№ 4810
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "*******" ЕООД с ЕИК ******* срещу
наказателно постановление № 004365/18.12.2023 г., издадено от директора на
Регионалната дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за туризма
/ЗТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 61, ал. 2 от ЗТ.
В законоустановения срок санкционираното дружество е депозирало
жалба, с която отправя искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление с твърдения за издаването му при съществено нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила. Оспорват се
фактическите констатации на наказващия орган, че дружеството е извършвало
туристическа дейност като туроператор. В тази връзка се излагат твърдения,
че дружеството е организирало спортно мероприятие – два дни активен отдих
и спорт сред природата, което не следва да се окачествява като туристическа
дейност, тъй като не е извършено с такава цел, нито пък е налице извършване
на такава дейност системно или по занятие. Сочи се, че предоставените от
1
дружеството услуги не представляват „туристически пакет“ по смисъла на т.
67, пар. 1 от ДР на ЗТ, като се свеждат до това, че същото е опосредило
настаняването на посетители на спортното мероприятие в хотел, като не е
реализирало печалба, нито е организирало транспорт до хотела, който да се
заплаща от участниците в събитието. Изтъква се, че посетителите на
спортното мероприятие са членове на семейството на управителя на
дружеството-жалбоподател и нейни близки. На последно място
жалбоподателят се позовава на маловажност на разглеждания случай. Иска се
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. С., с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения
същата изложените в жалбата доводи и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна - директорът на Регионалната дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт Д., който оспорва жалбата. В дадения ход по същество
процесуалният представител на въззиваемата страна пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност досежно размера на
сторените от жалбоподателя разноски, в случай, че такива се претендират.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбоподател е "*******" ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление в *********, представлявано от управителя на дружеството -
М.В.В.. Във вписания в ТР предмет на дейност на дружеството не се включва
предоставяне на туристически услуги. За същото не било издавано
удостоверение за регистрация за извършване на туристическа дейност.
В КЗП постъпила жалба от името на Р. К., в която било посочено, че
потребителят К. е заплатила "*******" ЕООД за предлагана от дружеството
услуга, която не е могла да използва, а дружеството отказало да й възстанови
заплатената сума.
Във връзка с така постъпилата жалба била извършена проверка от
служители в КЗП, включително свидетеля И. И. К. – главен инспектор при
КЗП – София, като от дружеството-жалбоподател били изискани, а
впоследствие и предоставени документи, необходими за извършване на
проверка във връзка с изложените в жалбата твърдения и с оглед спазване
изискванията на ЗТ. Констатациите от проверката били обективирани в
Констативен протокол № К-2757319/27.07.2023г.
2
В хода на проверката било установено, че на 12.06.2023 г. потребителят
Р. К. е заплатила сума в размер на 760 лв. на дружеството-жалбоподател
"*******" ЕООД за организирано от последното събитие - „Спортно-
развлекателен уикенд на Витоша 3 в 1“, включващо настаняване в хотел
„******“, находящ се в парк Витоша в периода от 16 до 18.06.2023 г. За така
организираното от дружеството-жалбоподател мероприятие била изготвена
програма, която включвала настаняване в хотел, хранене и спортно-
развлекателни дейности - тренировки, планински походи, латино танци и
други. За организираното мероприятие от страна на управителя на "*******"
ЕООД - М.В.В. била публикувана обява в социалната мрежа Facebook.
За заплатената от потребителя Р. К. сума в размер на 761 лв.
жалбоподателят "*******" ЕООД издал фактура № 257/12.06.2023 г. От
проверяваното дружеството били представени и два броя фактури, издадени
от "****** ТУР" ЕООД – с № **********/13.06.2023 г., ведно с платежно
нареждане от същата дата и фактура с № **********/18.06.2023 г., ведно с
касова бележка, от които е видно, че на 13.06.2023 г. "*******" ЕООД е
заплатило сума в размер на 1120 лв. за хотелско настаняване в хотел „******“,
съответно на 18.06.2023 г. е заплатило в брой на рецепцията на хотела, сумата
в размер на 350 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, свидетелят И.
К., в присъствието на един свидетел и на законния представител на
дружеството-жалбоподател, съставила АУАН № 004365/02.10.2023 г., за
извършено от "*******" ЕООД нарушение по чл. 61, ал. 2 от ЗТ, изразяващо се
в това, че дружеството извършва туристическа дейност - туроператор, като
изготвя и продава на потребителите туристически пакети, включващи
настаняване, хранене и други допълнителни услуги - спортни дейности,
съставляващи значителна част от туристическия пакет, без да притежава
удостоверение за регистрация за този вид дейност. Актът бил подписан от
свидетеля и актосъставителя и законния представител на дружеството-
жалбоподател на когото бил предявен и връчен срещу подпис. В срока чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател били депозирани
писмени възражения срещу АУАН.
На основание цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 004365/18.12.2023 г., издадено от директора на
Регионалната дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 182,
ал. 1 от ЗТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 61, ал. 2 от
ЗТ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите М.В., И. К. и Г. М., както и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства -
писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, адресни карти, покана за
3
съставяне на АУАН, констативен протокол № К-2757319/27.07.2023г., писмени
обяснения от управителя на "*******" ЕООД, обява за „Спортно-
развлекателен уикенд на Витоша 3 в 1“, ведно с програма, с №
**********/13.06.2023 г., ведно с платежно нареждане от същата дата,
фактура № **********/18.06.2023 г., ведно с касова бележка, електронна
кореспонденция, фактура № 257/12.06.2023 г. и платежно нареждане от
12.06.2023 г., жалба от Р. К. до КЗП, заповед № 984/07.11.2023 г. на
председателя на КЗП, заповед № 1012/16.11.2023 г. на председателя на КЗП,
заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, синтетична
хронологична ведомост, Протокол № П-22221523149042-073-001/23.01.2024 г.
за проверка във връзка със спазването на данъчното и осигурителното
законодателство от страна на "*******" ЕООД, извършена от служители на
НАП.
Депозираните от свидетелите показания са последователни и логични,
допринасят за установяване на обстоятелствата по извършената проверка и
направените при същата констатации, както и за проведеното мероприятие, и
в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост. Съдът кредитира и
писмените доказателства по делото, които също допринасят за изясняване на
обективната истина относно значимите по случая факти и обстоятелства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и
съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са
нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на
словесното описание на нарушението. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи при спазване на установения за това ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.
В чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма е предвидено, че туроператорска
4
и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България
се извършва от регистрирано по този закон лице, освен в изключенията по чл.
62 ЗТ, какъвто не е настоящият случай.
По делото безспорно е установено, че жалбоподателят "*******" ЕООД
не е лице, регистрирано по реда на Закона за туризма и вписано в регистъра на
туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска
дейност, т.е няма качеството на „туроператор“ по смисъла на § 1, т. 60 от ДР
на ЗТ. От доказателствата по делото се установява, а и не е спорно между
страните, че дружеството-жалбоподател е организирало „Спортно-
развлекателен уикенд на Витоша 3 в 1“, включващ настаняване в хотел
„******“, находящ се в парк Витоша в периода от 16 до 18.06.2023 г., с
изготвена програма, включваща спортни и развлекателни дейности – спортни
тренировки, планински походи, латино танци и други. Установено е и че за
организираното от жалбоподателя събитие е била публикувана обява в
социалната мрежа Facebook, както и че на 12.06.2023 г. потребителят Р. К. е
заплатила сума в размер на 760 лв. за предлаганата от "*******" ЕООД
услуга.
От решаващо значение за процесния случай е преценката, дали
посочената дейност, извършена от "*******" ЕООД представлява
туроператорската дейност по смисъла на Закона за туризма. Съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 59 от ДР на ЗТ туроператорската
дейност представлява организирането на туристически пакети, предлагани за
продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих,
развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и
опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел.
При анализа на нормата на § 1, т. 59 от ДР на ЗТ следва несъмненият
извод, че достатъчно условие за определянето на дейността като
туроператорска такава е организирането на туристически пакети по смисъла
на § 1, т. 67 от ДР на ЗТ, предлагани за продажба, което обстоятелство в
случая се е осъществило несъмнено с публикуването на посочената обява в
социалната мрежа Facebook, което предлагане за продажба в случая е било
осъществено пряко. Несъмнено е обстоятелството, че целите на
мероприятието в случая са отдих, развлечение и туризъм, които се включват в
дефиницията по цитираната разпоредба на § 1, т. 59 от ДР на ЗТ.
Съдът намира, че предлаганите от дружеството-жалбоподател услуги
следва да се квалифицират като "туристически пакет" по смисъла на § 1, т. 67
от ДР на ЗТ, доколкото същите представляват комбинация от поне два
различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване, които
услуги са комбинирани от един търговец и са с продължителност повече от 24
часа. Това е така, тъй като от приобщените по делото доказателства се
установява, че организираното от дружеството-жалбоподател пътуване
включва настаняване в хотел (една от услугите по § 1, т. 90, б. "б" от ДР на
ЗТ), както и други туристически услуги – спортни и развлекателни дейности -
тренировки, планински походи, латино танци и други (услуги по § 1, т. 90, б.
"г" от ДР на ЗТ), съставляващи значителна част от туристическия пакет и
5
предлагани на обща цена. Предвид това следва да се приеме, че с
предлагането за продажба на посочените услуги, представляващи
туристически пакет, "*******" ЕООД е осъществявало туристическа дейност
с цел туризъм, отдих и развлечение съгласно § 1, т. 59 от ДР на ЗТ.
Следва да се има предвид и че дори да се възприеме тезата на
жалбоподателя, че участници в организираното пътуване са били единствено
близки и роднини на управителя на "*******" ЕООД, то същото не изключва
извършването на туристическа дейност, предвид факта, че обявата за
организираното събитие е била публикувана в социалната мрежа Facebook и е
била общодостъпна, поради което е налице предлагане за продажба на
туристически пакет, адресирано до неограничен брой субекти.
Най-сетне съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че от
представените счетоводни документи било видно, че "*******" ЕООД не е
осъществявало туристическа дейност, доколкото определящи в случая се
явяват начинът и естеството на предлаганите услуги, а не тяхното
осчетоводяване, било то правилно или не.
По изложените съображения съдът намира, че от страна на дружеството-
жалбоподател е осъществено вмененото му административно нарушение по
чл. 61, ал. 2 от ЗТ.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна (безвиновна), то въпросът за субективната страна не
подлежи на обсъждане.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде определено
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Обстоятелството, че в организираното мероприятие
са участвали малък кръг от лица не води до извод в обратна насока, доколкото
предлагането на процесния туристически пакет е извършено публично, чрез
обява в социалните мрежи. Обстоятелството, че нарушението е първо от този
вид за санкционирания субект също не би могло да обоснове извод за наличие
на маловажен случай на административно нарушение, а води до налагането на
имуществена санкция в минимален размер.
Санкционната разпоредба на чл. чл. 182, ал. 1 от ЗТ предвижда, че който
извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност без
удостоверение за регистрация или в случаите по чл. 65, без да уведоми
предварително министъра на туризма, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер 10 000 лв. В случая правилно административнонаказващият
орган е определил имуществената санкция предвидения в закона минимум,
при което наказанието съответства на конкретната степен на обществена
опасност на нарушението и би могло да постигне своите цели, прокламирани в
чл. 12 от ЗАНН.
В заключение съдът намира, че доколкото в хода на процедурата по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
6
съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен
правилно, то същото следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на настоящото производство, искането на въззиваемата
страна за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
доколкото в съдебното производство АНО е бил представляван от
юрисконсулт. Предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото,
съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят
трябва да заплати на наказващия орган, следва да е в минимално предвидения
размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно - 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004365/18.12.2023 г.,
издадено от директора на Регионалната дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на "*******" ЕООД с ЕИК *******, на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 10
000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 61, ал. 2 от ЗТ.
ОСЪЖДА "*******" ЕООД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Комисия за защита на потребителите сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7