№ 1049
гр. С., 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110145169 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. вследствие
виновното, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е била застрахована от ответника по силата на застраховка " Гражданска отговорност",
полица № BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021г. до 24.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 07.02.2021 г., в срока на застрахователното
покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът, ищцата е пострадала при пътно-
транспортно произшествие, причинено от застрахования при ответника водач на МПС
" .......", с рег. № ............. - В. Ц. Г.. Твърди се, че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания, като следствие от получените травматични увреждания,
изразяващи се в мозъчно сътресение, паравертебрален синдром в поясната област,
болки в шията. Поддържа се, че на ищцата е препоръчано носенето на шийна яка, от
мозъчното сътресение е получила гадене, непоносимост към топло, не е могла да чете и
гледа телевизия, получила е болки и парастезии по Л3, Л4, Л-Д. Независимо от
носенето на шийна яка болките й продължавали, както в деня на увреждането, все още
не се е възстановила, а лечението й продължавало. По подробно изложените в исковата
молба съображения се претендира заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва
от датата на ПТП до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва
претенцията по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка " Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата на настъпване на ПТП за л.а. " .......", рег. № ............., но оспорва настъпването
на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин. Оспорва наличието
1
на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, оспорва вида и
характера на вредите и твърденията за тяхната продължителност, както и пряката
причинно-следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП.
Алтернативно твърди, че вина за инцидента има и водачът на л.а. " ......", с рег. № .........
Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като поддържа, че към
момента на настъпване на събитието е била без поставен предпазен колан, с което е
нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Оспорва се размерът на иска, като се
поддържа, че е предявен в завишен размер, с оглед степента и характера на получените
телесни увреждания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380, като
според ал.2 на цитирания текст застрахователят по застраховка " Гражданска
отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния
договор и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже
наличието на застрахователен договор по застраховка „ Гражданска отговорност“
между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил, като, наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД / деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
т.е., застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяването им. Вината се предполага –
чл.45, ал.2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на водача
на МПС, чиято гражданска отговорност е застраховал, както и да докаже твърденията
си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване,
съобразно изискванията на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, от страна на ищeца на
всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникването деликтната
отговорност на виновния водач на процесния лек автомобил, съответно
представляващи една от предпоставките на иска.
Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е имал качеството
застраховател по застраховка „ Гражданска отговорност“, валидна към датата на
твърдяното събитие и покриваща отговорността на сочения от ищеца делинквент, за
лек автомобил " .......", с рег. № ............., поради което с доклада по делото е прието за
ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 153 ГПК - така
определението по делото от 14.10.2021 г.
Следователно, спорните по делото въпроси са относно това налице ли е виновно,
противоправно поведение на водача на лек автомобил " ....", с рег. № ............., в
причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди и в какъв размер.
Съдът намира, че се установяват и останалите правопораждащи юридически
2
факти, представляващи елементи от фактическия състав по см. на чл.45 ЗЗД, като
съображенията за това са следните:
За установяване механизма на процесното пътно-транспортно произшествие по
делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и е изслушана съдебно-
автотехническа експертиза.
Не се спори, а и се установява от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2 от 07.02.2021 г., че на посочената дата е настъпило пътно-
транспортно произшествие с участието на лек автомобил " .......", с рег. № ............., и
лек автомобил " ...... 307", с рег. № ........, пътник в който е била ищцата К. А. Н..
Представен е протокол за оглед на местопроизшествие от 07.02.2021 г.
Видно е от представения препис от постановление от 29.09.2021 г. по дос. пр. №
27/2021 г. по описа на РУ-Костинброд, пр. пр. № 118/2021 г. по описа на РП - гр.
Костинброд, че наказателното производство, водено срещу В. Ц. Г. за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е прекратено на основание чл.
343, ал. 2 НК, тъй като пострадалата ................... е поискала това. Представени са
преписи от материалите от дос. пр. № 27/2021г. по описа на РУ на МВР - Костинброд.
Приети са като писмени доказателства издадени листове за преглед на пациент
от 07.02.2021 г., 10.02.2021 г. и 17.02.2021 г., извлечения от амбулаторни книги на
УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов".
Представени са и претенция с вх. № 850/09.03.2021 г. до ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 07.02.2021 г. събитие, както и писмо с изх. № П00269/16.03.2021 г.,
видно от което застрахователят е уведомил ищцата за необходимостта от представяне
на доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията си.
Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и компетентно
изготвено, процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при следния
механизъм: на 07.02.2021 г., около 14,00 часа, лек автомобил " .......", с рег. № .............,
се е движил по път II-81 в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана със скорост около
59 км/ч. В същото време в обратната посока се движил лек автомобил " ......", с рег. №
........ със скорост около 68 км/ч. При преодоляване на ляв за него завой водачът на лек
автомобил " ...." е навлязъл в лентата за насрещно движение, когато се е намирал на
разстояние от около 25 метра преди мястото на удара. Водачът на лек автомобил " ......"
е възприел навлизането и е предприел спиране с едновременно отклоняване на същия
вдясно, когато се е намирал на разстояние около 24 метра до мястото на удара.
Въпреки предприетото спиране и отклоняване е настъпил челен ексцентричен удар
между предните леви части на автомобилите. Вследствие на инерционните сили и
моментите, възникнали при удара, лек автомобил " ......" е започнал да ротира около
масовия си център в посока, обратна на часовниковата стрелка и се е установил на
мястото, описано протокола за оглед. Лек автомобил " ...." от своя страна е започнал да
ротира около масовия си център в посока, обратна на часовниковата стрелка, и се е
установил на мястото, описано в протокола за оглед. Вещото лице сочи, че водачът на
лек автомобил" ......" не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. От направения анализ и определеното място на удара е видно, че
лекият автомобил " ...." е навлязъл в лентата за насрещно движение. Вещото лице дава
заключение, че при непрекъснат контрол над автомобила от страна на водача на лекия
автомобил " ...." същият е имал възможност да предотврати произшествието, като не
3
допусне навлизане на ППС в лентата за насрещно движение. Според експертното
заключение поведението на водача на л.а. " ...." е технически неправилно, а като
причини за настъпване на произшествието могат да се посочат субективните действия
или бездействия на водача, допуснал отклоняване на автомобила вляво и навлизане в
лентата за насрещно движение. Вещото лице сочи, че водачът на лекия автомобил "...."
е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да предприема спиране, като дори и
водачът на лекия автомобил " ......" да спре преди мястото на удара, лекият автомобил "
...." ще го удари, тъй като навлиза в неговата пътна лента и ще продължи движението
си.
Гореописаният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие се
установява и от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля ................,
водач на лекия автомобил „ ...... 307“, с рег. № ........, пътник в който е била ищцата К.
А. Н..
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число свидетелските показания на св. Н., както и въз основа
констатациите на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза
настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява описаният в исковата
молба механизъм на ПТП, респективно, приема за доказано застрахованият при
ответника водач на л.а. ".......", с рег. № ............., да е нарушил правилата за движение
по пътищата, поради което неоснователни се явяват възраженията на ответника,
свързани с механизма на настъпване на процесното произшествие, като в допълнение
следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства, сочещи на различен
механизъм на ПТП.
При така установените факти съдът приема, че се установяват всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 432 КЗ ответникът –
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквато като
пострадала се явява ищцата.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди се установяват от показанията на
св. Н. и от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза,
която е изготвена при съобразяване на представената по делото медицинска
документация.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, тъй като е обективно,
мотивирано и компетентно изготвено, се установява, че на ищцата при процесното
ПТП са причинени следните травматични увреди: черепно-мозъчна травма с мозъчно
сътресение, без данни за изпадане в пълно безсъзнание, навяхване на шията, контузия
на гръден кош, данни за травма в поясен паравертебрален синдром – болка в меки
тъкани около гръбначен стълб поясно с напрегната паравертебрална мускулатура, като
вещото лице установява, че възможно травмите при ищцата да бъдат получени от
процесното ПТП. Според експертното заключение непосредствено след ПТП ищцата е
прегледана от екип на БМП и транспортирана до болнично заведение, в което са
проведени амбулаторни прегледи и диагностични изследвания и е предприето
консервативно лечение. Предписан е режим с покой, носене за период от 15 дни на
мека шийна яка и назначено проследяване. Не е налице конкретно предписание на
медикаментозна терапия, вкл. и за симптомите, свързани с поясната травма. Вещото
лице сочи, че в подобни случаи, освен щадящ режим с покой, се предписват
болкоуспояващи – нестероидни противовъзпалителни средства, витамини група В,
4
като дозите и продължителността на прилагане е в зависимост от изявените симптоми.
Според експертното заключение видът и характерът на уврежданията, съгласно
наличните данни, предполага възстановяване до около 3- 4 седмици след инцидента.
Липсват данни за настъпили усложнения и продължаване на лечението и временната
нетрудоспособност. При тези констатации и при липса на проследяваща медицинска
документация вещото лице дава заключение, че ищцата се е възстановила от травмите
и при нея няма остатъчни болестни процеси. Сочи, че от получените травми ищцата е
имала болки и страдания, съпроводени и с функционални нарушения. В началния
период болките са били по-интензивни и са налагали и ползване на обезболяващи
медикаменти. При липсата на представена по делото медицинска документация за
здравословното състояние на ищцата преди инцидента вещото лице приема, че липсват
и данни да е имала предишни травми, фрактури, заболявания и/или хирургически
интервенции, а наличната медицинска документация за травми непосредствено след
инцидента сочи на получени пресни травматични увреждания.
Според експертното заключение след подобен на процесния удар коланът,
задържайки тялото към седалката, не може напълно да го предпази от травмиране, като
свободно подвижната глава може да достигне и да травмира с удар в интериора, освен
това при движението й може да се причини и индиректно увреждане на шията.
Травмата на гръден кош може да се причини от въздействие на самия колан, а при
силен удар отпред е често индиректното травмиране и в поясен отдел на гръбначен
стълб от пренапрежение при въздействие на хоризонталната част на колана върху
коремната област. Вещото лице, като е взело предвид, че са налице данни за отваряне
на въздушна възглавница, дава заключение, че въздушната възглавница след рязко
отваряне, при седнало анатомично положение на пострадалата може да доведе до
нанасяне на всички установени при нея травми – директно като контактни увреди на
гърдите и главата от удар и индиректно травмиране от преразтягане на шията.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
................, чиито показания, вкл. при преценката им по чл. 172 ГПК, съдът кредитира,
тъй като са логични, непротиворечиви и последователни, съответно не се оборват от
останалия събран по делото доказателствен материал. Св. Н. установява, че след
инцидента на ищцата е предписано лечение за период от 45 дни, приемала е
болкоуспокоителни медикаменти, в първите дни е имала нарушения в съня, както и
нужда от помощ в ежедневните дейности в бита. Според свидетеля ищцата и до
момента не управлява автомобил.
Предвид изложеното и при обсъждането на установените правнорелевантни
факти съдът приема, че неимуществените вреди - болки и страдания, които ищцата е
претърпяла от получените травматични увреждания, са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на делинквента.
Следователно, по делото по несъмнен начин се установи фактическият състав на
чл.45, ал.1 ЗЗД, като отговорността на делинквента за обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени на ищцата, е ангажирана. Доколкото се доказва
настъпването на инцидента в причинна връзка с противоправно поведение на водача на
л.а. " .......", с рег. № ............., и с оглед обстоятелството, че гражданската му
отговорност е застрахована от ответника по силата на застрахователна полица със срок
на валидност, обхващаш датата на пътно-транспортното произшествие, то ответното
дружество носи договорната отговорност за причинените на ищцата вреди.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателно е уредена възможността на увредения
5
да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение по силата на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвиждаща, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да изхожда от
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие,
а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и
отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия - ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, и отчете вида и
характера на доказаните в случая травматични увреждания, изразяващи се в черепно-
мозъчна травма с мозъчно сътресение, без данни за изпадане в пълно безсъзнание,
навяхване на шията, контузия на гръден кош, данни за травма в поясен
паравертебрален синдром – болка в меки тъкани около гръбначен стълб поясно с
напрегната паравертебрална мускулатура, които включват болкови симптоми и
значителни затруднения при движението, обичайната продължителност и интензитет
на претърпените болки и страдания, както са описани по-горе, установените от
експертизата пълно възстановяване на ищцата и липса на остатъчни болестни процеси.
Съдът, при съобразяване с опитните правила, взе предвид и правнорелевантния факт,
че при настъпване на процесното ПТП ищцата неминуемо е изживяла силен стрес и
уплаха, като в тази връзка съобрази и възрастта на ищцата към момента на
произшествието, като приема, че последствията от инцидент с подобен характер се
преодоляват по-лесно от човек на посочената възраст, съответно налага се изводът, че
инцидентът не е засегнал психическото и емоционалното състояние на ищцата в по-
висока степен от обичайното. Следва да се вземат предвид и социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпването на застрахователното събитие и
нормативно определените лимити на гражданската отговорност на застрахователните
дружества при причинени неимуществени вреди.
Предвид всичко горепосочено настоящият съдебен състав приема, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, възлиза на 4000 лв.
При това положение следва да бъде разгледано своевременно наведеното с
отговора на исковата молба евентуално възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата. По въпроса кога възражението за съпричиняване е
конкретизирано в достатъчна степен, за да се дължи по него произнасяне, са дадени
разяснения в съдебната практика, че когато с отговора на исковата молба ответникът е
посочил обстоятелствата, на които основава възражението си ( твърдения за действия
на пострадалия, с които е допринесъл за настъпване на вредите), съдът е длъжен да се
произнесе по възражението - в този смисъл решение № 17 от 16.03.2015г. по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о. на ВКС.
6
В случая с отговора на исковата молба е релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, основано на твърдения, че към момента на
инцидента ищцата е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а ЗДвП. Следователно, възражението на ищеца е
конкретизирано в достатъчна степен и съдът дължи разглеждането му по същество.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика
по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди, като, за да е налице съпричиняване,
пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. С други думи, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Наред с това,
релевантен за съпричиняването, респективно за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, е
само конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до вредоносния резултат. Поради това не
всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има
право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Така решение № 153/31.10.2011 г. по т.д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на II т.о. и редица други. Освен това, дори
безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е., във всички случаи на предявен
иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.432 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
По тези принципни съображения съдът намира, че възражението на ответника е
неоснователно, тъй като при съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал не се установява по категоричен начин ищцата да е
допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, доколкото не са
ангажирани доказателства, установяващи при настъпване на процесното ПТП
поведението й да не е било съобразено с императивните предписания на ЗДвП, по-
конкретно на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, установяваща задължението на водачите
и пътниците да използват обезопасителните колани, с които са оборудвани моторните
превозни средства, още повече, че съобразно заключението на вещото лице по
приетата съдебно-медицинска експертиза се налага изводът, че причинените на ищеца
травми са съвместими с поставен обезопасителен колан.
Предвид посоченото възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
7
вредите от страна на ищцата остана недоказано, съответно ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените на ищцата вреди в пълен размер, поради
което и искът следва да бъде уважен до размера от 4000 лв., до който размер искът е
основателен и следва да се уважи, съответно за разликата до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
С оглед формираните изводи за основателност на главния иск, основателна се
явява и претенцията за лихва. В случая ищцата претендира заплащане на законната
лихва, считано от датата на ПТП - 07.02.2021 г., до окончателното изплащане.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича
от сключения застрахователен договор "Гражданска отговорност", но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
като застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за
вредите от забавата. Това изрично е предвидено в разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал.3, а според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума / лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата
на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя
различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи – по-ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение.
На релевантния и в случая въпрос включват ли се в застрахователната сума по
застраховка " Гражданска отговорност" на основание чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./
лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до
уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото
лице, е даден отговор с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 128 от
04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о., с което е прието, че в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането.
Дадени са разяснения, че съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане
срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума / лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ
застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка
на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на основание чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите
8
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а на основание чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая
изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена
от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава,
които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от КЗ / отм./ новият
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава,
като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие. До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на
увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от
застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ от увредения. Следователно, така посочените лихви за забава за периода от
увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в
застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила от 01.01.2016г./ липсва
аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на правото на регрес
на застрахователя спрямо застрахования в чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в
определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено,
включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се
посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава. По отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493,
ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования
за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5
КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода
от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава
от делинквента на основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.429,
ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента по застраховка „ Гражданска застраховка“ на автомобилистите на
основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. След предявяване на
9
претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава –
чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/
с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
При тези принципни разрешения съдът приема, че в случая, при липсата на
ангажирани доказателства застрахованият да е уведомил ответника за настъпването на
събитието и кога е станало това, както и с оглед обстоятелството, че застрахователната
претенция е предявена от увреденото лице на 09.03.2021 г., застрахователят дължи
заплащането на законна лихва за забава от датата на претенцията на увреденото лице.
Предвид изложеното акцесорната претенция за законна лихва за периода от
09.03.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е основателна и следва да се уважи, като за периода от
07.02.2021 г. до 08.03.2021 г. следва да се отхвърли.
По разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищцата на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски по
делото в общ размер от 293,33 лв. за заплатена държавна такса и депозит за експертиза.
Заявено е от процесуалния представител на ищцата искане за определяне на
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗА, като по делото е представено пълномощно
/л. 4 от делото/, легитимиращо адв. С. К. Н. с представителна власт, а направеното
искане е своевременно. В представения договор за правна защита и съдействие е
посочено основание по чл.38 ЗА за оказване на безплатна правна помощ, което
обстоятелство обуславя извода, че се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение
по този ред. С оглед размера на уважения иск и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение / в относимата редакция/ в
случая възлиза на 510 лв., което следва да се присъди на процесуалния представител на
ищеца.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от
иска следва да се присъдят разноски в общ размер от 440 лв. за депозити за експертизи
и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ .........“ АД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „ .....“ № 5, да заплати на К. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: .................., на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило
на 07.02.2021 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по силата на
застраховка " Гражданска отговорност", полица № BG/03/121000301077, валидна от
25.01.2021г. до 24.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 293,33 лв.,
10
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и депозити за
експертизи, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над
сумата от 4000 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв. и претенцията за заплащане
на законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2021 г. до 08.03.2021
г.
ОСЪЖДА „ .........“ АД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „ .....“ № 5, да заплати на основание чл.38, ал.1 ЗА на адв. С. К. Н. от САК, с
адрес: ......... № 12, ет. 3, сумата от 510 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
по делото.
ОСЪЖДА К. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: .................., да заплати на „
.........“ АД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „ .....“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 440 лв., представляваща разноски по делото за
депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11