МОТИВИ:
Подсъдимият Т.Б.Г. - роден на xxx xxx, с постоянен адрес: гр. М., обл.
М., бул. „Трети март" № 107, вх. Б, ап. 7, българин, български гражданин, не
е женен, безработен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН:xxxxxxxxxx е
обвинен в това, че на 10.04.2009год. в гр. М., обл. М. отнел от владението на П.В.П. xxx
движима вещ - един брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „5000” на обща
стойност 126, 10 лева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е маловажно - престъпление по чл. 194, ал. 3, във връзка с
ал. 1 от НК.
Представителят
на обвинението поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, счита същото
за безспорно установено по делото и моли съда да признае подсъдимия за виновен,
като приложи разпоредбата на чл. 58а от НК при определяне на наказанието и
наложи на същия наказание “пробация”, чрез налагане на пробационите мерки:
задължителна регистрация по настоящия адрес на подсъдимия, с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Счита, че така определено същото
би изпълнило целите на наказанието както по отношение на подсъдимото лице, така
и по отношение на останалите членове на обществото.
Подсъдимият по делото
прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил становище, че е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното и съжалява. Служебният
защитник на подсъдимия по делото предлага на съда да постанови присъда с която
признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието на същия при условията
на чл. 55 от НК, като наложи на същия наказание “пробация”, чрез налагане на посочените
пробационни мерки, под най – ниския предел предвиден в разпоредбата на чл. 42а,
ал. 3 от НК. Моли съда да му наложи по – леко наказание, като отчете наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Св. П.В.П. и подсъд. Т.Б.Г. се познавали от около десет години.
На 10.04.2009 год., около 01:00 и 02:00 часа,
св. Г. И. Г., приятел на семейството на св. П.В.П. й се обадил и я поканил на
купон в дома му, находящ се в гр. М., ул. xxxx .
Св. П. се поинтересувала, кои са лицата, които ще присъстват на купона, в
частност дали подсъд. Т.Б.Г. ще бъде там. Св. Г. и заявил, че са само двамата
със св. Р. С. И.. Когато отишла на място, св. П. видяла, че освен домакина и св.
И., там бил и подсъд. Т.Б.. Въпреки присъствието на последния, св. П. се
присъединила към компанията. Докато били заедно, св. П., св. И., св. Г. и подсъд.
Т.Б. разговаряли, слушали музика и употребявали алкохол. На сутринта, около
08:00 часа, св. И. и св. Г. започнали да се приготвят за работа, а св. П. и Б.
останали около масата. Преди да излязат за работа, св. Г. казал на св. П., че
ако иска може да остане в жилището му да се наспи и й обяснил къде да остави
ключа, когато реши да си тръгне.
След като св. Г. и св. И. излезли от жилището,
св. П., легнала да спи, а подсъд. Б. продължил да пие. Когато тя се събудила, около
12:30 часа, потърсила мобилния си телефон марка „Нокиа”, модел „5000”, който
била поставила в страничния джоб на десния крачол на дънките си, но не го
намерила. Тя веднага започнала да го търси из апартамента, но не го намерила и
решила да се прибере у дома си. Когато се прибрала, тя отново легнала да спи и
след като се събудила около 17:30 часа, отново отишла в дома на св. Г., за да
го попита дали незнае къде й е телефона. Последният още не се бил прибрал от
работа и тя решила да го изчака. Към 18:00 часа св. Г. и св. И. си дошли от
работа и св. П. директно ги попитала къде й е мобилния телефон. Последните
много се учудили от въпроса и й отговорили че нямат никаква представа къде може
да й е телефона, тъй като когато излизали за работа, същия си е бил в нея. Св. Г.
посъветвал св. П. да съобщи за липсата на телефона на органите на полицията, след
което св. П. си тръгнала. Когато се прибрала у дома, тя споделила пред съпруга
си - св. С. Б. П. какво й се е случило и че мобилният й телефон е бил откраднат.
Тогава св. П. й разказал, че през деня я е търсил по телефона, но лицето, което
е вдигнало телефона е мълчало и се чувал само и единствено шум от улично
движение, както и че при повторно набиране, картата на телефона вече била изключена.
Разсъждавайки по въпроса кой може да й е взел телефона, св. П. стигнала до извода,
че единствено подсъд. Б. може да е сторил това, поради което й подала жалба в
полицията.
От заключението на вещото лице по назначена и
изготвена по делото съдебно - оценъчна експертиза е установено, че стойността
на вещта - един брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „5000” със СИМ карта
е 126, 10 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на
подсъдимия. Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът
с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на
основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, същите
се подкрепят и от събраните по досъдеб. производство № 425/09год. по описа на
РУ на МВР - М. писмени доказателства.
Подсъдимият
Г. не е осъждан видно от приетата като доказателство по делото справка за
съдимост.
С горното подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 194,
ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК: на 10.04.2009год. в гр. М., обл. М. отнел от владението на П.В.П. xxx
движима вещ - един брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „5000” на обща
стойност 126, 10 лева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е маловажно.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянията са - ниско обществено и правно съзнание, незачитане на
законите.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в
съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи
материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и съжаление за извършеното, чистото съдебно минало, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – обществената
опасност на деянието.
Съдът
призна подсъдимия за виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление
по чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК и
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК. Предвид на това и съдът на
основание чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 55, ал. 2 от НК и наложи на подсъд. Т.Б.Г. наказание „ГЛОБА” В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на сумата от 70/седемдесет/лв.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и
характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите на
наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивират занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът
постанови подсъд. Т.Б.Г. да заплати по сметка на ВСС сумата от 40лева разноски
по водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: