Р Е Ш Е Н И Е
№………………… /14.08.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и четвърти юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 218 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** и посочен съдебен адрес:***, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Д.Л. *** срещу Наказателно постановление № 03 – 008883 от
25.10.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева (шест
хиляди лева) за това, че на 19.09.2017 г. в магазин „Билла“ 530, находящ се в
гр. Варна, ул. „Дубровник“, стопанисван от „Б.Б.“
ЕООД, *** ЕООД в качеството си на работодател при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е изпълнило
задължението си да осигури ефективен контрол за извършваната работа от С. М. И.,
с ЕГН: **********, изпълняващ длъжността „регионален техник поддръжка“, без да
създаде риск за здравето и по безопасен начин на работещия при извършване на
работа в обект магазин „Билла“ 530, находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“,
тъй като е допуснало лицето да извършва работа по ремонт на светещи рекламни
букви, използвайки преносима двураменна стълба за работа на височина, без да е
предотвратена опасността от падане от височина, като при слизане от козирката,
работникът стъпва на върха на стълбата, като вторият му крак е встрани и търси
стъпало, като положението, което заема работника извежда стълбата от
равновесие, вследствие на което работещия пада от височина 3, 20 метра и почива
на място – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за задрвословни и
безопасни условия на труд във вр. с чл. 215з, т. 6 и т. 13 и чл. 164, ал. 3, т.
1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Дружеството „Б.Б.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, доколкото съдържа неверни фактически констатации, както и за
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място оспорва
фактическата констатация, че работника/служителя С. М. И е паднал от височина
320 метра, както е описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление, както и, че е починал на място, веднага след падането от
височината. Също така посочва, че в хода на административно – наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото самото нарушение е описано неточно, по неясен начин, като
административно – наказващия орган не е описал какво е следвало да извърши
работодателя за да упражни ефективен контрол по спазване на безопасните условия
на труд в конкретната ситуация. Също така се подчертава, че дружеството е
установило ясни правила, спазването на които целят обезпечаването на
извършването на работа в предприятието по безопасен начин и без риск за здравето
и служителите. Навежда аргументи в защита на становището, че административното
наказание не е правилно индивидуализирано, предвид факта, че не са взети под
внимание смекчаващите отговорността обстоятелства в случая. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложеното
административно наказание.
В проведеното на
24.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 218 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „Б.Б.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител
адв. Д.Л. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че
нарушението е описано изключително бланкетно, което не позволява на санкционираното
юридическо лице ефективно да упражни правото си на защита.
В проведеното на
24.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 218 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина
Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
подчертавайки в своята пледоария, че тезата на въззивното дружество, че трети
лица – външни търговски дружества са били ангажирани за отстраняване на
техническия проблем с несветещи букви върху покрива на търговския обект е
несъстоятелна, доколкото по този начин се обезсмисля длъжността и функциите на С.
М. И, именно който е осигурявал техническата поддръжка на конкретния магазин в
гр. Варна.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
С. М. И, с ЕГН: **********
изпълнявал длъжността „регионален техник поддръжка“ в дружеството „Б.Б.“ ЕООД.
На 19.09.2018 г. И., с помощта
на една двураменна стълба, се качил на покрива на магазин „Билла“ 530, находящ
се в гр. Варна, ул. „Дубровник“, тъй като установил, че една от светещите букви
на рекламния надпис на магазина, позициониран върху неговия покрив, не
излъчвала светлина.
При слизането си от
покрива на търговския обект, с единият си крак Иванов стъпал върху стълбата, но
с другия си крак започнал да търси стъпалото, след което движение, стълбата
излязла от равновесие, вследствие на което Иванов паднал върху земята от
разстояние 3, 20 метра, като след няколко часа починал от получените
наранявания в болнично заведение в гр. Варна.
Св. С.Й.М. – началник
отдел АИПО в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка на
настъпилия инцидент с летален изход, като преценила, че дружеството „Б.Б.“ ЕООД в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да осигури ефективен контрол за извършваната
работа от Стефан Михалев Иванов, без да създаде риск за здравето и по безопасен
начин на работещия при извършване на работа в обект магазин „Билла“ 530,
находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“, тъй като е допуснало лицето да
извършва работа по ремонт на светещи рекламни букви, използвайки преносима
двураменна стълба за работа на височина, без да е предотвратена опасността от
падане от височина.
Поради тази причина и
приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „Б.Б.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от
Закона за задрвословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 215з, т. 6 и
т. 13 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, на 05.10.2017 г. св. М. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на
посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, било депозирано писмено възражение
срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия
орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 25.10.2017 г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентчина
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на „Б.Б.“
ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева за
допуснато нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за задрвословни и
безопасни условия на труд във вр. с чл. 215з, т. 6 и т. 13 и чл. 164, ал. 3, т.
1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, поради следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни
срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
На практика между страните
липсва спор относно механизма, по който служителят на „Б.Б.“
ЕООД – С. М. И е паднал на земята, както и липсва спор за обстоятелството, че
именно вследствие процесното падане, същият е получил тежки травми по тялото
си, които в крайна сметка са се оказали несъвместими с живота и са довели до
летален изход.
За прецизност следва да се
отбележи, че действително в обстоятелствената част на наказателното
постановление неправилно е отразено като фактически констатации, че работникът/
служителят е паднал от височина 320 метра и почива на място. Ноторно известно
е, че в Република България няма търговски обект с височина от 320 метра и в
случая се касае за техническа грешка при изписване на височината, която в
действителност е 3, 20 метра. Също така от представените писмени доказателства
се установява, че Стефан Михалев Иванов е починал след като е бил приет в
болнично заведение. В крайна сметка обаче тези фактически неточности не са от
толкова съществено значение, още повече не представляват някакъв толкова голям
порок в наказателното постановление.
Спорът в случая се
изразява в това дали по някакъв начин със своето поведение „Б.Б.“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушило
правилата, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд и разбира се,
съвсем конкретно разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за задрвословни
и безопасни условия на труд във вр. с чл. 215з, т. 6 и т. 13 и чл. 164, ал. 3,
т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Самата разпоредба на чл.
215з, т. 5 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
предвижда
забрана за заставане върху стълба на един крак, като
другият виси встрани или е стъпил върху друг предмет, а т. 13 предвижда забрана
за заемане от лицето, извършващо работна операция от стълба, на положения,
които могат да я изведат от положение на равновесие. Разпоредбата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване допълва, че съоръжения, машини и оборудване,
включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат правилно
инсталирани и използвани.
Разпоредбата на чл. 16,
ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че
при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.
Прави впечатление, че
посочените нормативни разпоредби от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване не касаят пряко работодателя, а по – скоро те са насочени
към лицата (раборници/служители), които конкретно боравят с работното
оборудване, като едва разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за
здравословни условия за труд предвижда задължение за работодателя да осъществи
ефективен контрол при използване на работното оборудване.
В случая обаче съдът не
вижда какви нормативно установени задължения не е извършил и не е изпълнил работодателя,
за да избегне този инцидент със служителя И.. В АУАН и в наказателното
постановление, отговорността на „Б.Б.“ ЕООД е ангажирана,
за това, че не е осигурен ефективен контрол при използването на двураменна
стълба, но нито актосъставителят св. М., нито административно – наказващия
орган не посочват какво те разбират под „ефективен контрол“ и каква съвкупност
от конкретни действия/бездействия, извършени от работодателя е необхдима, за да
се приеме, че е налице ефективен контрол от страна на работодателя при
използването на двураменна стълба.
Дали е плод на нескопосана
юридическа техника или това действително е съзнателната воля на законодателя,
но нормата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни условия за труд е
изключително бланкетна, като тук е мястото да се отбележи, че при това
положение административно – наказващият орган има задължение, според съда, да
опише от фактическа страна дължимото поведение от страна на работодателя, което
в случая не е сторено.
В своите показания св. М.
посочи, че не би съставила акт за установяване на административно нарушение,
ако в случая работодателят е осигурил второ лице, което да държи стълбата и да
я предпазва от загуба на равновесие. Такова нормативно установено задължение за
боравенето с двурамненна стълба обаче липсва в българското законодателство,
поради което и няма как да бъде вменено като конкретно задължение на дружеството
– работодател. Защото на практика се получава така, че субективните представи
на даден служител в държавен контролен орган за това как трябва да се случва
организацията на работа в дадено частноправно предприятие са водещи при
определяне на това дали е налице нарушение на трудовото законодателство, което
е ясно, че е общественонеприемливо.
При условие, че липсва
изискване за осигуряване на втори човек при боравенето със стълба, според съда
такова задължение не може да се вменява на дружеството. Още повече, че следва
да се подчертае, че този мотив на св. М. за съставяне на АУАН беше установен
едва в хода на съдебното следствие (по време на нейния непосредствен разпит
пред съда) – същият не е отбелязан, нито в АУАН, нито в наказателното
постановление, поради което още веднъж съдът ще подчертае, че е недопустимо за
това обстоятелство да се ангажира административно – наказателната отговорност
на въззивното дружество.
В крайна сметка наред с
въззивната жалба са представени достатъчно писмени доказателства, видно от
които „Б.Б.“ ЕООД е положило достатъчно усилия да
създаде правила за безопасна и здравословна работа. Налице е инструкция за
работа с двураменна стълба, която самата св. М. сподели, че е достатъчно
подробна, самият С. М. И е преминал начален и периодичен инструктаж за
безопасни и условия на труд – факт, потвърден с полагането на подпис от негова
страна в книгата, удостоверяваща проведените инструктажи.
Още повече, че липсват
каквито и да е било доказателства, че конкретната дейност (преглед и ремонт на
светещите рекламни букви върху козирката на покрива на търговския обект) е била
разпоредена от някой по – висшестоящ служител на „Б.Б.“
ЕООД.
За пълнота на мотивите
следва да се отбележи, че действително в хода на съдебното производство се
събраха доказателства, че ремонтните дейности по буквите по покривите на
търговските обекти, стопанисвани от „Б.Б.“ ЕООД се
извършват от частно дружество, което е още едно доказателство, че никой не е
възлагал конкретната работа на работника/служителя И. по преглед и ремонт на
неизлъчаващата светлина буква в магазина на ул. „Дубровник“ в гр. Варна, но
това не е аргумента на съда да приеме, че наказателното постановление е
незаконосъобразно.
При условие, че административно
– наказващия орган не посочва съвкупност от конкретни действия/бездействия на
работодателя, които да бъдат квалифицирани и приети за ефективен контрол,
упражнен от страна на работодателя, според съда е недопустимо и неправилно да
бъде ангажирана отговорността на дружеството, доколкото съвсем осезаемо се
нарушава правото му на защита. Също така при условие, че липсва нормативно
установено задължение при работа с двураменна стълба да се осигурява
присъствието на още едно лице, което да обезпечава работата на лицето, боравещо
със стълбата, според съда липсва нарушение на материалния закон, поради което и
издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено.
В обощение, съдът забеляза
една непрецизност от страна на св. М., която по време на разпита си пред съда,
навсякъде говореше за еднораменна стълба, но от всички събрани писмени
доказателства, а и от приложените снимки към административно – наказателната
преписка ясно се вижда, че използваната от работника/ служителя И. стълба е
двураменна, а не е еднораменна, но в крайна сметка това обстоятелство беше
необходимо да бъде отбелязано за пълнота на мотивите, то не влияе на извода на
съда за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя
Наказателно постановление № 03 – 008883 от 25.10.2017 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Б.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева
(шест хиляди лева) за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за
задрвословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 215з, т. 6 и т. 13 и чл.
164, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: