№ 13297
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110116044 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против Л. Л. В.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумите 4 499,69 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 726,59 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019
г. до 26.10.2021 г., сумата от 55,96 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 11,82 лева -
мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение от 18.12.2021 г. по гр. д. № 66389/2021 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че
между него и ищеца не е налице облигационно отношение, понеже не е собственик на
имота; не е сключен писмен договор. Не спори, че при отчуждаването на имота по
силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от
15.03.1993 г. в нейна полза е учредено вещно право на ползване върху имота, но
твърди, че не дължи всички суми относно имота, понеже подобно право е увредено и в
полза на съпруга й. Сочи и че процесният имот е ап. № 48, а не № 45; в личната й
карта е посочен ап. № 48. Оспорва размера на исковете, както и да е поставена в забава.
Позовава се давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че в
1
исковия период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата
на което до топлоснабдения имот с адрес: ****, аб. № ****, в сочения исков период
ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че
ответникът като ползвател дължи всички суми относно имота. По исковете за
вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Като безспорно е отделено, че при отчуждаването на имот с адрес: гр. София,
***, по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане от 15.03.1993 г. в полза на ответницата е учредено вещно право на ползване
върху имота.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Ответникът не спори да е вещен ползвател на процесния имот в исковия
период. Това се установява и от писмените доказателства. Видно от протокол от
08.10.1980 г. по силата на извършена съдебна делба в изключителна собственост в
общ дял на ответницата и съпруга й И.Г. е поставен процесният имот – апартамент,
състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, бокс и сервизни помещения, с площ
151,62 кв. м. и с адрес: ****. По силата на нот. акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане от 15.03.1993 г. ответницата и съпруга й И.Г. са
прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на децата си, като са си
запазили пожизнено вещно право на ползване. В акта за собственост, с който е
учредено вещно право на ползване на ответницата, процесния имот е посочен със
същия адрес, както в протокола за делба, със същото разпределение и площ. Посочен
е с номер на ап. - 45. Поради това съдът намира, че процесният имот е именно ап. №
45. Факт е, че в главните отчети, неоспорени, същият този имот е посочен като имот с
№ 48, със същия адрес. Водещ според съда обаче е номерът на апартамента, посочен в
акта за собственост. Ответницата не твърди и не доказва да притежава два апартамента
в същата сграда. Оспорванията й се базират на несъответствие в номера на имота,
което не е водещо за извода за основателност на иска. Видно от нот. акт, а и
ответницата не спори, то тя е вещен ползвател на един ап., намиращ се в сграда с
адрес: гр. *** етаж. Касае се за един и същи имот, за който при ищеца е придаден аб. №
****. Същият този имот е посочен в неоспорените главни отчети, носещи подпис за
потребител. При липса на твърдения ответникът да притежава два имота и то на един
и същи етаж в една сграда, то оспорванията на ответника са голословни и
неоснователни. Ответницата дължи всички суми за ТЕ относно имота, понеже имотът
е придобит в режим на СИО през 1980 г. /след приемане на СК от 1968 г., бракът е
съществувал като непрекратен към 1985 г./ и ответницата и И.Г. са съпрузи.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна,
че желае да закупуват доставяната ТЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От заключението на изслушаната СТЕ, представените справки и главни отчети
от третото лице – помагач се установява начисляваната от ищеца за имота топлинна
енергия да е за БГВ, енергия, отдадена от сградната инсталация, и енергия за
отопление на имот. Видно от главните отчети имотът е обитаем, снет е реален отчет
на уредите. В.л. сочи, че по време на исковия период - на 30.06.2019 г., водомерът е
подменен с нов, като ФДР и ищецът са отчели показанията на двата водомера – стар и
нов, за относимите периоди. Според в.л. записаното в главните отчети съвпада с
отразеното в изравнителните сметки, като е съобразено, че вторият отчет е от дата
05.06.2020 г. – след края на исковия период.
Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на
одобрения тип в исковия период.
В с.з. ответникът е оттеглил въпросите, зададени от него към в.л., и е поискал
възстановяване на депозита.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за
процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за целия имот по партидата е
4 433,74 лв.
Служебно известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г., относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли
в сила. Поради това съдът намира, че ответникът дължи суми за главница за
доставената до имота в процесния период ТЕ. Не е извършено плащане, а и ответникът
не твърди подобни факти.
Основателно е възражението за давност за част от периода. Според чл. 32, ал.
1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ
се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на
22.11.2021 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 22.11.2018 г.
Искът е основателен за сумите за периода 23.11.2018 г. – 30.04.2020 г. Според
СТЕ за този период са дължими за имота 3 926,98 лв. За тази сума искът е
основателен.
3
За периода 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г. законната лихва върху тази сумата е в
размер на 633,21 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК. За тази сума
искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно приложимите ОУ от 2016 г.
ответникът е изпаднал в забава с изтичането на предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
неоспорената справка за периода /исков/ от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. дължимата
сума за дялово разпределение е в размер на 49,96 лв. Погасени по давност са
вземанията за м. 10.2018 г. в размер на 2,87 лв. Искът е основателен за сумата от 47,09
лв. и за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г.
За периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 47,09 лв. в размер на 11,82 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 11,82
лв.
По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80
ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 126,35 лв. дт и 300 лв. за експертиза,
дължат се и 200 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното
производство ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 105,88 лв. дт, дължи се и юрк
възнаграждение в размер на 50 лв. Съгласно уважената част от претенцията на ищеца
се дължат в заповедното пр-во 135,65 лв. разноски. В исковото пр-во са дължими
545,09 лв. разноски.
Ответникът претендира разноски в исковото пр-во – адв. възнаграждение от 600
лв., заплатено в брой, което не е прекомерно съгласно броя и размера на исковете и
актуалната НМРАВ. Според отхвърлената част от иска на ответника се дължат 77,83
лв. разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „****” ЕАД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, против Л. Л. В. ЕГН **********, с адрес: ****,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в
размер на 3 926,98 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 23.11.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: ****, аб. № ****,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от
633,21 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021
4
г., сума в размер на 47,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018
г. - 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 4 499,69 лв. и за периода 01.05.2018 г.– 22.11.2018 г. , за главница
за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 55,96 лв. и за
периода м. 10.2018 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 726,59 лева и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11,82 лева - мораторна
лихва за период от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., в цялост.
ОСЪЖДА Л. Л. В. ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата от 135,65 лв. разноски по гр. д. № 66389/2021 г. по описа на СРС, 66 състав,
както и сумата от 545,09 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Л. Л. В. ЕГН **********, с адрес: ****,
сумата от 77,83 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5