РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117402 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Лозана - 62“ ЕООД срещу „Булкомерс-ММ“
ЕООД, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в общ размер на
23 676.12 лева, представляващо неплатено цена за закупени месни продукти – замразен
свински врат без кост, пилешки бут и замразени свински предни крачета, за които е
издадена фактура № ********** от 29.05.2020 г. на стойност 10 230 лева и остатък за
плащане 6756.12 лева, фактура № ********** от 21.07.2020 г. за сума в размер на 13 377
лева, фактура № ********* от 03.11.2020 г. за сума в размер на 1815 лева и фактура №
********** от 10.11.2020 г. за сума в размер на 1728 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2021 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен неформален
договор за търговска продажба, по силата на който ищецът продал на ответника посочените
по-горе стоки като ответникът следва да заплати продажната цена в размер на на посочения
във фактурите падеж. Ответникът не заплатил задължението си в срок, което поражда
интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея на
1
30.11.2021 г. /л.34/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като е получил призовка за насроченото съдебно
заседание на 11.02.2022 г. /л.39/, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, предвид което съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от
ищеца в откритото съдебно заседание, проведено на 31.03.2022 г.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 974.04
лева – държавна такса и 2000 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в приложено по
делото пълномощно /л.5/ или общо 2974.04 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Булкомерс-ММ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13, база „Роял Сторидж“, склад 22
ДА ЗАПЛАТИ НА „Лозана-62“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Радиново, обл. Пловдив, сумата в общ размер на 23 676.12 лева,
представляваща неплатена цена за закупени месни продукти – замразен свински врат без
кост, пилешки бут и замразени свински предни крачета, за които е издадена фактура №
********** от 29.05.2020 г. на стойност 10 230 лева и остатък за плащане 6756.12 лева,
фактура № ********** от 21.07.2020 г. за сума в размер на 13 377 лева, фактура №
********* от 03.11.2020 г. за сума в размер на 1815 лева и фактура № ********** от
10.11.2020 г. за сума в размер на 1728 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2021 г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 2974.04 лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
2