№ 13744
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20211110167423 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от ищеца „...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. .., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, .. за сумата 102,96 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 16.32 лв.
лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г., сумата за разпределение
на топлинна енергия от 13.36 лв., както и 2.21 лв. лихва за периода 01.10.2018 г. до
14.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.09.2021 г.,
постановена по ч.гр.д. № 51181/2021 г. по описа на СРС, 169 състав.
Ищецът твърди, че ответникът като потребител на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. .., е обвързан от Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „...” ЕАД на потребители за стопански нужди, според чиито
клаузи ищецът е доставил за периода от 01.8.2018 г. до 30.04.2020 г. на ответника
топлинна енергия, а последният не е заплатил сумата в размер 102.96 лв.–
главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата 16.32 лв. лихва за
1
забава за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г., сумата за разпределение на
топлинна енергия от 13.36 лв., както и 2.21 лв. лихва за периода 01.10.2018 г. до
14.01.2019 г., като по този начин неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която за
посочения период разпределението на топлинна енергия е извършвано от „..” ООД
съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор.
Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с подадено възражение
срещу издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№51181/2021 г. на СРС, 169 състав. Претендира законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва исковете при възражения, че е заплатил всичките си
задължения към ищеца, като при плащанията е посочвал изрично кои вземания и за
кой период погасява, което следвало да бъде съобразено. Счита, че представените
от ищеца доказателства включвали суми и за други имоти, обединени в обща
договорна сметка. В условията на евентуалност поддържа, че не дължи плащане,
тъй като се касаело за непоискана услуга. Развива аргументи, че не бил ползвател,
а само собственик на процесния имот, като отдавал същия под наем и именно
наемателите следвало да сключат договор за доставка на ТЕ и да отговарят за
заплащането й, каквато уговорка била налице и в договорите за наем. Твърди, че не
е сключил договор с ищеца, тъй като не бил съгласен с предлаганите от последния
типови договори и общи условия, а предложил индивидуален такъв по
законоустановения ред, но ищецът не взел отношение по него. Оспорва
доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, като
развива доводи, че не се установява размерът на доставената и потребена топлинна
енергия. Оспорва претенцията за мораторна лихва с аргументи, че не е поставян в
забава чрез отправена покана за плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на
страната на ищеца „..” ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на
2
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№51181/2021. на СРС, 169 състав.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт
за продажба на недвижими имоти № .., том I, рег. № .., дело № . от 09.11.2012 г. се
установява, че ответникът „..“ ЕООД е придобил собствеността върху недвижим
имот, представляващ Апартамент № 18, находящ се на адрес: гр. София, .. както и
на други апартаменти в същата сграда. Представен е протокол от общото събрание
на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к ..
проведено през януари 2011 г., с което е избрано третото-лице помагач „..“ ООД
(тогава с фирмено наименование „..“ ООД) да извършва дяловото разпределение в
сградата в режим на етажна собственост, както. Представени са общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „...“ АД на потребителите в
гр. София, както и за битови клиенти. По делото е представена справка за
дължимите суми за процесния период, както и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач
„..“ ООД.
Представени са по делото платежно нареждане в полза на ищеца за сумата от
950 лв. с посочено основание за плащане ДС.., главница по фактури от 2020 г. до
2021 г. без дялово разпределение и ЕИК..; разписка за извършено плащане в полза
на ищеца за сумата от 770,80 лв., с посочено основание ДС.., главница по фактури
от м. 11 до м.11 2018 г. код П.. .. ЕООД,..; разписка за извършено плащане в полза
на ищеца за сумата от 448,93 лв., с посочено основание ДС.., по фактура .. от
29.02.2020 г. код П.. .. ЕООД,.., разписка за извършено плащане в полза на ищеца
за сумата от 462,42 лв., с посочено основание ДС.., по фактура .. от 31.03.2020г. г.
без дялово разпределение код П.. .. ЕООД,.., разписка за извършено плащане в
полза на ищеца за сумата от 226,51 лв., с посочено основание ДС.., главница по
фактура .. от 30.04.2020г. г. без дялово разпределение код П.. .. ЕООД,.., и справка
за издаваните фактури и кредитни известия за периода от 12.06.2018 г. до
08.03.2019 г., сметка за платена неустойка за периода от 01.10.2021г. до
31.10.2021г., издадена от ищеца, както и фактури №№ ..; ..; ..; дебитно известие
**********; кредитно известие ..; кредитно известие ...
Видно от приложения по делото договор за наем от 20.09.2017 г. ответникът
е отдал под наем процесния имот на трето неучастващо в делото лице.
По делото е представено и заявление от ответника до ищеца с предложение
за сключване на индивидуален договор по отношение на собствените му имоти за
3
доставка на топлинна енергия.
Според първоначалното заключение на вещото лице З. Н. И. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, в счетоводството на ищцовото дружество са
отразявани суми за погасяване на задълженията на ответника за процесния период.
Констатирало е, че в счетоводството на ищеца са посочени изчислени лихви по
фактури с нулева главница, няма данни нито за размера на главницата, нито за
периода на олихвяване. Приложените документи за извършени плащания от
ответника не могат да се съпоставят с осчетоводяванията от ищеца. Ищцовото
дружество не било посочило дата на осчетоводяване на изравнителните сметки, но
на база въведените в счетоводството данни за фактури и изравнителни сметки
общата стойност на начисленото за ответника задължение било в размер на 119,28
лева, от които 102,96 лева главница и 16,32 лева – лихва. В заключението на
допълнителната счетоводна експертиза се установява, че при осчетоводяване на
постъпилите от ответника суми, ищцовото дружество не е погасявало
задълженията, които са посочени като основание в платежното нареждане, а са
насочвали сумите към други задължения на ответника. Не е осчетоводено
погасяване на суми за процесния период, въпреки посочването на фактури от него
в платежните. Вещото лице е установило, че извършените от ответника плащания,
ако се съобразява посоченото в платежните нареждания основание, са достатъчни
да погасят цялото задължение по откритата договорна сметка за процесния период,
в това число за процесния апартамент 18.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна
енергия, ползвана от ответника за стопански нужди в твърдените количества и на
посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като е ползвал
доставената топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
4
17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие
и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за
липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от събраните по делото
доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № .., том I, рег. №
.., дело № . от 09.11.2012 г. на нотариус Д.Н.), че ответникът „..“ ЕООД, ЕИК .. е
собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент № 18, находящ се на
адрес: гр. София, ...
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
ползвал имота през процесния период за стопански нужди, респ. доставената в него
топлинна енергия, като по този начин същият се е обогатил чрез спестяване на
разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от
ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената
на доставената топлинна енергия т.е. да е налице обогатяване без основание за
чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да
произтичат от един и същи факт.
В разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е
процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на
топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови
нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в
§1 от ЗР на ЗЕ, като съгласно чл.2а битов клиент е клиент, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл.33а "небитов
клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с
целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
5
от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава
клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се
изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а "небитов
клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия,
която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти
на едро (чл. 2, т. 11).
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов
клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта. В този смисъл
настоящия съдебен състав прима, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия
в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне
с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е
възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. В
процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява
доставяната в процесния имот топлинна енергия да е била ползвана от ответника
във връзка с осъществявана търговска дейност, като топлинната енергия е била
доставяна в жилище, а не в търговско помещение, т.е. не може да се направи такъв
извод въз основа на предназначението на обекта, нито такъв извод може да бъде
направен въз основа на обстоятелството, че ответникът е търговско дружество. Не
се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че имотът е
бил използван за битови нужди от наемател. Действително е предвидена
възможност за смяна на титуляра на партидата за имота и вписване на наемател за
такъв, но по делото не се установява това да е сторено. Следва да се отбележи, че
въпреки твърденията за липса на облигационна връзка и оспорване, че именно
ответника е задължено лице за начислените суми за топлоенергия, същият е
извършвал плащания по издадените му фактури за имота, с което е признавал
наличието на правоотношение между него и ищеца по отношение на
топлофицирания имот.
Поради изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявените искове
за обезщетение за неоснователно обогатяване – чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
При този изход на спора в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени направените в производството разноски в размер на 750 лева общо, от
6
които 300 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 300 лева
адвокатско възнаграждение за исковото производство и 150 лева – депозит за вещо
лице, за които са представени списък по чл.80 ГПК и доказателства по делото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. .., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, .. за сумата 102,96 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 16.32 лв.
лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г., сумата за разпределение
на топлинна енергия от 13.36 лв., както и 2.21 лв. лихва за периода 01.10.2018 г. до
14.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.09.2021 г.,
постановена по ч.гр.д. № 51181/2021 г. по описа на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. .. ДА ЗАПЛАТИ НА „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв.– разноски в исковото
производство и 300 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „...“ ЕАД
трето лице – помагач „..“ ООД.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. № 51181/2021г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7