О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Лом, 25.06.2018 год.
Районен съд гр.Лом ІV
съдебен състав в закрито съдебно заседание на 25 юни, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Боряна
Александрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1276/2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 389 и следв. ГПК.
Гражданското производство е образувано по предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК от Н.С.К. с ЕГН ********** ***, против „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК ********* , за установяване на недължимост на вземане в полза на отнетника на суми по идсаден изп.лист от 18.07.2007г. по ч.гр.д.№31/2007г. от ЛРС, за събиране на които суми е образувано изп.д.№ 26/2007г. на ЧСИ А.василева, поради погасяването им по давност.
С исковата молба е направено искане по чл. 389, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение, чрез налагане на следната обезпечителна мярка:
спиране на изпълнителното производство по образувано изп. дело № 26/2007г. на
ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 в КЧСИ с адрес гр.Монтана, бул.”Трети март” № 78, ат.4, досежно сумите
по изпълнителния лист.
Твърди се,
че правото за принудително изпълнение на процесните , не се дължат,
които суми са предмет
на изпълнителното дело, тъй като са погасени с общата пет годишна давност.
Съдът, като взе предвид искането и приложените към
исковата молба писмени доказателства, приема следното:
Молбата с исканото обезпечение е допустима по смисъла на
чл.389, ал.1 от ГПК, като е предявена пред компетентният съд, пред който е
висящо производството по гр.дело № 1276/2018 година.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за
основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл.389 от ГПК се регламентира
обезпечението на висящ иск.
Условията, при чиято кумулативна даденост такова
обезпечение може да бъде допуснато се проверяват от съда и са следните: искът
да бъде допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената
от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.
В случая с предявеният отрицателен установителен иск се
цели да бъде призната недължимост на суми по издаден изпълнителен лист, поради
погасяването по давност на изпълняемото право. От приложените към исковата
молба писмени доказателства е видно, че от влизане в сила на решението до
образуването на изпълнителното производство са изминали пет години. На този
етап от производството, без отговор на исковата молба и при липса на
възражения, тази съпоставка в периода е достатъчна за да обоснове извод за
вероятна основателност на исковата пренеция.
Доколкото предмет на оспорване е съществуването на
изпълняемо право, то е налице интерес от спиране на изпълнението.
Продължаването на изпълнителното производство и събиране на суми от ищеца в
рамките на същото, би затруднило осъществяване на правата му при евентуално
съдебно отричане на изпълняемо право. Следователно е налице и очевидна
обезпечителна нужда.
Предложената обезпечителна мярка е подходяща и съобразена
с вида на търсената защита.
В тази
връзка, като взе предвид цената на иска и наличието на писмени
доказателства по него, настоящия съдебен състав на основание чл.391 във връзка с чл.389 от ГПК и чл.397,
ал. 1, т. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
по предявения отрицателен установителен иск по чл
439, ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК от Н.С.К. с ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адв.Р.б. против „ОТП
Факторинг”
ЕАД с
ЕИК *********,
ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЕРКА - СПИРАНЕ
ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 26/2007 по описа на
ЧСИ Ани Василева с рег.№ 747 в КЧСИ, досежно
сумите по изпълнителен лист издаден по Гр. дело №31/2007год. по описа на
Районен съд гр.Лом, до приключване на делото с влязло в
сила решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Монтана в едноседмичен срок от съобщението на ищеца, че е изготвено, а за ответника по делото – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съда, касаещо спиране на изпълнителното производство, като обжалването не спира изпълнението – съгл. чл. 396, ал. 3 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: