Решение по дело №704/2016 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 586
Дата: 8 декември 2016 г. (в сила от 5 април 2017 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20165510100704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №.......

                                           гр.К., ………..2016 год.

 

                                 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

               К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

при секретаря ..........................Х.К........……..........................................като разгледа докладваното от съдията………...…….......гр.дело №704 по описа за 2016 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

                Исковете са за разваляне на договор за гледане и издръжка с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че двете са майка и дъщеря, а ответниците са син на първата и брат на втората. Втората ответница е бивша тяхна снаха. През 1999 г. починал общият им наследодател /баща и съпруг на ищците и първия ответник/ - О. И. Н.. По време на брака си с Е.Н., О.Н. е придобил в режим на СИО по нотариален акт №**, т.I н.д. №***/1981 г. на КРС недвижим имот в с.Х. и са построили в него жилище и други постройки. По настоящем имотът съставлява УПИ ХI -*** от 650 кв.м., в кв.** по плана на с.Х., общ.К. при граници: УПИ ХII -***, Х-*** и улица, ведно с построените в него масивни жилищни сгради и всички други постройки и подобрения. В резултат на смъртта на О.Н. първата ищца наследила 4/6 идеални части от имота, втората - 1/6 идеална част, а първият ответник -1/6 идеална част. С договор за доброволна делба №** т.6 н.д. №113/2003 г. на нотариус П.К. с район на действие РС-К., двете отстъпили техните общо 5/6 ид.части от имота на първия ответник срещу поето от него задължение да полага грижи по издръжката на първата ищца като негова майка докато е жива, при запазване правото й да обитава и ползва средната жилищна сграда с площ от 23 кв.м. и източната половина от мястото докато е жива. Към деня на сключване на договора за делба /момента на прехвърляне на собствеността на имота/ първият ответник бил в брак с втората ответница, сключен на 27.10.2002 г. и прекратен на 11.12.2015 г. Сочат, че съгласно презумпцията на чл.21, ал.1 от СК „Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.“ и следователно имотът станал СИО, тъй като бил придобит по време на брака и издръжката и гледането са се дължА. през този период и следвало да се поемат от семейния бюджет на съпрузите. Преди да получат в собственост прехвърлените 5/6 идеални части от имота, ответникът и съпругата му обещавА., че ще се грижат за първата ищца, но такова не се случило в последствие, а напротив: обещавА., че ще живеят заедно с нея, че ще поемат всички разходи по домакинството, че ще поемат изцяло грижите за двора и разходите здравословните й проблеми. В действителност ответниците останА. да живеят отделно в една от жилищните сгради в имота, продължили да бъдат отделно домакинство и нехаели за първата ищца. Не се интересувА. от това, дА. има пари, дА. е болна, дА. може да се справя сама с работата по двора, дА. има средства за лекарства, дА. може да покрие разходите по домакинството си. Не живели с нея в общо домакинство и не й осигурявА. семейната обстановка, загриженост и интерес, както предполага съвместното съжителство в едно семейство. Ищцата твърди, че е стара и болна жена и има нужда не само от ежедневни грижи и цялостна помощ в домакинството, а и от непрекъснати медицински грижи, от това някой да й помогне в двора, да осигури дървата, храната и лекарствата, от това някой да се грижи за нея като за близък човек. Заявява, че от години страда от заболявания в краката, кръста, кръвното, очите и др. Лежала в болница и заболяванията й били известни на ответниците, въпреки това тя била принудена да се грижи сама за себе си, сама да осигурява прехраната, лекарствата и домакинството. Тъй като не можела да се справи сама, търсела за помощ или други роднини, или познати съседи, на които плащала с малкото продукта, които имала – картофи, буркани и др. и се молила да я заведат до болницата, да изкопаят двора или да нацепят дървата, да поемат ежедневни ремонтни дейности. Първата ищца твърди, че получава ниска пенсия -  *** лв., които не стигА. за разноските по заплащане на консумативи за имота, за храна, нито за други нужди и лекарства. Имала е нужда от още средства, които не можела да набави. Многократно търсила ответниците, за да ги помоли да й помагат и да се грижат за нея, но те категорично отказвА. да говорят и й казА., да се оправя сама. Тъй като ответниците не изпълнявА. задълженията си по сключения договор за издръжка и гледане, а и нямА. намерение да ги изпълняват, то се породил правен интерес  от предявяване на иска. Молят съда да развА. сключения договор за издръжка и гледане, оформен в договор за делба №**, том VI,  н.д. №113/2003 г. на Нотариус П.К., с район на действие РС-К. за 5/6 идеални части от УПИ ХI -*** от 650 кв.м. в кв.** по плана на с.Х., при граници: УПИ ХII-***, Х-*** и улица, ведно с построените в него масивни жилищни сгради и всички други постройки и подобрения поради пълно неизпълнение от ответниците на задължението им да полагат грижи по издръжката на Е.М.Н. докато е жива, която си запазила правото да обитава и ползва средната жилищна сграда с площ от 23 кв.м. и източната половина от мястото докато е жива и като последица да се отмени договор за делба №**, том VI,   н.д.№113/2003 г. на Нотариус П.К. с район на действие РС-К.. Претендират съдебни разноски.

  В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.О.Н. не е депозирал отговор на исковата молба, не е оспорил изложените обстоятелства, не е представил доказателства. В откритото заседание заявява, че искът е основателен.

 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът А.А. Х. счита предявения от ищцата Е.Н. иск за допустим, а от ищца А. Д. за недопустима, защото в пункт III от договора за  доброволна делба същата заявила, че е удовлетворена приживе от наследодателя парично и нямала никакви претенции към недвижимия имот. Счита предявените искове за погасени по давност и моли съда да ги отхвърли изцяло и алтернативно, предявените искове за неоснователни и недоказани.  Твърди, че ищцата Е., никога не е страдала от тежки прогресиращи заболявания. Претърпяла една операция на окото. Оспорва твърденията на Е.Н., че сама се грижила за себе си, че сама си купувала всичко необходимо и търсила помощ от съседи и роднини, а те нехаели за нея. Заявява, че преди прехвърлянето на имота  Е.Н. и ответникът С. заживели в едно домакинство Заедно се хранели всеки ден, а първата ищца вечер се прибирала в стаите си, които ползвала и днес. Твърди, че никога не са имА. пререкания и неразбирателства с нея. Твърди, че приготвяла храната и пазарувала, както за нея и ответника, така и за ищцата. Когато се разболеела я водела на лекар и й купувала лекарства. Водела ищцата Н. на лекари, когато имала проблем с очите и я закарала до болницата, за да й направят операция. През цялото време с ответника плащА. всички консумативи за имота- ток, вода, данъци. Направили и основен ремонт за да подобрят битовите условия на тях и на Е., за което изтеглила потребителски кредит от ОББ в размер на ****лв., който изплащала. Заявява, че целта на делото била да загуби съсобствеността си върху процесния имот, защото след развода си със С. взаимоотношенията им рязко се влошили и той започнал да се държи лошо с нея и с децата им. Моли съда да постанови    решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, алтернативно да ги отхвърли като погасени по давност. Претендира съдебни разноски.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

              Не е оспорено, а и от представеното заверено копие на нотариален акт №**, том I, д.№***/1981 г. на КРС  е видно, че процесният имот, находящ се в с.Х. е бил придобит от О. И. Н. по време на брака му с Е.М.Н..  Видно от удостоверение за наследници №208/23.12.2010 г.  с.Х., общ.К., О. И. Н. ЕГН-**********, б.ж. на с.Х., общ.К. е починал на 11.08.1999 г. и оставил следните наследници по закон: Е.М.Н. -съпруга, С.О.Н.-син и А.О. Д.-дъщеря. Съгласно заверено копие на договор за доброволна делба №**, том VI, рег.№8290, д.№113/2003г. на Нотариус П.К., с район РС-К. сключен между Е.М.Н., С.О.Н. и А.О. Д.,  съделителят С.О.Н. получил в дял и станал собственик на следния недвижим имот: застроено дворно място от 650 кв.м., находящо се в с.Х., ул.“П.“ №9 при съседи /посочени/, което дворно място по плана на същото село представлява УПИ ХI -***, в кв.**, заедно с построените в него полумасивно жилище със застроена площ 53 кв.м. на един етаж, масивно жилище на един етаж със застроена площ от 23 кв.м., масивно жилище със застроена площ 50 кв.м. на един етаж и навес с оградни стени със застроена площ от 24 кв.м. като се задължил да полага грижа по издръжката на майка си  Е.М.Н. докато е жива  при запазване правото на същата да обитава и ползва средната жилищна сграда със застроена площ от 23 кв.м. и източната половина на  дворното място докато е жива, като съделителката Е.М.Н. заявила, че е съгласна синът и С.О.Н. да получи в дял недвижимия имот и той да полага грижи по нейната издръжща докато е жива, а  съделителката А.О. Д. заявила, че „е удовлетворена приживе от наследодателя парично и няма никакви претенции към гореописания недвижим имот.“, с което съсобствеността върху имота се прекратява. По делото е представена актуална скица на имота.

           От  представеното заверено копие на решение №621/11.12.2015 г., постановено по гр.д.№2706/2015 г. по описа на РС-К. се установява, че към 20.11.2003 г. ответникът С.О.Н. е бил в брак с ответника А.А. Х., сключен на 27.10.2002 г.

             Видно от представените по делото заверени копия на епикриза от 07.11.2002 г., медицинско направление от 14.06.2016 г. и рецептурна книжка ищцата Е.Н.  страда от исхемична болест на сърцето, артериална хипертония.

 От показанията на св.А. Д.К. и св.Ф.А.О.М., които съдът кредитира, тъй като впечатленията им са преки, последователни и непротиворечиви се установява, че както преди, така и след сключването на алеаторния договор Е.Н. и ответниците са живели в имота, обитавА. са различни постройки и организирА. самостоятелни домакинства. През последните 5-6 години ищцата Е.Н. сама се грижела и се грижи за себе си –купуване на хранителни продукти, пране, готвене, чистене, заплащане на режийните разходи на домакинството си, осигурявала дървата си за огрев. Тъй като се трудно се предвижвала, ползвала проходилка, което я затруднявало при всяка дейност. Е.Н. се справяла или сама или търсела помощ от св.Кьорюсеин и св.М., които я снабдявА. с хранителни продукти, лекарства, цепене на дърва, обработка на двора, плащане на консумативи. Тя споделяла, че средствата не й достигат и ответниците не и помагат. Ответникът от години работел в чужбина, а ответницата от две години не живеела в имота. /“… Всички живеят в един двор, но Е. живее сама в стаята си. Болна е, прекарала е инсулт, има високо кръвно и ме кара постоянно да й меря кръвното. Синът и снаха й ги няма, те са по работа…В различни домакинства са със сина и снахата. До стаята на Е. има пералня и тя си пере дрехите, и някога и аз й помагам като пускам пералнята. Това е така, защото тя ми е казвала, че не искат да я гледат. Тя ми се обажда като ми вика през дувара, Ходила съм някога един път, някога два пъти, а понякога и по три пъти на ден. Това е така всеки ден. Има и друг човек, който помага на бабата, обръща двора, цепи дърва….Човекът който й помага се казва А. и е от селото. Аз й пазаря, когато ме накара. Някога два пъти, някога и три пъти в седмицата. Купувам й хранителни продукти, от всичко – храни. Някога съм карала и внуците ми да й купуват. Тя дава парите. Тока и водата тя си ги плаща. Дава ми парите и аз й ги плащам на пощата. Лекарствата, като идвам да купувам моите, купувам и нейните. На лекар я водя, когато ме извика. Тя ми е казвала, че не искат да я водят. Сее, колкото може, продукти за зимнина и аз й помагам. Тя си готви сама. Може сама да се оправя за яденето…Казвала е, че не я слушат, не правели това, което тя им каже. От 5-6 години те нищо не й помагат. Тя е възрастна. Тежи й, че не й помагат, че няма помощ.. Предвижва се с проходилка.“св.Ф.А.О. М.; “…От две години не виждам А. в къщата. Баба Е. живее в една пристройка към къщата, една стая. А. не живее там, защото са разведени със сина на Е.. Ходя да помагам там. От много години Е. е с проходилка и стои седнала на скамейката пред къщата и като ме види ме вика да й цепя дърва, обръщам дворчето. Може би от 10 години правя това, чистя комина. Като свърша това ми дава 1-2 буркана компот... Тя сама се грижи за себе си. Оплаквала се от сина си и снаха си. Синът и от много години ходи в чужбина…Е. сама си готви, сама си чисти. Ходя два три пъти в седмицата у тях. Виждал съм да й помага Ф.. Виждал съм лекарства да й дава, нявга я кара на лекар. Много трудно се предвижва. Виждал съм комшийката да й плаща… Бабата постоянно се оплаква: „Каквото да й кажа, нито ме вижда, нито ме чува.“..Постоянно се оплаква, че не й стигат парите за нищо, за лекарства. Казвала ми е като плати водата и не й остават. Дърва съм ходил да цепя. Един кубик като купи и ме вика да ги цепя. На 2-3 месеца ме вика да й цепя по един кубик дърва. В градината сее картофи, домати, чушки. Никой не й помага. Аз й правя редовете и тя на колене сее. Аз й нося щайгите,  тя сее, аз заравям след нея. От много време не й помагат…“. св.А. Д.К./.

           По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено.  Съгласно заключението ищцата Е.Н. страда от артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, хронично сърдечно-съдова недостатъчност и мозъчно-съдова болест.Тя има нужда от ежемесечни прегледи при личен лекар, контролни прегледи при невролог и кардиолог и приема ежедневно лекарства.

            От така установеното съдът прави следните правни изводи:

            По силата на договор за доброволна делба №**, том VI, рег.№8290, д.№113/2003г. на Нотариус П.К., с район РС-К., сключен между Е.М.Н., С.О.Н. и А.О. Д. съделителят С.Н. получил в дял и собственост процесния недвижим имот- дворно място от 650 кв.м. съставляващо УПИ ХI-*** в кв.** по плана на с.Х., общ.К., при граници: УПИ ХII-***, Х-506 и улица, ведно с построените в него масивни жилищни сгради и всички други постройки и подобрения срещу поетото от него задължението да полагат грижи по издръжката на съделителя Е.М.Н. докато е жива, а съделителката А. Д. е заявила, че е парично удовлетворена приживе от наследодателя и няма никакви претенции към имота. При сключването на доброволната делба съделителката Е.Н. е притежавала 4/6 ид.части от имота / 1/2 ид.част на собствено основание -чл.26, ал.1, предл.1 вр. с чл.19 от СК /отм./ и 1/6 ид.част на основание чл.9, ал.1 от ЗН/, а съделителите С.О. Н. и А.О.Д. по 1/6 ид.част на основание чл.5, ал.1 от ЗН. В Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013 год. по тълк.д.№3/2013 г. на ВКС, ОСГК е изразено становището, че „договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останА.те съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността, а ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба макар в чл.69, ал.2 от ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Договорът ще породи предвиденото в закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 от ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите“. В настоящият случай договорът за доброволна делба е породил целеното от страните правно действие, тъй като отношенията между съсобствениците са уредени и при спазване на правилото за уравнение – единият от съсобствениците- А.О.Д. е парично удовлетворена приживе от наследодателя за дела и /1/6 ид.ч./ от недвижимия имот, а неравенството на дяловете на съделителите С.О. Н. / 1/6 ид.част/ и Е.Н. / 4/6 ид.ч./ е изравнено с поемане от съделителя С.Н. на задължението за издръжката и гледането на съделителя  Е.Н.. Тъй като доброволната делба е сключена по време на брака на ответника С.О.Н. с ответника А.А. Х., то имотът е станал съпружеска имуществена общност и по арг. на чл.32, ал.2 от СК поетото алеаторното задължение към кредитора Е.Н.  обвързват и ответницата А.А. Х..

           Съгласно правната теория активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на алеаторен договор е прехвърлителя или неговите наследници. В настоящия случай ищцата Е.Н. като прехвърлител е активно легитимирана да иска разваляне за своята част от имота, която е в размер на 4/6 идеални части поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане. Ищцата А.О. Д. не е носител  на правото на иск, защото не е прехвърлител- не е „уговарящ“ по смисъла на чл.22, ал.1 от ЗЗД и „кредитор“ по смисъла на чл.87 от ЗЗД т.е. не е страна по алеаторния договор и няма правен интерес от иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради което предявеният от нея иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор за 1/6 ид.част от недвижимия имот е недопустим и производството в тази част следва да бъде прекратено.

          Предявеният от ищцата Е.Н. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът намира за основателен. Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълнява цялостно, непрекъснато и точно, а точното изпълнение, според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква изпълнението на поетите задължения по вид, обем и качество да е съобразно уговореното в договора. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане не е определено в закона. Тъй като в договора липсват ограничения за обема на дължимата грижа и издръжка, то следва да се приеме, че страните по него са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и др.според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му, според неговата нужда / решение №174/2.07.2014 г. по гр.д.№7500/2013 г. на ВКС/. Установи се, че след сключване на договора ответниците не са доставяли трайно, постоянно и в пълен обем алеаторното задължение за грижи по издръжка на кредитора Е.Н., които с оглед на здравословното й състояние и с напредване на възрастта й са били необходими. Доказа се, че ищцата Н. сама си е осигурявала храната и поддържала домакинството си- пране, готвене, доставяла си дърва за огрев, заплащала режийните разходи и лекарства. През последните 5-6 години и поради затруднения при придвижването се установи, че тя е имала нужда от помощ, но сама се грижела и се грижи за себе си, като в ежедневието са и помагА. и й помагат хора от селото- съседи А. Д.К. и Ф.А.О. М.. Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че ответниците не са престирА. трайно и непрекъснато грижи по издръжката на ищцата Н., съответстващи на нуждите й, не са проявявА. загриженост, внимание и топло отношение. В трайната и последователна съдебната практика по тези искове е възприето, че приобретателят е длъжен да осигурява не само храна, облекло и т.н., но и гледане, което включва топли и добри обноски на прехвърлителя, тъй като договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед на личността и доверието, което отчуждителят има към длъжника, че ще се грижи пълноценно и добросъвестно за него. Алеаторният договор изисква от прехвърлителя единствено да прехвърли собствеността на имота, а грижите и издръжката следва да бъдат трайно и постоянно изпълнявани в пълен обем от приобретателите. Договорът за издръжка и гледане не е за периодично изпълнение поради което дори частичното неизпълнение е основание за неговото разваляне. Предвид гореизложеното съдът намира, че без основателна причина ответниците не са изпълнявА. трайно и непрекъснато в пълен обем поетите в договора за доброволна делба алеаторни задължения към ищцата Е.Н. поради което договорът следва да бъде развален в частта, в която ответникът О. Н. е получил в дял и собственост процесния недвижим имот срещу задължението да полага грижи и издръжката на съделителя Е.Н.  до размер на 4/6 ид.част.

              Несъстоятелен е доводът на ответницата А.А. Х., че предявеният иск е погасен по давност. По отношение на алеаторните договори разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД не намира приложение, тъй като от всеки ден от действието на договора вземането става изискуемо / от момента на осъществяването му/ и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне / в т.см.решение №346/04.10.2011 г. по гр.д.№341/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение №239/03.07.2014 г. по гр.д.№1019/2014 г. на ВКС, IV г.о./.

               По делото се претендира отмяна на договора за доброволна делба №**, том VI,  н.д. №113/2003 г. на Нотариус П.К.. Това искане по чл.537, ал.2 от ГПК е неоснователно. В Тълкувателно решение №3/29.11.2012 г. по тълк.д №3/2012 г. на ВКС, ОСГК е посочено приложението на отмяната по чл.537, ал.2 от ГПК, което е ограничено единствено до констативните нотариални актове, удостоверяващи право на собственост върху недвижим имот. Прието е, че на отмяна по този ред не подлежат актовете, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Тъй като договорът за доброволна делба от 20.11.2003 г., няма характер на констативен нотариален акт, а е каузален договор, той не подлежи на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.  

 

 

 

             Ответниците следва да заплатят на ищцата Е.Н. на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените  по делото разноски в размер на 358 лв.

              Ищцата А.О.Д. следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 250 лв. на основание чл.78, ал.4 и чл.80 от ГПК

               Ищцата А.О.Д. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 50 лв. държавна такса.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от А.О.Д., с ЕГН-********** *** против С.О.Н., с ЕГН-********** *** и А.А. Х., с ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор за издръжка и гледане на съделителя Е.М.Н., с ЕГН-**********, обективиран в договор за доброволна делба №**, том VI,  н.д. №113/2003 г. на Нотариус П.К., с район на действие РС-К., за 1/6 ид.част поради недопустимост.

               РАЗВАЛЯ по отношение на Е.М.Н., с ЕГН-********** ***, С.О. Н., с ЕГН-********** *** и А.А. Х., с ЕГН-********** ***, договора за доброволна делба №**, том VI,  н.д. №113/2003 г. на Нотариус П.К., с район на действие РС-К. в частта, в която С.О. Н., с ЕГН-********** като съделител получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: застроено дворно място от 650 кв.м., находящо се в с.Х., общ.К., ул.“П.“ №9, представляващо УПИ ХI-***, в кв.**, кад.район с.Х., общ.К., при граници: УПИ ХII-*** УПИ Х-506 и улица, ведно с построените в него полумасивно жилище, масивно жилище, масивно жилище и навес с оградни стени срещу задължението да полага грижи по издръжката на съделителя Е.М.Н., докато е жива, като същата си запазва правото да обитава и ползува средната жилищна сграда и източната половина на дворното място докато е жива, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 4/6 ид.части от имота поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка на съделителя Е.М.Н..

              ОТХЪВЪРЛЯ като неоснователно искането на Е.М.Н., с ЕГН-********** *** за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на договора за доброволна делба  №**, том VI,  н.д. №113/2003 г. на Нотариус П.К., с район на действие РС-К..

             ОСЪЖДА С.О. Н., с ЕГН-********** *** и А.А. Х., с ЕГН-********** *** да заплатят на Е.М.Н., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на  358 лв.

              ОСЪЖДА А.О. Д., с ЕГН-********** *** да заплати на А.А. Х., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.4 от ГПК съдебни разноски в размер на  250 лв.

               ОСЪЖДА А.О. Д., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 50 лв. държавна такса.

 

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                      Районен съдия: