Решение по дело №10021/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 16

                                                              гр.Габрово,10.01.2020 г.

                                                 В ИМЕТО  НА  НАРОДА

Габровският окръжен съд в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и  деветнадесета година,в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ 

при участието на секретаря В.Григорова, сложи за разглеждане т.д.№21 по описа за 2019г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по искова молба на И.С.Т., подадена чрез процесуалния й представител  срещу“ ЗАД ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве”АД за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер а  65 000лв. вследствие получени увреждания при ПТП на 29.09.2018г,ведно със законните последици.

 Исковата претенция се основава на твърденията, че при ПТП на 29.09.2018г. на главен път ІІ-44,км.22,обл.Габрово ищцата е получила множество увреждания като пътник на предна дясна седалка на лек автомобил „Ландровер Фриландер” рег.№ ***. По случая е образувано ДП№592/2018г. по описа на РУП Габрово, пр.пр.№1597/2018г. по описа на РП-Габрово. В хода на разследването е установено, че  виновен за настъпване на ПТП  е Д.Т. като водач на лекия автомобил „Ландровер Фриландер”. В резултат на произшествието са пострадали съпругата и дъщеря му ,като при тези данни и на основание чл.244,ал.1,т.1  досъдебното производство е спряно. Получените от ищцата увреждания в резултат на ПТП са подробно описани в исковата молба ,като твърди,че и към момента търпи болки и страдания от тях .Болничният престой  на ищцата  в МБАЛ-Габрово е бил  през периода 29.09.2018г.-09.10.2018г.,след което  лечението й е продължило в домашни условия при първоначален строг постелен режим ,като се е нуждаела от чужда помощ. И до момента лечението продължава в домашни условия, като ищцата все още е неработоспособна съгласно болнични листове и решение на ТЕЛК , представени като доказателство по делото. Лечението продължава  при домашни условия, посещава болнично заведение за  извършване на физиотерапия.Все още не е възстановена от получените травми и за някои битови нужди й е необходима все още  чужда помощ. Често не може да заспива нощем,сънува кошмари,страхува се да пътува с кола. Положението след катастрофата оказва  сериозно негативно  въздействие върху  нейното  психическо и емоционално състояние. Получените при ПТП травми я лишават за неопределено време от нормалния й начин на живот. След катастрофата се затваря в себе си ,става раздразнителна ,потисната ,отказва посещения на свои близки ,притеснена е дали ще се излекува . Търпените от процесното ПТП неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания ,шок и стрес, следва да бъдат обезщетение. Към момента на ПТП управляваният от Д.Т. лек автомобил ,причинил ПТП, е със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество със застрахователна полица №BG/30/118001957623.До същото ищцата е подала на 21.11.2018г. молба за обезщетяване на претърпените от ПТП вреди ,по която е образувана ликвидационна преписка по щета №0801-003026/2018-01,по която с допълнителна молба от 12.02.2019г. са представени допълнителни медицински документи  и такива от воденото ДП и прокурорска преписка. Ответникът с писмо изх.№676/20.02.2019г. е отказал изплащане на застрахователно обезщетение поради липсата на окончателен съдебен акт, установяващ по безспорен начин виновността на водача на застрахования лек автомобил,какъвто акт не е налице поради  отказ на пострадалите от водене на наказателно дело.

Прави се  искане  на основание чл.432,ал.1 КЗ да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 65 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени увреждания при ПТП  на  29.09.2018г., ведно  със законната лихва от 21.11.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице , до окончателното изплащане на обезщетението.

В депозирания в законния срок писмен отговор ответникът е навел доводи  относно редовността на исковата молба и за неоснователност на предявения иск. Оспорил е наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за заплащане на претендираното от ищцата обезщетение .Позовава се на липсата на противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил ,което е елемент от ФС на деликта. По образуваното ДП не е доказано, че виновен за настъпване на процесното ПТП е  водачът на лекия автомобил „Ландровер Фриландер” рег.№ ***. Оспорен е размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди  като прекомерно завишен, както и твърдените телесни увреждания  и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване  на вредоносния резултат от ищцата. Твърди се, че  по време на ПТП тя  е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорен е размерът на претендираната лихва и началния момент ,от който се иска присъждането й ,по аргумент за неоснователност на главния иск. Изложени са доводи  за неоснователност на искането мораторната лихва да се присъди от  датата ,на която е предявена  застрахователната претенция на увреденото лице – 21.11.2018г.Наведените твърдения от ответника са,че лихвата  следва да се присъди от датата на входиране на исковата молба при евентуално уважаване на исковата претенция.

В допълнително депозираната исковата молба  са оспорени наведените от ответника възражения за нередовност на исковата молба и за неоснователност. Твърди,се че водачът на МПС е нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП,като е заспал и не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и че е осъществен фактическият състав на чл.45 ЗЗД. За твърдените в исковата молба  увреждания и причиняването им при процесното ПТП  са  представени  по делото доказателства от воденото ДП и медицински документи. Оспорват се като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат .Твърди се, че ищцата е била пътник на предна дясна седалка с правилно поставен колан. Наведени са доводи за неоснователност на възраженията на ответника ,че претендираното обезщетение е значително завишен размер ,че застрахователното дружество не дължи лихва за забава и че евентуалната дължимост на лихвата  по акцесорния иск е от датата на депозиране на исковата молба в съда.

В допълнително депозирания писмен отговор ответникът поддържа заявените в първоначалния отговор възражения относно редовността на исковата молба , основателността на предявения иск и началната дата, от която следва да се дължи  присъждане на мораторна лихва върху главницата ,както и оспорва твърденията на ищцата в допълнителната искова молба относно противоправното поведение на водача Д.Т..

Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:

            От събраните по делото доказателства се установява,че на 29.09.2018г. е настъпило ПТП на път II-44 в посока гр.Севлиево към гр.Габрово,в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания като пътник в лекия автомобил „Ланд Ровер Фриландер“ с рег.№ ***,управляван от Д.Т..

Не се спори по делото ,че към момента на настъпване на процесното ПТП на 29.09.2018г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица BG /30/ 118001957623 , сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Д.Т. лек автомобил Ланд Ровер с рег.№ ***. Този факт се установява и от приложената по делото застрахователна полица и справка   /л.82-83/.

От приложените писмени доказателства се установява,че ищцата е предявила пред ответното застрахователно дружество на 21.11.2018г. претенция за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените от ПТП на 29.09.2018г. неимуществени вреди, по която е образувана преписка по щета №0801-003026/2018-01. С писмо от 07.12.2018г. е уведомена от застрахователя,че за установяване  на основанието и размера на претнцията за застрахователно обезщетение  следва да представи описаните в п.1-п.16 документи  .С последваща молба от 12.02.2019г. ищцата е посочила представените на застрахователя документи.С изпратено до ищцата уведомление от 20.02.2019г. ответникът е отказал излащане на застрахователно обезщетение.

От представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице д-р Р. се установява,че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на тялото и лявата дъга на втори шиен прешлен,за което е приложено консервативно лечение с твърда шийна яка  за срок от три месеца.Пострадалата е носила яката четири месеца поради персистиране на болковия синдром и чувство за нестабилност в шийния сегмент на гръбнака .Била е приета на лечение в Хирургичното отделения в болницата в гр.Габрово в периода 29.09.2018г.-09.10.2018г. Съгласно заключението на СМЕ ,изготвена от д-р Р., счупването на втори шиен прешлен е причинило  трайно затруднение на движението на шията за срок от около 8 месеца. Към 27.09.2019г./датата на прегледа/ движенията  на главата странично са ограничени, поради болка. Веднага след инцидента и в последствие ищцата е търпяла много силни болки в областта на шията ,които са довели до пълна невъзможност за движение в шийната област. Имала е главоболие и световъртеж. Периодът на нетрудоспособност е около осем месеца .Продължава периодичен позиционен световъртеж и главоболие. Към момента е настъпило частично възстановяване на ищцата, доколкото е възстановена работоспособността й. Нарушено е битовото функциониране поради  болезненост при движение  в шийния сегмент на гръбначния стълб и поради световъртеж при определена позиция на главата. За в бъдеще като неблагоприятни последици за здравето на пострадалата  се сочат периодична поява на  тези субектвни оплаквания.Травмата на втори шиен прешлен може да се получи при удар на теменната област  на главата в тавана на автомобила и компресионно счупване  на втори шиен прешлен. За получаване на това травматично увреждане е без значение дали ищцата е била  с или без поставен обезопасителен колан.В медицинската документация не са описани травматични увреждания по тялото на ищцата ,които да говорят за поставен обезопасителен колан.От обясненията на вещото лице Р. в с.з. се установява,че симптомите от претърпяното  мозъчно сътресение и травмата на прешлените се припокриват  и могат да се появят  само от счупване на прешлените. Вещото лице приема,че може да има  черепно-мозъчна травма, предвид механизма на произшествието,но е  заявило,че не може да отграничи симптомите от мозъчно сътресение,главоболие,световъртеж от симптомите  на фрактурата на шийните прешлени,защото те се припокриват. Счупеният прешлен няма тази подвижност както другите  прешлени,ако счупването е било под нивото на втори  прешлен болката е щяла да бъде много по-голяма Отсносно мозъчното състресение определя  увреждането като по-лека степен,че в случая се касае за временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Нямала е отклонения от неврологичния статус Относно нарушаване на битовото функциониране на ищцата,вещото лице Р. е заявил,че към датата на експертизата  има известни затруднения,но не са съществени.

От заключението на СМЕ,изготвена от д-р В.,се установява,че ищцата е възстановила в непълен обем движенията на главата и шията,като в момента на прегледа персистира ограничение  във флексия,екстензия, латерофлексия ,ротация в шиен отдел на гръбначния стълб. Поради анатомичните промени  в шийния отдел на гръбнака ,свързани с фрактурата на втори шиен прешлен,не се очаква  възстановяване в пълен обем на движенията. Не е посочен точен период на възстановяване, като  в острия стадий вещото лице сочи,че водещ симптом е болката , а на следващия етап  вестибуларните нарушения и двигателния дефицит. Към момента на прегледа ищцата търпи болки  при движение в шийната област във всички посоки, при натиск и епизодично спонтанни. Като вероятна причина за обрива по време на болничния престой  в областта на дясната лицева половина  се сочи стресогенен произход .Полученото счупване на тялото,дъгата  и страничния израстък на втори шиен прешлен  кореспондира с механизма на ПТП.Няма причинноследствена връзка между получената травма и употребата или не на обезопасителен колан.В наличната медицинска документация  няма описани белези и следи по тялото на пострадалата от поставяне на обезопасителен колан.Проведено е стационарно лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Габрово,физиотерапевтично и рехабилитационно, продължително амбулаторно. Лечението се изразява във венозно и перорално приложение на медикаменти, имобилизация с твърда щийна яка, като лечението продължава и към момента. Вещото лице  в с.з. е заявило,че в случая контузионно-комоционния синдром е много по-маловажен и с малко отношение към оплакванита ,прогнозата и страданията на ищцата ,свързани с патологията на шийния прешлен.Придружаващата диагноза е комоцио церебри,а основната е счупване на прешлена.При пострадалата не се очаква процес,при който ще се възстанови или  ще се декомпресира шийната артерия.

Не са налице противоречиви констатации в двете СМЕ,които да дават основание да не бъдат кредетирани тези заключения  ,предвид на което и двете следва да бъдат приети като обосновани и обективни.

От СПЕ се установява,че при ищцата от проведеното актуално психолочино изследване  се очертатава състояние  на посттравматично стресово разстройство , като съществува причинна връзка между  преживяното ПТП и посттравматичната стресова реакция.Окончателното възстановяване обикновенно трае няколко години,като зависи от  подкрепящата среда и други фактори. Към настоящия момент при ищцата е настъпило частично възстановяване, като не може да се каже,че има окончателно възстановяване.Съдържателната страна на мисленото,което е свързано с травмата ,напомнят за събитията,има натрапчиво и безплодно мислене,което само влошава настроението. Ако е провела лечение,една терапия би  могла да подпомогне по скорошно възстановяване. Ищцата не е лекувана за посттравматично  стресово разстройство.

От свидетелските показания се установява,че по време на болничния престой ищцата е имала нужда от чужда помощ,не е можела да се храни сама и да се обслужва.След изписването й от болницата,вкъщи продължила да бъде на легло. Около четери месеца е била с яката и е имала нужда от обгрижване.През това време не е можела да се движи сама,да става сама,от болките,които е имала и неподвижността във врата.След свалянето на яката е била на рехабилитация около  10 дни.И до сега се оплаква от скованост във врата,наляво и надясно се обръща с цяло тяло,изпитва болки ,разстроена е емоционално и подтисната.Била е в болнични осем месеца,след което е започнала работа.Оплаква се от болки във врата.Трудно се вози в автомобил,моли за по-ниска скорост.Спомня си за преживяното.Разплаква се при гледане на новини, има кошмари,трудно спи.В началото,поради травма в дясната ръка,не е можела да прави нищо с нея и се е налагало да я хранят.,да я къпят,да й помагат.Близо четири месеца не е излизала от стаята.

От показанията на св.Т. и Н. се установява,че по време на ПТП ищцата е пътувала  на предната дясна седалка в автомобила,с поставен обезопасителен колан.

Съгласно  заключението на САТЕ механизмът на настъпване на ПТП  на 29.09.2018г. е при движението на лек автомобил Ланд Ровер  с рег.№ ***, управляван от Д.Т. на път II-44 в посока гр.Севлиево към гр.Габрово,при достигане на километър 22,в зоната на бензиностации „*** „ и „***“,след разклона за с.*** и преди навлизане  в с.*** .Автомобилът се е движил в прав пътен участък ,след който в зоната на бензиностанциите е започнал движение в ляв за него завой  с относително голям радиус на кривина.Скоростта е била около 98-99 км/ч.Моментно притъпяване на сетивните усещания на водача /започване на заспиване/,при което  автомобилът,продължавайки движението си  в направленето от правия участък  преди бензиностанциите ,да се отклонява относително в завоя  на дясно за неговата посока на движение. При възприемане на това отклоняване е последвало  първоначално отклоняване наляво следствие въздействие с волана и последващо отклоняване отново  надясно,също с въздействе с волана. Преди напускане платното за движение,автомобилът губи окончателно странична устойчивост,дивжейки се  напред и надясно,с ротация  в посока на часовниковата стрелка ,като отлага по асфалтовата настилка две дъговидни следи от приплъзване на автомобилни гуми .При пропадането в канавката на предната дясна част, задната дясна гума продира земната повърхност в началото на канавката,като следствие възникналите реакции при описаните контакти ,се осъществява пространствена ротация  на автомобила през преден десен ъгъл  и горна дясна част на купето ,които продират по затревената полоса.Следва движение на автомобила  по затревената полоса с последваща  пространствена ротация до мястото  на установяването му ,като е възможно повторно преобръщане и частично отделяне от земната повърхност.От техническа гледна точка причина за въникване и протичане на ПТП е субективните въздействия на водача на автомобила върху  системите за управлението му,при което лекият автомобил ,при скоростта на движение в рамките на 98-99 км/ч загубва устойчивостта си на движение и напуска надясно платното за движение.Пътните условия и пътния участък позволяват,ако водачът на автомобила ,следейки пътя и управлявайки го без резки маневри ,да премине  безпрепятствено  през пътния участък  и да не осъществи напускане платното за движение. Фабрично лекият автомобил  марка Ленд ,модел Ровер Фрилендер I е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани.На снимката от фотоалбума  на ПТП към протокола за оглед е видим предпазния колан на предна дясна седалка.При огледа на местопроизшествието не са извършвани /или не са описани/  действия относно функционалното състояние на коланите след произшествието.Като цяло,вида на колана на предна дясна седалка  и неговата конструкция допуска  да е бил поставен при  протичане на произшествието.Начинът и степента на деформиране на предна дясна ъглова част на тавана  и горната част на предна дясна колонка  надолу и надясно  за купето на автомобила – към главата на пътничката на предна дясна седалка ,допуска въздействие върху пострадалата  най-вроятно върху главата и при поставен обезопасителен колан.

Установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна,че е осъществен фактическият състав на чл.432,ал.1 КЗ за ангажира отговорността на ответното застрахователрно дружество  за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат  от ПТП на 29.09.2018г.

Искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищцата е заявил претенцията си за обезщетяване  по предвидения в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е предложена и изплатена  сума като  обезщетение в тримесечния срок.

По делото  е установено,че ищцата е участник в ПТП на 29.09.2018г, като пътник в лекия автомобил „Ланд Ровер Фрилендер“ с рег.№ ***,управляван от Д.Т., за който към датата на настъпван на произшествието има валидно сключена  застраховка  „Гражданска отговорност“ за  лекия автомобил по застрахователна полица BG /30/118001957623 ,съгласно която ответникът е пасивно легитимира по предявения по настоящото дело иск по чл.432,ал.1 КЗ.

От събраните по делото доказателства за механизма  на процесното ПТП , получените от  ищцата увреждания  и начинът на причиняване, е доказан и  фактическият състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил„Ланд Ровер Фрилендер“ с рег.№ *** Д.Т. ,който на 29.09.2018г. ,при управление на лекия автомобил е нарушила чл.20,ал.1 ЗДП,задължаващ го да контролира непрекънато  пътното превозно средство, което управлява,в резултат на което е настъпило ПТП .Съгласно приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка причина за въникване и протичане на ПТП на 29.09.2018г. е субективните въздействия на водача на автомобила върху  системите за управлението му,при което лекият автомобил ,при скоростта на движение в рамките на 98-99 км/ч загубва устойчивостта си на движение и напуска надясно платното за движение,като пътните условия и пътният участък позволяват,ако водачът на автомобила ,следейки пътя и управлявайки го без резки маневри ,да премине  безпрепятствено  през пътния участък  и да не осъществи напускане платното за движение.

От заключенията на СМЕ и СПЕ се установява,че е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания от ищцата  и процесното ПТП.

Неоснователно е възражението на ответника,за съпричиняване увреждането от ищцата поради непоставен предпазен колан.

От събраните по делото доказателства  се установява,че няма причинно-следствена връзка между причинените на ищцата увреждания при настъпване на процесното ПТП с оглед механизма на протичане на произшествието и това дали пострадалата е била с или без поставен предпазен колан.Такива констатации са направени както от  СМЕ,така и  от САТЕ ,като не са опровергани от останалите доказателства по делото.Събрани са и гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. и Тонков , очевидци на ПТП, от които се установява,че ищцата е била с поставен обезопасителен колан,които не са опровергани  от САТЕ, съгласно което  като цяло ,вида на колана на предна дясна седалка  и неговата конструкция допуска  да е бил поставен при  протичане на произшествието.Нито една от експертизите не е приела,че липсата на отразени в медицинската документация  травматични увреждания по тялото на пострадалата  ,които да огворят за поставен обезопастилен колан,по категоричен начин изключва възможността да е била с поставен такъв при настъпване на процесното ПТП.

При определяне вида и размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът на основание чл.51 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, взе предвид,че ищцата,която към момента на произшествието е била в трудоспособна възраст/ на 49 г.,/, е получила многофрагментно счупване на втори шиен прешлен,която травма е причинила трайно затруднение на движението на шията за срок от  около осем месеца / средна телесна повреда/ и мозъчно сътресение,без неврологични усложнения,причинило  „временно разстройство на здравето,неопасно за живота /лека тересна повреда/.Проведено е консервативно лечение,без оперативна интервенция, с болничен престой от 11 дни,когато изцяло се е нуждаела от чужда помощ, и последващо амбулаторно лечение.Лечението се е изразявало във венозно и перорално приложение на медикаменти,имобилизация с твърда шийна яка,физиотерапия и рехабилитация.Периодът на неработоспособност е бил осем месеца,след който ищцата е започнала работа.За период от четири месеца ищцата е носела шийна яка,през който период трайно е била обездвижена шията  и е имала нужда от помощ,тъй като не е можела да да се движи сама,да става сама ,от болките ,които е имала и неподвижността във врата.Освен търпяните болки в шията, е имала главоболие и световъртеж,което й е създавало физически дискомфорт. Година след инцидента,съгласно констатациите на СМЕ,при ищцата  е настъпило частично възстановяване в непълен обем движенията на главата и шията ,  като има  в различен обем ограничения в движението в шийната област във всички посоки.Търпи болки  при движение в шийната област във всички посоки,палпиторни такива и  епизодично спонтанни,както и епизодичен позиционен световъртеж. Прогнозата е за възможно подобряване на състоянието,но не и пълно излекуване и възстановяване в пълен обем на движенията ,като винаги ще остане с дефект на счупеня прешлен. Неблагоприятни последици за в бъдеще са периодична поява на субективни оплаквания от световъртеж и болки  при движения в шийния сегмент. Преживяните от ищцата негативни психически изживявания от инцидента и  посттравамтичния стрес, настъпилото към момента частично възстановяване съгласно заключението на в.лице Д. и очакваното пълно възстановяване,с възможност този процес да се ускори при провеждане на лечение. Не се установява при ищцата  оздравителният процес да е протекъл с усложнения.Към момента е с възстановена работоспособност.Не се установява към момента  в битов план да търпи значителни неудобства и ограничения от получената травма и наличните субективни оплаквания от болки в шията,главоболие и световъртеж, предвид констатациите на в.л. д-р Р. и д-р В. и свидетелските показания  .Съобразявайки посочените обстоятелства,както и обществено-икономическите условия в страната и лимитите  по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането,съдът прие,  че  следва да се присъди  обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП  от  30 000.лв.,до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл.423,ал.1 КЗ.

Горепосочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,като нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е посочена в чл.493,ал.1,т.5 КЗ.Съгласно тази разпоредба   застрахователното покритие обхваща и лихвите по  чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава,дължима от застражования,считано  от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от чл.494,т.10 КЗ.От данните по делото се установява,че ищцата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя на 21.11.2018г и от тази дата  следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования. Основание за присъждане на претендираната от ищцата лихва от по-късна дата не може да се изведе от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

   При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното  застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати  по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение   в размер на  1200лв. и в размер на 185лв. платени разноски за експертизи от касата на съда.

На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноски съразмерно уважената част от иска. В случая осъщественото по делото  процесуално представителство от адв.Д. е при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.Предвид на това следва за предоставената защита  съобразно размера на уважената част от иска да се определи адвокатско възнаграждение на адв.Д. като пълномощник на ищеца в настоящото производство , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , в размер на     1145лв.,което да се заплати от ответника.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска .От представените доказателства се установява ,че разноските,направени от ответника за заплатено възнаграждение  по допуснатите експертизи и свидетели е общо в размер на 512,40лв.По делото не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на застрахователното дружество,предвид на което няма основание за присъждане на такива разноски.С оглед отхвърлената част на иска на ответника са дължими разноски за настоящото производство в размер на  276.лв.

На основание изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

            ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление  гр.София,бул.”Д-р Г.М.Димитров”№ 1 да заплати на И.С.Т., ЕГН *** , на основание чл.432,ал.1  КЗ обезщетение за претърпени от ПТП на 29.09.2018г. неимуществени вреди в размер на   30 000лв.  ,ведно със законната лихва  от 21.11.2018г.  до окончателното изплащане .

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т., ЕГН ***  иск по чл.432,ал.1 КЗ срещу  „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД,ЕИК200299615 в останалата част над сумата от 30 000лв. до размер на сумата от 65 000лв.,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление  гр.София,бул.”Д-р Г.М.Димитров”№ 1   да заплати  по сметка на Габровски окръжен съд  държавна такса връху присъденото обезщетение по чл.432,ал.1 КЗ в размер на 1200лв . и  сумата от 185лв. заплатени от касата на съда разноски за възнаграждение за вещи лица.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление  гр.София,бул.”Д-р Г.М.Димитров”№ 1  да заплати на  процесуалния представител на ищцата адв.М.И.Д.  от САК  адвокатско възнаграждение в размер на 1145.лв .на основание  чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление  гр.София,бул.”Д-р Г.М.Димитров”№ 1  сумата от 276лв. - разноски по делото съразмерно  с отхвърлената част от иска.

 УКАЗВА на  ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление  гр.София,бул.”Д-р Г.М.Димитров”№ 1,че следва да преведе дължимата сума ,по посочената от ищцата  банкова сметка  –***.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :