Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
21.06.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 484 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „САЛКО“ ООД, гр.К., подадена чрез пълномощник, против Решение №260057/18.03.2021г., постановено по АНД № 55/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение. Неправилно съдът приложил материалния закон. От анализа на разпоредбата на чл.138, ал.1 от Кодекса на труда не следвало, че уговарянето на разпределението на работното време трябвало да се извърши с трудовия договор или с допълнително споразумение за преминаване на пълно работно време. Това било и практически невъзможно, тъй като при работа на непълно работно време работникът щял да полага труд през различните периоди по различно време, в зависимост от графика на смените в предприятието. В подкрепа на този извод била разпоредбата на чл.139, ал.1 от Кодекса на труда, съгласно която разпределението на работното време се установявало в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Този законово текст бил доразвит с нормата на чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В разглеждания случай работниците се били запознали с установеното в правилника разпределение на работното време и се съгласили с него. Следователно не можело да се приеме, че липсвало уговорено разпределение на работното време, съответно нарушение на чл.138, ал.1 от Кодекса на труда.
Моли се за отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендират се разноски по делото на основание чл.38, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски . Алтернативно, в случай на постановяване на съдебно решение, с което жалбата бъде уважена, моли присъдените разноски на жалбоподателя да бъдат в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна и пледира проверяваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №26-001183/08.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл.138, ал.1, изр. последно от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на „САЛКО“ ООД, гр.К., било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34, ал.1, изр. второ и ал.3 от ЗАНН. Нарушението било описано по идентичен начин в двата акта, като били спазени и всички останали процесуални изисквания по издаването на НП. Посочил, че както в чл.139, ал.1, така и в чл.66, ал.1 КТ били уредени правила, съответно за разпределението на работното време и за съдържанието на трудовия договор. Същите обаче касаели общите случаи относно трудово правоотношение на пълно работно време, а в нормата на чл.138, ал.1, изречение второ КТ уреждал изключение от тези общите правила, което допълвало приложимостта им. Съдът анализирал съдържанието на визираните разпоредби, както и това на чл.107в, ал.2, чл.107з, ал.3 от КТ и посочил, че чл.115 от КТ, съгласно която с трудовите договори по този раздел освен условията по чл.66, ал.1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, приел, че последната напълно опровергавала становището, че чл.66, ал.1 КТ изчерпателно уреждал съдържанието на трудовия договор, а също така, че начинът на разпределението на работното време е определен в чл.139, ал.1 КТ. Нормите на чл.115 и чл.138, ал.1 от КТ били специални по отношение на чл.66, ал.1 и чл.139, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.115 била категорична, че разпределението на работното време се уговаряло между страните с трудовия договор. Смисловото и граматическо тълкуване на чл.138 от КТ ясно сочело на извод, че разпределението на работното време не можело да се извърши с едностранен акт на работодателя, като правилник за вътрешния трудов ред, графици за работното време и други подобни, които да били единствено сведени до знанието на работника. Определянето на разпределението на работното време при работа на непълно работно време можело да се извърши единствено по взаимно съгласие между страните, обективирано двустранно споразумение – трудов договор, допълнително споразумение към него. По изложените съображения съдът стигнал до извода, че с оспореното НП основателно и законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Правилно бил определен и размерът на санкцията. В проверяваното решение са изложени и доводи, че не се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.415в от КТ.
Настоящата инстанция, преди да провери правилността на обжалваното съдебно решение на основанията, посочени в жалбата, следва служебно да провери валидността и допустимостта на същото. По силата на чл.218, АПК, приложим на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН относно процесуалните правила пред касационната инстанция при проверка на съдебни актове, постановени по административнонаказателни дела, касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи служебно.
В случая, при извършената проверка на обжалваното съдебно решение относно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за недопустимо.
Видно от подадената пред Районен съд – Свиленград жалба от „САЛКО“ ООД, гр.К., въз основа на която е образувано АНД №55/2021г. по описа на същия съд, предмет на обжалване е било Наказателно постановление №26-001183 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, издадено на 18.01.2021г. Именно с което на дружеството е била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за извършено нарушение на чл.138, ал.1, изречение последно от КТ.
С проверяваното решение, Районен съд - Свиленград обаче се е произнесъл относно законосъобразността на Наказателно постановление №26-001183 от 08.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, т.е. е потвърдил наказателно постановление, по отношение на което не е бил сезиран. Действително разликата при идентификацията на обжалваното наказателно постановление и това, което е потвърдено с контролираното решение се състои в една единствена цифра в деня, т. е. възможно е да се дължи на допусната техническа грешка от страна на съда, но касационната инстанция не може да поправя допусната явна фактическа грешка в решението на въззъвния съд и единствен процесуален способ за възстановяване законосъобразността на съдебния акт остава обезсилването му като недопустим по реда на инстанционния контрол.
Доколкото в случая касационната инстанция не установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районния съд, след обезсилване на Решение №260057/18.03.2021г., постановено по АНД № 55/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.
Въпреки този изход на спора, настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по претенцията за присъждане на разноски в това производство. Приложение в случая намира разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в касационната инстанция с оглед крайния изход на спора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ- ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №260057/18.03.2021г., постановено по АНД № 55/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд–Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.