№ 3971
гр. Варна, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501992 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Света Троица“, ул.“Зографски
манастир“ №15, вх.Г, ет.6, действащо чрез адвокат П.П., против Решение №1340 от
24.04.2023г. по гр.д.№20223110114311 по описа на Районен съд Варна, с което е уважен
предявеният от Г. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.П. Н., със служебен адрес:
***, против жалбоподателят иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.26 , ал.1, пр.1
от ЗЗД и с чл.22 от ЗПК, приемане на установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 143.84лв., представляваща договорни лихви по Договор №3-1-10272-
230403 за потребителски кредит тип “Кредитна линия №*********“ от 06.08.2020г., поради
нищожност на договора.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо и неправилно, поради
допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и
необосновано. Поддържа се, че при връчване на книжата на ответника по реда на чл.131 от
ГПК са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в
действителност исковата молба и приложенията не са връчени на ответната страна по
предвиденият в закона ред. Изложени са пространни съображения за нередовност на
връчването, респективно се поддържа, че предвид нарушената процедура по връчване се е
стигнало и до провеждане на съдебното производство пред първата инстанция без участието
на ответника, като по този начин последният е бил възпрепятстван да направи необходимите
възражения и процесуални действия в своя защита, както и да вземе отношение по исковата
молба и доказателствата по делото. Ето защо се твърди, че постановеното съдебно решение
1
е недопустимо спрямо неучаствала в производството страна, като същевременно то е и
неправилно, предвид извършеното съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. На следващо място се поддържа, че атакуваният съдебен акт е в противоречие с
материалния закон, както и с доказателствата по делото, като се оспорват изводите на съдът
за нищожност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Поддържа се, че преценка на съда за неяснота и неразбираемост на посочването в
договора на ГПР и тълкуването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, са неправилни. Твърди се, че
дови да се установи несъответствие на размера на ГПР с предвиденият лимит в чл.19, ал.4 от
ЗПК, то санкцията за това е предвидена в чл.19, ал.5 и ал.6 от ГПК. Оспорват се изложените
в решението констатациит за нищожност на процесния договор на основание чл.11, ал.1,
т.10 вр. чл.22 от ЗПК, като се твърди, че съдържанието на договора за кредит отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По конкретно се сочи, че в чл.1, ал.4, т.7 от
договора е описан начина на формиране на ГПР, като размерът му за всяка възможна
комбинация от сума за усвояване и срок за издължаване се съдържа в Приложение №1 към
договора. Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит тип “Кредитна линия“, е
рамков договор за кредит, по който могат да се усвояват суми за различни периоди на
погасяване, като са налице 156 различни комбинации от сума и срок. Сочи се още, че според
заложената в закона формула за изчисление на ГПР, размерът на същия се променя в
зависимост от размера на усвоената сума и срока за нейното връщане. Твърди се поради
вариативността на дълга, с цел потребителят да е максимално информиран за приложимия
размер на ГПР, кредиторът е предоставил информация за ГПР при всяка от възможните
комбинации за усвояване по рамковия договор в Приложение №1 към последния. Твърди се
още, че в случая при изчисляването на приложимите проценти на ГПР, са взети предвид
всички общи разходи по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК. На следващо място се
оспорват изводите на първоинстанционният съд за нищожност на клаузите, дефиниращи
възнаградителната лихва, поради надвишаването й на трикратния/двукратния размер на
законната лихва и съответно соченото нарушение на “добрите нрави“ по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД. Оспорва се и приложимостта на цитираната в атакуваното решение
съдебна практика, като се сочи, че по отношение на договорите за предоставянето на заеми
и недействителността, ЗПК е специален спрямо общите норми, включително разпоредбите
на ЗЗД. В този смисъл нормата на чл.22 от ЗПК се явява специална спрямо чл.26 от ЗЗД,
респективно в първата разпоредба са изброени изчерпателно основанията, на които
договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен.Твърди се, че
ЗПК предоставя на потребителя специфична защита срещу завишени стойности на
възнаградителната лихва, като в същия е уговорена горна граница на ГПР, в който като
основен компонент е включен именно лихвения процент. Твърди се, че практиката на
съдилищата за обявяване на недействителни съглашения за възнаградителна лихва и ГПР,
които надвишават 3 пъти законната лихва за просрочени задължения, е преустановена с
приемането на новата алинея 4 на чл.19 от ЗПК, с която е увеличен размера на 5 пъти. В
подкрепа на това становище се излагат доводи, които са базирани на обсъжданията и
мотивите, при изготвянето на посочената по-горе законодателната промяна. На последно
2
място се оспорват изводите за нищожност на договора за кредит, поради включването в
същия на неясни клаузи за ГПР, които са в противоречие с нормативно установения
максимум, както и неравноправни договорки за възнаградителна лихва. Твърдо се, че дори
такива клаузи/договорки, да са налице в действителност, то законът предвижда тяхната
нищожност на основание чл.19, ал.5 от ЗПК или чл.21, ал.1 от ЗПК. Ето защо се поддържа,
че чл.22 от ЗПК, който предвижда нищожност в цялост на договора за кредит, е
неприложим, доколкото в него са посочени реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1 от ЗПК.
Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че при връчването на книжата на
ответника, са допуснати процесуални нарушения, като се развиват аргументи за спазването
от съда на специалните разпоредби за призоваването на юридически лица-кредитни
институции. Оспорват се и аргументите на жалбоподателя за валидност на процесният
договор за потребителски кредит, като се развиват насрещни такива за неговата
недействителност, тъй като в разрез с изисквания на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя, в същият е договорен годишен лихвен процент от 36 %, с който се
нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга. Ето защо се поддържа, че е налице
нищожност на клаузата за уговореното възнаграждение. На следващо място се излагат
доводи за недействителност на договора на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, поради
несъответствие с /заобикаляне на/ изискванията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК вр с § 1, т.1 от
ДР на ЗПК, доколкото при изчисление на ГПР не е включено възнаграждението на
поръчителя, то посочения размер а общите разходи не отговаря на действително
приложения между страните, което е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК
и същевременно представлява “заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68 д,
ал.1, т.1 от ЗЗП. Поддържа се още, че нищожността на клаузата за договорната лихва,
респективно на клаузата за ГПР, която е съществен елемент на договорното съдържание,
има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Сочи се
приложима съдебна практика и се моли за потвърждаването на атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
По оплакванията за допуснати процесуални нарушения:
Видно от материалите по първоинстанционното дело, е че призоваването на
ответника е извършено на електронен адрес, чрез Системата за сигурно електронно
връчване, като изпратеното съобщение е счетено за редовно връчено, въпреки че не е
изтеглено /прочетено/ от адресата. Липсват обаче доказателства, че електронният адрес за
3
връчване е избран такъв от страната. Ето защо е нередовност на връчването, респективно
ответника е бил лишен от възможността да направи възражения и да ангажира доказателства
по реда на чл.131 от ГПК. В тази връзка на жалбоподателят-ответник, следва да се даде
възможност да изложи възражения по доказателствата и да направи доказателствени
искания, което следва да се стори в едноседмичен срок с писмена молба с препис за
насрещната страна.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Света Троица“,
ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, действащо чрез адвокат П.П., против Решение
№1340 от 24.04.2023г. по гр.д.№20223110114311 по описа на Районен съд Варна, с което е
уважен предявеният от Г. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.П. Н., със
служебен адрес: ***, против жалбоподателят иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с
чл.26 , ал.1, пр.1 от ЗЗД и с чл.22 от ЗПК, приемане на установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 143.84лв., представляваща договорни лихви по Договор №3-
1-10272-230403 за потребителски кредит тип “Кредитна линия №*********“ от 06.08.2020г.,
поради нищожност на договора.
ДАВА възможност на въззивника “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК *********, в
едноседмичен срок от съобщаването, с писмена молба с препис за връчване на насрещната
страна, да изложи възражения по доказателствата и да направи доказателствени искания.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1992/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 21.12.2023г. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4