РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Сливница , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК.
Е. А. К., чрез пълномощника си – адв.Д.Х. – ***, с която е предявен срещу „Б.Х.Т.”
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,И. з. С.-Б., ул.“Р.К.“№*,
представлявано от управителя – М.Й.Н. искане да се постанови решение, с което да се
признае уволнението му със Заповед № 226/28.08.2020г. с която ищецът е бил уволнен на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за незаконосъобразна и да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за времето през което е останал без работа, считано от 31.08.2020г. до
28.02.2021г., в размер на 6 ежемесечни възнаграждения в размер на 4989 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. С молба, в открито съдебно заседание по делото, проведено на
04.08.2021 г. и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът е поискал да бъде допуснато
изменение в размера на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.З КТ във вр.
чл.225, ал.1 КТ, и с нарочно определение съдът е допуснал исканото изменение.
В исковата си молба, ищеца твърди, че е работил при ответника по силата на трудов
договор, представен по делото, на длъжността „инженер конструктор”. Представя писмени
доказателства прави доказателствени искания.
Ответникът „Б.Х.Т.” ЕООД, ЕИК: ********, в определеният срок за писмен отговор ,
по реда на чл.131 от ГПК, представя такъв, с който оспорва предявените искове, като излага
твърденията си обширно в тази връзка.
Прави изявление за прихващане на претенциите на ищеца за заплащане на
обезщетение за незаконно уволнение със получената от него сума в размер на 14 967,00лв.
Ответникът прави доказателствени искания, представя доказателства. Претендира
1
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото трудов договор №***/25.02.2015 г. и трудова книжка №
****, серия *, № **** се установява възникването на трудово правоотношение между
страните, по силата на което ищецът е задължил да изпълнява длъжността „инженер
конструктор" в предприятието на ответника. С допълнително споразумение към трудов
договор №***/25.02.2015г. от 26.02.2015г. ищецът е преминал на длъжност „ръководител
звено“ в предприятието на ответното дружество, като са договорени размер на трудовото
възнаграждение, отпуски и др.
Със заповед № 221/20.08.2020г., подписана от управителя на „Б.Х.Т.” ЕООД, М.Н. е
наредено съкращаване на една щатна бройка „ръководител звено“ и е утвърдено ново щатно
разписание считано от 30.08.2020г.. На това основание е наредено да бъде прекратен
трудовия договор с ищеца по делото. Видно от Заповед № 226/28.08.2020г., трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено, считано от 31.08.2020г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ , като е посочено, изплащането на обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 9 дни и по чл.220, ал.1 КТ за неспазване
срока на предизвестието в размер на 10 995,76 лв., което да бъде изплатено в 7-дневен срок.
Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 28.08.2020г. Със Заповед № 231/31.08.2020г.
е допълнена Заповед № 226/28.08.2020г., като е посочено, че причината за прекратяване на
договора е следва да се чете чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ- съкращаване на щата поради
премахване на длъжността „ръководител звено“; посочено че е причината за прекратяване
на трудовото правоотношение на горното основание е било известно на ищеца, при
връчването на Заповед № 226/28.08.2020г., предвид саморъчното му отбелязване, че не му е
представено ново щатно разписание; допълнена е заповедта и по отношение на
обезщетението по чл.222, ал.1 КТ. Заповед № 231/31.08.2020г. е връчена на ищеца при отказ
, удостоверен от двама свидетели на 30.09.2020г., като е отбелязано, изявление на ищеца, че
е получил заповедтта на ел.мейл на 01.09.2020г.
Представена е и е приета по делото кореспонденция между страните по електрона
поща, от която се установява, че между ищеца от една страна и ръководството на ответното
дружество е обсъждано прекратяване на трудовия му договор.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 24.06.2021 г. ищецът е
представил трудовата си книжка в оригинал, като съдът е констатирал, че след прекратяване
на трудовото му отношение с ответника, ищецът не е започнал друга работа.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л.
Л.Л., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно
дадено се установи, че брутното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 5497,88лв.
В.л. е констатирал, че за месец август 2020г. на ищеца е заплатено възнаграждение за
непълне месец, а именно до предходния ден на датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Ответното дружество е иачислило и изплатило във ведомостта за м.август
2020г. обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 10 995,76лв., както и обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ в размер на 5 234,48лв. и е преведено по банкова сметка на ищеца на
02.10.2020г.
От свидетелските показания на свидетеллката К. се установява, че са водени
разговори с ищеца за прекратяване на трудовия му договор.Твърди че на срещата която са
провели за връчване на Заповед № 226/28.08.2020г. същата е показала лично на ищеца
новото щатно разписание и той се бил убедил с очите си че бройката му е закрита.
Свидетелства за проведени разговори по телефон и чрез елеектронна поща, с които ищецът е
2
искал да бъде допълнена заповедта, т.к. не било включено обезщетение по чл.222 КТ за
оставането му без работа за един месец. Това довело до издаването на Заповед №
231/31.08.2020г., която въпреки че се били разбрали с ищеца да дойде и да му бъде връчена,
той не спазил тази уговорка. Свидетелства, че действията по връчването на Заповед №
231/31.08.2020г. са били след прекратяване на трудовия договор на ищеца. Заявява, че
ищецът е запознат с новото щатно разписание преди да му бъде връчена Заповед №
226/28.08.2020г.
Свидетелката К. , доведена от ищеца и негова бивша съпруга , заявява, че й е било
известно, че ищецът е водил преговори с ответното дружество да се разделят по взаимно
съгласие. Тези факти й били известни от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че е
сезиран с предявени обективно съединени искове е по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т.3, вр. чл. 225 ал.
1 от КТ. Съгласно чл.310, ал.1 от ГПК, предявените искове следва да бъдат разгледани по
реда на глава ХХV от ГПК.
Предявените искове са допустим и следва да бъдат разгледани по същество в открито
съдебно заседания.
Не се спори между страните, че ищеца е работил по трудово правоотношение с
ответника на длъжността „ръководител звено“ .
Безспорно е установено също така, че е било прекратено трудовото правоотношение
с ищеца, Е. А. К., съгласно Заповед № 226/28.08.2020г., считано от 31.08.2020г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Правото на уволнение по чл. 328 от КТ може да бъде упражнено от страна на
работодателя, след отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя – чл.
328 ал. 1 от КТ. Такова предизвестие не е било отправено до ищеца, поради и което му е
начислено и изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на две брутни месечни
възнаграждения, съгласно уговореното между страните с трудов договор №***/25.02.2015
г..
По реда на чл. 328 от КТ могат да бъдат прекратени, както срочни, така и безсрочни
трудови правоотношения, стига да са налице основанията посочени в ал. 1 т. 1-12 на чл. 328.
За да е налице основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е необходимо да е
налице обективният факт – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В
процесната заповед за прекратяване на трудовото правооттношение между ищеца и
ответника, № 226/28.08.2020г. като основание за прекратяването е посочено чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ. Както бе уточнено по-горе, обаче, в цитирания текст има два съвършено различни
факта - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, като според
установената съдебна практика, трудовият договор на може да се прекрати на двете
основания едновременно. Това прави процесната заповед незаконосъобразна, още повече че
какво е основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца не може да се извлече и
от останалия текст на заповедтта, т.к. липсват изложени мотиви в тази насока. Запълването
на този порок посредстмвом свидетелски показания, в конкретния случай на св. К., че
ищецът е знаел за съкращаването на щатната му длъжност и запознат с новото щатно
разписание е недопустимо. Така констатирания порок не може да се запълни и с издадената
заповед № 231/31.08.2020г.за допълване на заповед № 226/28.08.2020г., т.к. самата тя е
издадена след като вече трудовото правоотношение между страните е било прекратено и от
31.08.2020г., ищецът не работи при ответното дружество. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е индивидуален административен акт и като такъв следва да
отговаря на изискванията за законосъобразност, а именно : Да е издаден от компетентен
3
орган. В конкретния случай не е ясно кой е подписал процесната заповед № 226/28.08.2020г.
и имал ли е право да я издаде; Да е посочено основанието на което се прекратява трудовия
договор, нещо което в конкретната заповед не е направено; Да е мотивирана по начин , че да
бъде ясна волята на органа който я е издал и процедурата, която е извършил за да се стигне
до прекратяването на договора, нещо което в конкретния случай не е направено; Всичко
изложено води до извода, че заповед № 226/28.08.2020г. е незаконосъобразна на формални
основания и като такава подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението съдът намира за неоходимо да отбележи, че
"Съкращаването в щата" означава премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците и служителите, като за законосъобразността на уволнението на
това основание е необходимо съкращаването на съответната щатна бройка и по-конкретно
на трудовите функции, които тя включва, да е реално. т.е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието й при запазване
характера на извършваната работа, да е налице към момента на уволнението и да е
извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства, не беше безспорно установено, че
съкращаването на щата не е реално. Липсват доказателства от които да е видно кой, кога и
по какви причини е решил че следва да бъде извършено съкращаване в щата. Представена е
една заповед заповед № 221/20.08.2020г., подписана от управителя на „Б.Х.Т.” ЕООД, М.Н.,
с която е наредено съкращаване на една щатна бройка „ръководител звено“ и е утвърдено
ново щатно разписание считано от 30.08.2020г. като отново липсват мотиви, от които да
може да се изведе причината, наложила това действие. Не са представени и доказателства,
от които да е видно че е премахната функцията, която е изпълнявана от длъжността, която е
съкратена. В тази насока е представена длъжностна характеристика, подписана от ищеца
при назначаването му на тази длъжност, която е на език , различен от българския, поради и
което не може да бъде ценена от съда. При условие, че не е съкратен целия отдел/звено,
ръководено от ищеца, то следва да има отговор на въпроса, кой/кои осъществяват дейността
извършвана от него и др.
Предвид гореизложеното съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно, поради
което предявеният от ищеца иск по чл.344, ал.1,т.1 вр. чл.328, ал.1,т.2 от КТ, следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Искът е частично основателен, по следните съображения:
За да бъде уважена претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.уволнението
на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно; 2.работникът или
служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер; 3.претърпените вреди да са
следствие от незаконното уволнение.
С изложените по-горе мотиви съдът е намерил Заповед № 226/28.08.2020г. с която
ищецът е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ за незаконосъобразна и подлежаща
на отмяна. Видно от констатацията от трудовата книжка на ищеца, извършена в съдебното
заседание на 24.06.2021г., след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника
на 31.08.2020г. същият не е започвал работа по друго трудово правоотношение до
28.02.2021г. Така К. е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение за
този период, срещу престиран от него труд, а вредите, имащи имуществен характер,
представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното уволнение,
извършено от работодателя. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ съразмерява претърпените
вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при ответника за
времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. В настоящото
4
производство се установи, че К. е останал без работа за целия процесен период – от
31.08.2020г. до 28.02.2021г., включително, т. е. в продължение на шест месеца, поради което
следва да бъде обезщетен за този период. За база при изчисляване размера на обезщетението
следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което К. е получил за последния
пълен отработен месец /чл. 228, ал. 1 от КТ/. Видно от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема за обективно и
компетентно изготвено, брутно трудово възнаграждение на ищеца К., възлиза на 5 497,88
лева. При посочения механизъм на изчисляване обезвредата, която се следва на ищеца,
възлиза на 32 987,28 лева /6 х 5 497,88 лева/.
Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прихващане с
изплатените на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 5 234,48 лева.
По делото не се спори че ответното дружество е изплатило на ищеца К. обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 5 234,48 лева, което се и потвърждава от изготвената
експертиза, от чието заключение се установява, че посочената по-горе сума е преведена от
ответното дружество по банкова сметка на ищеца К. на 02.10.2020г. Възражението за
съдебно прихващане между сумите по дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и
обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от КТ е валидно и допустимо, направено е в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК и изхожда от легитимирано лице – носителят на вземането, работодател по
трудово правоотношение, налице са изискванията за компенсация – наличие на насрещни
задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните
задължения. Възражението за прихващане е основателно, доколкото изплатените на
основание чл. 222, ал. 1 от КТ обезщетения се дължат от работодателя при наличието на
законно уволнение, при това във втората хипотеза - осъществено на посочените основания и
ако работникът или служителят е останал без работа за срок от един месец /т. е. покрива
идентична с тази по чл. 225, ал. 1 от КТ обезвреда – оставането без работа/. С признаването
на уволнението за незаконно и неговата отмяна отпада основанието за извършване на тези
плащания, поради което те подлежат на връщане. Следователно от сумата, за която искът за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ би следвало да се уважи, а това е сумата в
размер на 32 987,28 лева , следва да се приспадне сумата от 5 234,48 лева, представляваща
изплатеното на ищеца К. обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ.
Предвид гореизложеното искът ще бъде уважен за сумата в размер на 27 752,80 лева
и отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер – 32 987,28 лева, т. е. за сумата
от 5 234,48 лева.
По отношение на изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, то същото не следва
да бъде прихващано, т.к. ищецът не претендира възстановяване на работа.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно обезщетениятa за работа.
Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Сливница направените по делото разноски, а именно сумата от 1160,11 лв. държавна
такса, съобразно всеки един от предявените искове, както и да заплати на шщеца
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00лв., реално
извършени.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Е. А. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. ”Н.” № ***, от
длъжността „Ръководител звено“ в звено 48040” при срещу „Б.Х.Т.” ЕООД, ЕИК: ********,
5
със седалище и адрес на управление гр.Б.,И. з. С.-Б., ул.“Р.К.“№*, представлявано от
управителя – М.Й.Н., извършено със Заповед № 226/28.08.2020г., за НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 226/28.08.2020г.
ОСЪЖДА „Б.Х.Т.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
И. з. С.-Б., ул.“Р.К.“№*, представлявано от управителя – М.Й.Н. да заплати на Е. А. К. с
ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. ”Н.” № ***, паричната сума от 27 752,80 / двадесет и
седем хиляди седемстотин петдесет и два лева и 80 ст./ лева, представляваща обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от от 31.08.2020г. до 28.02.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за разликата над нея до пълния предявен размер – 32 987,28 лева .
ОСЪЖДА „Б.Х.Т.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр.Б., И. з. С.-Б., ул.“Р.К.“№*, представлявано от управителя – М.Й.Н. да заплати на Е. А. К.
с ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. ”Н.” № *** сумата от 1600,00лв., направени от него
разноски- адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Б.Х.Т.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр.Б., И. з. С.-Б., ул.“Р.К.“№*, представлявано от управителя – М.Й.Н. да заплати на
ДЪРЖАВАТА по сметка на РС - гр. Сливница направените по делото разноски държавна
такса в размер на 1160,11лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и 11 стотинки/ лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
обезщетението за работа.
Решението може да се обжалва от страните пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от 18.08.2021г.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6