№ 395
гр. Плевен, 26.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Елка
Братоева
Членове: Катя Арабаджиева
Венелин Николаев
при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа докладваното от съдия Николаев
касационно административно-наказателно дело №477 по описа на Административен съд - Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.Н.Б.,
ЕГН ********** *** против решение № 260/05.05.2022
г., постановено по а.н.д. № 515/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0938-002564/14.09.2021г.,
издадено от началник сектор към ОД на
МВР – Плевен, Сектор пътна полиция, с
което за нарушение на чл.103 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1, т.4 от с.з на касатора са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 50, 00 лева и лишаване от
права да се управлява МПС за срок от 1 месец.
В касационната
жалба се излагат възражения, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Оспорват се
правните изводи на съда, че в хода на развилото се административно-наказателно
производство не са били допуснати процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че в Решението на Районен съд Плевен не се съдържа произнасяне
по оплакванията възведени в жалбата, свързани с описание на нарушението и приложението на материалния закон. Сочи се, че доколкото задължението
по чл. 103 от ЗДвП се свързва с наличието на надлежно подаден сигнал за
спиране, обстоятелството, че в случая не е посочено в АУАН и НП, името на лицето подало
сигнал за спиране, не може да се
обоснове извод, че е подаден от лице, което има качеството на длъжностно лице, изпълняващо контролни функции, като при описание на
нарушението липсват елементи от обективна страна, които да очертаят състава на административното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Твърди се,
че едва в хода на съдебното следствие пред Районен съд - Плевен се е установило,
че сигналът е подаден от Любомир Ерменлиев, но името му не е описано в АУАН и НП, което нарушава съществено правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, изразяващо се в правото му да научи
всички факти от обективна страна, очертаващи състава на административното
нарушение и да се защитава по тях, включително и да ги оборва. Сочи се, че по този начин, по който е описано
нарушението и обстоятелства, при които е извършено, като задължителен реквизит
от съдържанието на АУАН и на НП не изпълняват присъщите си задачи: да очертаят
кръга на подлежащите на доказване факти в производството, за да се запознае
жалбоподателя с конкретните фактически и правни рамки на деянието, което се
сочи да е извършил. Прави се искане, да
с се постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново, с
което да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
– ОД на МВР - Плевен, редовно уведомен,
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Плевен дава становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са
допуснати твърдените в нея нарушения на
процесуалните правила, както при издаване на наказателното постановление, така и
при разглеждане на делото в районния съд.
Предлага решението на Районен съд Плевен да бъде оставено в сила.
Административен съд - Плевен, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
С оспореното
решение съдът е приел от фактическа страна за
установено, че на 09.09.2021 година на В.Б. е
съставен акт за административно нарушение за това, че на 04.08.2021 година, в
11:50 часа, в община Плевен, на ПП-3/1 Бяла - Ботевград км. 97+214, при управление
на лек автомобил „Форд Турнео Къриер“ с регистрационен № ***в посока град Бяла не спрял на подаден по образец със стоп - палка сигнал за спиране от служител на Национално ТОЛ
управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ - Велико Търново, в качеството му
на контролен орган, сигнализиран с отличителна светлоотразителна жилетка и бадж
– Л.Е. Последният ясно и непосредствено видял водача на автомобила, който
възприел сигнала от близко разстояние, по време на преминаването си покрай
служителите на Национално Тол управление, гледал към двамата служители Л.Е. и М.Т., но не спрял на
указаното му място за проверка, а демонстративно продължил движението си. Във връзка с горните
обстоятелства била изготвена докладна записка. Образувана е преписка с
регистрационен № 316000-29926 от 26.08.2021 година по описа на ОДМВР - Плевен.
Въз основа на представените на Н- к сектор ПП при ОД
на МВР- Плевен писмени доказателства от служители към Национално Тол управление
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение по чл. 103 ЗДП.
Впоследствие въз основа на него е издадено атакуваното наказателно
постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съдът е
изложил мотиви, че
са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл.
40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочил
е, че НП е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, а АУАН е съставен от полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност. Посочил е, че АУАН е съставен на 09.09.2021 година, за нарушение извършено на
04.08.2021 г., в
рамките на посоченият в чл. 34 ал. 1 ЗАНН срок - три месеца от откриване на
нарушителя. Направил е извод, че констатациите
в акта са базирани на факти за неправомерно
поведение от страна на жалбоподателя Б., обективирани в справка относно
извършена проверка по преписка с входящ № 316000-29926 от.26.08.2021 година във
връзка с подаден сигнал от Национално ТОЛ управление; писмо от АПИ, Национално
ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ - Велико Търново с регистрационен № НТУ/24-00-828 от
12.08.2021 година; докладна записка от Л.Е. - инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“ - Велико Търново от 04.08.2021 година; 2 броя снимки на МПС с
регистрационен № ЕН 5601 КН; данни за първоначална регистрация на МПС с
регистрационен № ***; сведение от Л.Е.- инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“ - Велико Търново от 09.09.2021 г., както и непосредствени впечатления на очевидци на
нарушението - свидетелите М.Т. и Л.Е.. Счел е, че НП съдържа конкретни данни за времето и мястото на извършване
на нарушението.
Въз основа преценката на събраните по
делото гласни и писмени доказателства съдът приел за установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят В.Б. е осъществил всички
признаци на визираните и в акта и в последвалото го наказателно постановление нарушение по чл. 103 ЗДП.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране /стоп палка по
образец/ от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение. При неизпълнение на
това задължение в хипотезата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидена
съответната административна санкция – „глоба” в размер от 50 до 200 лева и
лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца. В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че В.Б., на посочените дата и час, е управлявал личния си лек
автомобил, като при подаден сигнал на контролните органи за спиране по смисъла
на чл.103 от ЗДвП, не е спрял.
Съдът намира, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление и предхождащия го АУАН не са допуснати процесуални
нарушения, които да опорочават административно-наказателната преписка. Посочено
е мястото на административното нарушение, обстоятелствата, при които е
установено, индивидуализиран е нарушителя и е установено неговото виновно
противоправно поведение. От друга страна несъмнено е установено
административното нарушение и по отношение на неговия начин на извършване.
Служителят на „БГ ТОЛ” е подал сигнал със стоп-палка по образец, но нарушителят
не е спрял на обозначеното място, а е продължил по пътя си. Несъмнено
служителите на „БГ ТОЛ” имат статута на контролни органи по смисъла на чл.167а,
ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата. От друга страна, съдът не
констатира нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
административното нарушение е конкретно, ясно и точно описано и са посочени
обстоятелствата, които го обуславят. Изтъкнатите доводи от жалбоподателя, че не
е възприел сигнала, са в пълно противоречие с установеното по делото. Изложените
от жалбоподателя доводи в касационната жалба, че тъй като в
акта за установяване на административно нарушение не е посочено името на
лицето подало сигнала за спиране, не
може да се обоснове извод, че е подаден
от лице, което има качеството на длъжностно лице, не
представлява касационно основание по смисъла на закона. Непосочването на имената на лицето, което е
подало сигнала, е без значение за предмета на делото. Елемент от фактическия
състав на нарушението е фактът на подаване на сигнал от такъв орган, а че в
случая е бил подаден сигнал, е несъмнено установено. Л.Е., който е подал сигнала
за спиране е бил разпитан в съдебно
заседание, в качеството му на свидетел очевидец на нарушението, където не е
било оспорено качеството му на длъжностно
лице.
С оглед на това съдът намира, че описаното
административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно
е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.103 от
Закона за движението пътищата. Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед
на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и
материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд
в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Водим от горното и на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260 от 05.05.2022 г., постановено по н.а.х.д № 202244330200515
по описа за 2022 г. на Районен съд –Плевен.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|
|