Р Е Ш Е Н И Е
№ 913
гр. Пловдив, 19 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2772 по описа
на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по
жалба на К.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6560/431#5 от
02.09.2021г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 6 575,91 лева, представляващо изплатена
субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., с
направление „Биологично растениевъдство“.
В жалбата се
твърди, че процесният АУПДВ е неправилен и незаконосъобразен. Основните
възражения са в насока, че не е налице предпоставката за неговото издаване, с
оглед липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент. Иска се
оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се
направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък.
Подробни съображения са изложени в депозирана по делото защита от пълномощника
на жалбоподателя – адв. Ч..
Ответникът –
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез юрк.М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните във
връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, притежаващо качеството на заинтересована
страна в административната фаза, чиято правна сфера се явява неблагоприятно
засегната от административния акт и в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
К.С.Н. е
регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 551404 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/. Одобрен е за участие по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г., с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2013г.
На
24.03.2016г. К.Н. подава декларация по образец , с която уведомява ДФЗ, че
прехвърля управляваното от него стопанство на М.Й.Н., регистрирана с УРН ***в
ИСАК. Във връзка с извършеното прехвърляне, бенефициерът е подписал декларации,
с които заявява, че е запознат с разпоредбата на чл.35 и чл.36 от Наредба №11
от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г., именно че приобретателят следва да продължи да изпълнява поетия от
бенефициера ангажимент. В случай на неизпълнение на поетият ангажимент
средствата или част от тях, получени до момента следва да бъдат възстановени.
Във връзка с
подадените заявления за подпомагане с УИН ***, УИН ***и УИН ***на лицето са
изплатени следните суми по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. с направление „Биологично
растениевъдство“: през първата година от ангажимента за кампания 2013 г. – 18
720,47 лв., през втората година от ангажимента за кампания 2014 г. –
14 159,07 лв. и през третата година от ангажимента за кампания 2015 г. –
0,00 лв.
При извършване
на административни проверки на подаденото заявление за подпомагане с УИН
16/110717/80848 и Приложение за кандидастване по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017г.
е констатирано, че М.Н., в качеството ѝ на приобретател на стопанството
на К.Н. и във връзка с поетия от нея ангажимент не е изпълнила изискванията на
чл.37 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „Агроекологични плащания“
от ПРСР 2007-2013г., като не е представила документ, удостоверяващ съответствие
на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство.
Поради това и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изпратено писмо изх. №
01-6500/5418 от 09.07.2018 г. до жалбоподателя, с което ДФ „Земеделие“ го
уведомява, че се открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент. От представеното по делото известие за
доставяне се установява, че писмото е връчено на 20.08.2018 г. на М.Н. /л. 43/.
Срещу откритото
производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент възражение не е
постъпило.
На 31.10.2019г.
зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР
за кампания 2017г. изх. № 01-6500/431 от 31.01.2019 г. Съгласно приложеното по
делото известие за доставяне, въпросният акт за прекратяване е изпратен на
адреса за кореспонденция в гр. Пловдив, бул.“Мария Луиза“ №61 и съответно
връчен на 14.02.2019г. на М.Н. /л. 23/.
На основание
чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК,
както и чл. 18, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕС) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони и чл.80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на
Комисията от 30 ноември 2009г., във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване
на многогодишен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г. с изх. № 01-6500/431 от 31.01.2019 г.,
ответният административен орган е издал оспореният в настоящото производство
АУПДВ, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер 6 575,91 лева, представляващо изплатена субсидия
по направление „Биологично растениевъдство“ на основание чл. 18, ал. 2, т. 1,
т. 2 и ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
За да достигне
до този резултат, зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е приел, че е
налице влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г.
с изх. № 01-6500/431 от 31.01.2019 г., с който е прекратен поетият ангажимент.
С оглед на това
и в съответствие с чл. 18, б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., е прието,
че К.С.Н. следва да възстанови 20 % от 32 879,54 лв., т.е. 6 575,91
лв. Посочено е също така, че с писмо изх. № 01-6500/431 от 27.11.2020 г., ДФЗ –
РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по
издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, в което са изложени
фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице
основания за издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност да предостави
допълнителна информация или да възстанови доброволно сумата, за която е
извършено недължимо плащане, в случай, че приеме фактическите констатации за
основателни.
В хода на
настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя е оспорен подписът
за получател на известие за доставяне с баркод ИД PS404001I4WMO, удостоверяващо връчването на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г.
/л. 21/. Твърденията в тази насока са, че подписът за „получател“ не е на М.Н.,
както и че актът не е връчен нито на М.Н., нито на К.Н..
Във връзка с открито производство по реда на
193 от ГПК и допуснатата съдебно-графологическа експертиза, от ДФ „Земеделие“ е
представени оригинал на известие за
доставяне ИД PS404001I4WMO /л. 220 б/., с което се удостоверява, че писмо изх. №
01-6500/431 от 27.11.2020 г. е връчено на М.Н..
Вещото лице по
допуснатата СГрЕ К.С., заключава, че подписът за „получател“ в известие за доставяне ИД
PS404001I4WMO с получател М.Й.Н. не е
изпълнен от М.Й.Н..
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната заповед е издадена
от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма,
но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона.
Съгласно
посочените като правно основание за издаване на процесния АУПДВ разпоредби на
чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, като вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съответно
разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК предвиждат, че са публични
държавните и общинските вземания: за недължимо платените и надплатените суми,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите по тези
вземания.
За да приеме,
че е налице подлежаща на възстановяване финансова помощ по съответното
направление, административният орган е приел, че е налице влязъл в сила Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г.
направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г. с изх. №
01-6500/431 от 27.11.2020г. С жалбата до съда обаче се оспорва процедурата по
връчване на горецитирания акт за прекратяване. В тази връзка на първо място
следва да бъде съобразено, че въпросът за съобщаването е уреден в чл. 18а от АПК, който настоящият съдебен състав приема за приложим, с оглед разпоредбата
на § 155 от ПЗР на АПК, предвиждаща, че до 10 октомври 2019 г. съобщенията и
призоваванията се извършват по досегашния ред и с оглед на това, че видно от
известието за доставяне, съобщаването е предприето на 14.02.2019 г., съгласно
поставеното пощенско клеймо /л. 220 б/.
Тази процедура
предвижда като първи по ред начин на връчване устното уведомяване, удостоверено
писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице и приложено към преписката
(ал. 7); като втори начин, при липса на електронен адрес на страната и
пълномощника й и невъзможност за връчване по реда на ал. 1-6, е предвидено
съобщаване чрез връчване на последния физически адрес, посочен от страната, или
при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е
била призована за последен път в производството (ал. 8); като трети по ред
начин, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, е предвидено съобщаването да се извърши
чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В
съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията
на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите
или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от
канцеларията на органа или на съда (ал. 9); и едва когато съобщаването в
производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на
предходните алинеи, като последна възможност за връчване е предвидено, че
съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на
съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който
съобщението се смята за връчено (ал. 10).
Така
установеният от законодателя ред за надлежно съобщаване на акта за прекратяване
на жалбоподателя обаче не е спазен в конкретния казус. Това е така, защото,
видно от заключението по допуснатата СГрЕ, подписът за „получател“ в известие
за доставяне ИД PS404001I4WMO с получател М.Й.Н. не е изпълнен от М.Й.Н..
Следва да се
посочи, че за адресата на акта срокът за оспорване тече винаги от неговото
съобщаване по някой от начините, указани в чл. 61 от АПК, който от своя страна
препраща към чл. 18а от АПК. Едва със съобщаването на акта започва да тече срок
на оспорването му, респ. същото има значение за датата на влизането му в сила и
възможността той да породи разпоредените правни последици. Узнаването на акта
по някакъв друг начин не може да постави началото на срока за обжалване, от
една страна, тъй като това не е предвидено в чл. 61 АПК, а от друга - тъй като
поставя засегнатите лица и самия административен орган в положение на
несигурност относно момента, в който актът е влязъл в сила (при евентуално необжалване).
Узнаването на акта може да е релевантно по отношение на трети лица, но за
адресата на акта същият следва да бъде съобщен по съответния ред. Липсата на
редовно съобщаване означава, че не е започнал да тече срок за обжалване,
какъвто е настоящият случай. Казано по друг начин, щом не е налице редовно
връчване на акта за прекратяване на ангажимент, не е започнал да тече и срокът
за неговото обжалване, съответно и не е влязъл в сила. А щом не е влязъл в
сила, липсва годно фактическо основание за издаване на оспорения в настоящото
производство АУПДВ. Като не е съобразил това, административният орган е издал
незаконосъобразен административен акт, което е самостоятелно основание същият
да бъде отменен.
С оглед
констатираната незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, на жалбоподателя следва
да се присъдят претендираните разноски, които съгласно представения списък на
разноските /л.231/ се констатираха в размер на 810 лв., представляващи 10 лв.
заплатена държавна такса, 600 лв. изплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв.
внесен депозит за вещо лице.
Ето защо и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***,
Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6560/431#5 от 02.09.2021г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 6 575,91 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013, с направление „Биологично
растениевъдство“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на
К.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 810 /осемстотин и десет/
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: