РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело №
20215300900577 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът А. И. К., ЕГН ********** от **** твърди, че на *** в
индустриалната зона на ****, при входа на *** водачът на *** марка **** –
К.Т.М., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП.
При произшествието е пострадал ищецът, на когото била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в открито раздробено счупване на
голямопищялната кост на десния крак, което довело до трайно затрудняване
движението на долен десен крайник. Водачът М. бил признат за виновен с
присъда, постановена по НАХД №8108/2019г. по описа на Районен съд –
****. Описани са подробно болките и страданията, които ищецът е претърпял
от причинената му телесна повреда – претърпени две операции и предстояща
трета такава за отстраняване на останалите фиксиращи метални тела,
продължителна неработоспособност, затруднено самостоятелно придвижване,
необходимост от чужда помощ. Посочва се, че ответното дружество
“Дженерали застраховане“АД като застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“, касаеща управлявания от виновния шофьор ***, е предложил
да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в
1
размер, който не го удовлетворява.
По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 60 000,00 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от причинените при ПТП травми, ведно със законна
лихва, считано от датата на увреждането - *** до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, което чрез процесуалния си представител оспорва иска по
основание и размер. Повдига възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в движение с несъобразена
скорост и предприемане на изпреварване в пътен участък, в който това е било
забранено, без да изчака *** да завърши предприетата вече маневра „завой
наляво“. Оспорва акцесорното искане за лихви от датата на ПТП, като се
позовава на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ. Счита, че тъй като е
предложил извънсъдебно обезщетение в размер на 19 000,00 лева, за сума до
този размер не е дал повод за завеждане на делото, поради което не е в забава
и не дължи разноски. Твърди, че ищецът е в забава, тъй като след покана не е
предоставил банковата си сметка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила решение от 04.11.2020г., постановено по НАХД
№8108/2019г. по описа на Районен съд – ***, К.Т.М. е признат за виновен в
това, че на *** в индустриалната зона на ****, при управление на моторно
превозно средство – *** марка ****, е нарушил правилата за движение, както
следва: чл.25, ал.1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство който ще
предприема каквато и да е маневра, като например...да се отклони надясно
или наляво по платното за движение ..., преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение"; чл.37, ал.2 от ЗДвП: “Водачът на нерелсово пътно превозно
средство, завиващо наляво...за навлизане в крайпътна територия,
като...предприятие...е длъжен да пропусне пътните превозни
средства...движещи се по пътя, който той напуска“ и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на А. И. К., ЕГН **********, изразяваща
2
се в открито раздробено счупване на голямопищялната кост на десния крак,
което довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник.
Предвид задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът
приема, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от К.Т.М.,
който е нарушил визираните в присъдата конкретни правила за движение и в
резултат на това по непредпазливост е причинил на ищеца описаната средна
телесна повреда.
Страните не спорят, че към датата на ПТП за управлявания от виновния
водач *** е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответното дружество, валидна за периода 10.11.2017г. – 09.11.2018г.
Приетата в настоящото производство автотехническа експертиза на
вещото лице В.С., която съдът възприема като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, установява, че най-вероятен от техническа гледна
точка е следния механизъм на процесното ПТП: водачът К. М. е управлявал
*** по северната пътна лента на платното за движение на пътя *** в посока
от изток на запад, като е потеглил от място; по същото време водачът А. К. е
управлявал **** по платното за движение на същия път в същата посока зад
***, като е предприел маневра „заобикаляне“ на спрелите вдясно на платното
моторни превозни средства; при потеглянето *** е отстоял на не по-малко от
24 м от създаващата се конфликтна точка с ***, а предприетата маневра
„заобикаляне“ от *** се е превърнала в „изпреварване“ на ***; когато *** е
бил до *** по дължина около зоната на задния му мост, водачът на *** е
предприел маневра „завой наляво“ към портал на предприятие на ***; в този
момент *** се е намирал около разделителната линия на двете пътни ленти; в
резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил неизбежен удар в
предна лява страна *** и в дясната страна на ***; водачът на *** е имал
техническа възможност да види на огледалата приближаващия се ***.
Като основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка експертизата посочва следното: водачът на *** се е включил в
движението по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. не се е
съобразил с положението и скоростта на движение на предприелия маневра
„заобикаляне“ движещ се зад него ***; водачът на *** е предприел маневра
„завой наляво“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато е бил изпреварван от ***; ако се приеме, че изпреварването е било
3
забранено от пътните знаци, то водачът на *** е реагирал със закъснение на
потеглянето на ***, при което предприетата маневра „заобикаляне“ е станала
маневра „изпреварване“ на място, на което това не е било нормативно
разрешено.
Експертизата установява още, че непосредствено преди мястото на
сблъсъка на превозните средства са били поставени пътни знаци, забраняващи
изпреварването и ограничаващи скоростта до 30 км/ч. Ищецът е управлявал
*** със скорост в диапазон от 29.27 км/ч до 36.18 км./ч и е нямал техническа
възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
освен ако се е движел със скорост по-ниска от 11.64 км./ч. Но в случая няма
технически условия, които да са налагали движение на *** със скорост, по-
ниска от нормативно установената, а именно 30 км/ч. Разпитаните по делото
свидетели за механизма на автопроизшествието не установяват различни
обстоятелства от тези, на които се основава експертизата.
Изложеното по-горе обосновава извода, че макар и в по-малка степен,
която съдът преценява като равняваща се на 40%, ищецът с поведението си на
пътя е способствал за настъпване на вредоносния резултат чрез предприетата
маневра „изпреварване“ на ***, която на място е била забранена с пътен знак.
Ако се е движел в колоната от МПС без да предприеме тази маневра,
процесното ПТП не би настъпило. В по-голяма степен е виновното поведение
на К. М. /60%/, който е предприел маневра „завой наляво“ преди да се убеди,
че това няма да създаде опасност за преминаващия покрай него ***.
За установяване на преживените от А. К. болки и страдания е приета
медицинска експертиза и е разпитан свидетел. Експертизата, която съдът
възприема като компетентна и обективна, установява, че при въпросния
инцидент на ищеца е причинено счупване в долната трета на дясната
голямопищялна кост. Веднага е била извършена операция – открито
наместване и метална фиксация на костта. На ***г. е била извършена нова
операция по повод възпаление на кожата и са били премахнати част от
металните тела. Предстои да се извърши трета операция за изваждане на
останалите фиксиращи метални тела. Ищецът е бил в болнични в
продължение на 360 дни, а за период от две години е бил трудоустроен на по-
лека работа. След изтичане на този период според вещото лице той трябва да
се е възстановил напълно от травмата. Посочва се, че всички оперативни
4
интервенции с настъпили усложнения са съпроводени с болки и страдания –
от леки до умерени по сила и интензитет, които в хода на оздравителния
процес са затихвали до степен да станат епизодични при по-продължителни
натоварвания на десния крак или при определени движения на крака.
Според свидетеля Ф.М., чиито показания се кредитират като обективни
и съответстващи на останалите доказателства, непосредствено след
инцидента ищецът е бил в шок; изпитвал силни болки; от десния му крак се
виждали стърчащи кости; треперел, но бил в съзнание. По време на
болничния престой е имал нужда от помощ, която получавал от неговата
съпруга и от свидетеля; тъй като не можел да става бил схванат и изпитвал
болки по цялото тяло; приемал болкоуспокояващи в болницата и след
изписването; когато се прибрал вкъщи с помощта на съпругата му се къпел и
придвижвал до тоалетната; постепенно свиквал с патериците; на седмия
месец започнал да прави физиотерапия и да стъпва на крака, но продължил да
ходи с една патерица до една година след инцидента; след като се върнал на
работа се оплаквал, че не може да стои дълго време прав, тъй като крака го
боли, изтръпва, отича. Начинът, по който ищецът възприемал принудителната
ситуация, в която е поставен, свидетелят описва с думите „Тежеше му, че не
може да се придвижва така...единствено можеше да чете книжки на детето и
да си играе с него, а преди това имаше доста по-активно участие в
отглеждането на детето...“; „беше много активен, ходеше два пъти седмично
на фитнес... беше свалил 10-15 кг след инцидента...“.
Така събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин, че описаното в исковата молба ПТП е виновно причинено от водача на
застрахования *** – К. М. и отчасти от самия ищец, като и двамата са
нарушили правилата за движение по пътищата, в пряка причинно-следствена
връзка с което поведение на К. е причинена средна телесна повреда.
Съгласно чл.432 от КЗ съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на
причинените на ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинената му телесни повреда, следва да бъдат репарирани с
присъждане на обезщетение от страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на дължимото
5
обезщетение следва да се определи по справедливост. С оглед степента на
претърпените болки и страдания, сума в претендирания размер от 60000,00
лева се явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди. Предвид
приетия процент съпричиняване, на ищеца се дължи обезщетение в размер на
36 000,00 лева. След приспадане на сумата от 19 000,00 лева, която в хода на
делото ответникът е заплатил на ищеца като обезщетение за претендираните
вреди, се получава сума в размер на 17 000,00 лева. До размер на тази сума
искът ще се уважи като основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 60 000,00 лева ще се отхвърли.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай К. е заявил
претенция пред ответника на 14.06.2021г. /видно от разписка за връчване чрез
куриер, приложена на на л.55/, като не се твърди и не се доказва по-ранна
дата на уведомяване от застрахования. Неоснователно е възражението на
ответника, че не носи отговорност за лихви и разноски, тъй като е изплатил
само част от дължимото обезщетение и то след подаване на исковата молба.
Ето защо законна лихва върху определеното от съда обезщетение е дължимо
от 14.06.2021г. Тъй като ищецът е поискал законна лихва от датата на ПТП,
претенцията за лихва ще се отхвърли за периода от *** до 13.06.2021г.
По отношение на разноските.
Ищецът претендира разноски в размер на 3500,00 лева, които твърди да
е заплатил под формата на адвокатско възнаграждение на упълномощените да
го представляват по делото адвокати Г. и Т.. На л.58 от делото са приложени
пълномощно и договор за правна помощ. В последния е вписано договорено
възнаграждение в размер на 3500,00 лева и начин на плащане – в брой, но
няма данни това възнаграждение да е било изплатено /заплащането не е
удостоверено нито в договора, нито в друг представен по делото документ/.
Ето защо не може да се приеме, че ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение и искането му за присъждане на такива следва да се остави
без уважение.
Ответното дружество е представлявано от юрисконсулт, поради което
6
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ ищецът следва да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника ще се присъдят и разноски
за експертизи. Платени са от дружеството общо 400,00 лева, от които по
съразмерност ще се присъдят 287,00 лева.
За възнаграждение на вещите лица по допуснатите експертизи от
бюджета на съда са платени суми в общ размер на 540,00 лева. Тази сума на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда,
както и сумата 680,00 лева – държавна такса върху уважения размер на иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 да заплати на А.
И. К., ЕГН ********** от **** сумата 17 000,00/седемнадесет/ хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от средна телесна повреда /открито
раздробено счупване на голямопищялната кост на десния крак/, получена при
ПТП на *** в индустриалната зона на ****, виновно причинено от водачът на
*** марка **** – К.Т.М., по отношение на който е наложено наказание по
НАХД №8108/2019г. по описа на Районен съд ***, ВЕДНО със законна лихва
върху сумата, считано от 14.06.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 17 000,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева, както и
искането за присъждане на лихва върху главницата за периода от *** до
13.06.2021г.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд сумите: 540,00 лева – възнаграждение за
вещи лица и 680,00 лева – държавна такса за уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** от **** да заплати на “Дженерали
7
застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 сумата 287,00 – направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата 300,00 лева
– възнаграждение за юрисконсулт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8