М О Т
И В И
към присъда №260006 от 17.02.2021 год. по НОХД №57/2021 год.по описа на
РС-Хасково
Против подсъдимия С.К.Д.
,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение затова ,че на неустановена
дата в периода 09.11.2019 г. – 15.12.2019 г. в с.Малево, общ.Хасково, при
условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство (контактен ключ), отнел чужда
движима вещ, а именно моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „******“ с рег.№****** и номер на рама: ************, на стойност 4440 лв.,
от владението на И.А.Д.
с ЕГН:********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор- престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ от НК
Подсъдимият С.К.Д. признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съглA. да не се събират допълнителни
доказателства за тези факти . В последната си дума изказва съжаление за извършеното
престъпно деяние.
Назначения
за служебен защитник на подсъдимия адв.К.К. в хода на съдебните прения счита ,че наказанието за подзащитния и
следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК и да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства .
Представителят
на Районна прокуратура-Хасково поддържа
обвинението против подсъдимия във вида,
в който е повдигнато, като правна квалификация на деянието,което счита за
доказано по категоричен и несъмнен начин, с оглед и направените от
подсъдимия самопризнания на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. При индивидуализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия, с оглед баланса между отегчаващи отговорността
обстоятелства и смекчаващите такива наказанието следвало да бъде определено по реда на чл. 58а
ал.1 от НК, като предлага наказание в рамките на две години „Лишаване от свобода“ след редукцията, което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
самопризнанията на подсъдимия,приема за
установено следното:
Подсъдимият С.К.Д. е роден на *** ***, български гражданин, от ромски произход, с начално образование,
неженен, безработен, с постоянен адрес ***. Към момента изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.Бургас.
От
2014г.-2015 г. свидетелят A.
И. Д. живеел и работел със семейството си, част от което и пострадалия
И.А.Д.-негов
син в Р.М., гр.С. Д.Той и членовете на семейството му си идвали рядко
в РБългария, в с.М.,
общ.Х.,
където притежавали два имота - къщи с дворно място, на адреси – ул. „******“ №* и ул. „************“ №** в селото. На 05.11.2019 г.
св.A. И. Д. пристигнал сам в България, в с.М., общ.Х. В двора на
къщата му на ул. „************“
№** бил
паркиран лекия автомобил на сина му- св.И.А.Д., а именно лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „*******“ с рег.№********* и с номер на рама: ************. В двора на този имот
имало и множество ненужни вещи (боклуци) и тогава св.A. И. Д. видял в селото
две лица от ромски произход, а именно подсъдимият С.К.Д. и св.С. Х. Б., които дотогава не
познавал,като им предложил срещу заплащане да изчистят двора
на къщата му на ул. „**********“
№** от
ненужните вещи.Подс.С.К.Д.
и св.С. ***, на гости при свои роднини -Д. имал брат в селото, както и жена, от
която имал дете, също живущи в с.М.,
а св.С. Х.
Б. бил
отседнал при майката на жената, с която живеел на семейни начала, живуща ***. В
периода 05.11.2019 г.-06.11.2019 г., двамата, подс.С.К.Д. и св.С. Х. Б., изчистили двора на
къщата, като Д. видял паркирания в двора автомобил „Мерцедес“ и се
поинтересувал дали се продава, а св.A. И. Д. му казал, че се продава и цената
на автомобила е 3500 лв. Тогава подс.Д. казал на св.Д., че има
брат в селото, св.К.
К.Д., който
щял да му даде пари и да купи автомобила. Св.Д. обяснил на подс.Д., че автомобила няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не е минал годишен технически
преглед, но запалил двигателя на автомобила пред него и му показал, че
автомобила е изправен, и му казал, че когато събере парите ще му я продаде, но
задължително чрез прехвърляне с договор пред нотариус съгласно закона. След
това оставил контактния ключ на таблото на автомобила, факт, който бил
забелязан от подс.Д..
След като почистили двамата, подс.С.К.Д. и св.С. Х. Б. си тръгнали от двора на
св.Д.. На 09.11.2019 г., св.Д. си заминал за М., а автомобила останал на
двора с контактния ключ на таблото си, като преди да си тръгне Д. залостил и
затворил вратите на двора.
На
15.12.2019 г., св.A. И. Д. и сина му, св.И.А.Д., се върнали в РБългария от М., като влизайки в двора
на къщата на ул. „**********“
№** в с.М.,общ.Х., видели, че автомобила,
марка „Мерцедес“, модел „*******“
с рег.№******
го няма в двора, а вратите на двора били
затворени и залостени.
Междувременно, след като на 09.11.2019
г., св.Д. си заминал за М.,
у подс.Д.
възникнало решение да вземе автомобила на сина му, без да го плати, т.е. да го
открадне и ползва като собствен, още повече, че бил запознат с местоположението
му, наличието на контактен ключ на таблото на самия автомобил, което улеснявало
отнемането на автомобила. В
изпълнение на взетото решение, на неустановена дата в периода 09.11.2019 г. –
15.12.2019 г., подс.Д.
прескочил оградата на двора на къщата на ул. „********“ №** в с.М., общ.Х., отворил вратите на
двора, след което запалил автомобила, марка „Мерцедес“, модел „**********“ с рег.№******* и с номер на рама:*********** с контактния ключ, който
си бил на таблото на автомобила, изкарал автомобила извън двора, след което
затворил и залостил вратите на двора. После взел да управлява автомобила като
собствен, така управлявал автомобила около три седмици, докато около средата на
месец декември 2019 г. автомобила се повредил. Тогава, подс.Д. оставил автомобила за
ремонт в с.З.,
общ.С.,
обл.Я.,
ул. „*****“
№*, в
имота на св.Р.К.К.,
като автомобила следвало да се ремонтира от св.К. С. М., който тогава живеел в
къщата на св.Р.К.К..
На 20.12.2019 г. автомобила, междувременно обявен за ОДИ по настоящето
производство, образувано на 15.12.2019 г. по сигнал от пострадалия
.И.А.Д., бил
установен и иззет от полицейски служители при РУ на МВР-гр.С.
В хода на делото лекия автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„******“ с рег.№******** и с номер на рама:********* е върнат на св.И.А.Д.,
но с множество повреди, оценени на 1594 лв.
Фактическата обстановка описана в
обвинителния акт се доказва от обясненията на подсъдимия , от свидетелските показания на A.
Д., Й. Д., К. Д., Т.П., Р.К., К.М., Ж. Ж., С. Б.и К. Ц., писмените доказателства и доказателствени
средства,както и заключенията на съдебно- оценителната експертиза .
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението ,предмет
на обвинението. Всъщност по въпроса за авторството на
подсъдимия по отнемането на инкриминирания автамабел са събрани преки
доказателствени източници, каквито се явяват обясненията на подсъдимия . В тази връзка обясненията му не са изолирани ,а са съвместими и се подкрепят от други доказателствени източници-показанията на пострадалия и св.A. Д. .Показанията на тези
свидетели макар и косвени
кореспондират с останалите доказателства , между
които няма противоречие. Относно стойността на
лекия автомобил съдът кредитира експертизата на вещото лице М.
К.
При така очертаната
фактическа обстановка настоящият съд
приема , че неправомерните действия на подс.С.Д. консумират престъпния състав на чл.196
ал.1 т.2,вр. чл.195
ал.1 т.4 и 12,вр.чл.194
ал.1 ,вр.чл.29 ал.1 б.“а“от НК,като в
периода 09.11.2019 г. – 15.12.2019 г. в с.М., общ.Х., при условията на оп.
рецидив, чрез използване на техническо средство (контактен ключ), отнел чужда
движима вещ, а именно моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „******“ с рег.№***** и номер на рама: *************, на стойност 4440 лв.,
от владението на И.А.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Установените по делото факти, че
в инкриминирания период подсъдимият е отнел чужда движима вещ-лек автомобил с присвоително намерение, като за отнемането е използвал техническо средство –контактен ключ безусловно налагат извода, че се касае за
квалифицирана кражба по т.4 и т.12 на чл.195 ал.1 от НК Видно от приобщените от ДП
справка за съдимост и копия от бюлетини за съдимост подсъдимият е осъждан,като
настоящото престъпление е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б.“а“ от НК,заради
следното осъждане: с влязла в
сила на 09.04.2014г. присъда
по НОХД №554/2013 г. по описа на Районен
съд –Димитровград е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4/четири/ години за престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ от НК,което е изтърпял на 03.06.2018 г. Към инкриминираната по
настоящото дело дата на извършване на престъпното деяние (неустановена дата в
периода 09.11.2019 г. – 15.12.2019 г.) не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наказанието по тази присъда,което обуславя и
приетата от представителя на държавното обвинение квалификация.
Установените фактически
положения по делото не дават основание за осъществен обективен квалифициращ
признак по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, за който е повдигнато обвинение – вещта, отнета от подсъдимия , да е такава, която не е под подстоянен надзор, поради което той следва да бъдат оправдан за това. Лекият
автомобил,предмет на кражбата не се е намирал извън имота, стопанисван от
св. A. Д. ,
а напротив – достъпът до него е ограничен от врата и ограда, сложена за защита
на имота, и следователно не се касае за вещ оставена на обществено доверие.По тези съображения съдът призна подсъдимия за
невинен и на основание чл.304 от НПК го оправдава по обвинението вещта , предмет на извършеното
от него престъпление, да не е под постоянен надзор-квалификация
по т.2 на чл.195 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил кражбата на процесната вещ при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
своите действия, респ. на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици на тези свои
действия, респ. деяние и е искал настъпването
на тези последици. Подсъдимият безспорно
е имал съзнание за всички обективни
елементи от състава на престъплението - че лекият автомобил е чужд и
че не му се следва на никакво основание ,и
че в момента той е бил във владение на пострадалия и че той прекъсва фактическата му власт върху него .
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимите са
стремежа за бързо и лесно облагодетелстване, незачитането на отношенията,
възникващи по повод собствеността.
При определяне на вида и размера на наказанието за
подсъдимия , съдът взе предвид:
от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от
облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК при декларирано
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
подсъдимото лице , задължение на съда е да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Този
процесуален подход предполага индивидуализацията на наказанието да бъде
проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и
оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание.
Подсъдимият С.Д. е роден на *** година и към момента
на извършване на престъплението е навършил 29 години. Понастоящем и към
инкриминирания период не е бил
трудово ангажиран . Видно от
приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан ,както и няма постоянни доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество, което пък
води до извод за влошено материално
положение,поради което и следва
да рефлектира върху преценките на съда
за размера на наказанието за конкретното
престъпно посегателство.Събраните
характеристични данни за подсъдимия не са положителни – известен е на органите на МВР
по местоживеене ,има криминални регистрации
и други противообществени прояви
към момента на деянието. Поради това и
съдът прие отрицателни лични характеристични данни за подсъдимия , които инициират по -висока
степен на обществена опасност на дееца. Паричната равностойност на предмета на престъплението е висока ,близо осем път минималната
за страната работна заплата
и макар предмета на престъплението да е върнат на
пострадалия по него са констатирани множество
повреди, оценени на 1594 лв. ,което допълнително утежняване на вината на Д. .
Смекчаващо отговорността
обстоятелство е донякъде процесуалното поведение на подсъдимия на
досъдебното производство, който е съдействал
на полицейските органи за неговото разкриване .Акцентирайки
върху процесуално поведение на
подсъдимия,в рамките на реализираната процедура по Глава ХХVII от НПК
(съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция в
предвидената алтернативна форма на чл. 371, т. 2 НПК ) не обосновава снизходителност при определяне размера на
наказанието, под предвидения законов минимум за престъплението . Преценявайки
поотделно и в съвкупност смекчаващите и отегчаващите отговорността на
дееца обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът
прие, че изложените по – горе факти, не могат да бъдат преценени в светлината на многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова . С оглед на това съдът определи наказанието
за подсъдимия, при условията на чл.
58а ал.1 от НК. Затова за извършеното
от подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание от 3 /три / години лишаване от
свобода, което предвид наказанието в чл.
196 ал.1 т.1 НК е отмерено при
лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства . Наличните
отегчаващи такива определящи подсъдимия като склонен
към престъпни прояви ,което
очевидно с времето ескалира , определят, че целите на чл.
36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко
наказание от индивидуализираното . Същото
съобразно правилото на чл.
58а ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с 1/3, поради което на
подсъдимия ще следва да бъде
наложено наказание от 2/две/
години „лишаване от свобода”/1/3 от 3
г. е 2г. / ,което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Предвид престъплението ,в извършването на което
подсъдимият е признат за виновен и на
основание чл.189 ал.3 от НПК ,съдът го осъди да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково
направените на ДП разноски за вещо лице в размер
на 183 лв.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.