
от стая, дневна , кухня, баня- тоалетна,
и принадлежащото му избено помещение № 2, като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.Д.,ЕГН-**********
***, против Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-**********,***, иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца Г. обезщетение в размер на
250.00лв. /двеста и петдесет лева/ за задържането на собственият му недвижим
имот, предмет на Договор за наем от 05.10.2015г. и представляващ жилище - апартамент №3, находящ се в гр.
Пазарджик, ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се от стая, дневна ,
кухня, баня- тоалетна, и принадлежащото
му избено помещение № 2, след прекратяване на Договор за наем от 05.10.2015г. ,
като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-**********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.Д.,ЕГН-********** ***, сторените
разноски по производството в размер на 198.00 лева /сто
деветдесет и осем лева /, на осн. чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд -Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: