РЕШЕНИЕ
№ 689
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500204 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. Х. З., ЕГН: **********, от гр.**** против
Решение №261726/14.06.2021 г., постановено по гр.д. №17534/2019 г. по описа на
Пловдивски районен съд, 6 гр. състав, с което е признато за установено, че дължи на
„Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *****, на основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ сумата в размер
на 300 лева /триста лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца
на Б. С. Ц. за причинени неимуществени вреди от настъпили травматични увреждания,
вследствие на ПТП на 15.01.2018 г. в гр. ****, причинено от ответника, при което ПТП
същият е напуснал местопроизшествието преди пристигане на контролните органи, което е
било задължително поради наличието на ранен човек, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11881/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.07.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и 75 лева по ч. гр. д. № 11881/2019 г. по описа
на Районен съд Пловдив лева- разноски в заповедното производство и сумата от 765 лв.
разноски в производството по чл.422 ГПК пред РС.
Конкретно, във ВЖ са изложени оплаквания за недоказаност на механизма на
настъпване на ПТП, че изводите на вещото лице вСАТЕ не се потвърждавали от Протокола
за ПТП и от показанията на св.И. Т. и Б.Ц.; по отношение на показанията на ВЛ от СМЕ –
неправилно съдът е приел описаният механизъм на удара и извода на ВЛ, че е налице
1
причинна връзка между процесното ПТП и настъпилото травматично увреждане; едва на
третия ден след инцидента пострадалия се е явил пред съдебен медик за освидетелствуване.
По отношение напускането на местопроизшествието – не възприема извода на съда, че
шофьорът на МПС е напуснал ПТП пред пристигането на контролните органи,тъй като
счита, че не е разбрал, че има ранен човек, тъй като пострадалия крещял обидни думи,
изтупал се и си тръгнал; счита, че Б. Ц. не е информирал компетентните органи за
нараняването , което е получил, поради което дори и да е имало пътен инцидент на
15.01.2018г, не е било задължително и мястото не е посетено от органите за контрол на
движение по пътищата. Счита също , че няма данни че е напуснал местопроизшествието на
15.1.18 освен твърденията на Ц. и преразказа на св.Т..
Иска се отмяна на решението на РС и постановяването на друго, с което да се
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: ***** чрез юр.Д. З. –
оспорва жалбата. Претендира разноски – юрисконсулско възнаграждение. Счита, че
възраженията във ВЖ са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде потвърдено.
По отношение на механизма счита, че от приетата по делото САТЕ/л.85-101/, се
установявало, че ответникът е управлявал л.а.“Фолксваген Голф“ и е предприел маневра
завой наляво в посока север, след което спрял, тъй като на пешеходната пътека пресичал Б.
С.Ц.;пешеходецът бил ударен докато бил върху пешеходната пътека; основната причина за
настъпване на ТПК е , че водачът на л.а. е потегли в момент, кагато не е било безопасно; че
механизма на ПТП се потвърждавал от Констативния протокол за настъпване на ПТП с
пострадали лица, която е официален документ, т.к. е издаден от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия и от показанията на разпитаните свидетели.
По отношение на причинените вреди от заключението на СМЕ се установявало
настъпилите травматични увреждания на пострадалото лице, вследствие на което са му
причинени неимуществени вреди вследствие на кръвонасядане по външната част на дясното
бедро, което му причинило болка и страдание без разстройство на здравето и че е възможно
да възникне при удар или натиск от л.а.; че непосредствено след инцидента пострадалият е
изпитвал болки и страдания които постепенно са затихнали до 8-10 дни.
По отношение размера на вредите , счита, че правилно съдът е определил
обезщетението в съотвествие с изискванията за справедливост, установени в ППВС 4/1968г
в размер на 300 лв., които застрахователят е изплатил на увреденото лице, видно на л.16 от
д.РС.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите
и съображенията на страните, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени
срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
2
Разгледани по същество, са неоснователни, поради следните съображения:
ОСИ с пр. осн.чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК.
За да уважи предявеният иск, ПРС е приел, че е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на увреждащото МПС към момента на ПТП – 15.01.2018г,че са
доказани предпоставките на чл.500,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД – наличие на застраховка
„ГО“ на л.а.РВ 8118ММ, настъпилото застрхователно събитие –ПТП с пострадало на
пешеходнатата пътека лице,блъснато от ответника –водач на л.а Фолксваген Голф,
претърпените неимуществени вреди , причинна връзка между застрахователното събитие и
претърпените вреди, изплащането на застрахователното обезщетение от застрахователя;
причинната връзка между действията на ответника и застрахователното събитие, както и че
ответникът е напуснал ПТП преди органите на МВР.
ПОС намира, че безспорно се установява от доказателствата, че вина за ПТП има
ответникът тъй като е нарушил чл.125,ал.1,т.1 отЗДвП като е напуснал ПТП преди органите
на МВР, както и че е нарушил разпоредбата на чл.119,ал.1 ЗДвП, съгласно която при
приближаване към пешеходна пътека водачът на л.а е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре.
В тази връзка от показанията на разпитания по делото свидетел –актосъставителят Т. се
установява, че водачът на л.а. З. е спрял на пешеходнта пътека, но е потегли
преждевременно като не е осигурил предимство на минаващия по нея Б. Ц.. Съдът
кредитира неговите показания, тъй като същият възпроизвежда дадените пред него
обяснения на причинителя З.. От показанията на пострадалия Ц., съпоставени с
представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №73/2018г, издадено на
18.01.2018г. от съдебна медицина при УМБАЛ св.Г. ЕАД-гр.****, от което е видно, че при
прегледа на Б. Ц. е установено кръвонасядане по дясното бедро, което е възможно да е
причинено в следствие на това че на 15.1.2018г е бил блъснат от л.а. на пешеходна пътека.
От заключението на приетите по делото САТЕ, изпълнена от в.л.С. М. се установява
механизма на ПТП и причината за произшествието – че водачът на л.а З. е потеглил в
момент , когато това не е било безопасно, когато до автомобила се е намира пешеходеца Ц.,
а от СМЕ, изпълнена от ВЛ Б., според който е налице пряка причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилито в резултат на това травматично увреждане на Ц.; че
на последния му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето, че той е
изпитвал от леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания в продължение
на 8-10 дни. Въззивникът, който оспорва изводите на приетети по делото САТЕ и СМЕ – не
е ангажирал доказателства /например тройна САТЕ и СМЕ или комплексна експертиза/във
връзка с направеното оспорване, поради което оплакването му е останало недоказано.
Безспорно е прието по делото заплащането на застрахователно обезщетение в
размер на 300 лева на собственика на увредения недвижим имот.
ПОС намира, че РС правилно е уважил регресния иск на застрахователя срещу
причинителя на щетата по чл.500,ал.1 КЗ като е приел, че е доказано в кумулативен план, че
е налице валиден договор за застраховка „ГО“ към датата на ПТП, че е причинена щета от
3
застрахованото лице след като водачът е управлявал МПС е напуснал ПТП, че
застрахователят е заплатил обезщетение на увреденото лице за причинените вреди, както и
причинната връзка между деянието и настъпилите вреди.
С факта на плащане на застрахователното обезщетение е възникнало и правото на
ищеца, на регресен иск по чл.500, ал. 1, т. 1, КЗ срещу прекия причинител на вредите-
ответника, който е реализирал ПТП, след което същият е напуснал местопроизшествието
преди пристигане на контролните органи, което е било задължително поради наличието на
засегнат човек, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11881/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив. От приетата и неоспорена по делото СТЕ на
вещото лице М. се установява, че е налице причинна връзка между деянието и настъпилите
вреди, а преценявайки обезщетението за претърпените неимуществени вреди по
справедливост по чл.52 ЗЗД ПОС намира, че размера на обезщетението, платено от
застрахователя, съответствува на действителната стойност на претърпените от пострадалия
болки и страдания, поради което предявеният установителен иск за главница в размер на 300
лв. се явява доказан по основание и размер. С оглед уважаването на главния иск,
основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва от подаване на
заявлинието по чл.410 ГПК.
Като е достигнал до същите изводи за размера на иска, ПРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемият има право да му се
присъдят направените по делото разноски. Такива са поискани за присъждане на
юрисконсулско възраграждение. Съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във р.
чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ въззивникът следва да заплати на въззививаемия
100 лв. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261726/14.06.2021 г., постановено по гр.д.
№17534/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, 6 гр. Състав.
ОСЪЖДА С. Х. З., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Групама застраховане“ ЕАД,
ЕИК: *****, сумата от 100 лв. разноски за производството пред ПОС.
Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5