№ 2927
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110215025 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Б., ЕГН **********, чрез адв.К., против
Наказателно постановление (НП) № 47/08.09.2023 г., издадено от ВПД
Началник на 02 РУ – СДВР, с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗДет. и чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние по чл. 193, ал. 2 от НК, на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че в
конкретния случай атакуваният акт е издаден в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, тъй като в същия липсва описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му. В тази връзка се излага, че липсва
посочване на нарушената материалноправна разпоредба на чл. 5б, ал. 3 от
ЗЗДет., а отделно от това не е посочено конкретното изпълнително деяние на
нарушението, което се твърди да е извършено от санкционираното лице –
дали се касае за предлагане или продаване, респективно на какво – дали на
алкохол и/или на цигари. Оспорва се материалната компетентност на издателя
на процесното наказателно постановление. Поддържа се, че на жалбоподателя
1
не е било връчвано постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство, в което са изложени факти и обстоятелства във
връзка с процесния случай, поради което и жалбоподателят е бил поставен в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.К., с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В
ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез
процесуален представител с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.07.2023 г., около 11:50 часа, жалбоподателят С. В. Б. изпълнявал
служебните си задължения като продавач в магазин за алкохолни и тютюневи
изделия, находящ се на адрес в ХХХХХХХХХХХХХ. В магазина по същото
време влязло малолетното лице ХХХХХХХХХХХХХХХХ, който срещу
предоставена му от неговата майка парична сума закупил тютюнево изделие,
продадено му от жалбоподателя Б..
За случилото се били сигнализирани органите на реда.
С постановление на СРП от 23.08.2023 г. за отказ от образуване на
2
наказателно производство, на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, е отказано образуване на досъдебно
производство по случая, като съставената прокурорска преписка № 40136/23
г. е изпратена на Началника на 02 РУ – СДВР за налагане на административно
наказание по реда на ЗАНН. Постановлението не било връчено на С. В. Б..
След получаване на материалите било съставено Наказателно
постановление (НП) № 47/08.09.2023 г., издадено от ВПД Началник на 02 РУ
– СДВР, с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗДет. и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
за деяние по чл. 193, ал. 2 от НК, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав кредитира приобщените по делото писмени
доказателства като намира, че същите съответстват на описаните фактически
обстоятелства и на останалите доказателствени материали, като спомагат за
детайлното изясняване на случая. Доказателствената съвкупност е
еднопосочна, като между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, а е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
След като анализира материалите по делото и изследва правилността и
законосъобразността на процесното наказателно постановление, съдът
намери, че при издаване на същото са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в следното:
В случая НП е издадено без да бъде съставян АУАН, като НП е издадено
на базата на отказ на СРП да образува досъдебно производство. Съдът обаче
намира, че невръчването на прокурорското постановление на наказаното лице
въобще и още повече преди издаване на НП, е съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила, което го лишава
3
от възможността да разбере в какво е обвинен и от възможността да
организира защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение. Според чл. 43
ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си /ал. 1/, регламентирана е възможността актът да
бъде връчен в хипотезата на отказ на нарушителя да го подпише, както и
начините за връчването му при неизвестен адрес на нарушителя, респективно
когато той не може да бъде открит на известния му адрес.
Изключение от правилото по чл. 36, ал. 1 ЗАНН е предвидено в ал. 2,
съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган.
В настоящия случай, производството по издаване на оспореното НП е
образувано именно в хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – поради постановен
отказ на СРП за образуване на наказателно производство. Макар и образувано
в тази хипотеза, наказателното производство следва да се развие по
регламентираните в ЗАНН правила. Едно от тези правила, както се посочи
по-горе, е предявяване на нарушителя на акта, с който му се повдига
административнонаказателно обвинение, за да се запознае в какво е обвинен,
въз основа на какви доказателства, за да може да организира адекватно
защитата си. В случая, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, функцията
на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на
доказателства за връчването им сочи на неизпълнение на задължението по чл.
43, ал. 1 ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. За да се приложи визираната хипотеза следва
постановлението за отказ за образуване на наказателно производство да бъде
връчено на Б., като в този случай, това постановление ще има функцията на
АУАН, като лицето ще има възможност да се запознае с нарушението, със
събраните доказателства и направените фактически установявания. Именно в
4
постановлението е установен нарушителят, установено е нарушението от
обективна и субективна страна, както и е посочено на основание какви
доказателства е достигнато до този извод. Едва след запознаването с това
постановление на прокурор при СРП, може да се приложи разпоредбата на
чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като се пристъпи към издаване на наказателно
постановление без наличието на АУАН, тъй като самото постановление има
функциите на АУАН. Липсата на съобщаване на наказаното лице на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство
препятства последващото издаване на НП на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН, не може да се
тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Последното се налага поради обстоятелството,
както беше посочено по-горе, че прокурорските актове имат функцията на
АУАН. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е
винаги основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение е довело до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение
на чл. 55, ал. 1, пр. 1–во от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
приложим на основание чл. 84 ЗАНН, на въззивника не е била осигурена
възможност да научи обвинението за извършено от него административно
нарушение (в този смисъл са Решение № 1393 от 27.02.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 13614/2019 г., Решение № 1484 от 8.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8773/2021 г., Решение № 1441 от 7.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 12652/2021 г., Решение № 6632 от 12.11.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 7105/2021 г., Решение № 6894 от 3.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10128/2020 г. и други).
В конкретния случай нито в прокурорската преписка, нито в тази на АНО
се съдържат доказателства за връчването на прокурорското постановление на
жалбоподателя. Видно и от самото постановление, същото е връчено на 02
5
РУ - СДВР чрез началника му, както и на родителя и законен представител на
малолетния ХХХХХХХХХХХХХХХХ. Препис прокурорът е постановил да
бъде връчен и на въззивника Б., но липсват каквито и да било доказателства,
че същият в действителност му е бил връчен. Същото се отнася и за
служителите на 02 РУ - СДВР, които не са връчвали препис от него на
жалбоподателя преди издаването на НП, което нарушава правото на
последния да разбере в какво нарушение е обвинен, както и правото му на
защита пред АНО преди издаване на наказателното постановление. В този
смисъл нарушението е съществено и контролираният акт подлежи на отмяна.
Независимо от изложеното е необходимо да бъде допълнено, че в случая
са налице и други съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване правото на защита на въззивника.
На първо място, в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, в атакуваното наказателно постановление липсва описание на
нарушението и на обстоятелствата при извършването му. Видно от
съдържанието на НП в същото е описана дата и място на извършване на
административното нарушение, но не и обстоятелства, свързани с
осъществяването му, доколкото е преписано изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 5б, ал. 3 ЗЗДет. без да се посочи
каквато и да е конкретика в тази насока. В този смисъл, не е
индивидуализирано непълнолетното/малолетното лице, на което се твърди, че
са продадени забранени за продажба субстанции – с ЕГН или дата на
раждане, като не е посочено и какъв конкретно продукт му е бил продаден –
алкохол или тютюневи изделия, или и двете. Посочената непълнота в НП е
съществена, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното
лице, поставяйки го в невъзможност да разбере фактическите рамки на
вмененото му "административно обвинение". В този смисъл нарушителят не
би могъл да разбере кое е визираното в НП малолетно лице, респективно да
ангажира доказателства по оборване на тезата на
административнонаказващия орган. Следва да се посочи също така, че видно
от постановлението на СРП за отказ от образуване на наказателно
производство, в същото са изложени факти и обстоятелства относно
процесния случай, като е достигнато до категоричния извод, че
осъщественото от жалбоподателя нарушение не е съставомерно деяние по чл.
6
193, ал. 2 от НК, тъй като последното инкриминира продажба на алкохолни
напитки на деца, каквото поведение в настоящата хипотеза въззивникът не е
осъществил. Именно поради изложеното, посочването на визирания текст в
наказателното постановление буди неяснота за какво деяние/нарушение е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. – за продажба
на алкохол или за продажба на тютюнево изделие.
Всичко това е довело до неяснота на административнонаказателното
обвинение и до ограничаване на правото на наказаното лице да разбере за
какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Същевременно
визираната неяснота е опорочила производството до такава степен, че е
недопустимо това нарушение да се приеме за несъществено, доколкото освен,
че нарушената материалноправна разпоредба на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗДт. изобщо
не е посочена в НП, същевременно в последното е посочена като нарушена
материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 2 от НК, която няма нищо
общо с констатираното нарушение, извършено от С. В. Б., а именно –
продажба на тютюнево изделие на малолетно лице. В резултат е внесена
такава неяснота в правната квалификация на нарушението, която няма как да
бъде отстранена от съда, без накърняване на правото на защита на
жалбоподателя, макар и от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства да се установява, че е налице извършено административно
нарушение, за което жалбоподателят е следвало да понесе
административнонаказателна отговорност, в качеството на лице, което е
извършило продажба на тютюнево изделие на малолетно лице.
По посочените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено на визираните основания, като обсъждането на
останалите въпроси и доводи в жалбата, които иначе биха се явили
релевантни за делото, се явява безпредметно.
При този изход на делото разноски се държат в полза на въззивника, но
доколкото от негова страна такива не се претендират, то съдът не дължи
произнасяне във визирания аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 47/08.09.2023 г.,
издадено от ВПД Началник на 02 РУ – СДВР, с което на основание чл. 45, ал.
1 от ЗЗДет. и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние по чл. 193, ал. 2 от НК, на
жалбоподателя С. В. Б. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8