№ 2299
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110203819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЮНГ ПРОЕКТ' ООД , ЕИК ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-2300525/09.01.2024г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, с което на „ЮНГ ПРОЕКТ' ООД , ЕИК ********** на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл.
61 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Според посоченото в жалбата на ЮНГ ПРОЕКТ' ООД , ЕИК **********, атакуваното
НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че дружеството не било уведомено по реда
на чл.26 от АПК, за да се защити, намира, че следва приложение да намери чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението е маловажно. Сочи, че на починалия Б.И. са представени всички
необходими лични предпазни средства, сочи, че инцидентът не е трудова злополука.
Намира, че НП е издадено в нарушение на чл.57 от ЗАНН. Счита, че чл.61 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (ДВ бр.37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр. 102/2006 г.). не
вменява задължение на жалбоподателя. Намира санкцията за завишена и непропорционална
на нарушението. Моли за отмяна на НП.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят се представлява от адв.
1
М., която поддържа жалбата и изложеното в нея искане до съда. Сочи, че е предстояло
обезопасяване на обекта и същият след инцидента е обезопасен.
Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София (Д „ИТ“ -
София), се представлява в съдебно заседание от юрк. Б., която пледира за потвърждаване на
НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2023 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект на контрол „Строителен обект - магазин за нови и употребявани автомобили,
автосервиз, офиси и склад", в ****************, кв. 1 от рег. план на м. „кв. Горубляне -
Каваците", район Панчарево, гр. София, във връзка със сигнал от органите на МВР за станал
инцидент в горецитирания строеж. Проверката била извършена от свидетелите Л., Г. и Б. –
служители на ДИТ-София. В хода на проверката било установено, че Б.И. И., ЕГН
********** работник на "ЮНГ ПРОЕКТ" ООД - строител на обекта, е паднал от височина,
качвайки се на вишка, за да извърши строителни дейности по покривната конструкция на
сградата и е починал на място. В хода на проверката било установено, че не са обезопасени
против падане от височина на хора и предмети контурите на втора етажна плоча от
югоизточната страна, както и стълбищни рамене на втора етажна плоча, чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение, в нарушение на чл. 60, ал.1 във връзка с чл. 61 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр.37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр.
102/2006 г.). Проверяващите констатирали, че достъпът до втора етажна плоча бил
свободен, нямало предупредителни знаци или табели за ограничаване на достъпа или
заграждения. Бетоновата конструкция била завършена, а бетонът изсъхнал след поставянето
му. Стълбищните рамене към втора плоча, както и самата втора етажна плоча нямали
никакво обезопасяване към момента на проверката.
Констатирано било, че пострадалият И. не е паднал от втора етажна плоча поради
необезопасяването , а върху нея от височината на намиращата се над нея покривна
конструкция.
Още на същата дата и при констатираното нарушение била спряна работата на
строителния обект, за което е съставен акт за спиране от 05.10.2023 г. на основание чл. 404,
ал. 1, т. 3 от КТ, поставен е стикер на информационната табела.
На 09.10.2023г. бил съставен протокол, с който се констатирало, че обектът е
обезопасен и се възобновила работата в него.
За констатираното нарушение св. Л. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 22-2300525 /27.11.2023г г.,в който описала времето, мястото и обстоятелствата
2
по извършване от страна на дружеството на нарушение по чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи.
АУАН бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, било
издадено Наказателно постановление (НП) № 22-2300525/09.01.2024г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл.
61 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Л., Г., Б. и Н., писмени -
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2337721/27.11.2023 г. от ДИТ-София; Акт за
спиране от 05.10.2023 г.; Констативен протокол от работодателя от 09.10.2023 г.; снимков
материал, заповеди за компетентност, длъжностна характеристика и други, приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите
констатации, в това число относно заварените на строителната площадка конкретни факти, а
именно, че работодателят не е обезопасил външните контури на втора етажна плоча, както и
че липсва обезопасяване срещу падане на хора и предмети, чрез подходящо оборудване, в
това число не е изградено приспособление/ограждение, което да е достатъчно високо и
изградено най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце, както и обезопасяване на стълбищната рамене се установява от показанията
на разпитаните свидетели, извършили проверката – Л., А. и Б., както и от показанията на
свидетеля Н., който изрично признава това обстоятелство. По отношение съответните
обстоятелства съдът се довери на изложеното от свидетелите, тъй като показанията им са
еднопосочни, логични и последователни и същевременно се подкрепят от събрания по
делото писмен показателен материал. Отделно свидетелят Н. също признава в разпита си, че
към датата на проверката обезопасяване на втора етажна плоча и стълбищните рамене не е
било налично. В този смисъл гласните доказателствени средства са еднопосочни. Няма
противоречие в доказателствената съвкупност и фактическата обстановка се изяснява
непротиворечиво.
Видно от показанията на всички разпитани свидетели, противно на изложеното в
жалбата, инцидентът с работник И. не се дължи и няма връзка с административното
нарушение, предмет на настоящето производство. Същият е паднал от височина, от вишка,
работейки по греда на покрива върху втора етажна плоча, а обезопасяването, което
дружеството не е извършило на тази плоча и на стълбищните рамене касаят опасността от
3
падане от тази плоча, а не върху нея. В този смисъл инцидентът с работника е единствено
повод за извършване на проверка на обекта, но няма причинна връзка с констатираното
нарушение, предмет на изследване по настоящето дело. В този смисъл всички възражения в
този смисъл в жалбата са неотносими и не следва да бъдат коментирани.
Последващото отстраняване от страна на жалбоподателя на констатираните от
контролните органи нарушения на трудовото законодателство, се установява от
депозирания в Д „ИТ“ София протокол от 09.10.2023г. снимков материал, както и от
показанията на разпитаните свидетели.
Материалната и териториална компетентност на свид. Л. по съставяне на процесния
АУАН и териториалната и материална компетентност на Директора на Д „ИТ“ София по
издаване на атакуваното наказателно постановление, следват съгласно заеманите
длъжностни качества, по силата на закона, устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и
представените от въззиваемата страна доказателства – заповеди за компетентност и
длъжностна характеристика.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
АУАН и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, след извършване от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган
на надлежна проверка по случая, при спазване на установения ред, и в сроковете,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението, включително датата и мястото на
извършването му, и доказателствата, въз основа на които се установява, а обстоятелствата
при извършването му са ясно и пълно описани и конкретизирани. Несъстоятелни са в този
смисъл възраженията в жалбата. За жалбоподателя както в АУАН, така и в НП словесното
описание на нарушеното е пълно и ясно.
Отделно от това налице е съответствие между фактическото описание на нарушението
и правната квалификация, при което съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща
отмяната на санкционния акт на формално основание.
Неоснователни са възраженията за неспазване на чл.26 от АПК. Следва да се има
предвид, че разпоредбата е неотносима, доколкото в производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството се прилагат правилата на ЗАНН
и субсидиарно на НПК, поради което възраженията в обратния смисъл не почиват на
конкретни законови положения.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
4
Въз основа на доказателствата по делото се установи, че на посочената дата –
05.10.2023г. в „Строителен обект - магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз,
офиси и склад", в ****************, кв. 1 от рег. план на м. „кв. Горубляне - Каваците",
район Панчарево, гр. София не са обезопасени против падане от височина на хора и
предмети контурите на втора етажна плоча от югоизточната страна, както и стълбищни
рамене на втора етажна плоча, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които да са
достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило
за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, в нарушение
на чл. 60, ал.1 във връзка с чл. 61 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи (ДВ бр.37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр. 102/2006 г.).
Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е
ангажирана в качеството му на работодател за неизпълнение на задълженията, предвидени
съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., доколкото последните
уреждат изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при
работа на височина, и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства.
Разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 предвижда, че паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи
и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, а нормата на чл. 60, ал. 1 от
Наредбата поставя изискване работите на височина да се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване.
Съответните изисквания, въвеждащи специални правила за безопасни и здравословни
условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на жалбоподателя, предвид което
нарушението, осъществено чрез бездействие от страна на работодателя, категорично е
осъществено от обективна страна.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и субективната му
съставомерност се презумира и не подлежи на изследване.
Неправилно в жалбата се твърди, че посоченият подзаконов нормативен акт не
предвижда задължение за жалбоподателя. Напротив, видно от цитираните разпоредби, след
завършване на конструкцията е било необходимо същата да бъде обезопасена по надлежния
ред, което не е било сторено към датата на проверката. Самият свидетел Н., технически
ръководител, както и свидетелите, служители на ДИТ София посочват, че достъпът до
завършените, но необезопасени елементи от строежа е бил безпрепятствен и не е имало
ограждания, които да го ограничават. Обстоятелството, че свидетелят Н. твърди да са били
доставени материали за обезопасяване, но същите да не са били монтирани, не променя
обстоятелството, че задължението не е било изпълнено. Видно е, че работа по обекта е била
извършвана преди обезопасяването като се е извършвала конструкция на покрива преди да
се обезопаси втора етажна плоча и стълбищните рамене. Отделно е видно, че
5
обезопасяването е извършено едва след проверката и след инцидента с работника И. и то
едва на 09.10.2023г. – четири дни след установяването на нарушението. Очевидно се касае за
неспазване на изискванията за безопасни условия на труд.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв.
Жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР КТ и
"строител" и "строител" по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредба №
2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи.
В процесната хипотеза наложената на „жалбоподателя имуществена санкция е
индивидуализирана над минимално предвидения размер, а именно в размер от 2000 лв.
Същата настоящият съдебен състав намира за прекомерна и счита, че следва да бъде
намалена до минималната от 1500,00 лева, която се явява справедлива и обоснована.
Аргументи за посоченото съдът черпи от липсата на данни за предходно осъществени от
дружеството аналогични нарушения, както и от факта, че процесното нарушение е било
отстранено след констатирането му, макар и не незабавно, а четири дни по-късно. Отделно
следва да се посочи, че инцидентът с работника И. няма отношение и не е в причинна връзка
с това констатирано нарушение, доколкото е паднал от друга част на строежа. В този смисъл
съдът намира, че и минималната предвидена в закона санкция би постигнала целите на чл.12
от ЗАНН.
Независимо от последното обаче, съдът не намери основания за приложение
разпоредбата на чл. 415в КТ, регламентираща маловажните случаи на административни
нарушения, доколкото процесното нарушение касае неосигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, в който смисъл в конкретното си проявление е
общественоопасно до степен, която изключва маловажността на случая. Това е така, тъй
като неизпълнението на задължението на работодателя да осигури изисканите от
законодателя мерки, касаещи безопасността на труда на работниците на строителни обекти,
свързани с работа на височина, винаги застрашава техния живот и здраве до отстраняването
му. Отделно от това следва да се посочи, че чл.28 от ЗАНН е неприложим, доколкото чл.
415в се явява специален по отношение на общата уредба на маловажен случай. Съгласно
чл.415в, ал.1 от КТ нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая нито едно
от условията не е изпълнено, доколкото нарушение не е отстранено веднага, а едва четири
дни след проверката, а и от нарушението биха могли да настъпят тежки и необратими
последици за живота и здравето на работниците. В този смисъл е и непротиворечивата
съдебна практика, обективирана в Решение № 7392 от 5.12.2022 г. на АдмС - София по адм.
6
д. № 8450/2022 г., , Решение № 6640 от 12.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
6939/2021 г., Решение № 4254 от 27.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 4321/2023 г.,
Решение № 2899 от 12.06.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 1737/2020 г., Решение №
1225 от 26.02.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 12356/2020 г., Решение № 1495 от
10.03.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 11641/2020 г. и други.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав прие, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на
наложената санкция и същата следва да бъде намалена до размера на предвидения минимум
от 1500 лева.
При този изход на делото право на разноски има ДИТ София като орган, в които
осъществява функциите си въззиваемата страна, като следва да бъде присъдена сумата от 80
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 116ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-2300525/09.01.2024г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „ЮНГ ПРОЕКТ' ООД ,
ЕИК ********** на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 60,
ал. 1 във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 2000,00 лева на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „ЮНГ ПРОЕКТ' ООД , ЕИК ********** да заплати на Дирекция „ИТ“ -
София сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК - пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7