Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 131
Ботевград, 15.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Маринела Йончовска,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 245 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“И. *-*”ООД, седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.П. Е.№*, вх.*, с ЕИК: *********, чрез пълномощник адвокат А.Д.К. от ШАК,
моли да бъде признато за установено по отношение ”М.-Б.”ЕООД, със седалище и
адрес на управление: Б., ул.Б. Б. №*, с ЕИК:********* за съществуване на вземането на “И. *-*”ООД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
7762 от 27.11.2017г. по ч.гр.д.№ 2494/2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата от 188.46лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 17.03.2017г. до 02.10.2017г. върху сума-главница от 3392лв. по
фактура № ********** от 17.03.2017г., платена на 02.10.2017г., както и да му се
заплатят направените разноски по настоящето дело и заповедното производство, за които представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.55/.
В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат А.Д.К. от ШАК/пълномощно от
06.02.2018г.-л.1/ поддържа така предявения иск.
Ответникът-”М.-Б.”ЕООД, чрез управителя
д-р К.К., е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№
1287 от 23.02.2018г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск като
заявява, че не е налице сключен договор между страните, за което не му дължи
обезщетение за забава. Заплатил е изцяло дължимата сума по фактура № **********
от 17.03.2017г. Оспорва разпечатената таблица за изчисляване на лихва, тъй като
не е доказателство по ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адвокат Г.Г. от
САК/пълномощно от 15.05.2018г.-л.54/, оспорва иска и поддържа направените
възражения в писмения отговор. Представя писмени бележки с вх.№ 3490 от 25.05.2018г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №2494/2017г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 27.11.2017г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 7762 от 27.11.2017г. по
ч.гр.д.№2494/2017г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение, както следва:
за сумата от 188.46лв., представляваща лихва за забава за периода от
17.03.2017г. до 02.10.2017г. върху сума-главница от 3392лв. по фактура №
********** от 17.03.2017г., платена на 02.10.2017г.
Ответникът, чрез управителя си д-р К.К. е депозирал възражение в
предвидения в ГПК срок, а именно на 15.12.2017г. след като е получил съобщение
и препис от заповедта за изпълнение по частното гражданско дело на 05.12.2017г./л.25/.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да
предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №8191 от 22.12.2017г./л.27/,
връчено му на 08.01.2018г./л.32/, чрез адв.К..
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 245/2018г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е
депозирана на 07.02.2018г. в РС-Ботевград, т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Страните са търговски дружества и не спорят,
че на 17.03.2017г. ищецът е доставил на ответника стока на обща стойност от
3392лв., за което е издадена фактура и ответникът заплатил цената на стоката на
02.10.2017г.
Горното се установява и от изнесеното от
страните в исковата молба и писмения отговор.
Спорното между страните е дали ищецът
има парично вземане срещу ответника за процесната сума, представляваща законна
лихва за забава върху главница от 3392лв. за периода от 17.03.2017г. до
02.10.2017г.
Съгласно он лайн НАП изчисляване
на лихва размерът на законна лихва за забава върху главница от 3392лв. за
периода от 17.03.2017г. до 02.10.2017г. е в размер на 188.46лв.
Ответникът не е представил
доказателства за това, че между страните има уговорка за плащане на получената
стока в някакъв срок след предаване на
стоката. Същият твърди, че между тях няма договор и за това не дължи процесната
сума, която представлява законната лихва за забава върху сумата-главница от
3392лв., която е платена на 02.10.2017г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим,
тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК и между
надлежни страни.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 188.46лв., представляваща законната лихва
за забава за периода от 17.03.2017г. до 02.10.2017г. върху сума-главница от
3392лв. по фактура № ********** от 17.03.2017г., платена на 02.10.2017г., е
основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата
посочени в исковата молба сочат, че между страните е имало сключен договор за продажба на стока, за
което е съставена фактура № ********** от 17.03.2017г. Страните не спорят за това, че
ответникът е заплатил цената на получената стока по горната фактура на 02.10.2017г.
Съдът приема, че договорът
за продажба на стоки е консенсуален, а не формален. Писмената форма има само
доказателствено значение и сключването на договора за продажба може да бъде
установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Предвид този
характер на договора, същият следва да се счита сключен, ако продавачът е
предал стоката, предмет на сделката, а купувачът я е приел/В този смисъл е и
практиката на ВКС, отразена в Решение №2258 от 1995г. на V г.о.
Ответникът е извършил плащане на сумата по фактурата на 02.10.2017г., за което неоснователно е
възражението, че между него и ищеца не е налице договорно правоотношение във
връзка със закупена от него стока, която е платил на горната дата. В случая следва да се приеме, че между
страните са възникнали продажбени правоотношения по договор за търговска
продажба/чл.318, ал.1 във вр. с чл.286, ал.2 от ТЗ/.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, в тежест
на ответника е задължението за заплащане на цената на получената стока, като в
случая няма данни страните да са
уговорили плащането да стане в някакъв срок след получаване на
стоката.
Според чл.327, ал.1 от ТЗ- Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Няма данни страните да са уговорили
плащане след предаване на стоката и изготвяне на фактура за това.
Това неизпълнение на задълженията
поражда за ищеца-продавач правото да търси изпълнение чрез заплащане цената на
стоката.
В случая се касае до парично
вземане-стойността на закупената стока, за което на основание чл.86 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца заплащане на законната лихва за забава за процесния период
от време, а именно от предаване на стоката на 17.03.2017г. до заплащането й на
02.10.2017г., които факти на получаване на стоката и заплащането й, не са
спорни между страните.
Възражението на ответника, че няма
данни за забавено плащане стойността на стоката по цитираната фактура от
17.03.2017г. е неоснователно, за това, че страните, които са търговски
дружества и между тях е извършена търговска продажба на стоки съгласно чл.327,
ал.1 от ТЗ, купувачът дължи плащане на цената на стоката при получаването й,
което в случая е на 17.03.2017г., а плащането е на 02.10.2017г., за което искът
е основателен и доказан. Няма данни и доказателства за отлагане на плащането на
цената на получената от ответника стока на 17.03.2017г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора
и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата
от 325лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 2494/2017г. по описа на БРС/,
както и сумата от 325лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи
платена държавна такса /25лв./ и адвокатско възнаграждение/300лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ”М.-Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.Б. Б. №*, с ЕИК:********* на съществуване на вземането на “И. *-*”ООД, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.П. Е.№*, вх.*, с ЕИК: *********, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7762 от 27.11.2017г. по ч.гр.д.№ 2494/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 188.46лв./сто осемдесет и осем лева и 46 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.03.2017г. до 02.10.2017г. върху сума-главница от 3392лв. по фактура № ********** от 17.03.2017г., платена на 02.10.2017г.
ОСЪЖДА ”М.-Б.”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: Б., ул.Б. Б. №*, с ЕИК:********* да заплати на “И. *-*”ООД, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.П. Е.№*, вх.*, с ЕИК: ********* сумата от 325лв./триста
двадесет и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство /
по ч.гр.д.№ 2494/2017г. по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от
325лв./триста двадесет и пет лева/за
направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/