№ 351
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Л. М. срещу Решение № 260323 от
20.06.2022г. по гр.д. № 546/2020г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с Решение №
260370 от 04.08.2022г. по същото дело, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу Л. Кл. М. Е. с ЕГН **********, П. Б. Евт. с ЕГН
**********, И. Л. С. с ЕГН ********** и С. Л. С. с ЕГН ********** иск за допускане и
извършване на съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот, находящ се гр.
Варна, област Варна, район „Приморски“, м. „Евксиноград“, ул. „20-та“, представляващ ПИ
с идентификатор 10135.2564.1718 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ 1788 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и при граници:
ид. 10135.2564.820, 10135.2564.725, 10135.2564.729, 10135.2564.732, 10135.2564.731 и
10135.2564.730, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:
- 500/1788 ид.ч. за К. Л. М.,
- 60/1788 ид.ч. за Л. Кл. М. Евт.,
- 60/1788 ид.ч. за П. Б. Е.,
- 584/1788 ид.ч. за И. Л. С. и
- 584/1788 ид.ч. за С. Л. С..
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и
1
необоснованост на решението. Оплакванията са обосновани с доводи, че устройственият
статут на имота се определя от ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД 02-14-
2200/03.09.2012г. на МРРБ, отменящ отрежданията по приетия преди това ПУП от 1961г. От
заключението на СТЕ е установено по делото, че делбеният имот попада в жилищна
устройствена зона и всеки дял може да има минимално лице от 300 кв.м. Предложените от
СТЕ варианти за делба са съгласувани от Главния архитект на община Варна, посочвайки, че
имота може да се раздели и по двата предложени варианта. Следователно няма законови
ограничения за допускане на делба. Незаконосъобразен е доводът в решението, че с
допускане на делбата биха се придали безвъзмездно части от имота по улична регулация,
което може да стане само по общо съгласие на страните. Този извод протИ.речи на чл. 34 от
ЗС. Условията за допускане на делба по чл. 201 от ЗУТ в случая са налице – има проект за
разделяне на два дяла, има становище на главния архитект на общината, както и предстои
издаване на мотивирано предписание по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Следователно законът не
ограничава делбата на процесния имот. Делбата на имота също така не е несъвместима с
естеството и предназначението му. Необосновано от друга страна е приетото от ВРС, че с
допускане на делбата ищцата би получила повече със 100 кв.м. от притежаваните от нея
права от 500 кв.м., както и, че получаването на общ дял от всички ответници е пречка за
делбата. Съдът не е съобразил, че не е възможно да се предостави отделен дял за всеки от
ответниците поради това, че притежаваните от тях сгради 01 и 05 са или във вертикална
етажна собственост или в хоризонтална такава. В този случай теренът има статут на обща
част, притежавана при различни квоти от страните. Отправено е искане въз основа на
изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се
допусне делба на общия имот при установените квоти.
В отговор на жалбата И. и С. С.и оспорили доводите в нея с изложение на
съображения в подкрепа правилността и законосъобразността на решението. Посочват, че
имотът, делба на който се претендира е неподеляем, тъй като е налице хоризонтална етажна
собственост и земята има обслужващо предназначение спрямо сградите. Посочените от
вещото лице варианта за поделяне са неприложими към правото на собственост и
отношенията между съделителите. Целта на делбата е всеки съсобственик да получи
индивидуален дял, като получаването на такъв само от ищцата и получаването на общ дял
от всички ответници не удовлетворява тази цел. Отправят искане поради това решението да
се потвърди.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Л. М. срещу Л. Кл.
М. Евт., П. Б. Е., И. Л. С. и С. Л. С. съединени в условията на първоначално субективно
съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и
извършване делба на недвижим имот, гр. Варна, област Варна, район „Приморски“, м.
2
„Евксиноград“, ул. „20-та“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2564.1718 по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ 1788
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс и при граници: ид. 10135.2564.820, 10135.2564.725,
10135.2564.729, 10135.2564.732, 10135.2564.731 и 10135.2564.730 при описани квоти.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: с НА
№ 168 от 25.11.1953г. В.Н.В. придобил част от имот, представляващ хавра от 4.016 кв.м.,
неурегулиран парцел I, в кв. 260, дворно място 1633 по плана на гр. Сталин, находящо се в
м. „Манастир“, при съседи: парцели II, IV, VII и от две страни път. Впоследствие на
01.07.1958г. е извърШ. делба на имота с останалите съсобственици, при която В.В. придобил
лозе, цялото от 2110 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, м. „Манастира“,
съставляващо парцел VII, дворище 1187, кв. 40 по плана на гр. Варна, Вилна зона. След
смъртта си В.В. оставил наследници Ст.В. – съпруга и Р.В. – дъщеря, които по наследяване
придобили съответно по 1/2 ид.ч. С договор за дарение по НА № 167/1970г. Ст. и Р.В.
дарили на Л.М.К. 500 кв.м. ид.ч. от имота, представляващ парцел VII-1187, кв. 40 по плана
на Вилна зона. Последният от своя страна с договор да дарение по НА № 21/1978г. дарил
така придобитите ид.ч. на дъщеря си К. М.. Ст. и Р.В. дарили на Б. Е. с договора по НА №
156/04.02.1971г. 120 кв.м. ид.ч. от същия имот, както и две избени стаи от сградата
застроена върху същия парцел. След смъртта си Б. Е. оставил наследници Л. М. Евт. –
съпруга и П. Б. Е. – син, които наследили поравно дела на наследодателя си – за всеки по 60
кв.м. ид.ч. Ст. и Р.В. дарили също с НА № 147/03.02.1970г. на Д. М. Ян. 100 кв.м. ид.ч. от
имота. С договор за покупко продажба по НА № 91/31.01.1995г. последната продала на
Л.Ив. С. и Р.В. С. 100 кв.м. ид.ч. от вилното място, заедно с построения в същото място
гараж, със ЗП от 39 кв.м., който понастоящем не съществува в имота и е съборен. След
смъртта си Ст.В. била наследена от дъщеря си Р.В. Вълчева, която е станала собственик по
наследство от родителите си на 1068 кв.м. и 50 кв.м. от покупка от С.Й. и Д. Ян. или общо
на 1118 кв.м. от имота. Съпрузите Р.В. С. и Л.Ив. С. са починали и оставили наследници И.
С. и С. С., които наследили поравно дела на родителите си – всеки един по 584 кв.м. ид.ч. В
имота има изградени сгради /10135.2564.1718.1, съдържа три самостоятелни обекта с ид. 1, 2
и 3 – собственост на С. и И. С.и; 10135.1564.1718.1.4 – на Л. и П. Евт.и; сгради с ид.
10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3 изградени от К. М. въз основа на разрешение за
строеж от 22.07.1980г./, които са собственост на всеки от съделителите и няма съделители,
които да не притежават сгради в имота. Сградите не са предмет на делба. Възникналата
съсобственост не могат да прекратят извънсъдебно, поради което отправили искане за
допускане и извършване делба на общия имот при описаните квоти.
В отговор на исковата молба ответниците И. и С. С.и признали наличието на
съсобственост между страните по отношение на описания имот, представляващ УПИ VIII-
1187, в кв. 40 по плана на вилна зона гр. Варна. Признали също, че в имота има изградени
сгради собственост на отделните съсобственици на земята. Отделно посочили, че в имота
има изградени второстепенни масивни постройки, които не са нанесени в КК. С оглед на
3
това изразили становище, че ПИ има обслужващо предназначение към сградите СОС и не
подлежи на делба. Уточнили, че правото на собственост върху сграда с ид. 10135-
2564.1718.1 се упражнява в режим на вертикална етажна собственост, тъй като в една сграда
има отделни самостоятелни обекти, които са собственост на различни лица.
Обстоятелството, че различни лица притежават правото на собственост върху отделни
сгради в един имот сочи на наличие и на хоризонтална етажна собственост. С оглед
формираната диагонална етажна собственост, при което земята има изцяло обслужващо
предназначение към сградите, то имотът е неподеляем. Няма как да бъдат обособени за
всеки собственик при съществуващите права отделни УПИ, тъй като бъдещите имоти няма
да отговарят на минималните изисквания за площ и лице към улица. Отправили искане
поради изложеното искът за делба да се отхвърли като неоснователен.
Отговор на исковата молба подали и ответниците Л. Кл. М. Евт. и П. Б. Е., които
признали наличието на съсобственост между страните при твърдяните права и основание за
възникване, като предложили същата да прекратят доброволно.
С писмена молба ищцата оспорила доводите в първия отговор по съображения, че според
действащия ОУП на града имотът попада в зона ЖМ2 и се предвижда жилищно ниско
застрояване, градска среда, поради което следва да се приложи чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. С оглед
на това заявила, че имотът може да бъде обособен на три отделни УПИ с оглед построените
в имота сгради и при спазване на законовите изисквания за лице и повърхност, както и
достъп на собственик до сграда и УПИ. В тази връзка се позовала, че ненасените в КК
сгради най-вероятно са незаконни и не подлежат на нанасяне, поради което не следва да се
съобразяват.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото документи за собственост се установява, че страните са
съсобственици на делбения имот, като съсобствеността между тях е възникнала по начина
описан в исковата молба – наследяване и сделки и съществува понастоящем при квоти за
всеки, съобразно посоченото и неоспорено по делото.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното:
процесният имот попада във Вилна зона Варна и съгласно РП на „Вилна зона“, одобрен със
заповед № 1035/19.09.1961г. представлява УПИ VII-1187 от кв. 40. Съобразно изискванията
на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ за минимални изисквания за размерни и лице и повърхност на УПИ,
процесният имот е реално неподеляем на пет дяла, а с оглед извършеното застрояване в
имота, същият е неподеляем и на три дяла. Съгласно действащата КК, лицето на процесния
ПИ с ид. 10135.2564.1718 е с обща дължина 27.18 м. Или, ако лицето на имота към улицата
бъде разделено на две, то всяка отделна част би била с дължина 13.59 м, което е по-малко от
допустимата дължина от 18 м за лице с отклонението предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗУТ за
минимално лице на имот във вилна зона. Съгласно ОУП на Община Варна, одобрен със
заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, процесният имот попада в
4
зона с отреждане „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни
специфични изисквания. За тази зона са приложими изискванията на чл. 19 от ЗУТ.
Изхождайки от застрояването в имота – находящата се жилищна сграда, заедно с
пристройката към нея и това, че същата е съсобствена на четирима от съделителите, то
процесния имот не е възможно да бъде разделен на три отделни дяла. Единственият
възможен вариант е разделянето му на два дяла, като за ищцата се отреди отделен дял, а за
останалите съделители – един общ дял.
В допълнителна задача към СТЕ вещото лице е изготвило проект за разделяне на
имота на два дяла в два варианта, съобразно отразеното в приложените към същото скици-
проекти за делба.
В писмо от 14.04.2022г. главният архитект на Община Варна изразил принципна
възможност за извършване на делба на имот ПИ 10135.2564.1718 като се спазят
изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и площ на отделните дялове и при условията на чл.
81, ал. 5 от ЗУТ за достъп до новообразуваните имоти. Посочил, че в предложените от СТЕ
варианти са спазени нормативните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, както и на чл. 81, ал. 4
и 5 от ЗУТ. Ето защо съгласувал приетите варианти за поделяемост и посочил, че ще бъде
издадено мотивирано предписание на основание чл. 201, ал. 3 от ЗУТ.
Пред ВОС е проведена СТЕ, от заключението на вещото лице Ш. Х. по която се
установява следното: по действащата КК в имот 10135.2564.1718 са отразени сгради с ид.
10135.2564.1718.1 – със ЗП от 79 кв.м., вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 2, брой
самостоятелни обекти 4; с ид. 10135.2564.1718.3 – със ЗП от 25 кв.м., вилна сграда –
еднофамилна, брой етажи 1 и сграда с ид. 10135.2564.1718.4 - със ЗП от 10 кв.м., вилна
сграда – еднофамилна, брой етажи 1. От огледа на място е установено, че освен отразените в
КК сгради в имота са застроени и съществуват на място приземен етаж към сграда № 1 и
тераса, отразено в приложената скица със зелен цвят, както и стопанска постройка в
североизточната част на имота с гараж, отразен на скицата със светлосин цвят. Към сграда
№ 1 има и допълнително изградена сграда като подобект на база разрешение за търпимост.
На скицата е отразен и навес, който видно и от снимковия материал, към момента на огледа
се прегражда с ПВЦ дограма, като същата стъпва на излята бетонна основа, а в горната си
част е прикрепена на изградения с дървена конструкция навес /покрита с керемиди/. Също в
югоизточната част на имот 1718 има сграда – баня с тоалетна /ползвана от К. М./ и
стопанска постройка. Първият издаден документ за строителството в имота е Позволителен
билет № 1123/1964г. за вилна сграда с площ от 61 кв.м. в парцел VII-1187 в кв. 40 по плана
на Вилна зона, записан на името на В.Н.В.. Издадени са също Разрешение за строеж №
339/22.07.1980г. за построяване на дървена в м. Манастира по одобрен архитектурен проект
на основание чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ, с площ от 20 кв.м. на К. Л. М.; Разрешение за
строеж № 286/06.08.1999г. на основание чл. 37, ал. 1, чл. 55 и 56 от ЗТСУ, чл. 226 от
ППЗТСУ вр. чл. 31 и чл. 31 от Наредба № 5 за ПНТСУ се разрешава изграждане на
пристройка и надстройка на законно изградена вилна сграда със ЗП 9.20 кв.м. /РЗП 229.48
кв.м./, съгласно одобрени проекти, издадено на Р. и Л. С.и; Удостоверение за търпимост №
5
130/31.07.2019г., че за строеж Жилище на полуподземен етаж с площ от 56.78 кв.м.,
находящо се в сграда 10135.2564.1718.1 по плана на Вилна зона, строителството на който е
извършено без необходимите строителни книжа до 31.03.2001г. са налице условията на
прилагане на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, т.е. строежът е търпим, издадено на Л. Кл.
М. Е. и П. Б. Е. /този обект е отразен на скицата в червен контур/ и Удостоверение за
търпимост № 146/16.09.2020г., че строеж Стопанска постройка с площ от 18.60 кв.м. е
търпим, издадено на И. Л. С.. По така издадените документи във връзка със строителството
в имота, същите са изпълнени на място така, както са описани. Видно от действащата КК
обектите по удостоверенията за търпимост не са отразени, както и постройките в
югоизточната част на имота, които нямат строителна документация. Застрояването в имота
отговаря на действащите градоустройствени норми и показатели /при площ 1788 кв.м.,
максимално допустимото застрояване е 357.60 кв.м., а застроената в случая площ възлиза на
182.60 кв.м./. Съобразно правата на съсобствениците в съсобствеността не е възможно
формирането на три УПИ. При евентуално групиране е възможно поделяне на два дяла.
Няма друга техническа възможност за варианти за изготвяне на ПУП, освен предложените
от вещото лице Рени Попова.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, т.е. всеки съделител разполага с потестативното право да
претендира прекратяване на съсобствеността и е самостоятелна страна по делото
независимо от процесуалното му качество на ищец или ответник.
Няма спор между страните, а и от всички приети документи за собственост се
установява по делото, че на основание наследствено правоприемство и последвали
прехвърлителни сделки между тях е възникнала съсобственост по отношение на недвижим
имот, гр. Варна, област Варна, район „Приморски“, м. „Евксиноград“, ул. „20-та“,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2564.1718 по КККР на гр. Варна, с площ 1788
кв.м., която понастоящем съществува при следните права: 500/1788 ид.ч. за К. Л. М.; 60/1788
ид.ч. за Л. Кл. М. Евт.; 60/1788 ид.ч. за П. Б. Е., 584/1788 ид.ч. за И. Л. С. и 584/1788 ид.ч. за
С. Л. С..
Спорният въпрос по делото е допустима ли е делба на съсобствения делбен имот,
върху който е реализирано строителство на сгради, индивидуална собственост на всеки от
съсобствениците на земята.
Съгласно приетото в задължителната съдебна практика – разясненията на б. „г“, „д“,
„е“ от ППВС № 2/04.05.1982г., недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две
или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
отделни собственици. Не е допустима съдебна делба на парцели, в които е
изградена етажна собственост и когато съсобственици на парцела са лица, които притежават
самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни
сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите
6
обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 от ЗС. Само ако съсобственик
на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази част не представлява
принадлежност по смисъла на чл. 98 от ЗС и тогава делбата на терена е допустима.
Недопустимостта на делбата на общ парцел с оглед тези съображения обаче не
изключва възможността да бъде извърШ. делба между наследниците на един от
съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността
на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите, построени
върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели
между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела. В случая
сградите в имота са изрично изключени от делбата на парцела.
Т.е. земята е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС в случаите когато отделни обекти
в една сграда и/или отделни сгради са собственост на различни лица и урегулираният
поземлен имот е послужил за строежа на тази сграда. Проблемът със статута на земята –
обща част или в обикновена съсобственост – се поставя в случаите, когато урегулираният
поземлен имот е застроен с повече от една сграда, какъвто именно е разглежданият случай.
Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната
е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на
толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки
новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване,
достъп до улици и т.н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания
на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена
съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост
на съсобствениците.
При действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.
58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 от ЗТСУ /отм./ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само
ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена,
когато земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183, ал.
4 от ЗУТ. Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на действащия
градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера на съдебната делба
като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с
индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи,
поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на тази
съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза. Делбата обаче
не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо
построените в него сгради в случаите, когато към посочения момент вече е налице проект за
изменение и заповед за изменение на подробния устройствен план, с която се обособяват
отделни урегулирани поземлени имоти за собствениците на сградите /в този смисъл Р № 131
от 27.05.2016г. по гр.д. № 600/2016г. на ВКС, I ГО; Р № 174 от 18.10.2016г. по гр.д. №
1627/2016г. на ВКС, I ГО; Р № 115 от 2.07.2019г. по гр.д. № 3411/2018г. на ВКС, I ГО; Р №
7
293 от 12.12.2011г. по гр.д. № 265/2011г. на ВКС, II ГО и др./.
Установено е от събраните по делото експертни заключения, че съгласно ОУП на
Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ,
процесният имот попада в зона с отреждане „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско
застрояване с допълнителни специфични изисквания, за която зона са приложими
изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Местонахождението на имота е във „Вилна зона“, гр. Варна,
за която територия има одобрена регулация на основание заповед № 1035/19.09.1961г. на
КАБ /с последващи изменения/, както и КККР/2008г. Между страните не е спорно, че всеки
от трите групи правоприемници притежава в индивидуална собственост отделна сграда,
изградени в имота в периода 1964-1998г., като освен отразените в действащата КК сгради,
на място съществуват обекти по удостоверения за търпимост и допълнително изградени
постройки, а именно: сграда № 1, с допълнително изграден подобект и в която съществуват
четири самостоятелни обекта 1.1, 1.2 и 1.3 – собственост на С. и И. С.и и 1.4 – собственост
на Л. Евт. и П. Е.; полуподземен етаж с издадено удостоверение за търпимост и
съществуваща тераса към същата сграда + стопанска постройка, както и сгради № 3 и № 4 –
собственост на К. М. /ЗП 182.60 кв.м. и РЗП 356.78 кв.м./. Т.е. всяка група правоприемници
притежава в индивидуална собственост по една от застроените в УПИ жилищни сгради,
съответно самостоятелен обект в сграда. От заключенията на проведените пред двете
инстанции СТЕ се установява, че делбеният имот не може да се раздели на три
самостоятелни дяла съобразно обема на правата на трите групи съсобственици. По делото е
представено писмо от 14.04.2022г. на главния архитект на Община Варна, че процесният
УПИ е реално поделяем на два самостоятелни урегулирани поземлени имота. Липсва
преписка за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона, гр.
Варна, поради което към настоящия момент съществува един урегулиран поземлен имот,
чието предназначение е да обслужва застроените в него сгради, собственост на всяка от
страните, съответно делбата му е недопустима.
Неоснователен е поддържаният в хода на устните състезания довод на представителя
на въззивницата, че ЕС в имота е възникнала едва 1971, когато теренът е имал собственици,
различни от собствениците на сградите и за да е налице ефекта на обща част на земята е
необходим пълен идентитет между собствениците на отделните обекти – ЕС и
собствениците на терена. Както съдът вече посочи допустимостта на съдебната делба на
застроено съсобствено дворно место, в което има постройки – индивидуална собственост се
преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в
първата фаза на производството, градоустройственият му статут и зависи от възможността
от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване
изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една
от друга. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените
УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата в случая е недопустима доколкото
съгласно установеното от неоспорените заключения на вещите лица не съществува такава
възможност. Съсобствениците в случая са пет, като съобразно обема на притежаваните
8
права и собствеността на сградите в имота могат да се групират в 3 групи, а реално
поделяне при спазване изискванията на действащото благоустройствено законодателство на
три самостоятелни дяла от имота не могат да се обособят. Ето защо на това основание
делбата на мястото се явява недопустима.
Следователно, към момента на предявяване на иска за делба между страните
съществува съсобственост върху процесния имот, който обаче с оглед градоустройствения
му статут и съществуващото фактическо състояние е неподеляем. Ето защо предявеният иск
за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното решение като правилно
следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите С.и имат право на разноски. Съгласно
представени списъци и доказателствата по делото, реализираните от всяка от страните
разноски възлизат на по 1100 лв. – платено възнаграждение на адвокат. Релевираното
възражение преценено съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед действителната правна и
фактическа сложност на разглеждания спор, определени като високи е неоснователно. В
установения размер отговорността за разноските следва да се възложи в тежест на
въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260323 от 20.06.2022г. по гр.д. № 546/2020г. по описа
на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с Решение № 260370 от 04.08.2022г. по същото дело, с
което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от К. Л. М. с ЕГН
********** срещу Л. Кл. М. Е. с ЕГН **********, П. Б. Евт. с ЕГН **********, И. Л. С. с
ЕГН ********** и С. Л. С. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване на съдебна
делба на съсобствен между страните недвижим имот, находящ се гр. Варна, област Варна,
район „Приморски“, м. „Евксиноград“, ул. „20-та“, представляващ ПИ с идентификатор
10135.2564.1718 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
ИД на АГКК, с площ 1788 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и при граници: ид.
10135.2564.820, 10135.2564.725, 10135.2564.729, 10135.2564.732, 10135.2564.731 и
10135.2564.730, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:
- 500/1788 ид.ч. за К. Л. М.,
- 60/1788 ид.ч. за Л. Кл. М. Евт.,
- 60/1788 ид.ч. за П. Б. Е.,
- 584/1788 ид.ч. за И. Л. С. и
- 584/1788 ид.ч. за С. Л. С..
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Л. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. С. с ЕГН ********** и С. Л. С. с ЕГН ********** сумата от по 1100
лева на всеки, представляваща реализирани съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10