№ 172
гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по Въззивна жалба вх. № 3960/02.04.2025 г. от Ц. Н. Й., с адрес:
гр. *****, чрез пълномощника й адв. В. М. от АК - Кюстендил, и Въззивна жалба вх.
№ 4015/03.04.2025 г. от Община Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №
1, представлявана от кмета инж. О.А., насочени против Решение № 347 от 19.03.2025
г., постановено по гр.д. № 1272/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Въззивницата Й. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява вида и характера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че решаващият състав, в
нарушение на чл. 52 ЗЗД и без да съобрази заключенията на съдебно медицинските
експертизи, е определил несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение,
който не съответства на съчетанието, комбиниран характер и съвкупност на
нанесените рани.
При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановено ново, с което исковата претенция бъде уважена до
пълния предявен размер, ведно с дължимите лихви. Претендират се разноски.
Не се ангажират доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Община Кюстендил, представлявана от кмета О.А., в който се
излага становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че районният съд е
определил размер на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа
за справедливост на чл. 52 ЗЗД, съобразявайки се с установените делото обстоятелства
1
и събран доказателствен материал, вкл. със заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно-психологичната експертиза.
Иска се отхвърляне на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на
решението в обжалваната му част. Претендират се сторените разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствени искания не са ангажирани.
Своевременно с депозираната и въззивна жалба от Община Кюстендил, чрез
кмета О.А., първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част с
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и нарушение
на материалния закон. Изтъква, че посочената от съда в решението съдебна практика
на ВКС не е задължителна според разпоредбите на ВКС.
Навежда пространни съображения в подкрепа на твърдението си, че не е
осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД. Поддържа се, че ищцата не успяла да
докаже безстопанствения характер на кучетата, а съдът, приемайки противното,
постановил решението си, основавайки се само на база свидетелските показания.
Възразява като неправилен срещу извода на решаващия състав, че само по себе си
обстоятелството, че куче, чийто собственик не е установен, проявило агресия и
наранило човек, означава бездействие от страна на общината и неизвършване на
предписаните от закона действия относно възложен надзор върху безстопанствените
кучета, изразяващ се в неизпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със
здравето, популацията и поведението на кучетата. Аргументира се, че от събраните
гласни доказателства липсват доказателства за безстопанствения характер на кучетата,
както и, че кучетата са под надзора и грижи на общината, съгл. чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ
относно местообитанието им, начина на живот и поведението им преди и след
инцидента. Сочи, че съдът е кредитирал показанията на свидетелката И.М. без да
съобрази тяхната заинтересованост.
Не споделя извода на районния съд, че въпреки наличието на данни за приета
Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на
територията на Община Кюстендил, процесният инцидент сочи неизпълнение на
задълженията за осъществяване на адекватен надзор в резултат на което ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
осъщественото противоправно деяние. Изтъква, че относно предприетите мерки за
овладяване и контрол на популацията на безстопанствени кучета на територията на
Община Кюстендил, в изпълнение на чл.47, ал.З от ЗЗЖ, са налице събрани както
гласни доказателства, така и представени писмени доказателства, същевременно
липсвали доказателства, че при получен сигнал е било налице бездействие от страна на
служители на общината относно предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствени кучета към хора. Допълва, че решаващият състав не е отчел ползата
от кастрацията и връщането по места на безстопанствени животни, след
обезпаразитяването им, което е именно изпълнение на Националната програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република
България.
Поддържа, че съдът е определил завишен размер на обезщетение спрямо
действителния размер на претендираните вреди в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Подчертава, че от събраните доказателства не се установява безспорно мястото на
настъпване на инцидента, където ищцата е получила увреждане.
2
Въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила без да бъдат обсъдени защитните тези на страните във
връзка със събраните писмени и гласни доказателства и без излагане на мотиви за
основателност или неоснователност на иска по смисъла на чл. 236 ал. 2 ГПК.
Обосновава се, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от
представените доказателства относно предприетите мерки във връзка със здравето и
овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община
Кюстендил, което процесуално нарушение довело до неизяснен от фактическа и
правна страна съществен елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно
наличието на противоправно бездействие на Община Кюстендил като основание за
ангажиране на отговорността й. Допълва, че анализът на представените писмени
доказателства сочи, че предписаните от закона задължения на Община Кюстендил
относно безстопанствените кучета са осъществени с дължимата грижа, която изключва
отговорността й по чл.49 от ЗЗД.
Аргументира се, че общината не следва да упражнява контрол върху всички
безстопанствени кучета на нейна територия, а такова задължение възниква само
тогава, когато за настанените и обработени в приют безстопанствени кучета не се
явяват лица, които да полагат грижи за тя, в които случаи съгласно чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ,
кучетата се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния
общински съвет или се връщат по местата, от които са взети. Изтъква, че именно тези
кучета, а не всички безстопанствени кучета на територията на общината, са под
надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други
лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от
ЗЗЖ.
По изложените съображения заявява искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции.
Претендират се съдебно-деловодните разноски за двете инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение Не се ангажират доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат, респ. и оспорват от
въззиваемите по тях страни.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Н. Й., с ЕГН
**********, с адрес гр. ******, против Община – Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил,
пл. „Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета О.А..
С исковата молба са били наведени доводи, че на 27.04.2024 г., около 12,00 часа
ищцата тръгнала да си набере бъз от ливада, находяща се зад строителна площадка на
новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. ****, в землището на Община Кюстендил.
Докато била на ливадата, откъм реката дошла глутница от около 20-25 броя кучета.
Същите се насочили към нея с лай и ръмжене и почти веднага я нападнали. Започнали
да я хапят по двата крака, в областите под коляното, лявата ръка, лявото рамо, както и
по меките части високо над краката, при което и била повалена на земята.
Пострадалата изпитвала силни болки и почувствала уплаха за живота си. През цялото
време викала, ръкомахала и ритала с крака. Нападението продължило около 2-3
минути. Кучетата се оттеглили сами и се насочили към реката. Ищцата успяла да се
3
изправи сама и видяла три момчета от близкия строеж, които се приближавали към
нея с цел да й помогнат, поради което и едното от тях носело дърво. Служител на
охраната от строежа позвънил на Спешния център, като на място дошла линейка.
Ищцата била откарана в МБАЛ – гр. Кюстендил, където й била оказана необходимата
медицинска помощ, а след това – освободена за домашно лечение.
Поддържано е било, че като последица от получените наранявания ищцата
изпитвала болки и страдания както от самите ухапванията, така и от последвалите
медицински манипулации. Изпитала силен страх и паника от звука на кучешки лай и
понастоящем. Състоянието й било такова и към момента на подаване на исковата
молба.
Поради изложеното се смята, че следва да се ангажира отговорността на
Община Кюстендил на основание чл.50, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.3, ал.2 от
Наредбата за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община
Кюстендил.
При изложените обстоятелства е предявено искане за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.
Претендирани са били и разноски по водене на делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който е оспорвал ищцовата претенция като неоснователна.
Посочено е било, че в исковата молба не се твърдяло и не се доказвало вредите
да са настъпили в следствие на неправомерно действие или бездействие от страна на
ответника. За да се ангажирала отговорността на ответника, следвало да бъде изпълнен
фактическият състав на разпоредбата по чл.49 ЗЗД, а това не било налице в процесния
случай. Изложени са били подробни съображения, че общината е изпълнила законово
вменените й задължения като е предприела действия за овладяване и контрол на
популацията на безстопанствените кучета. На територията на общината имало
изграден приют за бездомни кучета, който функционирал от 01.09.2008 г.
Безстопанствените кучета се настанявали временно в приюта, ваксинирали се и ако
нямало желаещи да ги осиновят, се връщали на местата, от където били заловени, но
след извършване на съответните ветеринарно-медицински дейности. С това ответната
страна изпълнила законово вменените й задължения според изискванията на чл.47,
ал.3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, поради което и не било налице
противоправно бездействие, а оттук и причинно-следствена връзка с твърдените за
настъпили вреди за ищеца.
Спори се по изложените в исковата молба фактически твърдения – механизма на
получаване на травматичните увреждания, кучетата да са били безстопанствени, както
и се твърди, че ищцата била допринесла за настъпването на вредите. На процесната
дата не бил регистриран сигнал за подобно поведение на безстопанствени кучета.
Оспорено е било мястото, на което се твърди да е настъпило увреждането, да е
общинска собственост.
Оспорен е бил и претендираният размер на вредите като твърде завишен с оглед
на настъпилите неблагоприятни последици.
С оглед изложеното е било заявено искане за отхвърляне на иска.
В противен случай и ако съдът приеме иска за основателен, е било поискано на
основание чл.52 ЗЗД, да определи дължимото обезщетение по справедливост.
4
Претендирани са били и деловодни разноски.
В хода на производството са събрани данни, че на 27.04.2025 г. около 12,00 ч.
ищцата е била нападната от много кучета в района на строителната площадка на
новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. ****. В т.см. са показанията на свидетеля
И.М.А.. Той е посочил, че ищцата била нападната от глутница кучета, заради което
била окървавена и в шок. Дрехите й били разкъсани. Повикана била линейка.
Свидетелят е посочил още, че от четири месеца работел на обекта и в близост до него
имало много кучета, поне 13 – 14 на брой, като свидетелят не знаел чия собственост
са.
За установяване на твърденията си, че е пострадала от ухапванията на куче,
ищцата е представила Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Й.К. –
хирург, от 30.04.2024 г., който след преглед на лицето е констатирал множество
разкъсно-контузни, охлузни и прободни рани с различна дължина, кръвонасядания с
мораво-син цвят с размери между 15х10 см и 15х15 см в областта на подколенните
области, лява лакетна става и лява раменна става.
Според данните в Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 8606 от 27.04.2024г. на ищцата били направени превръзки с оглед на причинени
контузии от остри зъби на в областта на левия лакът и лявата подбедрица, като на
28.04.2024 г. й била направена смяна на превръзката.
В приобщеното пред КРС копие на Амбулаторен лист № 24142В079А3В от
21.05.2024г. е отразена основна диагноза „Фобийно тревожно разстройство“, в
обективно състояние – състояние след стрес, с фобийно тревожно разстройство, кризи
с обилна НВ симптоматика и избягващо поведение по отношение на обектите,
причинили травмата, като в анамнезата е посочено, че се касаело за нападение от
глутница кучета и е изписана терапия с прием на лекарства – „Есобел“, „Флуанксол“ и
„Атаракс“.
От показанията на И.И.М. – дъщеря на ищцата, се установява, че видяла майка
си да седи в хирургията, със скъсан анцуг, а целите й ръце и крака били в рани.
Физически и психически била зле, а за да се възстанови от раните, й трябвали 5 – 6
месеца, макар психически още да не се била възстановила – изпитвала и до днешен
силен страх от кучета, от вида им или дори само ако чуе кучешки лай.
Свидетелят П.В., служител на ответната община, разяснява стандартната
процедура за третиране на бездомните кучета в гр. Кюстендил. Твърди, че не бил
запознат подобен инцидент да се е случил на процесната дата и място, доколкото в
общината не била подавана жалба.
Според заключението по допуснатата и приета съдебномедицинска еспертиза,
изготвена от вещото лице д-р Н., при процесния инцидент ищцата е получила
множество разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания в областта на
лявото рамо, лява лакетна става, ляво бедро, двете коленни стави и двете подбедрици.
Констатирано е, че е възможно раните да са в резултат на събитията, посочени от
ищца та. Срокът за възстановяване от охлузванията и кръвонасяданията бил около 2 –
3 седмици, и до около 5 – 6 седмици за по-големите и дълбоки рани, като през целия
период пострадалата е търпяла болки от нараняванията – по-изразени в началото и до
около първата 1/3 – 1/2 от периода и постепенно отслабващи до изчезването им в края
му.
В съдебно заседание вещото лице поддържа, че посочените увреждания са
причинени от тъпи и тъпотръбести предмети, каквито са зъбите и ноктите на кучетата.
5
По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице С.М., според заключението по която негативните психически
преживявания у ищцата са обусловени от случката с ухапването от кучетата на
процесната дата, като понастоящем същата е с нарушени умения да се справя
самостоятелно с ежедневието си и да подържа нормални емоционално ангажирани и
социални връзки. Съответно, у нея е налице травматично стресово разстройство, чийто
симптоми могат да продължат до година – две след инцидента, но с оглед на възрастта
и характерната за ищцата ригидност, описаните симптоми у нея могат да продължат и
по-дълго.
Приложени са и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община Кюстендил 2024г.- 2027г. и отчет по тази програма
за 2023г.
Приставено е копие на карта на територията на Община Кюстендил, извадена от
Кадастрално-административната информационна система на АГКК.
Пред въззивния съд нови доказателства не са събирани.
При тази доказателствена съвкупност КРС е постановил съдебен акт, с който е
осъдил Община Кюстендил, представлявана от кмета О.А., да заплати на Ц. Н. Й.
сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й на 27.04.2024 г., около 12,00 часа в района зад строителна площадка на
новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. ****, чрез ухапвания от глутница
безстопанствени кучета, при което получила телесни увреждания – множество
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания в областта на лявото рамо, лява
лакетна става, ляво бедро, двете коленни стави и двете подбедрици, от които търпяла
болки, страх и страдания, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 10000 лева, като неоснователен. Осъдил е, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, Община Кюстендил да заплати на Ц. Н. Й. сума в размер на 1425 лева
с оглед на уважената част от иска, представляваща разноски за внесена държавна
такса, разноски за вещи лица и платено адвокатско възнаграждение. Осъдил е, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц. Н. Й., да заплати на Община Кюстендил, сумата в
размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение с оглед
отхвърлената част от иска.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо в атакуваната част.
По правилността:
Законодателят в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ е посочил кому
принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за безстопанствените
животни, като приема, че това са общините, организациите за защита на животните
6
или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и
чл. 50.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава V "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ
общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът.
Предвид нормата на чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от
общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на
Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Регламентирана е мярка за
овладяване на популацията, изразяваща се в задължително кастриране - чл. 47, ал. 1
пр. 1 от ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1,
предл. 2 и 3.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е
възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на
вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на
кучетата. С оглед на това бездействието по тези дейности ангажира отговорността им
по общия исков ред по чл. 49 от ЗЗД, като общините отговарят именно съобразно
разпоредбите на гл. V от Закона - "Безстопанствени животни". В този смисъл Решение
№ 279/28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ-гр.о., ВКС. Съгласно
задължителната съдебна практика, установена и с Решение № 488/07.02.2012 г. по гр.д
№ 899/2010 г. на ВКС, IV г. о., държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да
изпълняват правомощията си, а така те биха постигнали целта на закона - добро
управление на съответните обществени процеси. Когато обаче не бъдат предприети
предписаните от закона действия или са предприети без да бъде положена дължимата
грижа и от това настъпят вреди, общината дължи обезщетение.
За основателността на претенцията е необходимо да бъде установено със
средствата на ГПК бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение
на безстопанствено куче към хора и за осъществяване на надзор и грижи за върнатите
по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. В този
смисъл е и установената съдебна практика на ВКС на РБ (Определение №
388/30.03.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.; Решение № 279/28.09.2011 г. по
гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.; Определение № 810/07.06.2011 г. по гр. дело №
1945/2010 г., IV г.о. и др.).
В случая от събраните доказателства се налага извод, че на 27.04.2025 г. около
12,00 ч. ищцата е била нападната от много кучета в района на строителната площадка
на новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. ****, като в следствие на това получила
увреждания.
Че тези кучета са били безстопанствени следва от показанията на свидетеля
И.М.А., който е твърдял, че от четири месеца работел на обекта и в близост до него
имало много кучета, поне 13 – 14 на брой, като свидетелят не знаел чия собственост
са. Оспорването на ответната страна в обратен смисъл е останало недоказано. Като
отрицателен фактът ответникът го е оспорил абстрактно, но не е провел насрещно
доказване за онези положителни факти, които го опровергават – че кучетата са имали
собственик/ стопанин напр.
7
Приобщената по делото общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета сама по себе си не освобождава от отговорност ответната
община, тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в нея мерки са ефективни
и достатъчни за недопускане на агресивни животни и предотвратяване нападенията
над хора, а от друга страна не е установено дали мерките са прилагани пълно и точно.
Поради това съдът приема, че ответната община действително не е изпълнила в
пълнота задълженията си, установени с разпоредбите на чл. 50, т. 2 вр. чл. 49, чл. 40,
ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1-3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ), както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ.
Или, макар и общината да е създала стройна система от мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени съответно на
популацията от бездомни кучета, като по улиците в населените места на общината са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес.
Именно в резултат на това ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние, като в
продължение на поне 2-3 седмици понасяла болки и страдания от самите рани, а
психическата травма от преживяното все още не е отшумяла. В този аспект са
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. И.М. които ценени при
условията на чл. 172 от ГПК, дават представа, че възстановяването на ищцата е било
трудно и по-продължително, като психическата травма още не била възстановена
напълно.
Тези й показания са подкрепени със заключението по допуснатата и приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н., според което при
процесния инцидент ищцата е получила множество разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания в областта на лявото рамо, лява лакетна става, ляво
бедро, двете коленни стави и двете подбедрици. Констатирано е, че е възможно раните
да са в резултат на събитията, посочени от ищца та. Срокът за възстановяване от
охлузванията и кръвонасяданията бил около 2 – 3 седмици, и до около 5 – 6 седмици
за по-големите и дълбоки рани, като през целия период пострадалата е търпяла болки
от нараняванията – по-изразени в началото и до около първата 1/3 – 1/2 от периода и
постепенно отслабващи до изчезването им в края му.
Подкрепени са и от приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице С.М., която заключава, че негативните психически преживявания у
ищцата са обусловени от случката с ухапването от кучетата на процесната дата, като
понастоящем същата е с нарушени умения да се справя самостоятелно с ежедневието
си и да подържа нормални емоционално ангажирани и социални връзки. Съответно, у
нея е налице травматично стресово разстройство, чийто симптоми могат да продължат
до година – две след инцидента, но с оглед на възрастта и характерната за ищцата
ригидност, описаните симптоми у нея могат да продължат и по-дълго.
От горното се налага обоснован извод, че е налице причинна връзка между
вредите – претърпените болки и страдания и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията,
произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
Поради горните съображения, съдът приема, че претенцията е доказана по
своето основание.
Относно размера следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни. Именно
8
заради това предназначението на паричното обезщетение е да улесни увредения в
друга област, като законът овластява съда да определи размера на паричното
обезщетение по справедливост. Съдебната практика приема, че размерът на
обезщетението зависи от вида на накърнените блага – душевен или телесен
интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на
страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните
преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и
др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от
подробния анализ на събраните писмени доказателства и свидетелските показания,
може да се изведе, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без
опасност за живота – в т.см. е неоспореното заключение по допуснатата СМЕ, като
според вещото лице е необходим период за въстановяване около 2 – 3 седмици, и до
около 5 – 6 седмици за по-големите и дълбоки рани, като през целия период
пострадалата е търпяла болки от нараняванията – по-изразени в началото и до около
първата 1/3 – 1/2 от периода и постепенно отслабващи до изчезването им в края му. Не
може да остави без внимание и това, че при подобен инцидент негативните
изживявания, страхът и ужасът от случилото се са вън от всяко съмнение. В т.см. са
изводите на психолога Сн. М. по допуснатата съдебна психологическа експертиза. Ето
защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди се явява
такова в размер на 5000 лева, като предявеният иск в останалата част над уважения до
пълния заявен размер от 10000 лева, не отговаря на принципа на справедливост, и като
такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно - потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските:
Поради неоснователността на въззивните жалби, подадени от двете страни в
производството срещу неизгодните за тях части от решението на районния съд,
деловодни разноски не следва да бъдат присъждани.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол – спр.
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347 от 19.03.2025 г., постановено по гр.д. №
**********1272 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2024 г., като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10