Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 29.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тридесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Р.Х.., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 4 по описа за 2015
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба вх.№ 94-Е-241/19.12.2014г. по описа на община Шумен (л.4),
конкретизирана с молба
рег.№ ДА-01-163/28.01.2015г. по описа на ШАдмС (л.103),
депозирана от Е.И.А., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, срещу Заповед № РД-25-122 от
19.02.1996г. на Кмета на община Шумен и Заповед № РД-25-1983 от 04.12.2014г. на
Кмета на община Шумен. С определение от 02.02.2015г. съдът е отделил от
производството по делото оспорването срещу Заповед № РД-25-122 от
19.02.1996г. на Кмета на община Шумен в отделно производство - АД № 21/2015г.
по описа на ШАдмС, като съдебното производство по АД
№ 4/2015г. е продължило по оспорването на
Заповед № РД-25-1983 от 04.12.2014г. на Кмета
на община Шумен, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за част от
кв.103 по плана на гр.Шумен,
с който да се променят вътрешните регулационни линии на
УПИ IX-2463, УПИ VI-2457, 2459 и УПИ VII-2462. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването ѝ
при неспазване на установената форма, при
съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и при
неспазване на материалноправните разпоредби, въз основа на които се отправя
искане за нейната отмяна. Твърди се, че в заповедта липсват фактически основания
за издаване на акта, доколкото не е посочено кое налага необходимостта от
представяне на договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ, като условие за за извършване на
промяната на вътрешната граница между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457, 2459, както и не е посочено между кои лица следва
да бъде сключен този договор. Изложени са и аргументи за липса на необходимост
от представяне на договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ, доколкото цитираната
разпоредба е приложима при промяна на границата между два УПИ, когато единият
съсобственик трябва да прехвърли на другия съсобственик площта от имота, която
се образува в резултат на променената граница, както и когато в резултат на
делба следва да се обособят дялове, които да бъдат поставени в изключителна
собственост на някой от съсобствениците. Навеждат се и аргументи за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото
административният орган е издал обжалваната заповед на базата на Заповед № РД-25-122 от
19.02.1996г. на Кмета на община Шумен, която страда от пороци, обуславящи
нейната нищожност. В допълнителната молба, в изпълнение указанията на съда, се
обосновава правният интерес от оспорване на атакуваната заповед, доколкото със
заявлението, с което е поставено началото на административното производство, е
отправено искане за изменение на ПР на основание
чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, с цел поставяне на регулационните граници на
притежаваните от Е.А. имоти по имотните
такива, съобразно одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр.Шумен, а вместо това му е указано да извърши промяната по
планоснимачни номера на имоти от кадастрален план, който е отменен с влизане в
сила на кадастралната карта. Освен това се счита, че не е налице основание за
представяне на предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ досежно промяната на регулационната граница
между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,
2459, поради което даденото указание засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия. Сочи се и, че оспорващият е поискал
обединяване на имоти с идентификатори 83510.661.477 и 83510.661.469, чиято площ
е по-голяма от площта на имоти с кад.№ 2457 и 2463, указани в заповедта, от
което следва, че му е разрешено нещо различно от това, което е поискал. Въз
основа на всички изложени аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната
заповед, като незаконосъобразна и за връщане на преписката за ново произнасяне
от административния орган, със задължителни указания за приложението на закона.
В съдебно заседание оспорващият Е.И.А.,
редовно призован, се представлява от адв.И.Н.от ШАК,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. В
хода на устните състезания и в приложени писмени бележки в допълнение излага
доводи, че са налице предпоставките на § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Извършен е
и подробен анализ на приложените към делото документи за собственост на част от
заинтересованите страни, които са депозирали възражение срещу предходната
заповед за допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, като се
счита, че тези възражения са свързани с факта, че с посочената заповед е
допуснато изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, при който границата
между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457, 2461
да се постави по материализираната на място ограда, която не съвпада с имотната
граница и поради това би било необходимо представяне на предварителен договор по
чл.15, ал.3 от ЗУТ за частта от имот с ид. 83510.661.477, която ще премине към
имот с ид. 83510.661.476, а със заявлението, въз основа на което е издадена
процесната заповед, е отправено искане за изменение на въпросната граница по
кадастралната такава, съобразно одобрената кадастрална карта. Претендира се
отмяна на атакуваната заповед и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна - Кмет на община
Шумен, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт И.К., който в
хода на устните състезания и в писмени бележки излага аргументи за допустимост,
но неоснователност на оспорването, застъпвайки тезата, че законосъобразно
административният орган е указал на оспорващия да представи предварителен договор
по чл.15, ал.3 от ЗУТ, предвид поисканото изменение на ПР, при което се променя
границата между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457, 2461. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата,
както и за присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни К.Й.К.и Й.С.В.,
редовно призовани, се явяват лично в проведеното на 01.06.2017г. съдебно
заседание (в рамките на което не е даден ход на делото), като застъпват
становище за неоснователност на оспорването. В следващите заседания не се
явяват и не се представляват.
Заинтересованите страни Й.Д.Д.и С.Д.Т., редовно призовани, се явяват лично и с адв.Б.Б.от ШАК. В хода на устните
състезания оспорват жалбата, като излагат доводи за нейната нейснователност,
предвид необходимостта от сключване на предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ досежно промяната на границата между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457, 2461 като предпоставка за изменение на ПУП-ПР.
Заинтересованите страни Е.Е.И., Д.В.Д., Р.П.Х., Й.С.В., М.Р.К., П.К.К., М.К.К., М.К.П., П.К.П., С.И.М., Е.Е.И., И.И.И., В.Х.И., И.Ц.Н., Н.Ц.Т., С.П.С., Н.М.Н., В.И.Е., И.Г.Т., С.Г.Т., Г.И.Г., Т.Ц.Т.,
Ц.Д.Ц., Х.Ю.Ч. и С.М.Ч., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, след анализ и оценка на събраните
в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. (л.11,
521) е одобрено цялостно изменение на застроителния и регулационен план на
кв.103 по плана на гр.Шумен, като е попълнен кадастралния план с имоти № 2461 и
2457; изменени за очертанията на улица с от6496-от462-от3554, завишено е
проектното застрояване на всички парцели от два на три етажа; образувани са
парцели с нови очертания и застрояване и отреждането на същите става: I-2454, II-2454, III-2453, IV-2453-а,
V-2456, VI-2461,
2457, VII-2462, VIII-2455, IX-2463, X-2458. Одобреното изменение е по кафявите, сини, червени и виолетови
цветове на приложената към заповедта скица № 3895/30.11.1993г. (л.522).
Посочените обстоятелства се установяват от самата заповед и скицата към нея, от
заключенията по първоначалната и допълнителната експертизи, както и от
материалите по адм.д.21/2015г. по описа на ШАдмС, чийто предмет на оспорване е
именно Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. Въпросната заповед е влязла в законна
сила и представлява стабилен административен акт, по арг. и от чл.177, ал.3 от АПК.
Оспорващият Е.И.А. се
легитимира като собственик на поземлен имот с ид. 83510.661.469, ведно с
построените в него сгради с ид. 83510.661.469.1, 83510.661.469.2 и
83510.661.469.3 - по силата на нотариален акт № 6/17.03.2014г., том III,
рег.№ 2009, дело № 289/2014г. на нотариус с район на действие ШРС (л.18), както
и на имот с ид. 83510.661.477 и
построената в него жилищна сграда с ид. 83510.661.477.1 - съгл. нотариален акт
№ 54/29.04.2014г., том III, рег.№ 3693, дело №
356/2014г. на нотариус с район на действие ШРС (л.20). Описаните обстоятелства
се установяват и от приложените по делото скици досежно въпросните имоти,
издадени от СГКК-гр.Шумен, както и от приложените извадки от Кадастралния
регистър към Кадастралната карта на гр.Шумен, а и по същество не се оспорват от
страните. От СТЕ се установява, а и по същество не се оспорва, че имот с ид.
83510.661.469 попада в границите на УПИ IX-2463 (като южната
кадастрална граница се различава от регулационната), а заедно с имот с
ид.83510.661.476, имот с ид. 83510.661.477 попада в границите на УПИ VI-2457,
2461 (като участък от северната му граница се различава с регулационната
линия).
Със Заявление рег.№
94-Е-1158/11.06.2014г.(л.16, 511) оспорващият поискал от Кмета на община Шумен
да допусне изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, към което приложил
Скица-предложение за допускане на частично изменение на действащия ПР за УПИ VI-2457,
2461, УПИ VII -2462 и УПИ IX-2463, кв.103 по РП на гр.Шумен
и Задание за изработване на ПУП-ПР (л.512), в което е посочено, че заявителят е
собственик на имоти с ид. 83510.661.469 и 83510.661.477 по КК на гр.Шумен, като
с проекта за ЧИПР се предлага в изпълнение на § 8, ал.1, т.3 от ПР на ЗУТ
дворищнорегулационните линии да бъдат поставени по съществуващите имотни
граници, като същевременно имоти с ид. 83510.661.469 и 83510.661.477 да бъдат
обединени в общ УПИ.
Със Заповед № РД-25-1206 от
18.07.2014г., въз основа на цитираното заявление и приложените към него документи,
на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, § 8, ал.2, т.3 от
ПР на ЗУТ, Кметът на община Шумен допуснал изработването на проект за изменение
на ПУП-ПР за част от кв.103 по плана на гр.Шумен, с който да се поставят
вътрешните регулационни линии на УПИ IX-2463 по имотните граници на
имот с проектен ид.83510.661.532 по КК на гр.Шумен. В заповедта е посочено, че
при изменението на плана за регулация се запазва действащия план за застрояване
на УПИ VII и УПИ IX, в които е предвидено ниско, свободно стоящо
застрояване, одобрен със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. на Кмета на община
Шумен.
Междувременно със Заявление
рег.инд.94-Е-139/14.07.2014г. Е.И.А. поискал да бъде одобрен проект за
изменение на ПУП-ПР за част от кв.103 по плана на гр.Шумен, обхващащ УПИ VI-2457,
2461, УПИ VII -2462 и УПИ IX-2463 по РП на гр.Шумен. Към
същото бил приложен проект за частично изменение на ПР досежно посочените УПИ
(л.514), според обяснителната записка към който, дворищнорегулационната линия
между УПИ IX -2463 и УПИ VII-2462 се поставя по
материализирани на място граници и огради между двата поземлени имота; УПИ IX -2457,
2461 се разделя в съответствие с документите за собственост и се създава УПИ VI-661.476;
северната част от същия, представляваща ПИ 661.477 по КК, се обединява с ПИ
661.469, проектен УПИ -661.532.
Срещу проекта за изменение
на ПУП-ПР за УПИ VI-2457, 2461, УПИ VII -2462 и УПИ IX-2463,
кв.103 по РП на гр.Шумен, постъпили възражения от страна на от други съсобственици
на УПИ VI-2457, 2461 - Й.Д. Д.и С.Д.Т. - (л.202); Й.С.В. и К.Й.И. (л.208); Х.Ю.Ч. и С.М.Ч. (л.211); П.К.К. и М.Р.К.(л.216).
Видно от писмо №
94-Е-139/09.10.2014г.на гл.експерт в Дирекция "УТКСЕ" при Община
Шумен(л.316), адресирано до лицата, подали възражение срещу проекта за
изменение на ПУП-ПР, въпросните възражения били разгледани на заседание на
ОбЕСУТ от 09.09.2014г., който с решение по т.2 от Протокол № 28 от 09.09.2014г.
ги уважил, като приел, че във връзка с възникнал спор относно местоположението
на границата между УПИ IX и VI от кв.103 по плана на
гр.Шумен е налице имуществен спор и е указал спиране на процедирането на ПУП,
внесен със Заявление № 94-Е-139/14.07.2014г., както и представяне на
предварителен договор с нотариална заверка на подписите по чл.15, ал.3 от ЗУТ
досежно промяна на границите на УПИ IX-2463 от една страна и УПИ VI-2457,
2461 от друга.
С писмо № 94-В-139/09.10.2014г.,
връчено на 17.10.2014г. оспорващият бил уведомен, че поради констатирания
имуществен спор, процедирането на ПУП, внесен със Заявление №
94-Е-139/14.07.2014г., е спряно, като същото ще продължи след представяне на
предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ с нотариална заверка на подписите.
Със Заявление рег.инд.№
94-Е-241/10.11.2014г. по описа на община Шумен (л.16), оспорващият отново
поискал от Кмета на община Шумен да допусне изработване на проект за изменение
на ПУП-ПР, към което приложил документи за собственост на имоти с ид.
83510.661.477 и 83510.661.469 по КК на гр.Шумен и Скица-предложение за
допускане на частично изменение на действащия ПР за УПИ VI-2457,
2461, УПИ VII -2462 и УПИ IX-2463, кв.103 по РП на гр.Шумен (л.519).
С Решение по т.14 по
Протокол № 38/25.11.2014г. на ОбЕСУТ (л.24) било дадено положително становище
за издаване заповед за ЧИ на ПУП-ПР по реда на § 8, ал.1, т.3 от ПР на ЗУТ за
част от кв.103 по плана на р.Шумен, с който да се променят вътрешните
регулационни линии на УПИ VI-2457, 2461, УПИ VII
-2462 и УПИ IX-2463 по начина, описан в решението.
Със Становище от
03.12.2014г. (л.49) Главният архитект на община Шумен уведомил кмета на
общината, че искането е законосъобразно, поради което ОбЕСУТ е постановил да се
изготви заповед за разрешаване на ПУП.
Въз основа на цитираните
документи била издадена Заповед № РД-25-1983/04.12.2014г. на Кмета на община
Шумен, с която на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ и § 8, ал.2, т.3, § 8, ал.4 от
ПР на ЗУТ, чл.15, ал.3 от ЗУТ било разрешено да се изработи проект за изменение
на ПУП-ПР за част от кв.103 по плана на р.Шумен, с който да се променят
вътрешните регулационни линии на УПИ VI-2457, 2461, УПИ VII
-2462 и УПИ IX-2463 по следния начин:
- поставят се вътрешните
регулационни линии на УПИ IX-2463 по имотните граници на
имот с проектен ид.83510.661.532 по КК на гр.Шумен, който е образуван от
обединението на имоти 83510.661.469 и
83510.661.477 по КК на гр.Шумен. За промяната на вътрешната граница
между УПИ IX-2463 от една страна и УПИ VI-2457, 2461 да се представи
предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ;
- новообразуваният
самостоятелен имот с проектен ид. 83510.661.532 по КК на гр.Шумен да отговаря
по площ, местоположение и граници на имота, получен от обединяването на имот с
бивш № 2463 и имот с бивш № 2457, който е бил включен в съсобствения УПИ VI от
кв.103, одобрен със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г.;
- поставят се вътрешните
регулационни линии на УПИ VII-2462 по имотните граници на
имот с ид. 83510.661.478 по КК;
- поставят се вътрешните
регулационни линии на УПИ VI-2457,2461 по имотните
граници на имот с ид. 83510.661.476 по КК;
- проектните УПИ да получат
отреждания за идентификаторите, за които се образуват;
- при изменението на ПР се
запазва действащия план за застрояване на УПИ VII и УПИ IX, в
които е предвидено ниско, свободно стоящо застрояване, одобрен със заповед №
РД-25-122/19.02.1996г.
Несъгласен с цитираната
заповед, Е.И.А. я оспорил с жалбата, поставила началото на настоящото съдебно
производство.
Към делото са приобщени
писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалвания
акт, както и преписката по издаване на заповед № РД-25-1206/18.07.2014г. на
Кмета на община Шумен за допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПР
за част от кв.103 по плана на гр.Шумен.
Приложени са и материалите
по АД № 21/2015г. по описа на ШАдмС, приключило с решение № 68/05.10.2015г., с
което жалбата на Е.И.А. срещу Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. на Кмета на
община Шумен е оставена без разглеждане в частта ѝ досежно искането за
отмяната ѝ като незаконосъобразна, както и е отхвърлена като
неоснователна в частта ѝ досежно искането за обявяване на заповедта за
нищожна. Цитираното решение е влязло в законна сила на 25.06.2016г., от което
следва, че Заповед №
РД-25-122/19.02.1996г. на Кмета на община Шумен представлява стабилен
административен акт.
По искане на оспорващия по
делото са изслушани и приети без оспорване съдебно-техническа експертиза (СТЕ)
и допълнителна съдебно-техническа експертиза (ДСТЕ). В тази връзка следва да се
посочи, че на 28.09.2017г., при изслушване на заключението по първоначалната
СТЕ,същото в частта му по т.3 не е приобщено към доказателствения материал,
поради несвоевременното му депозиране. Отговорът на въпроса по т.3 по СТЕ обаче
е включен от вещото лице в заключението по назначената ДСТЕ (стр.7), която е
приета без оспорване от страните, в т.ч. и досежно посочения въпрос, с
определение от 30.11.2017г. Съдът кредитира експертните заключения по двете
експертизи, тъй като същите са обстойни и аргументирани, като кореспондират с
фактите, изводими от приложените административни актове, касаещи ПР досежно
имотите, предмет на плана. По отношение на отговора на въпрос 6 от
първоначалната СТЕ следва да се посочи, че същият е изменен от вещото лице в
ДСТЕ, доколкото при първоначалната експертиза е допуснал объркване поради
непрецизното комплектоване на административната преписка от административния
орган, поради което съдът кредитира изводите на вещото лице по този въпрос,
дадени в ДСТЕ (т.12).
По-конкретно, според първоначалната
СТЕ, към датата на издаване на оспорваната заповед за
кв.103, в частност за УПИ IX-2463, VI-2457,
2461 и VII-2462 е действал план за регулация, одобрен със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г.
на Кмета на община Шумен. Съгласно същият, УПИ IХ-2463 e формиран
от територията на имот с кад.№ 2463 - 432 кв.м. и придаваемо общинско място
откъм улицата - 28 кв.м., а УПИ VI-2457, 2461 е формиран от
територията на имоти с кад.№ 2461 (с поправена граница) и кад.№ 2457, както и
придаваемо от към улицата общинско място. УПИ VII-2462 е формиран от
територията на имот с кад.№ 2462 и придаваемо от към улицата общинско място. И
трите УПИ са отредени за жилищно строителство.
Със ЗРП, одобрен със Заповед
№ РД-25-122/19.02.1996г., по отношение на УПИ IX-2463 и VI-2457,
2461 е предвидено придаване по регулация на общински територии от към ул.Илия
Блъсков в съответствие с плана за улична регулация. По отношение на дворищната
регулация, придаваеми са: част от имот кад.№ 2461 - площ 25 кв.м., № 2459 -
площ 158 кв.м. и № 2457 - площ 155 кв.м. (като имоти кад. №№ 2461 и 2457 са
формирали УПИ VI-2457, 2461). Предложението за изменение на плана за
регулация за УПИ VI-2457, 2461, УПИ VII-2462 и УПИ IX-2463,
кв.103, не създава УПИ без изход, както и няма данни за започнати производства
по прилагане на дворищнорегулационния план, одобрен със Заповед №
РД-25-122/19.02.1996г. По отношение на имотите, придадени по регулация към
новосъздадения през 1996г. УПИ VI-2457, 2461, съответстващ на
имот с ид.№ 83510.661.477, няма данни за уреждане на сметки по регулация, няма
данни да е извършвана оценка на придаваеми площи, придадени към новосъздадения
УПИ, нито за съставени нотариални актове за придобити по регулация площи. Няма
данни за приложена регулация по отношение на придаваемата част от имот № 2463
към УПИ VII-2462.
Вещото лице е посочило, че със
Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на Изп.директор на АГКК, влязла в сила на
05.01.2006г., е одобрена кадастрална карта за територията на гр.Шумен. Според
същата, имот с ид.№ 83510.661.469 по КК попада в границите на УПИ IX-2463,
като южната граница на имота по КК се различава от регулационната. Имот с ид.№
83510.661.478 попада в границите на УПИ VII-2462, като северната
граница на имота по КК се различава от регулационната. Имоти 83510.661.477 и
83510.661.476 попадат в границите на УПИ VI-2457, 2461, като участък от
северната граница на имот 83510.661.477 се различава от регулационната линия.
Вещото лице е установило, че няма данни за постъпило възражение срещу начина на
отразяване границите на имоти с ид.83510.661.476 и 83510.661.478 по одобрената
КК.
Вещото лице е посочило също,
че с оспорваната заповед се допуска и указва новообразуваният самостоятелен
имот с проектен номер 83510.661.532 по КК на гр.Шумен да отговаря по площ,
разположение и граници на имота, получен от обединението на имот с бивш № 2463
и имот с бивш № 2457, който е бил включен в съсобствения УПИ VI-2457,
2461 по плана за регулация на гр.Шумен. Според експерта, това няма как да бъде
реализирано, тъй като двата имоти с бивши № 2463 и № 2457 нямат, а и в никой от
предходните планове не са имали обща граница.
Според уточнението,
направено от вещото лице в съдебно заседание, според плана от 1979г., имот №
2463 е граничил на север с имот № 2464, от изток с имот № 2459, от юг с имот №
2461 и имот № 2462, а от запад - с улица.
Вещото лице е уточнило, че
УПИ VI-2457, 2461 представлява един парцел според заповедта от 1996г., но
включва имоти с ид.№ 83510.661.477 и с
ид.№ 83510.661.476 по КК, с малка разлика в северната част, т.е. един парцел
включва имоти с два кадастрални номера. Описало е, че независимо от факта, че
оспорващият е придобил имот с ид.№ 83510.661.477, той е станал съсобственик на
УПИ VI-2457, 2461, тъй като въпросният УПИ включва имот с ид.№
83510.661.477 и имот с ид. №
83510.661.476 по КК.
Освен това, вещото лице е посочило,
че с обжалваната заповед се поставят вътрешните регулационни линии на УПИ VI-2457, 2461 по имотните
граници на имот с ид.№ 83510.661.476, като според експерта, при такова
изпълнение на проекта частта от имот с ид.№ 83510.661.477 остава с площ 268
кв.м. и без излаз на улица, което е недопустимо.
Според СТЕ, към деня на
влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001г., по отношение на кв.103 е действал плана за регулация и застрояване,
одобрен със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. Към посочената дата част от
територията на имоти с кад.№ 2461 и кад.№ 2463, както и имот с кад.№ 2457 с
цялата си площ по действащия кадастрален план съответстват на поземлен имот с
ид.№ 83510.661.477 по КК. Към датата на влизане в сила на ЗУТ част от имот с
кад.№ 2462 и имот с кад.№ 2463 с цялата си площ по действащия кадастрален план
съответстват на имот с ид.№ 83510.661.469 по КК. На имот с ид.№ 83510.661.469
по КК съответства имот с кад.№ 2463 по плана от 1996г., а на имот с ид.№
83510.661.478 - имот с кад.№ 2462 по плана от 1996г.
Вещото лице е посочило също,
че няма данни да са съставени документи, удостоверяващи уредени сметки по
регулация, няма и данни за съставени документи, с които на основание чл.112 от
ЗТСУ (отм.) страна да е поискала определяне на обезщетение за недвижимите
имоти, придадени по ДРП за кв.103. Няма и такива за съставени протоколи за
оценка и обезщетяване за периода от издаване на Заповед № РД-25-122/1996г. до
изтичане сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ.
Установено е и, че
материализираната на място подпорна стена не съвпада с границата между поземлен
имот с ид.83510.661.477 и поземлен имот с ид.83510.661.476 по КК на гр.Шумен.
В ДСТЕ вещото лице подробно
е описало какво изменение на ПУП-ПР се допуска с обжалваната заповед, като в
съдебно заседание е разяснило, че към обжалваната заповед не е налице графична
част, а приложената на л.519 от делото Скица-предложение всъщност представлява
приложение към Заявление рег.инд.№ 94-Е-241/10.11.2014г. на Е.А..
Въз основа на констатациите
в тази насока, е уточнило, че е налице несъответствие между това, което се
допуска със заповедта и това, което е поискано от заявителя, обективирано в графичната
част, приложена към заявлението за допускане изработване на проект за ПР. В
Заявлението е поискана промяна на вътрешните регулационни линии на УПИ IX-2463 с
УПИ VI-2457, 2461 и УПИ VII-2462, като вътрешната
регулационна линия между тях се поставя по границата между имоти с ид.№
83510.661.477 и 83510.661.476 така, както е отразено в кадастралната карта;
както и промяна на границите между УПИ IX-2463 и УПИ VII-2462
в съответствие с границата на имоти с ид.№ 83510.661.469 и 83510.661.478 по КК.
Поискано е и обединяване на имоти с ид. .№ 83510.661.469 и 83510.661.477 по КК
в общ имот с проектен ид.№ 83510.661.532. Същевременно с обжалваната заповед е
допуснато да се изработи проект за ПУП-ПР при различен начин на проектиране на
новообразувания общ имот с проектен ид.№ 83510.661.532. Разликата се състои в
това, че от една страна, се допуска да се обединят имоти с ид. № 83510.661.469
и 83510.661.477 по КК в общ имот с проектен ид.№ 83510.661.532, като вътрешната
регулационна граница между УПИ VI-2457, 2461 и УПИ IX-2463 се
постави по имотната граница между имот с ид.№ 83510.661.532 и имот №
83510.661.476, както и да се представи предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ досежно частта от имот с ид.№ 83510.661.477, очертана в комбинирана скица
по т.19.1 от първоначалната СТЕ (л.480), която е извън имот с кад.№ 2457 според
заповедта от 1996г. Наред с това обаче се указва имот с проектен ид.
83510.661.532 да отговаря по площ, граници и местоположение на имот с бивш №
2463 и имот с бивш № 2457, който е бил включен в съсобствения УПИ VI-2457,
2461 от кв.103 по ПР, одобрен със Заповедта от 1996г., т.е. да включва целия
имот с ид.№ № 83510.661.469 и частта от имот с ид. № 83510.661.477, която
включва имот бивш кад. № 2457, която част изобщо не граничи с имот с бивш кад.№
2463. Това е онагледено на комбинирана скица по т.19.1 от първоначалната СТЕ,
на която вещото лице се позовава и в ДСТЕ, като от скицата се вижда, че
всъщност се предлага имот с проектен ид.№ № 83510.661.532 да не включва целия
имот с ид.№ 83510.661.477, а само част от него, която не граничи с имот с ид. №
83510.661.469.
Що се отнася до промяната на
вътрешната регулационна линия между УПИ IX-2463 и УПИ VII-2462,
същата се поставя в съответствие с границата между имоти с ид.№ 83510.661.469 и
83510.661.478 по КК, като в тази част липсва разлика между това, което е
поискано от заявителя и допуснатото от административния орган.
Експертът е подложил на
изследване Заповед № РД-25-122 от 19.02.1996г. на Кмета на община Шумен и
графиката към нея, въз основа на което е установил, че в заповедта има
непълноти, изразяващи се в това, че по отношение на попълването на кадастралния
план с имот № 2461 не става ясно от
териториите на кои имоти е образуван, както и дали се заличават граници на
имоти и съответно планоснимачни номера на имоти или не. По отношение на
дворищната регулация не става ясно в какво се изразяват промените, кои парцели
се заличават, за да бъдат образувани описаните нови такива. В скица №
3695/30.11.1993г., представляваща графичната част към заповедта, не е изчертана
кадастралната основа, касаеща УПИ VI-2457, 2459, 2461, липсват
кадастрални граници и планоснимачните номера на имоти 2461, 2459, 2457. От
приложената по делото заповед № 342/20.05.1985г. и скица № 105/16.05.1985 към
нея се вижда, че в скицата са изобразени границите между имоти с планоснимачни
номера 2461, 2459 и 2457, като липсва административен акт, предвиждащ
заличаването им. Площта на УПИ VI-2457 според
скицата към заповедта от 1996г. е 1219 кв.м., а площта на УПИ VI-2457,
2459, 2461 преди одобряване на ПУП със заповедта от 1996г., е 759 кв.м. (видно
от скица - Приложение № 1 към ДСТЕ). В тази връзка съдът констатира, че в
текстовата част на ДСТЕ е посочено, че 1219 кв.м. е площта на УПИ VI-2457,
2459, 2461, но доколкото има изрична препратка към Приложение № 1 и предвид
факта, че вещото лице е имало за задача да отговори каква е площта на УПИ VI-2457,
2461, следва да се приеме, че в текстовата част на ДСТЕ има допусната
техническа грешка при изписване номера на УПИ, чиято площ е описана.
На следващо място, вещото
лице е обяснило, че имоти 2457 и 2461 са били отделни парцели според РП,
одобрен със Заповед № 3726/24.06.1958г. Според същия, за имот № 2457 са
отредени: парцел VI-2457, формиран от част от територията на имот 2457
и придаваема от уличната регулация площ; както и парцел V-2456,2457 (в ДСТЕ е
допусната техническа грешка при изписването, коригирана от вещото лице в СЗ),
формиран от останалата територия на имот 2457 и имот 2456 с цялата си площ и
придаваема откъм уличната регулация площ. За имот № 2461 е отреден парцел VIII-2461,
формиран от имот с кад.№ 2461 с цялата си площ и придаваема от уличната
регулация площ.
Със Заповед №
907/05.09.1967г. е одобрено сливането на парцели VII-2459, VIII-2461,
част от дворище 2457 в общ парцел - VII-2459, 2461, 2457. С
изработването на застроителния, регулационния и кадастралния планове, одобрени
със Заповед № 922/1975г., идентификацията на УПИ става VI, при липса на данни за
някаква друга промяна.
Вещото лице е установило
също, че не е налице идентичност между площите, придадени към УПИ VI-2461,
2457 със заповедта от 1996г. и тези, за които се изисква предварителен договор
по чл.15, ал.3 от ЗУТ съгласно оспорваната заповед от 04.12.2014г., тъй като
площта, придадена към УПИ VI-2461, 2457, е 321,64 кв.м.,
а площта, за която се иска представяне на предварителен договор - 222,58 кв.м.
(онагледено в Приложение № 3 към ДСТЕ).
Вещото лице е посочило и, че
площта на имот с ид. 83510.661.477 е 364,73 кв.м., на имот с ид. 83510.661.476
е 791,66 кв.м., т.е. общо 1156,39 кв.м., а площта на УПИ VI-2457,
2461 - 1219 кв.м. Установило е и, че вътрешните регулационни линии на УПИ VI-2457,
2461 не съвпадат с имотните граници на имот с ид. 83510.661.477 и 83510.661.476,
като част от територията на имот с ид. 83510.661.477 попада в територията на
имоти с пл.№ 2463 (УПИ IX-2463) - площ около 24 кв.м., №
2458 (УПИ Х-2458) - площ около 15 кв.м. и № 2456 (УПИ V-2456) - площ около 2 кв.м.,
т.е. общо 39 кв.м. Част от УПИ VI-2461,
2457 с площ около 15 кв.м. попада в площта на имот с ид. 83510.661.478, а 87
кв.м. са придаваема по регулация площ откъм улицата (онагледено в Приложение №
4 към ДСТЕ).
В ДСТЕ е установено, че със
Заявление рег.инд.№ 94-Е-139/14.07.2014г. Е.А. е поискал изменение на ПР,
изразяващо се в промяна на вътрешните регулационни линии на УПИ IX-2463 с
УПИ VI-2457, 2461 и УПИ VII-2462, като вътрешната
регулационна линия между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,
2461 да се постави в съответствие с материализираната на терена ограда, която
не съвпада с кадастралната граница между имоти с ид. 83510.661.477 и 83510.661.476;
както и вътрешната регулационна линия между УПИ IX-2463 и УПИ VII-2462
да се постави в съответствие с границата между имоти с ид. 83510.661.469 и 83510.661.478.
Предложено е обединяване на имот ид. 83510.661.469 и частта от имот ид. 83510.661.477,
отстояща на север от материализираната на терена ограда, в имот с проектен ид. 83510.661.532.
По това заявление е издадена Заповед № РД-25-1206/18.07.2014г., с която е
допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ПР съобразно предложеното
от заявителя.
С последващото Заявление
вх.№ 94-Е-116/11.06.2014г. е поискано изработване на проект за изменение на
ПУП-ПР, изразяващо се в промяна на вътрешните регулационни линии на УПИ IX-2463 с
УПИ VI-2457, 2461 и УПИ VII-2462, като вътрешната
регулационна линия между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,
2461 да се постави по кадастралната граница между имоти с ид. 83510.661.477 и 83510.661.476;
както и вътрешната регулационна линия между УПИ IX-2463 и УПИ VII-2462
да се постави в съответствие с кадастралната граница между имоти с ид.83510.661.469
и 83510.661.478. Предложено е обединяване на имот 83510.661.469 и имот 83510.661.477,
в имот с проектен ид. 83510.661.532. По това заявление е издадена оспорваната
заповед, която не съответства на поисканото от заявителя.
Вещото лице е установило, че
предлаганата промяна на границата между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,
2461 не е идентична, защото в първото заявление се предлага тази граница да
съвпада с материализираната на място посредством подпорна стена граница между
имоти с ид. 83510.661.476 и 83510.661.477. Границата между УПИ IX-2463 и
УПИ VII-2462 и по двете заявления е идентична - по границата между имоти с ид. 83510.661.476
и 83510.661.477 по КК на гр.Шумен.
Наред с изложеното, вещото
лице е установило, че между имот с ид. 83510.661.469 и имот с пл.№ 2463 по
действалата преди Заповедта от 1996г. Заповед № 922/1985г., не е налице пълна
идентичност, а имот с ид. 83510.661.477 е формиран от площта на имот № 2457А и
части от имоти № 2457, 2459 и 2461(по Заповед № 922/1985г.). Имот № 2463, част
от имоти № 2461, 2459, 2457 и 2457А, ведно с части от имоти с № 2456, № 2455 и
№ 2458 с цялата си площ са отредени за парцел VI, кв.103. Останалата част от
териториите на имоти с № 2461, 2459 и 2457 са отредени за парцел VI,
кв.103 (Приложение № 6 към ДСТЕ).
Със Заповед № РД-25-122 от
19.02.1996г. е променено отреждането за имоти № 2463, 2464, 2458, 2456, 2455,
като за всеки е отреден парцел, като вътрешните регулационни линии на всеки от
парцелите съвпада с границите на имотите. За имот № 2463 е отреден парцел IX.
Площите на имоти № 2461, 2459, 2457 и 2457А, които са участвали във формирането
на парцел I, по силата на заповедта от 1996г. се придават към
парцел VI-2457, 2461. С попълването на кадастралния план с имот план.№ 2461, без
да е описано в заповедта, се заличава имот с № 2459 и се променя границата и
площта на имот 2457.
В допълнителната СТЕ вещото
лице е възпроизвело отговора си по т.3 от първоначалната експертиза, който не е
приет при приемане на първоначалната СТЕ, поради несвоевременното му
депозиране. Според същото, имоти № 2457 и № 2461 са били отделни парцели според
РП, одобрен със Заповед № 3726/24.06.1958г., като за имот № 2457 са отредени
парцел VI-2457 (формиран с част от имот 2457 и придаваема от уличната регулация
площ) и парцел V-2456,2457, формиран от останалата част от имот 2457
и имот 2456 с цялата си площ и придаваема от към уличната регулация площ. За
имот № 2461 е отреден парцел VIII-2461, включващ имот № 2461
с цялата си площ и придаваема от към уличната регулация площ. Видно от ДСТЕ,
описаните имоти са обединени в общ със Заповед № 907/05.09.1967г., когато е
одобрено сливането на парцели VII-2459, VIII-2461,
част от дворище 2457 в общ парцел VII-2459, 2461, 2457.
В ДСТЕ е изследвана и
дължината на подпорната стена, обозначена в Скица № 3695/30.11.1993г. към
заповедта от 1996г., като е установено, че в скицата е обозначен откос с
дължина 7,94м., а в момента този откос попада под сграда, която продължава в
посока североизток, подпорна стена, отстояща на около 40 см северно от
показания на скицата откос.
По искане на заинтересованите страни Й.Д. Д.и С.Д.Т..,
като свидетели са разпитани лицата П.Р.П.и Д.И.П., които сочат, че след като
оспорващият е купил къщата, ситуирана в
УПИ VI-2457, 2461, е изградил ограда, която не е
разположена на границата със съседния имот.
При така установените
обстоятелства, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване по
делото по същество е индивидуален административен акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ,
доколкото се касае за заповед, с която Кметът на община Шумен е разрешил да се
изработи проект за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план.
Действително в обжалваната заповед е посочено, че се издава на основание
чл.124а, ал.2 от ЗУТ, но позоваването на цитираната разпоредба е неправилно,
защото въпросният законов текст се отнася до разрешение за изработване на проект
за първоначален подробен устройствен план (разпоредбата се намира в Част втора,
Глава седма, Раздел III " Създаване, обявяване и одобряване на
устройствените планове" от ЗУТ). А в случая се касае за разрешение да се
изработи проект за изменение на влязъл в сила и действащ ПУП, по отношение на
който са приложими текстовете на Част втора, Глава седма, Раздел IV
"Условия и ред за изменение на устройствените планове" от ЗУТ, където
в чл.135 от ЗУТ изрично е регламентирано кой административен орган, в какъв срок
и с какъв акт разрешава изработването на проекти за изменение на устройствени
планове. Досежно тази разпоредба, с която се разрешава или отказва да се
изработи проект за изменение на подробен устройствен план, не е предвидено, че
е изключена от съдебен контрол. Липсва и препращане в ЗУТ към разпоредбата на
чл. 124б, ал.4 от ЗУТ, регламентираща необжалваемост на заповедите по чл.124 и
чл.124а от ЗУТ. Нормата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ е ограничителна и разширителното
ѝ тълкуване, прилагането ѝ по аналогия, както и разпростиране
действието ѝ спрямо други норми, не може да се прави. Освен това, с
обжалвания акт се дава разрешение процедурата по изменение на ПУП да започне,
поради което той не представлява част от нея, а е акт, който я предхожда и е
основание за провеждането ѝ. Съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, заповедта по
ал. 3, с която се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спира
прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася. Това
действие на административния акт обосновава наличие на правен интерес за
оспорването му от собствениците и носителите на ограничени вещни права върху
недвижими имоти, предмет на плана. С оглед на това заповедта, с която се
разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, подлежи на съдебен контрол.
На следващо място, оспорването е инициирано
от субект, разполагащ с правен интерес. Видно от доказателствата по делото,
жалбоподателят се легитимира като собственик поземлени имоти с ид.83510.661.477
и ид.83510.661.469 по КК. Цитираните поземлени имоти се явяват предмет на
плана, което налага извода за наличието на горепосочената абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на предявената жалба. Освен това, независимо от
факта, че Е.А. е инициатор на административното производство, приключило с
издаване на атакуваната заповед, и с нея е допуснато изработване на проект за
изменение на ПУП-ПР, за него съществува правен интерес да я обжалва, тъй като,
видно от заключенията по двете СТЕ, с допуснатото с оспорваната заповед
изработване на проект за изменение на ПУП-ПР е предвидено нещо различно от
поисканото от заявителя, както и е изискано представяне на предварителен
договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ за промяна на вътрешната граница между УПИ
IX-2463 и УПИ VI-2457, 2461, с какъвто той не разполага и какъвто смята, че не
е необходим. С оглед на това оспорващият се явява заинтересовано лице по
смисъла на чл.131, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, а атакуваната заповед,
макар и издадена по негово искане, рефлектира неблагоприятно в правната му сфера,
поради което същият разполага с право на жалба срещу нея, и по аргумент от
чл.147, ал.1 от АПК. Обстоятелството, че с атакуваната заповед е разпоредено
допускане да се изработи проект за изменение на ПР за промяна на границата
между УПИ IX-2463 и УПИ VII-2462, съответна на поисканата от оспорващия (видно
от ДСТЕ), не изключва правото му да оспори цялата заповед, доколкото същата е
издадена въз основа на едно заявление и отделните елементи на обективираното в
нея властническо волеизявление са неразривно свързани и подлежат на разглеждане
в своята съвкупност.
На следващо място съдът
приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок за обжалване. Съгласно
чл.215, ал.4 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу индивидуални административни
актове по ЗУТ се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в
14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване
в "Държавен вестник" - в 30-дневен срок от обнародването му. В
процесния случай, въпреки неколкократното представяне от ответната страна по
делото на административната преписка по издаване на оспорената заповед, не са
представени доказателства същата да е била съобщена срещу подпис на оспорващия.
Същевременно от приложената Служебна бележка е видно, че заповедта е съобщена с
обявление № 94-Е-241/16.12.2014г., залепено на 16.12.2014г. на входните врати
на имоти и сгради в имоти с ид.№ 83510.661.476 и № 83510.661.478. С оглед на
това жалбата, подадена на 19.12.2014г., се явява депозирана в законоустановения
срок. Нещо повече, в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок
подлежи на обжалване, доколкото указанието, че същата подлежи на обжалване и
контрол по реда и сроковете, определени в част V, глава XIX от
ЗУТ, не съдържат нито органа, пред който може да се обжалва, нито срока, в
който може да се подаде жалба, поради което и по силата на чл.140, ал.1 от АПК,
срокът за обжалване в случая следва да се счита удължен на два месеца
С оглед всички изложени
съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:
Чл.146 от АПК сочи
основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материално правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените
планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл.135, ал.3 от ЗУТ, компетентният орган по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението
със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана.
В случая административното производство е инициирано въз основа на искане за
изменение на ПУП, непопадащо в хипотезите по чл.124а, ал.3 и 4 от ЗУТ, поради
което компетентен да издаде заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ е кметът на
общината. И доколкото процесната заповед се отнася до имоти, намиращи се в гр.Шумен,
а обжалваната заповед е издадена от Кмета на община Шумен, същата е постановена
от материално и териториално компетентен административен орган, респ.
представлява валиден административен акт. В тази връзка следва да се отбележи,
че заповедта е подписана от инж.М.К.- зам.кмет на Община Шумен, който се е
подписал "за кмет", черпейки това право от Заповед № РД-25-1967 от
02.12.2014г. на Кмета на община Шумен. Видно от цитираната заповед, със същата
Кметът на община Шумен на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА е възложил на М.К.С.-
заместник кмет по стопанските въпроси и икономическото развитие при Община
Шумен, да го замества по време на отсъствието му от Община Шумен на 3 и
4.12.2014г., поради което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен
орган, при условията на заместване.
Атакуваната заповед е
изготвена в законоустановената писмена форма съгласно чл.59, ал.1 от АПК. Същата
обаче е издадена при съществено нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и
т.5 от АПК. Нарушението на чл.59, ал.2, т.4 от АПК се състои в това, че в
заповедта липсва обосновка досежно причините, налагащи прилагането на
предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ досежно промяната на регулационната
граница между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,2461. Действително
съгласно цитираната разпоредба, граници на УПИ могат да се променят с план за
регулация със съгласие на собствениците им, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи, но не във всички случаи при промяна на регулационни граници е
наложително представянето на такъв договор. Ето защо е било необходимо
административният орган да изясни конкретните причини, мотивирали го да постави
като императивно изискване за одобряване евентуално изменение на ПР съобразно
предложението на заявителя, представянето на предварителен договор по чл.15,
ал.3 от ЗУТ. Такива мотиви липсват както в оспорваната заповед, така и в
документите, съставляващи част от административната преписка по нейното
издаване, в т.ч. в решението на ОбЕСУТ, обективирано в Протокол №
38/25.11.2014г., което се явява пречка за осъществяване на съдебен контрол
досежно направената от административния орган преценка в тази насока и обосновава
извода, че заповедта е издадена при съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Що се отнася до доводите на процесуалния представител на ответната страна,
изложени в писмените бележки, че административният орган се е съобразил с
наличните данни за имуществен спор досежно съсобствениците на УПИ VII-2457,2461,
съдържащи се в административната преписка по предходното заявление за допускане
изработване на проект за изменение на ПУП на оспорващия, същите са изложени
едва в хода на съдебното производство, което не изключва извода за липса на
мотиви, още повече, че данни за този спор не фигурират в административната
преписка, инициирана със Заявление вх.№ 94-Е-241 от 10.11.2014г. А и въпросните
възражения са направени по повод предходното заявление на оспорващия, с което е
предложено поставянето на регулационната граница между УПИ VI-2457,
2461 и УПИ IX-2463 по материализираната на място ограда, докато с
процесната заповед Кметът на община Шумен се е произнесъл по искане за
допускане изработване на проект за изменение на ПУП, при който регулационната
граница между двата УПИ се поставя по кадастралната такава.
На следващо място, заповедта
е издадена и при съществено нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, доколкото разпоредителната ѝ част е неясна и от съдържанието ѝ
не може да се установи с категоричен и непротиворечив начин каква е действителната
воля на нейния издател, което съставлява съществено нарушение на изискванията
за форма, тъй като препятства възможността на адресата на акта да разбере какви
права и/или задължения са му вменени от административния орган, респективно се
явява достатъчно основание за нейната отмяна. Аргументите за това са следните:
С атакуваната заповед е
разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв.103 по плана
на гр.Шумен, с който се променят вътрешните регулационни граници на УПИ IX-2463,
УПИ VI-2457,2461 и УПИ VII-2462 от кв.103 по следния
начин:
- поставят се вътрешните
регулационни линии на УПИ IX-2463 по имотните граници на
имот с проектен ид.83510.661.532 по КК на гр.Шумен, образуван от обединението
на имоти с ид.83510.661.469 и ид.83510.661.477 по КК, като е указано за
промяната на вътрешната граница между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,2461
да се представи предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ;
- новообразуваният
самостоятелен имот проектен ид.83510.661.532 по КК на гр.Шумен да отговаря по площ, разположение и граници
на имота, получен от обединението на имот с бивш № 2463 и имот с бивш № 2457,
който е бил включен в съсобствения УПИ VI от кв.103 по плана за
регулация на гр.Шумен, одобрен със Заповед № РД-25-122 от 19.02.1996г.;
- поставят се вътрешните
регулационни линии на УПИ VII-2462 по имотните граници на
имот с ид. 83510.661.478 по КК;
- поставят се вътрешните
регулационни линии на УПИ VI-2457,2461 по имотните
граници на имот с ид.№ 83510.661.476 по КК на гр.Шумен.
Т.е. от диспозитива на
заповедта, предмет на оспорване по делото, се установява, че от една страна се
допуска да се изработи проект за изменение на ПУП-ПР, по силата на който да се
променят вътрешните регулационни линии между УПИ IX-2463 и УПИ VI-2457,2461,
като същите бъдат поставени по имотната граница между имоти с ид.№ 83510.661.476
по КК на гр.Шумен (която граница към момента на издаване на заповедта попада в
УПИ VI-2457,2461). В същото време обаче се посочва, че вътрешните регулационни
граници на УПИ IX-2463 се поставят по имотните граници на имот с
проектен идентификатор 83510.661.532 по КК на гр.Шумен, който е образуван от
обединението на имоти с ид.№ 83510.661.469 и ид.№ 83510.661.477 по КК на
гр.Шумен, като в следващия абзац се прави изрично уточнение, че
новообразуваният самостоятелен имот с проектен идентификатор 83510.661.532
следва "да отговаря по площ, разположение и граници на имота, получен от
обединението на имот с бивш № 2463 и имот с бивш № 2457, който е включен в
съсобствения УПИ VI от кв.103 по ПР на гр.Шумен, одобрен със Заповед №
РД-25-122 от 19.02.1996г."
Според първоначалната СТЕ, към
датата на издаване на заповед № РД-25-1983/04.12.2014г. за кв.103 е действал
плана за регулация, одобрен със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. на Кмета на
община Шумен. Видно от текста на цитираната заповед, със същата е било одобрено
цялостно изменение на застроителния и регулационен план на кв.103, както и е
попълнен кадастралния план. Неразделна част от цитираната заповед представлява
Скица № 3695/30.11.1993г., която онагледява одобреното със заповедта изменение
на ПРЗ и попълване на кадастралния план. В тази връзка вещото лице разяснява в
своето заключение, че УПИ IХ-2463 e формиран
от територията на имот с кад.№ 2463 - 432 кв.м. и придаваемо общинско място
откъм улицата - 28 кв.м., а УПИ VI-2457, 2461 е формиран от
територията на имоти с кад.№ 2461 (с поправена граница) и кад.№ 2457, както и
придаваемо откъм улицата общинско място. Видно от Скица № 3695/30.11.1993г.,
одобрена със заповедта от 1996г., онагледено и от вещото лице по комбинирана
скица по т.19.1 от първоначалната СТЕ, по силата на цитираната заповед, имот с
кад.№ 2457 попада в новообразувания УПИ VI-2457, 2461, като същият се
намира в частта на УПИ VI-2457, 2461, която представлява
част от самостоятелен поземлен имот с ид.№ 83510.661.477 по КК на гр.Шумен
(обозначена в зелен цвят на комбинираната скица по т.19.1 към СТЕ) и
представлява част от него, а не целия имот ид.№ 83510.661.477 по КК. Т.е., с
указанието имот с проектен ид.№ 83510.661.532 по площ, разположение и граници
да съвпада с имота, образуван от обединението на имот с бивш № 2463 и бивш №
2457, по същество е указано обединеният поземлен имот да включи площта на имот
с ид. 83510.661.469 и частта от имот с ид. 83510.661.477, в която попада имот бивш № 2457. При това положение е налице
противоречие между даденото указание вътрешните регулационни линии между УПИ IX-2463 и
УПИ VI-2457, 2461 да се поставят по имотните граници на имот с ид.№ 83510.661.476
и в същото време да се поставят по имотните граници на обединения имот с
проектен ид. 83510.661.532, тъй като с първото указание по същество се предлага
границата на УПИ VI-2457,2461 да се разположи по имотната граница на
имот с ид. 83510.661.476, без да включва имот с ид. 83510.661.477, а с второто
- същата да се определи така, че да включва както имот с ид. 83510.661.476,
така и по-голямата част от имот с ид. 83510.661.477 (защото при положение, че
имот с проектен ид. 83510.661.532 следва да се определи според имоти с бивши
номера 2457 и 2463, той не трябва да включва целия имот с ид. 83510.661.477, а
само част от него).
Нещо повече, според двете
СТЕ, не е възможно на практика да се изпълни указанието обединеният имот с
проектен ид. 83510.661.532 да включва както имот № 2463, така и имот 2457, тъй
като двата имота нямат обща граница помежду си съобразно Заповед №
РД-25-122/19.02.1996г., както и не са имали никога обща граница съобразно
предходните актове, уреждащи отреждането за имоти с № 2457 и 2461, които
подробно са изследвани от вещото лице по двете СТЕ. Впрочем, това е видно и от
Скица № 3695/30.11.1993г. (л.522).
На следващо място, липсата
на яснота досежно това какви следва да са площта, границите и местоположението
на имот с проектен ид. 83510.661.532, представлява непреодолима пречка да се
установи за коя част от УПИ VII-2457, 2461 административният
орган е изискал представяне на предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ -
дали за цялата площ на имот с ид.83510.661.477, попадаща в УПИ VII-2457,
2461, или за частта от тази площ, невключваща имот с бивш кад.№ 2457, което от
своя страна лишава жалбоподателя от възможността да разбере причините, налагащи
сключването на такъв договор, респективно дали са налице предпоставките на
чл.15, ал.3 от ЗУТ за това. В тази връзка следва да се отбележи, че според СТЕ,
по начина, по който е описано, че следва да се формира площта на имот с
проектен № 83510.661.532, такъв договор се изисква само за частта от имот с ид.
83510.661.477, невключваща имот с бивш № 2457 (онагледено в комбинирана скица
към т.19.1 към СТЕ - л.480), т.е. не се изисква такъв досежно площта на имот с
бивш кад.№ 2457, въпреки, че той също е част от
УПИ VII-2457, 2461.
При тези констатации съдът
приема, че разпоредителната част на атакуваната заповед е вътрешно
противоречива, тъй като същата съдържа указания, които си противоречат помежду
си и по никакъв начин не могат да бъдат изпълнени едновременно, което от своя
страна е пречка да се установи действителната воля на административния орган,
обективирана в атакуваната заповед.
Съгласно
чл.59, ал.2, т.5 от АПК, всеки индивидуален административен акт следва да
съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията,
начинът и срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на
административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика
правни последици и е цел на проведеното административно производство. Тъй като
именно разпоредителната част създава права или задължения или отнема права, тя
трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения
относно отнетите права или създадените задължения.
И доколкото в настоящия случай това не е така, видно от приложените
писмени доказателства и приобщените без оспорване заключения по двете СТЕ,
атакуваната заповед е издадена при съществено нарушение на изискванията за
форма, което е напълно достатъчно основание за нейната отмяна като
незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество, тъй като липсата на
на ясно и непротиворечиво волеизявление на административния орган поставя съда в невъзможност да
упражни контрол за законосъобразността му.
За
пълнота следва да се посочи, че действителната воля на административния орган
не може да бъде извлечена и от документите, съпътстващи издадената заповед и
цитирани като основание за нейното издаване, тъй като мотиви за начина, по
който следва да се изработи проекта за изменение на ПУП-ПР се съдържат
единствено в решението на ОбЕСУТ по Протокол № 38/25.11.2014г., като по
същество същото е дословно възпроизведено в диспозитива на атакуваната заповед.
Що се отнася до становището на Главния архитект, в него се сочи единствено, че
искането е законосъобразно съгласно изискванията на чл.124а, ал.2 от ЗУТ,
поради което ОбЕСУТ е постановил да се изготви заповед за разрешаване на ПУП,
т.е.не са изложени никакви доводи, въз основа на които да се установи в какво
следва да съдържа проекта за изменение на ПУП, чието изработване се разрешава.
Липсата на ясно изразено волеизявление в
оспорваната заповед обуславя и извода за издаването ѝ при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, независимо от
факта, че формално са спазени изискванията на чл.135 от ЗУТ (издаване на
заповедта въз основа на писмено заявление, придружено с приложена към него
скица-предложение за изменението му и положително становище на главния архитект
на общината). Това е така, защото
допуснатото противоречие в диспозитива на атакуваната заповед очевидно се дължи
на неизясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, след
като е прието имот с проектен
ид. 83510.661.532 да се образува
според площта, границите и местоположението на имоти с № 2457 и № 2461, които
нямат и никога не са имали обща граница, явяващо се пречка за
обединяването им в общ имот.
Обсъденият по-горе
порок – липса на ясно изразено властническо волеизявление, подлежащо на
непротиворечиво тълкуване, се явява пречка за осъществяване на съдебния контрол
досежно заповедта по отношение приложението на материалния закон и неговата
цел, доколкото липсва яснота по въпроса на кои факти следва да се търси
нормативното регулиране.
Все пак с оглед
фактите, установени в хода на съдебното производство, съдът намира за
необходимо да изложи следното:
На първо място, от
събраните по делото доказателства се установява, че указаното от
административния орган определяне на имот с ид. 83510.661.532 съобразно площта, границите и
местоположението на имоти с №№ 2457 и 2461, е неизпълнимо, тъй като, както беше
отбелязано по-горе, двата имота нямат и никога не са имали общи граници, така
че едновременно няма как да сформират общ имот. Но което е по-съществено, видно
от заключението по първоначалната СТЕ, поддържано от вещото лице и при
изслушването му по допълнителната такава, в случай, че бъде създаден имот с
проектен ид. 83510.661.532, който да съответства на
описаните по-горе два имота, при такова изпълнение на проекта частта от имот с
ид.83510.661.477 по КК на гр.Шумен ще остане с площ от 268 кв.м. и без какъвто и да било излаз на
улица, което е в разрез с изискванията на чл.19, ал.1 т.1 от ЗУТ, според който,
при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване в градовете,
имотите следва да имат най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност.
Незаконосъобразно е и
указанието да се представи предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ за
промяната на границите между УПИ VI-2457, 2461 и УПИ IX-2463. Със заявлението, поставило началото на
административното производство, по същество е поискано границата на УПИ VII-2457,
2461 да бъде поставена по имотната граница между имот с ид.83510.661.476 и имот с ид.83510.661.477, на основание § 8, ал.1, т.3 от ПР на ЗУТ. Според заключението по СТЕ, към датата на издаване
на оспорваната заповед, досежно УПИ, предмет на същата,
действа ПР, одобрен със Заповед № РД-25-122/19.02.1996г. Съгласно
същият, УПИ е формиран от територията на
имоти с кад.№ 2461 (с поправена граница) и кад.№ 2457, както и придаваемо от
към улицата общинско място. По отношение на дворищната регулация за УПИ VII-2457, 2461
придаваеми са части от имот кад.№ 2461 - площ 25 кв.м., № 2459 - площ 158 кв.м.
и № 2457 - площ 155 кв.м., като при попълването на кадастралния план с имот №
2461, имот № 2459 се заличава, без да се посочва защо. Вещото лице е посочило,
че липсват данни за започнати производства по прилагане на ДРП, одобрен със
Заповед № РД-25-122/19.02.1996г., няма данни за уреждане на сметки по регулация,
няма данни да е извършвана оценка на придаваемите площи, придадени към
създадения с посочената заповед нов УПИ VII-2457, 2461, няма
и данни да са съставени нотариални актове за придобити по регулация площи. Не
са установени и данни за периода от издаване на Заповед №
РД-25-122/19.02.1996г. до изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ
да са съставени протоколи за оценка и обезщетяване с последващо издаване на
обяснителна бележка и скица за снабдяване с нотариален акт по регулация съгласно
чл.287 от ППЗТСУ (отм.). Посочено е и, че предложението за изменение на плана
за регулация, предмет на оспорваната заповед, не създава УПИ без изход по
смисъла на чл.14, ал.4 от ЗУТ. Наред с това, от допълнителната СТЕ става ясно,
че с предложеното изменение на ПУП-ПР се предлага вътрешната регулационна
граница между УПИ IX-2463 и УПИ VII-2457, 2461 да се постави по границата между имот с ид.83510.661.476 и имот с ид.83510.661.477, така, както е
отразено в кадастралната карта на гр.Шумен, която е влязла в законна сила.
При това положение
съдът намира, че досежно определянето на регулационната граница между УПИ IX-2463 и
УПИ VII-2457,
2461 са налице предпоставките на § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, доколкото са
изтекли сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, действащия ДРП досежно
придадените към УПИ VI-2457, 2461 площи не е приложен и вътрешната регулационна линия между УПИ
IX-2463 и
УПИ VII-2457,
2461 се поставя в съответствие с имотната граница между имот с ид.83510.661.476 и имот с ид.83510.661.477. Не са налице
изключенията, визирани в № 8, ал.4 от ПР на ЗУТ, налагащи издаване на отказ да
се допусне исканото изменение.
Аналогичен извод следва да се направи и досежно
промяната на границата между УПИ IX-2463 и VII-2462, доколкото вещото лице е
установило, че
няма данни за приложена регулация по отношение на придаваемата част от имот №
2463(от който е формиран УПИ IX-2463) към УПИ VII-2462,
както и, че с предложената промяна регулационната граница между двата имота се
поставя по кадастралната такава.
Дори и да се приеме, че не са налице условията на § 8, ал.2, т.3 от ПР на
ЗУТ, доколкото с депозираното от оспорващия предложение за изменение на ПУП-ПР
се предлага поставяне на регулационните граници между трите УПИ, предмет на
плана, по кадастралните граници съобразно влязлата в сила кадастрална карта,
одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК,
са налице предпоставките на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПР, респ. за допускане на изработване
на проект за изменение на ПУП-ПР. Това е така, доколкото след влизане в сила на
ПУП, одобрен със заповедта от 1996г., досежно територията на гр.Шумен е
одобрена кадастрална карта, по силата на която имотните граници на поземлени
имоти с ид. 83510.661.476, ид.83510.661.477, ид.83510.661.478 и
ид.83510.661.479, не съвпадат с регулационните такива на УПИ VII-2457, 2461,
УПИ IX-2463 и УПИ VII-2462. Дори да е налице евентуална грешка в кадастралната
карта, административният орган е длъжен да съобрази имотната граница по
влязлата в сила кадастрална карта и съобразно това да постанови и
регулационната линия, като в този случай законът не изисква да е необходимо съгласие на всички
собственици на УПИ, предмет на изменението. При евентуален спор за собственост, свързан с промяната
в квадратурата на имотите, предмет на плана, същият подлежи на разрешаване по
общия исков ред, след което и при последващо одобряване на изменение на кадастралната карта в унисон с решението на съда по
спора за собственост, планът за регулация би подлежал на изменение с оглед привеждането му в
съответствие с изменената кадастрална карта.
Посочените обстоятелства обосновават извода, че като е указал
представянето на предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ, административният
орган е нарушил материалния закон, тъй като при промяна на граници на УПИ както
в хипотезата на § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, така и в хипотезата на чл.134,
ал.2, т.2 от ЗУТ, не се изисква тази промяна да е предхождана от предварителен
договор за промяна на регулационните граници, сключен между собствениците/съсобствениците
на отделните УПИ. Освен това, дори и да се приеме, че такъв предварителен
договор е необходим, така, както е описано в обжалваната заповед, не може да се
установи с категоричност дали същият се иска по отношение на цялата площ,
попадаща в имот с ид. 83510.661.477, или само за частта от посочения имот, невключваща площта на
имот с бивш кад.№ 2457. А и липсата на договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ, когато
такъв е необходим, но не е приложен, се явява основание за оставяне на
заявлението по чл.135, ал.1 от ЗУТ без движение по реда на чл.30 от АПК,
респективно при непредставяне на такъв - за отказ да се разреши изработване на
проект за ПУП-ПР съгласно чл.135, ал.3, предл.второ от ЗУТ, а не основание за
издаване на разрешение по чл.135, ал.3, предл. първо от с.з., чийто
по-нататъшен ход е поставен под условие, в зависимост от изпълнение на
допълнителни изисквания.
С оглед изчерпателност, следва да
се отбележи, че съдът не дължи произнасяне по доводите за нищожност на Заповед
№ РД-25-122/19.02.1996г., наведени в първоначалната жалба на оспорващия, тъй
като за разлика от гражданския процес / чл. 17, ал. 2 ГПК/,
инцидентен съдебен контрол за валидност на индивидуален административен акт е
недопустим в производството по съдебно оспорване на друг административен акт.
Освен това, видно от материалите по адм.д.№ 21/2015г. по описа на ШАдмС, жалбата на Е.А. срещу същата е отхвърлена като
неоснователна с влязло в законна сила решение, от което следва, че въпросната
заповед е валиден административен акт.Следва да се посочи също, че наличието на
произнасяне на административния орган със Заповед № РД-25-1206/18.07.2014г. по
предходно искане на оспорващия, със същото правно основание и отнасящо се до
същите имоти, не съставлява пречка съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за разглеждане на
подаденото до същия административен орган ново искане от заявителя за изменение
на плана, тъй като е
налице разлика в графичната част на предложените изменения в плана по двете заявления,
т. е. липсва пълна идентичност в предмета на исканията. Това обстоятелство се
установява от заключението на вещото лице. Тези аргументи обаче са само с оглед пълнота на
изложението и не рефлектират върху крайния извод за незаконосъобразност на
атакуваната заповед.
Установените от показанията на
разпитаните свидетели обстоятелства за промяна в местоположението на материализираната
на място ограда на имота на оспорващия, попадаща в УПИ VII-2457, 2461, са ирелевантни, тъй като в случая се касае за допускане
изработване на проект за ПУП, при което регулационните граници се поставят по
кадастралните граници, а не по материализираните такива.
Въз основа на наведените
аргументи съдът намира, че Заповед 1983/04.12.2014г. на Кмета на община Шумен е
издадена при съществено нарушение на административно производствените правила,
при съществено нарушение на изискванията за форма и в противоречие с
материалноправни разпоредби и законовата цел, поради което същата ще следва да
бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне по Заявление с вх. № 94-Е-241/10.11.2014г., подадено от Е.И.А., при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
претендираните от оспорващия разноски, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 10 лева, внесено възнаграждение за
назначеното вещо лице в размер на 1030 лева и договорено и платено
в брой адвокатско възнаграждение по договор № **********/2014г. (л.169) в
размер на 600 лева, на обща стойност 1640 лева, следва да се възложат в тежест на Община Шумен.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.И.А., с ЕГН **********,***, Заповед №
РД-25-1983 от 04.12.2014г. на Кмета на община Шумен,
с която е разрешено изработването
на проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв.103 по плана на гр.Шумен, с който
да се променят вътрешните регулационни линии на УПИ IX-2463, УПИ VI-2457, 2459 и УПИ VII-2462.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на Е.И.А., с ЕГН **********,***, сумата от 1640 (хиляда шестстотин
и четиридесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на Кмета на Шумен за ново произнасяне по Заявление с вх. №94-Е-241 от 10.11.2014г.
по описа на община Шумен, подадено от Е.И.А., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени с настоящото решение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: