Р Е Ш Е
Н И Е № 495
гр.Пловдив, 25.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХVІ гр.с., в
открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и
седемнадесета година, в състав
Председател: Росица Кюртова
секретар: Илияна Куцева-Гичева,
като разгледа докладваното от
съдията т.дело №730 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Ищецът “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе”
№115 Е, представляван от Й.К.и Е.А.А., чрез пълномощника юрк.С.С., твърди, че
на 22.04.2008 г. сключил с първия ответник Н.Д.В., в качеството му на
кредитополучател, и ответниците „ЕБГ“ЕООД и „ЕВРОБУРГЕР“ЕООД, в качеството им
на солидарни длъжници, договор за жилищен кредит №880/R/2008. По този договор ищецът се
задължил да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер 498 000
евро целево – за рефинансиране на кредит, отпуснат от друга банка, както за финансиране
покупката на недвижим имот – сграда в гр.Пловдив, ул.“****“ №**. За
обезпечаване точното изпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя, била учредена ипотека върху недвижими имоти. Уговореният
кредит от 498 000 евро бил усвоен чрез превод по банкова сметка ***, както
следва: 252 000 евро – отпуснати на 30.04.2008 г., и 246 000 евро –
отпуснати на 13.05.2008 г. Последователно във времето към договора били
подписани няколко анекса. С анекс №2 от 06.06.2012 г. била уговорена солидарна
отговорност на ответника „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД, а с анекс №6/10.06.2013 г. била
уговорена солидарна отговорност на ответника „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ЕООД. В
първоначалния договор – чл.13, ал.1, била уговорена възнаградителна лихва при
годишен лихвен процент 6,15 %, формиран от базовия лихвен процент на банката по
жилищни кредити в евро, намален с промоционален процент 0,25 %. Базовият лихвен
процент на банката се формирал от 3-месечния EUROBOR, чиято стойност към дата на
договора била 2,5 %, плюс надбавка от 3,9 %. Предвидено било лихвата да се
начислява и заплаща ежемесечно със съответната част от главницата съгласно
погасителен план, приложение към договора. Във всяка погасителна вноска се
включвала и месечна такса съгласно чл.15, б.в) от договора. Твърди се, че
възнаградителната лихва е изчислявана по горния начин до 16.10.2008 г., когато
въз основа решение на изпълнителния комитет на банката било взето решение за
промяна лихвените проценти по кредити на физически лица. Така, считано от
17.10.2008 г., лихвеният процент бил увеличен на 6,9 % без последващи промени.
Уговорено било в чл.14, ал.3 от договора, че при просрочие на която и да е
вноска по главницата, кредитополучателят/солидарните длъжници дължат
наказателна лихва в размер, равен на сбора от определената възнаградителна
лихва и наказателна надбавка от 4 %. Към датата на сключване на договора
наказателната лихва била в годишен процент 10,15 %, а с увеличението на
възнаградителната лихва, считано от 17.10.2008 г., тя нараснала на 10,9%.
Уговорен бил краен срок за връщане на кредита 408 месеца, считано от датата на
първото погасяване – 30.05.2008 г. Твърди се, че с последователни месечни
платежи в периода от 30.05.2008 г. до 30.08.2011 г. кредитополучателят изплатил
14 533,36 евро от главницата по кредита. С подписването на анекс №3 от
27.03.2012 г. страните по договора се съгласили, че към този момент общата сума
на просрочените задължения е в размер 7 146,15 евро, като плащането на
сумата било отложено до 30.03.2012 г. С подписването на анекс №3 от 06.06.2012
г. страните се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на
501 932,83 евро, която сума се счита за изцяло усвоена. С този анекс бил
променен лихвеният процент на възнаградителната лихва на 6,9 %, равен на
базовия лихвен процент на банката за кредити, отпуснати в евро, плюс надбавка
1,15%. Уговорено било погасяване на кредита чрез 359 месечни вноски. След
подписване на този анекс били внесени 447,69 евро на 30.06.2012 г. С
подписването на анекс №4 от 31.10.2012 г. страните се съгласили, че към този
момент общата сума на просрочените задължения е в размер 9 151,83 евро,
като плащането на сумата било отложено до 30.11.2012 г. С анекс №5 от
28.02.2013 г. страните се съгласили, че към този момент общата сума на
просрочените задължения е 16 042,59 евро, като плащането на сумата било
отложено до 30.03.2013 г. С анекс №7/10.06.2013 г. страните се съгласили, че
общият размер на просрочието е 19 689,99 лв., която сума се прибавя към
редовната главница. Така в полза на кредитополучателя се счита отпусната сумата
516 365,41 евро. С този анекс било уговорено последната сума да бъде
погасена чрез 347 месечни вноски в срок до 30.04.2042 г. Подписани били още два
анекса към първоначалния договор: анекс №8/27.09.2013 г., с който било
уговорено, че кредитополучателят е в просрочие за сума в общ размер
4 820,29 евро, плащането на която се отлага до 30.09.2013 г., и анекс
№9/20.12.2013 г., с който било уговорено, че е налице просрочие от
11 697,82 евро, която сума се отлага до 30.12.2013 г. Твърди се, че ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№10947/2016 г. по описа на РС Пловдив, с която ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца при условията на солидарност: сумата 19 950,26 евро –
падежирала главница, включваща неплатени вноски по договора за кредит и
анексите с падеж от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г., ведно със законна лихва от
04.08.2016 г. до окончателното плащане; сумата 92 729,05 евро –
възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.; сумата
2 953,54 евро – наказателна лихва за периода от 30.12.2013 г. до
30.07.2016 г.; и сумата 4 907,01 евро – месечни такси за периода от
30.09.2015 г. до 30.07.2016 г. Ответниците подали възражения срещу заповедта в
срока по чл.414 ГПК, поради което за ищеца се породил интерес от настоящите
установителни искове. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба
е формулиран петитум да бъде признато за установено спрямо ответниците, че
същите дължат солидарно на ищеца горепосочените суми. Претендират се деловодни
разноски, в това число съдебни разноски, сторени в заповедното производство, в
общ размер 8 852,17 лв.
Ответниците Н.Д.В., ЕГН
**********,***; „ЕБГ“ЕООД, ЕИК *********; „ЕВРОБУРГЕР“ЕООД, ЕИК *********;
„ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД, ЕИК *********; и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ЕООД, ЕИК *********,
всички със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №6 и
представляващ Н.Д.В., чрез пълномощника адв.Е.И., оспорват исковете. Първият
ответник възразява, че клаузите на договора, уреждащи възнаградителната и
наказателна лихва върху просрочена главница, както и месечната такса за
управление на кредита, предвиждащи едностранното им изменение от кредитора, са
нищожни на основание чл.143, т.т.3, 5, 9, 10, 12, 13 и 18 от Закона за защита
на потребителите и поради противоречие със закона – чл.10, ал.2 и ал.3 ЗЗД,
поради което исковете за лихви са неоснователни в заявените размери. Възразява
още за нищожност на клаузата за наказателна лихва поради противоречие с добрите
нрави, защото лихвата значително надхвърля законната и се начислява върху
цялата оставаща главница, а не само върху просрочената такава, както и за
прекомерност на неустойката – чл.92, ал.2 ЗЗД. Кредитополучателят изпаднал в
пълна невъзможност да погасява кредита, поради едностранната промяна на лихвата
през октомври 2008 г., с която не бил съгласен. Нищожни поради неравноправни
уговорки в тях били клаузите на чл.13, ал.3 и ал.5, чл.15, б.в) и чл.23, ал.2
от договора за жилищен кредит, както и клаузите на чл.2, ал.3 от анекс
№3/06.06.2012 г. и чл.2, ал.3 от анекс №7/10.06.2013 г. Възразява за нищожност
на клаузата на чл.15 от договора, предвиждаща плащането на такси за управление
на кредита, поради противоречие със закона и добрите нрави. Възразява още, че с
анексите 3 и 7 недопустимо са капитализирани към главницата просрочените
задължения за лихви и такси, като това води до анатозицъм – начисляване на
лихви върху вече генерирани лихви и такси. Предявява процесуално възражение за
прихващане между вземането на ищеца за главница и вземания на първия ответник –
кредитополучател по договора за кредит, за сумата 2 000 евро,
представляваща част от договорна лихва в общ размер 20 000 евро, надвзета
в резултат от нищожните клаузи в договора през периода от 30.05.2008 г. до
30.09.2011 г.; сумата 1 000 евро, представляваща част от неправомерно
получена от банката наказателна лихва в общ размер 10 000 евро в периода
от 30.05.2008 г. до 30.09.2011 г.; както и сумата 1 000 евро,
представляваща част от таксите за управление и обслужване в общ размер 10 000
евро, неправомерно надвзети за периода от 30.05.2008 г. до 30.09.2011 г. В отговорите на ответниците – юридически лица, се
съдържат идентични възражения. Общото искане на всички ответници е исковете да
се отхвърлят, като се претендират и деловодни разноски от всеки един от тях.
(За пълнота следва да се отбележи, че ответниците – юридически лица, правят и
допълнителни възражения, основани на разпоредби на Закона за защита на
потребителите и на Закона за потребителския кредит. Търговските дружества не са
потребители по смисъла на посочените закони. Възраженията, основани на същите,
се окачествяват от съда като лични възражения на ответника – кредитополучател,
които съгласно чл.122, ал.3 ЗЗД не могат да бъдат противопоставени на кредитора
от солидарните длъжници, за това съдът не обсъжда онези свързани със ЗЗП и ЗПК
възражения, изходящи от останалите ответници, които не са направени от
кредитополучателя – физическо лице.)
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№10947 по описа за 2016 г. на РС Пловдив, ХVІI гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК за исковите суми срещу кредитополучателя и всички солидарни длъжници.
В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу заповедта. В предоставения
на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Установява
се от приетия по делото договор (на л.11), че на 22.04.2008г. между ищцовото
дружество, от една страна като кредитор, първия ответник Н.Д.В., като
кредитополучател, и ответниците „ЕБГ“ЕООД и „ЕВРОБУРГЕР“ЕООД, като солидарни
длъжници, е сключен договор за жилищен кредит №880/R/2008
г., с който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в
размер 498 000 евро. Целта на кредита според чл.2 от договора е рефинансиране
на кредит, отпуснат от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, и финансиране на покупка на
недвижим имот – жилищна сграда в гр.П., ул.“**“ №**. В раздел V на договора е уговорено да се учреди обезпечение –
ипотека в полза на банката, което е сторено, видно от приложения нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека. В чл.13 от договора е уговорена
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент 6,15 %, формиран от базовия лихвен
процент на банката по жилищни кредити в евро, намален с промоционален процент
0,25 %. Съответно базовият лихвен процент е уговорено да се формира от
3-месечния EUROBOR плюс надбавка 3,9 %. Според
чл.13, ал.5 от договора банката има право едностранно да променя размера на
приложимата лихва, в случай, че 3-месечният EUROBOR достигне нива с 0,25
процентни пункта по-високи от посочените, като промяната на лихвения процент
влиза в сила за страните от деня на приемането му от банката. Уговорено е в
чл.14, ал.3, че при просрочие от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник
на която и да е вноска по главницата на кредита, върху неиздължените суми за
главница за времето на забава кредитополучателят/солидарният длъжник ще дължат
наказателна лихва в размер на лихвата по чл.13, ал.1 и наказателна надбавка от
4 %. В чл.15 са уговорени еднократна такса за управление в размер 0,5 % върху
кредита и месечни такси за управление в размер 0,095 % от първоначално
отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всеки следващ месец, като таксата е
платима на датата на падежа, ведно с лихвата и съответната част от главницата.
В чл.23 е уговорено погасяването на кредита да се извършва чрез месечни
погасителни вноски, включващи част от главница, лихва и месечна такса съгласно погасителен
план, приложение към договора. Предвидено е погасителният план да претърпи
изменение, в случай, че банката упражни правото си на едностранна промяна на
годишния лихвен процент. В чл.24 е уговорен краен срок за издължаване на
кредита от 408 месеца след датата на първото усвояване. Приет е погасителен
план от 16.05.2008 г., съдържащ първоначалните условия по договора за кредит –
л.70 – л.73.
Приет е
като доказателство по делото протокол №12-А от заседание на изпълнителния
комитет на ищцовата банка, проведено на 10.10.2008 г., с който са одобрени
предложените промени в лихвените проценти по кредити за физически лица.
На
27.03.2012 г. е сключен анекс №1 към договора за жилищен кредит, с който страните
по него се съгласяват, че към 27.03.2012 г. кредитополучателят е в просрочие,
като общият размер на просрочените задължения е 7 146,15 евро. Уговорено е
плащането на тази сума да бъде отложено до 30.03.2012 г.
На
06.06.2012 г. е сключен анекс №2 към договора. С него е уговорена солидарна
отговорност на ответника „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД за задълженията по договора за
кредит и всички анекси към него.
На
06.06.2012 г. е сключен и анекс №3 към договора. С него страните –
кредитополучателят и солидарните длъжници, от една страна, а от друга –
кредиторът, се съгласяват, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на
501 932,83 евро, която сума се формира от дължимата по договор №880/R/2008 редовна главница; дължимите по същия договор
просрочени задължения (главница, лихви, такси и комисиони); както и дължимите
редовна главница и просрочени задължения (главница, лихви, такси и комисиони)
по договор от 2008 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта.
С анекса страните се съгласяват, че така формираната главница се счита за
изцяло усвоена от кредитополучателя при условията на договор за кредит
№880/R/2008 г. В чл.2 от този анекс е уговорен годишен лихвен процент от 6,9 %,
равен на базовия лихвен процент на банката, който към датата на анекса е 5,75% + надбавка 1,15 %. Уговорена е в чл.2, ал.3
възможност за кредитора да промени едностранно приложимия лихвен процент, в
случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на
банката обуславят такава промяна. В чл.6 е уговорен краен срок за връщане на
кредита – 359 месеца от датата на подписване на анекса.
На
31.10.2012 г. е сключен анекс №4 към договора за кредит, с който страните се
съгласяват, че към 31.10.2012 г. кредитополучателят е в просрочие, като
просрочените задължения са в размер 9 151,83 евро и плащането им се отлага
до 30.11.2012 г.
С анекс
№5/28.02.2013 г. страните се съгласяват, че към датата на анекса просрочието е
в размер 16 012,59 евро и плащането на това задължение е отложено до
30.03.2013 г.
С анекс
№6/10.06.2013 г. е уговорена солидарна отговорност на последния ответник „ХОТЕЛ
ЕЛИТ ПАЛАС“ЕООД, който се съгласява да отговаря редом с останалите длъжници за
задълженията към банката по договора за жилищен кредит и анексите към него.
На
10.06.2013 г. е сключен анекс №7 към договора за кредит, с който страните се
съгласяват, че към датата на подписването му просрочието е в размер
19 689,66 евро. Уговорено е, че общата сума на просрочените задължения, в
т.ч. главница, лихви, такси и комисиони, се прибавя към редовната главница и
общата сума на главницата в размер 516 365,41 евро се счита за отпусната
на кредитополучателя при условията на договора и този анекс. Уговорен е лихвен
процент от 6,9 % и едностранна възможност за банката да променя същия при
определени в чл.2, ал.3 предпоставки. Уговорено е погасяването да се извърши
чрез 347 месечни вноски.
С анекс
№8/27.09.2013 г. страните се съгласяват, че към датата на анекса просрочието е
в размер 4 820,29 евро и плащането на това задължение е отложено до
30.09.2013 г.
На 20.12.2013
г. е сключен анекс №9 към договора за кредит, с който страните се съгласяват,
че към датата на подписването му просрочието е в размер 11 697,82 евро, като
плащането на това задължение е отложено до 30.12.2013 г.
Прието
е заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че
сумата 498 000 евро е усвоена от кредитополучателя, както следва: на
30.04.2008 г. – 252 000 евро, на 13.05.2008 г. – 246 000 евро. С
анекс №3/06.06.2012 г. главницата е увеличена със сумата 21 998,67 евро, представляваща
сбор от сумите: 3 532,48 евро – просрочена главница; 13 016,18 евро –
просрочена лихва; 2,13 евро – наказателна лихва и 5 447,88 евро – дълг по
договор за кредитна карта. Размерът на новата главница е 501 932,83 евро,
разсрочена на 359 месечни вноски, при годишен лихвен процент 6,9 %. Със
сключване на анекс №7/10.06.2013 г. главницата е увеличена с още 19 689,66
евро, в това число: 4 809,39 евро просрочена главница; 14 870,08 евро
– просрочена лихва и 10,19 евро – наказателна лихва. Размерът на главницата
става 516 365,41 евро, разсрочена на 347 месечни вноски при годишен лихвен
процент 6,9 %. Общият размер на усвоената главница по договора и анексите към
него е 516 365,41 евро. Общият размер на дължимото и непогасено вземане на
банката към 04.08.2016 г. е в размер 617 430,74 евро, от които: главница
516 365,41 евро, в това число просрочена главница – 19 950,26 евро за
периода от 30.12.2013 г. до 04.08.2016 г.; възнаградителна лихва –
92 729,05 евро за периода от 30.12.2013 г. до 04.08.2016 г.; наказателна лихва – 2 953,54 евро за
периода от 30.12.2013 г. до 04.08.2016 г.; административни такси –
4 907,01 евро за периода от 30.09.2015 г. до 31.07.2016 г. Според
експертизата към датата на сключване на договора 3-месечният EUROBOR е 4,731 %, а приемливата от банката стойност на същия
към този момент е 2,5 %. Извършено е едно увеличаване на лихвения процент, като
считано от 17.10.2008 г. същият е променен на 6,9 %. Към този момент нивото на
3-месечния EUROBOR е 5,291 % при приет от банката размер 3 %. Към 01.06.2012 г.
3-месечният EUROBOR е 0,665 % при приет от банката 1,85 %. Към 06.06.2012 г.
лихвеният процент по договора е 6,9 % и остава такъв до датата на заявлението
по чл.417 ГПК. В приложение №2 към заключението вещото лице е изчислило общият
размер на възнаградителните лихви за периода от 30.08.2008 г. до 03.08.2016 г.
в два варианта – при съобразяване на промените в годишния лихвен процент,
настъпили в течение срока на договора, и втори вариант – при съобразяване на
първоначално уговорения лихвен процент от 6,15 %. Според заключението по
договора е определяна такса в размер 0,095 % от първоначално отпуснатия кредит
и от остатъка за всеки следващ месец, включена във всяка анюитетна вноска, като
промяната на главницата по анексите е довела до реципрочна промяна във всяка
месечна такса (приложение №1). Главницата не е била увеличавана с просрочени
такси чрез анексите 3 и 7 към договора за банков кредит.
Прието
е и допълнително заключение на счетоводна експертиза, според което, ако към
главницата не се включват прибавените с анекс №3 и анекс №7 суми за просрочени
възнаградителни и наказателни лихви, задълженията по договора биха били
следните: 15 682,58 евро – главница за периода от 30.12.2013 г. до
30.07.2016 г.; 85 549,10 евро – възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.;
2 140,41 евро – наказателна лихва за
периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.; и 4 804,54 евро – такси за
управление на кредита за периода от 30.09.2015 г. до 30.07.2016 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжниците в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
Съгласно
т.11в от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в производството
по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо
въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане. В
конкретния случай, обаче, съдът намира, че възраженията за прихващане,
направени от ответниците и приети за съвместно разглеждане с определението от
20.02.2017 г. (л.361), са недопустими, поради което производството по делото в
тази му част следва да бъде прекратено. Всички възражения за прихващане са
заявени от ответниците като частични – заявено е прихващане със суми,
представляващи част от насрещни вземания на ответниците в по-голям размер
спрямо вземането на ищеца за главница по договора за банков кредит, с което ответниците
желаят да се извърши компенсация. За разлика от насрещния иск, с който се цели
самостоятелна защита на правата на ответника, възражението за прихващане е
отбранително, защитно средство, чрез което се цели и може да бъде постигнато
единствено отхвърляне изцяло или отчасти на предявения против ответника главен
иск, поради прихващане до размера на по-малкото вземане, не и присъждане на
горницата в полза на ответника, когато неговото вземане е по-голямо по размер с
компенсируемото такова на ищеца. (В този смисъл Решение №272 от 13.05.2009 г.
по гр.д.№292/2008 г. на ВКС, II т.о.)
Тъй като по възражението за прихващане решението се ползва със сила на
пресъдено нещо, то при заявено възражение за прихващане и извършено съдебно
прихващане с по-малко по размер вземане по предявения главен иск, се преклудира
възможността да се търси с отделен иск от ответника горницата на неговото
вземане. Недопустимо е това преклудиращо действие на решението да бъде
избегнато, чрез предявяване на частично възражение за прихващане, тъй като,
както се каза, целта на възражението е защита срещу главния иск, не и
присъждане или просто запазване на възможността за присъждане на горницата от
вземането на ответника след компенсацията. Когато вземането му е по-голямо,
ответникът следва да се брани чрез насрещен иск или да приеме, че вземането му
ще бъде установено със сила на пресъдено нещо най-много до размера на главното
вземане, ако прави възражение за прихващане. Ответникът не може да си запазва
възможността да предяви в самостоятелно производство част от насрещното си
вземане, с което не е извършена компенсация, когато е предявил възражение за
прихващане. Ето защо съдът намира, че предявените като частични възражения за
прихващане с насрещни вземания на ответниците са недопустими и производството
по тяхното разглеждане следва да бъде прекратено с определение, което ще бъде
окончателно, тъй като изрично обжалване в закона не е предвидено и тъй като
същото не прегражда възможността на ответниците да защитят насрещните си права
в самостоятелен исков процес.
По
същество на предявените от ищеца искове, съдът намира следното:
Между ищеца и ответниците е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата
на които ищецът е предоставил на първия ответник, в качеството му на
кредитополучател, сумата 498 000 евро при договорени условия и срок, която
последният се е задължил да върне по установения между тях начин – чрез месечни
погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на възнаграждение,
включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорена е и такса за
обслужване на кредита в определен в договора размер, която е включена в
месечната анюитетна вноска, както и наказателна лихва с характер на неустойка
за забава. Ответниците – юридически лица, са встъпили в дълга по посочения
договор по съглашение с кредитора и с длъжника, поради което и на основание
чл.101 ЗЗД отговарят спрямо кредитора като солидарни длъжници.
Няма спор, а това се установява и от приетата по
делото счетоводна експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно
изготвена, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да преведе
кредитната сума по сметка на първия ответник и че кредитът е усвоен от
кредитополучателя. Между страните по делото няма спор, че считано от 30.12.2013
г. ответниците не са извършвали плащания по процесния договор за кредит, като
претенцията на ищеца обхваща задължения за главница, лихви и такси, чийто падеж
е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, или вземанията
не се претендират на основание предсрочна изискуемост, а на основание настъпил
редовен месечен падеж. Видно от приложения по делото погасителен план, за
периода 30.12.2013 г. – 30.07.2016 г. са дължими вноските с номера от 68 до 99,
включително, общо 32 на брой вноски, като вноската с падеж 30.12.2013 г. е
увеличена по общо съгласие на страните с последния анекс №9 към договора.
Според заключението на основната съдебно счетоводна
експертиза дължимата за периода 30.12.2013 г. – 30.07.2016 г. главница е в размер
19 950,26 евро. Посоченото вземане е формирано след преструктуриране на
кредита с анексите 3 и 7 към договора, с които е уговорено констатираното към
датата на сключването им просрочие (за главница и лихви) да бъде отнесено към
размера на главницата по договора за кредит, в резултат на което е променен
размерът на общия дълг и размерът на всяка една месечна вноска. С анексите е
увеличавана главницата по кредита, и то считано от датата на сключване на
договора, с просрочени лихви, или уговорено е изтекли лихви да се прибавят към
главницата и на свой ред да носят лихви. Тези уговорки, според съда, са нищожни
поради противоречие със закона. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на
изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Такава наредба не е издадена,
като по този начин липсва правна възможност страните по един договор да
уговарят анатоцизъм, както е сторено в конкретния случай. Към момента на
сключване на процесния договор и анексите 3 и 7 към него отношенията между
страните се уреждат и от Наредба №9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозици на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск (обн.ДВ, бр.38/11.04.2008 г.), в която също липсва възможност за
капитализиране на лихви, за разлика от отменената с нея Наредба №9/19.12.2002
г. с подобен предмет. Съответно, неприложима е нормата на чл.294, ал.2 ТЗ,
който е относима само към двустранните търговски сделки, при които всяка от
страните по сделката е търговец, а в настоящия случай кредитополучателят е
физическо лице, като не се твърди и доказва същият да е сключил договора с
оглед осъществявана от него стопанска дейност. Ето защо съдът намира, че
възраженията на ответника в тази насока са основателни. Анексите 3 и 7 в частта
им, с която е уговорено към главницата по договора за кредит да се прибавят
изтекли лихви, които на свой ред да се олихвяват с уговорения лихвен процент,
са нищожни поради противоречие със закона и не могат да породят правно действие
в отношенията между страните. При тези изводи следва да бъде съобразено
допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза, което е
определило размера на дълга, при положение, че преструктурирането на кредита с
двата анекса не включва прибавянето на изтекли лихви към главницата. Според
това заключение дължимата главница по договора за кредит за периода от
30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. е в размер 15 682,58 евро, до който размер съдът
намира, че този иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. За
разликата до пълния заявен размер от 19 950,26 евро същият следва да се
отхвърли.
Доказан до размер 85 549,10 евро, отново посочен в
допълнителното заключение, е искът за възнаградителна лихва за периода от
30.12.2013 г. до 30.07.2016 г., тъй като
тази лихва е изчислена на база главницата, без включване в същата на просрочени
лихви. Този размер на лихвата е определен от вещото лице при годишен лихвен
процент 6,9 %, какъвто е уговорен с анекс №3/06.06.2012 г. и с анекс
№7/10.06.2013 г. От заключението на ССЕ се установява, че след датата на двата
анекса лихвеният процент не е бил едностранно увеличаван от банката, поради
което съдът намира, че възраженията за неравноправност на клаузите на чл.2,
ал.3 от анексите 3 и 7 са неотносими към предмета на спора и не могат да
доведат да промяна в изводите относно размера на претендираната от ищеца
възнаградителна лихва. Съответно, с анексите не е извършено едностранно
увеличение на лихвата, а лихвеният процент от 6,9 % е уговорен двустранно
(индивидуално по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП), по общо съгласие на всички страни,
за това дължимата за период след сключването им възнаградителна лихва следва да
се изчислява при този лихвен процент. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Или
преценка за неравноправност на клаузата може да бъде правена, само когато
последната не е индивидуално уговорена, а конкретният случай не е такъв.
Доколкото по делото се установява, че кредиторът е увеличил лихвения процент
едностранно преди сключването на анекс №3, при действието на първоначално
уговорения в договора от 2008 г. годишен лихвен процент от 6,15 %, то
възраженията за неравноправност на клаузите на чл.13, ал.5 и чл.23, ал.2 от
договора са относими единствено към направеното от ответниците възражение за
прихващане с надвнесени от него недължими лихви в резултат от увеличението на
лихвения процент от страна на банката в предходен спрямо посочените анекси
период. Тези възражения, обаче, няма да бъдат предмет на настоящото решение по
изложени по-горе съображения.
Предявеният установителен иск за вземане за
наказателна лихва по процесния договор за кредит е основателен и доказан до
размер 2 140,41 евро за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. В чл.14, ал.3
от договора е уговорено наказателна лихва да се дължи при просрочие на която и
да е вноска по главницата по кредита върху неиздължените суми по главницата за
времето на забава, като наказателната лихва е равна на сбора от определената
възнаградителна лихва и наказателна надбавка 4 %. След сключването на анекс №3 възнаградителната
лихва е уговорена в размер 6,9 %, а наказателната според клаузата на чл.14,
ал.3 от договора е равна на 10,9 %, при който размер е изчислявана от вещото в
допълнителното заключение. Клаузата, с която е уговорена наказателна лихва,
няма неравноправен характер, тъй като не попада в нито една от хипотезите по
чл.143 ЗЗП, по-специално не попада в хипотезата по чл.143, т.5 ЗЗП, и не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Наказателната лихва е обвързана с възнаградителната такава, която
е изрично уговорена между страните по размер със споменатите два анекса.
Уговорената надбавка от 4 % не е прекомерна и годишният лихвен процент като
цяло не е прекомерен. Видно от заключението на ССЕ за процесния период от време
(30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.) законната лихва за забава варира между 10,01 %
и 10,04 %. За сравнение, уговорената от страните 10,9 % (6,9% + надбавка 4 %)
не я надвишава значително, както възразяват ответниците. Освен това, видно от
счетоводната експертиза, неустойката за забава не е начислявана върху цялата
неплатена главница до края на срока на договора, а върху всяка неплатена на
падежа вноска, какъвто е и смисълът, вложен в клаузата на чл.14, ал.3 от
договора. Клаузата за неустойката е нищожна, когато единствената й цел е да
доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, когато съгласието надхвърля
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В
конкретния случай това не се установява, за това съдът намира, че възраженията
на ответниците против уговорения в договора размер на наказателната лихва са
неоснователни.
В договора –
чл.15, е уговорено кредитополучателят да заплаща на банката еднократна такса за
управление в размер 0,5 % върху размера на кредита, както и месечна такса за
управление в размер 0,095 % от остатъка от кредита за всеки следващ месец.
Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален и възмезден
договор. С него може да бъде уговаряно възнаграждение за кредитора като насрещна
престация за това, че същият е предоставил заемни средства, както и
възнаграждение за услуги, предвидени в договора. Съответствието на един договор
със закона се преценява, с оглед действащите към момента на неговото сключване
императивни нормативни разпоредби. В тази връзка съдът констатира, че към
датата на сключване на процесния договор в законодателството липсва забрана за
уговаряне и събиране на такси за управление по договорите за кредит, подобна на
тази в чл.10а ЗПК (Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
Отделно от това, процесният кредит в размер по-голям от 147 000 лв. и е обезпечен с
ипотека, за това за него е неприложим Законът за потребителския
кредит – чл.4, ал.1, т.1 и т.2 ЗПК и чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 ЗПК (отм.). Неприложим
е и Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., доп., бр. 97 от
6.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), в частност чл.27 от същия, тъй като
съгласно §4 ПЗР този закон не се прилага за договори за кредит за недвижими
имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение
на чл.41. Ето защо съдът намира, че възраженията на ответниците, които
квалифицира като такива за нищожност на клаузата на чл.15 от процесния договор
поради противоречие със ЗПК, за неоснователни. Липсва противоречие и със Закона
за защита на потребителите. Съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Клаузата на чл.15 от процесния договор е ясна и по разбираем начин визира
дължимите по договора такси и условията за тяхното определяне и плащане, за
това съдът намира, че възраженията на ответниците за това, че размерът им е
необосновано висок, не могат да бъдат обсъждани през призмата на чл.143 и
сл.ЗЗП. Освен това, клауза, в която е уговорен конкретен размер на
възнаграждението, следва да се счита за индивидуално уговорена по смисъла на
чл.146, ал.1 ЗЗП. В договора нито е предвидено, нито се е стигнало до
едностранна промяна в размера на таксите. Промяна е настъпила единствено в
резултат от сключените двустранни анекси 3 и 7 от 2012 г., с които изрично е
уговорена промяна в главницата, съответно се е променила по съгласие на
страните основата, върху която се изчисляват и определят и таксите по чл.15,
следователно възраженията за едностранна промяна на договора от страна на
кредитора са недоказани и неоснователни. Така съдът намира този иск за доказан
по своето основание, а колкото до размера на вземането, следва да се съобрази
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което е изчислило
дължимите за процесния период такси, отчитайки недействителното включване към
главницата на падежирали лихви с двете допълнителни споразумения от 2012 г.,
или искът е основателен до размер 4 804,54 евро, а за разликата до пълния
заявен такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора, всяка от страните има право
на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът претендира и
е направил разноски, както следва: за държавна такса в заповедното и в исковото
производство в общ размер 9 430,22 лв.; за възнаграждение за вещо лице в
размер 500 лв. в исковото производство, като същият е представляван от
юрисконсулт и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете производства.
Последното, според съда, следва да се определи съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.8/2017 г., в сила от 28.01.2017
г. Отговорността за разноски е облигационна и нормите, определящи нейния обем
са материалноправни. Ето защо приложими в темпорално отношение са тези норми,
които са в сила към момента на осъществяване на разхода – в този смисъл
Определение №25/27.01.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№39/2016 г., I т.о.
Когато става въпрос за юрисконсултско процесуално представителство, се
презумира плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко
направения разход за това (в този смисъл решение №10 от 29.09.2016г. по
к.д.№3/2016г. на Конституционния съд на РБългария), или разходът за
юрисконсултско възнаграждение следва да се счита направен в момента на представяне
на пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната
инстанция. В конкретния случай заповедното производство е започнало и
приключило преди изменението на чл.78, ал.8 ГПК, предвиждащо определяне на
възнаграждението по реда на чл.37 ЗЗП и Наредбата за заплащане на правната
помощ. Преди този момент – на 07.11.2016 г., е подадена и исковата молба по
чл.422 ГПК, с която е представено пълномощно в полза на юрисконсулта, подписал
същата, за представителство в исковото производство. По изложените съображения
съдът намира, че в полза на ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (ред.ДВ, бр.59/2007 г.) и Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство следва да бъде приложена редакцията на наредбата, действала към
момента на представяне на пълномощното със заявлението по чл.417 ГПК –
04.08.2016 г., или приложима е редакцията на Наредбата преди изменението с ДВ,
бр.84 от 25.10.2016 г. Така юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство следва да бъде определено според правилата на чл.7, ал.2, т.4 и
ал.5 от Наредбата (ред.ДВ, бр.28/2014 г.) и е в размер 2 807,55 лв. (на
база материален интерес от 120 539,86 евро). Юрисконсултското
възнаграждение за исковото производство, което е образувано след изменението на
Наредбата с ДВ, бр.84/2016 г., следва да се определи според правилата на чл.7,
ал.2, т.5 (нова) и е в размер 6 245,11
лв. Общият размер на възнаграждението за двете производства се равнява на
9 052,66 лв. А общият размер на разноските на ищеца, в т.ч.
юрк.възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, се свежда до
сумата 18 982,88 лв. От тях съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 17 035,89 лв.
Ответникът Н.Д.В. е направил разноски за
възнаграждение за вещо лице по основната и допълнителната счетоводна експертиза
в размер 850 лв., от което съразмерно на отхвърлената част от исковете следва
да му се присъдят 87,18 лв. В договора за правна защита и съдействие на същия с
адв.Е.И. (л.222) е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
в която хипотеза следва да се присъди възнаграждение в полза на адвоката на
основание чл.38, ал.2 ЗА. Последното следва да се определи на база материален
интерес от 12 363,23 евро, на колкото се равнява отхвърлената част на
исковете, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред.ДВ, бр.84/2016 г.) и е в размер
1 255,41 лв. Останалите ответници не доказват да са сторили деловодни
разноски, поради които и такива не им се следват.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
Н.Д.В., ЕГН **********,***; „ЕБГ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В.;
„ЕВРОБУРГЕР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Уста Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В.; „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В. ; и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Уста
Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В., че същите дължат солидарно на “БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Цариградско шосе” №115 Е, представлявано от Й.К.и Е.А.А., сумата 15 682,58 евро (петнадесет
хиляди шестстотин осемдесет и две евро и 58 е.ц.) – падежирала главница за
периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 04.08.2016 г., до окончателното плащане; сумата 85 549,10 евро (осемдесет и пет
хиляди петстотин четиридесет и девет евро и 10 е.ц.) –възнаградителна лихва за
периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.; сумата
2 140,41 евро (две хиляди сто и четиридесет евро и 41 е.ц.) – наказателна
лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.; както и сумата 4 804,54 евро (четири хиляди
осемстотин и четири евро и 54 е.ц.) – месечни такси за управление на кредита за периода от 30.09.2015 г. до 30.07.2016 г.;
които суми са дължими по договор за жилищен кредит №880/R/2008 от 22.04.2008г. и анексите към него, както следва:
анекс №1 от 27.03.2012 г.; анекс №2 от 06.06.2012 г.; анекс №3 от 06.06.2012
г.; анекс №4 от 31.10.2012 г.; анекс №5 от 28.02.2013 г.; анекс №6 от
10.06.2013 г.; анекс
№7 от 10.06.2013 г.; анекс №8 от 27.09.2013 г.; и анекс №9 от 20.12.2013 г., и
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№10947 по описа за
2016 г. на РС Пловдив, ХVІI гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
вземане за главница над горния до пълния заявен размер от 19 950,26 евро;
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за възнаградителна лихва над горния до
пълния заявен размер от 92 729,05 евро; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
вземане за наказателна лихва над горния до пълния заявен размер от 2 953,54
евро; както и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за такси над горния до
пълния заявен размер от 4 907,01 евро.
ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********,***;
„ЕБГ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Уста
Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В.; „ЕВРОБУРГЕР“ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В.;
„ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В.; и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Уста
Генчо“ №6, представлявано от Н.Д.В., да заплатят на “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе”
№115 Е, представлявано от Й.К.и Е.А.А., сумата
17 035,89 лв. (седемнадесет хиляди
тридесет и пет лева и 89 ст.) – деловодни разноски в производството по
ч.гр.д.№10947/2016 г. на ПРС, ХVII гр.с.
и по т.д.№730/2016 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115
Е, представлявано от Й.К.и Е.А.А., да заплати на Н.Д.В., ЕГН **********,***, сумата 87,18 лв. (осемдесет и седем
лева и 18 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№730/2016 г. по
описа на ПОС.
ОСЪЖДА “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115
Е, представлявано от Й.К.и Е.А.А., да заплати на адвокат Е.Г.И, адрес гр.“**“
№**, сумата 1 255,41 лв. (хиляда
двеста петдесет и пет лева и 41 ст.) – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№730/2016 г. по описа на ОС Пловдив В ЧАСТТА относно приетите за съвместно
разглеждане възражения за прихващане, предявени от Н.Д.В., ЕГН **********,***;
„ЕБГ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив; „ЕВРОБУРГЕР“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив; „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“
№6; и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, против “БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Цариградско шосе” №115 Е, представлявано от Й.К.и Е.А.А., за сумата 2 000
евро, представляваща част от договорна лихва в общ размер 20 000 евро, надвзета
в резултат от нищожни клаузи в договора и анексите към него през периода от
30.05.2008 г. до 30.09.2011 г.; сумата 1 000 евро, представляваща част от
неправомерно получена от банката наказателна лихва в общ размер 10 000 евро в
периода от 30.05.2008 г. до 30.09.2011 г.; както и сумата 1 000 евро,
представляваща част от таксите за управление и обслужване на кредита в общ
размер 10 000 евро, неправомерно надвзети за периода от 30.05.2008 г. до
30.09.2011 г.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, с която производството по делото се прекратява, имаща
характер на определение, същото е окончателно.
СЪДИЯ: