№ 158
гр. гр.Несебър, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20232150101209 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 10603/10.11.2023 г. от Д. С.
Д., ЕГН ********** и З. К. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: с. К., общ. Несебър,
ул. „***, чрез адв. Н. И. от БАК, съдебен адрес: гр. Б., ул. „В.Л.“ № ***, срещу „С.Л.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.Б.“ № ***
представлявано от управителя - Л. К. Л., с искане да се приеме за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците са еднолични собственици на
недвижим имот с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, предназначение на
самостоятелния обект: за офис, площ 21,66 кв.м., прилежащи части 0,390% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта: ***, ***, с
административен адрес: к.к. Слънчев бряг – запад, Г. ***. Претендират се съдебни
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците придобили в режим на СИО и по време на
брака си процесния имот с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 93/28.05.2003 г., том III, рег. № 1658, дело № 440/2003 г. по описа на нотариус
Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК, с район на действие РС – Несебър. При
снабдяване на ищците през 2021 г. със схема на самостоятелния обект се установило,
че по партидата на собствения им процесен имот има вписани права на трето лице, а
именно – ответното дружество и въз основа на нотариален акт за покупко-продажба №
164/12.12.2013 г., том XVIII, рег. № 17428, дело № 3516/2013 г. по описа на нотариус
Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК, район на действие РС - Несебър. Твърди се, че
легитимиращият ответното дружество нотариален акт е съставен за покупко-
продажбата на различен от процесния имот, но с припокриващ се идентификатор.
Ищците аргументират правният си интерес от производството с твърдения, че след
проведено административно производство, вкл. след обжалване на изричен отказ на
началника на СГКК- Б. за поправка на грешка и непълнота в кадастралните регистри
по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, искането им е било оставено без уважение с мотиви,
1
че се касае до гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на ответното дружество.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявения иск и молят съда да го уважи, като постанови неприсъствено решение, с
което да приеме за установено спрямо ответното дружество, че ищците са собственици
на недвижим имот с ид. № *** по КККР на гр. Несебър. Претендират съдебни
разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен при приложение на фикцията
по чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител, като липсва и искане за
разглеждане на делото в отсъствие на такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно съединени положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се приеме за
установено по отношение на ответното дружество, че ищците са еднолични
собственици на недвижим имот с ид. № *** по КККР на гр. Несебър.
В съдебно заседание, ищците пледират за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. негов
представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези
последици са редовно указани на ответника с разпореждане № 3041/06.12.2023 г. на
съда, което видно от доказателствата по делото – съдебни съобщения и призовки /л. 43
и л. 47-48 от делото/ е редовно връчено на страната, на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК
– със залепване на уведомление и при наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 от
ГПК.
Същевременно, ответникът – търговско дружество е редовно призован за
проведеното по делото съдебно заседание с връчване на определение № 213/28.02.2024
г. при условията на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК – на 12.03.2024 г. /видно
от призовка – л. 59 от делото/.
Ответникът в настоящото производство е юридическо лице – търговско
дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на
чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са
вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в
съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване е последният посочен в
съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан
нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /чл.
50, ал. 2 от ГПК/.
В настоящия случай преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който
съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото,
водена в Търговския регистър. Този адрес на управление е вписан още на 10.06.2008 г.
и не е променян до настоящия момент, което се установява въз основа на извършена от
съда служебна проверка. Изпратеното от НРС съобщение с препис от исковата молба и
разпореждане на съда е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по
призоваване, че е посетило адреса на 12.12.2023 г., но не е намерило търсената фирма
2
и неин представител, като няма и афиширан офис на същата. Въз основа на съдебни
указания от 18.12.2023 г., връчителят е залепил уведомление на адреса по реда на чл.
50, ал. 4 от ГПК на 28.12.2023 г., чийто срок е изтекъл на 11.01.2024 г. и книжата са
останали непотърсени от ответника.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно
предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК, за да
се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е указал да извърши,
намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011
г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение
№ 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д.
№ 1439/2018г. на ВКС и др., е прието, че когато връчителят посещава адреса на
търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или
наименование на ЮЛ, а aко не намери такива - да положи усилия да събере сведения
познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови
представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните
сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатациите, че
лицето е посетено на адреса, но не е намерено.
В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение
№ 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че за да бъде
надлежно осъществено връчване на търговец по реда н а чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез
прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени
обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши
проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в
които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере
сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този
адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл.
и в случаите, когато не могат да се съберат данни, дали търговецът е пребивавал на
адреса.
При посочените констатации и съобразявайки изложената съдебна практика на
върховната инстанция, съдът приложи съдебните книжа, ведно с разпореждане №
3041/06.12.2023 г., като редовно връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК с
цел гарантиране в най-пълна степен правата на ответника по реда на чл. 131, от ГПК,
въпреки наличието на предпоставките за връчване по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
При същите съображения и съгласно констатации на връчителя от 12.03.2024 г. и
събрани сведения от надлежно индивидуализирано лице за отсъствието на ответната
фирма от адреса, съдът счете ответника за редовно призован за съдебно заседание при
приложение на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.
От представените по делото доказателства е видно, че ищците са съпрузи, като по
време на брака си са придобили в режим на семейна имуществена общност офис тип
„А“, на 1 етаж, вход 1, в жилищен блок „Г. II“, к.к. Слънчев бряг – запад, общ.
Несебър, обл. Б., с площ от 21,66 кв.м., ведно с 0,390 % ид.ч. от общите части на
сградата – на 28.05.2003 г. /л. 8, л. 64 от делото/, отразен в КККР под ид. № ***.
Същевременно се установява, че ответното дружество е придобило имот в същата
сграда на 12.12.2013 г., а именно – магазин за промишлени стоки № 1, на 1 етаж,
секция 1, в жилищен блок „Г. II“, к.к. Слънчев бряг – запад, общ. Несебър, обл. Б., с
3
площ от 16,67 кв.м., ведно с 0,947 % ид.ч. от общите части на сградата, описан по
нотариален акт като СОС с ид. № *** /л. 9-12; л. 27 от делото/. Обстоятелството, че
двата имота – офисът на ищците с площ от 21,66 кв.м. и магазинът на ответника с
площ от 16,67 кв.м. са отразени в кадастъра под общ идентификатор е виден и от схема
/л. 27 от делото/. В тази връзка се установява, че ищците са провели неуспешно
административно производство по чл., 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР /л. 13-24; л. 28 от делото/.
С мотивите на постановеното по случая решение на АСБ е посочено, че се касае до
гражданско-правен спор за собственост, който следва да се отнесе до компетентния
съд, като изрично е пояснен реда за доброволно отстраняване на непълнота или грешка
в кадастъра от засегнатите лица – страни по настоящото дело по чл. 54 от ЗКИР.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице инж. Д. С. записаните характеристики за СОС ид. № *** по
КККР на гр. Несебър съвпадат с описанието по нотариален акт на собствения на
ищците офис тип „А“, на 1 етаж, вход 1, в жилищен блок „Г. II“, к.к. Слънчев бряг –
запад, общ. Несебър, обл. Б., с площ от 21,66 кв.м., а собственият на ответника имот се
различава по площ, предназначение, прилежащи ид.ч., граници и местоположение,
фактически се намира в съседство на този на ищците, без да имат обща стена, и не е
отразен в кадастъра изцяло.
От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства и
приетото заключение на СТЕ може да се направи обоснован извод за вероятната
основателност на предявения установителен иск за приемане по отношение на
ответното дружество, че ищците са еднолични собственици на недвижим имот с ид. №
*** по КККР на гр. Несебър, предназначение на самостоятелния обект: за офис, площ
21,66 кв.м., прилежащи части 0,39% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж ***, под
обекта: няма, над обекта: ***, ***, с административен адрес: к.к. Слънчев бряг – запад,
Г. ***.
С оглед установената вероятна основателност на иска и тъй като ответникът не е
представил отговор на исковата молба и същият не се е явил в съдебното заседание,
без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил
уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д. Д. сумата от 2957,38 лева, включващи
заплатена държавна такса – 157,38 лева, внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице – 400 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 2400 лева. Съобразно
представените доказателства посочените разноски са сторени от ищеца Д., вкл.
внесената от трето лице държавна такса е заплатена във връзка с редовна искова молба
на ищеца Д.. Съдът, с оглед изявленията на процесуалния представител на ищците, че
ответникът по повод опит за извънсъдебно уреждане на отношенията ги е насочил към
съда, както и съобразявайки отсъствието на доказателства ответникът да е участвал с
ищците в съвместни усилия за провеждане на процедура пред АГКК- гр. Б. и по реда на
чл. 54 от ЗКИР, намира че е налице основание за ангажиране отговорността му за
понесените от ищеца съдебни разноски – че е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.Б.“ № *** представлявано от управителя
- Л. К. Л., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. С. Д., ЕГН ********** и З. К. Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: с. К., общ. Несебър, ул. „***, по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 93/28.05.2003 г., том III, рег. №
1658, дело № 440/2003 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК,
с район на действие РС – Несебър, са еднолични собственици на недвижим имот с
ид. № *** по КККР на гр. Несебър, предназначение на самостоятелния обект: за офис,
площ 21,66 кв.м., прилежащи части 0,390% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху имота, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж
***, под обекта: няма, над обекта: ***, ***, с административен адрес: к.к. Слънчев
бряг – запад, Г. ***.
ОСЪЖДА „С.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, сумата от 2957,38 /две хиляди, деветстотин
петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ лева – съдебно-деловодни
разноски в настоящата съдебна инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Б. в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5