РЕШЕНИЕ
№ 4541
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110142159 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Фирма осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
710.66 лв., представляваща остатък регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи от 15 лв. по
щета № ************ по застраховка „Каско “ по застрахователна полица №
**********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 15.09.2020 г.
събитие /ПТП/, ведно със законна лихва за период от 03.08.2022 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 15.09.2020 г., в гр. Шумен, на кръстовището на ул.
„Самара“ и ул. „Искър“ било реализирано ПТП между МПС марка „Дачия“,
модел „Логан“, с рег. ********** и МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с
рег. № *******. Причина за настъпване на процесното ПТП били
противоправното поведение на водачът на МПС марка „Дачия“, модел
„Логан“, с рег. **********. Посочва, че МПС марка „Дачия“, модел „Логан“,
с рег. № ******* към момента на ПТП имал валидна застраховка „Каско“
сключена при него, а МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. **********
бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета
№ ************. Посочва се, че било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 5474.77 лв. Към ответника била предявена регресна
претенция, като ответникът бил заплатил сумата в размер на 4764.11 лв.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Посочва, че отговорността
на ответника възлизала на сумата от 4764.11 лв., която сума била заплатена на
ищеца, като с изплащане на сумата са възмездени вредите по процесното
МПС. Предявеният иск бил в завишен размер. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от
насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 5474.77 лв., както, че ответникът на е заплатил на
ищеца сумата от 4764.11 лв. във връзка с реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП,
преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното
от ответника частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на
вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
2
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *******, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 7437.28 лв. По делото е безспорно, че
ответникът след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка
с процесното ПТП сумата от 1217.46 лв., то дължима се явява сума в размер
на 4764.11 лв. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер и като
съобрази заплатеното от него застрахователно обезщетение, а именно 5474.77
лв., то с оглед на диспозитивното начало предявеният иск на основание чл.
411 КЗ следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 50 лв., заплатена държавна такса, 150 лв. депозит за вещо
лице по САТЕ, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на
спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление/административен адрес/ да заплати на Фирма, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, по предявения
иск с правно основание чл. 411 КЗ, сумата от 710.66 лв., представляваща
3
остатък регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разходи от 15 лв. по щета № ************ по
застраховка „Каско “ по застрахователна полица № **********, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 15.09.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със
законна лихва за период от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Фирма, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление /Административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 300 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4