№ 671
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260707 от 05.05.2021г., постановено по търг. дело № 1384/2020 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 8с-в е осъдил „Виа Салариа“ЕООД да заплати
на „Лион Рент-А-Кар“ЕООД на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 2 828,82 евро, представляваща неплатените наемни вноски за периода от
05.06.2018 г. до 22.08.2018 г. за ползването на автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”,
с ДК № ******** по договор за отдаване под наем на движимо имущество №
2009/30.08.2017 г., сключен между „Лион Рент-А-Кар“ЕООД, като наемодател, и „Виа
Салариа“ЕООД, като наемател, ведно със законната лихва върху главницата от 2 828,82
евро, считано от 13.05.2020 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за горницата над 2 828,82 евро до предявения
размер от 3 137,41 евро, като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлил предявените от „Лион Рент-А-Кар“ЕООД срещу
„Виа Салариа“ЕООД искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 4 184,98 евро , представляваща неустойка за забавено плащане на вноските от 06.02.2018
г. до 22.08.2018 г., дължима на основание раздел IV, т. 3.1. от сключения между страните
договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., и за сумата от 26
196,50 евро, представляваща неустойка за разваляне на договора, дължима на основание
раздел V, т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от сключения между страните договор за
1
отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., и за законната лихва върху
тези главници за периода от 13.05.2020 г. до окончателното им плащане, като
неоснователни.
Срещу решението в неговата отхвърлителна част по отношение на иска с правно
основание чл.232, ал.2 ЗЗД и за исковете с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е постъпила
въззивна жалба от „Лион Рент-А-Кар“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната част като се иска неговата отмяна като неправилно и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат
уважени така както са предявени.
Извършена е размяна на книжа съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Виа Салариа“ЕООД не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017г. се
установява, че ищецът „Лион Рент-А-Кар“ЕООД е предоставил на ответника ползването на
лек автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № ********.
Съгласно Раздел 7 Б, т.1, във връзка с раздел 4, т.2 от сключения договор, за
наемателя е възникнало задължението да изплаща точно и в срок месечните наемни вноски,
като всяка наемна вноска е дължима до 5-то число на всеки нов месец от срока на договора,
като месечната вноска е в размер на 992,30 евро без ДДС.
Съгласно раздел 5, т.1 договорът за наем е сключен за срок от 60 месеца, като
съгласно раздел 4, т.2 първата месечна вноска е дължима до 30.11.2017г, а последната до
05.10.2022г.
Не се спори, а и се установява, че съгл. раздел 4, т.3.1 и раздел 9, т.1 от договора е
уговорено, че в случай на забава от страна на наемателя с повече от един ден, той дължи
обезщетителна неустойка от 0,5% върху дължимото плащане за всеки ден забава.
Не се спори, а и се установява, че съгл. Раздел 5, т.2, Раздел 9, т.2 и Раздел 11, т.2 от
2
договора страните са предвидили, че ако договорът за наем бъде развален по вина на
наемателя, то последният дължи обезщетителна неустойка, определена за всеки конкретен
случай по следния начин :
А/. При прекратяване между 1-ви и 12-ти месец от срока на договора : 75% от
оставащите месечни вноски;
Б/. При прекратяване между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора : 22 месечни
вноски;
В/. При прекратяване между 25-ти и 36-ми месец от срока на договора : 16 месечни
вноски или оставащото до края на договора, което е по-малко ;
Г/. При прекратяване между 37 ми и 48- месец от срока на договора : 10 месечни
вноски или оставащото до края на договора, което е по-малко ;
Д/. При прекратяване между 49-ти и 60-ти месец от срока на договора : 4 месечни
вноски или оставащото до края на договора, което е по-малко.
Между страните не се спори,че наемателят е върнал автомобила на 22.08.2018г.,
което се и установява от представения по делото и приет като доказателство приемо-
предавателен протокол. От същия е видно, че вещта е върната от К. С.- баща на С. К. С.-
управител на „Виа Салариа“ЕООД, като на същия е връчено лично писмено уведомление от
ищеца за развалянето на договора за наем по вина на наемателя и покана да заплати
натрупаните задължения по договора.
По делото е представено от ответника и прието като доказателство споразумение от
09.11.2017 г., сключено между ищеца „Лион Рент-А-Кар“ЕООД, ответника „Виа
Салариа“ЕООД, “София Франс ауто-оказион” ЕООД и Н. П. У., съгласно което сумата от 17
500 лева по договор за покупко-продажба от 09.11.2017 г. да бъде прехвърлена от “София
Франс ауто-оказион” ЕООД на ищеца „Лион Рент-А-Кар“ЕООД и да се счита за частично
погасяване на задължението на „Виа Салариа“ЕООД към „Лион Рент-А-Кар“ЕООД по
сключения договор за лизинг № 2009/30.08.2017 г.
Не е спорно, а и се установява, че от името на ищеца „Лион Рент-А-Кар“ЕООД е
изпратена нотариална покана с рег. № 7878 на нотариус Б. К., с която ответникът „Виа
Салариа“ЕООД е отново поканен да изплати задълженията си, натрупани по силата на
сключения договор за наем и едновременно с това е уведомен, че на основание раздел 11,
т.1, б.“д“ от договора за наем, последният е развален по вина на наемателя.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М. С., че общият размер на неплатените наемни вноски по
договора за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г. е 3 137,41 евро,
включваща сумата от 1 011,55 евро – неиздължен остатък по фактура № ********* от
02.06.2018 г. (осма месечна наемна вноска с падеж 05.06.2018 г.), сумата от 1 062,93 евро –
неиздължен остатък по фактура № ********* от 03.07.2018 г. (девета месечна наемна вноска
с падеж 05.07.2018 г.) и сумата от 1 062,93 евро – неиздължен остатък по фактура №
********* от 03.08.2018 г. (десета месечна наемна вноска с падеж 06.08.2018 г.).
3
Вещото лице дава заключение, че общият размер на неустойките по раздел 4, т.3.1 от
договора за наем, считано от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г., е 4 302,41 евро. Вещото лице
изчислява и алтернативен вариант на неустойката по раздел 4, т. 3.1 от договора за наем за
периода от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г. в размер на 3 023,31 евро, ако се приеме, че вноска
6-та с падеж 05.04.2018 г. в размер на 1 062,93 евро, вноска 7-ма с падеж 08.05.2018 г. в
размер на 1 062,93 евро и част от вноска 8-ма с падеж 05.06.2018 г. в размер на 51,38 евро са
закрити на 03.09.2018 г. със средства от платения аванс (т.е. към датата на падежа ищецът е
разполагал с паричните средства).
Вещото лице дава заключение, че общият размер на неустойките по раздел 11, т.2 от
договора за наем е 26 196,50 евро (22 бр. вноски Х 1 190,75 евро).
Вещото лице дава заключение също така, че сумата от 17 500 лева по споразумението
от 09.11.2017 г. е постъпила по сметка на ищеца „Лион Рент-А-Кар“ЕООД и същата е
отразена за намаляване на задължения на ответника „Вила Салария“ЕООД, произтичащи от
договора за наем, които са извън процесните. Вещото лице дава заключение и какви
задължения по договора за наем са погасени с твърдените от ответника плащания, като
съгласно заключението същите са извън процесните такива.
В производството пред първата инстанция е изслушано, неоспорено от страните и
прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М. С..
Вещото лице дава заключение за погасените суми по договора за наем съгласно данни от
счетоводството на ответника „Вила Салария“ЕООД, като е съобразило платените суми и
сумата от 17 500 лева по споразумението от 09.11.2017 г. Съгласно счетоводството на
ответника с платената сума от 17 500 лева са закрити задължения, включително процесните
за 9-та и 10-та вноска по договора. Вещото лице посочва, че в представения вариант не са
взети предвид изчислените неустойки поради констатираното нетекущо осчетоводяване на
платените суми със споразумението от 09.11.2017 г. (осчетоводено от ответника на
20.08.2018 г.) и аванс съгласно договора от 30.08.2017 г. (осчетоводено от ответника на
20.08.2018 г.). Посочено е също, че счетоводните записвания при ответника не
кореспондират с договореното между страните, съответно поради непредставяне на
платежни документи не може да се установи точната дата на плащане и дните закъснение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до
следните правни изводи :
Обжалваното решение в обжалваната отхвърлителна част е правилно, като
въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн.
чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи и
възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в
производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
По иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД :
С факта на разваляне действието на процесния договор, имащ съществените белези
4
на такъв за оперативен лизинг, за който ще са приложими правилата за договора за наем
съгласно препращащата разпоредба на 347, ал.2 ТЗ, за напред отпада (чл. 88 от ЗЗД) и не е
налице задължение за плащане на вноските с падеж следващи момента на прекратяване, т.е.
по принцип се дължи само плащане на вноските, или съответната част от тях, до развалянето
в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. В случая макар и вноската за
м. август 2018г. да е изискуема на петото число от месеца, съгл. Раздел 4, т.2 от договора,
за времето след като процесният автомобил е бил върнат обратно на лизингодателя поради
развалянето на договора от негова страна, което няма спор, а и се установява, че е станало
на 22.08.2018г., то след тази дата уговорената лизингова вноска/наемна цена/ не се дължи от
лизингополучателя, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване- лизингополучателят да дължи плащане за нещо, което не е ползвал. Поради
това и съдът правилно е процедирал като на основание чл.162 ГПК, използвайки данни от
заключението на вещото лице ССЕ, е определил по своя преценка размера на дължимата
лизингова вноска за м. август за периода от 01.08.2018г. до 22.08.2018г., т.е само за 22 дни, в
размер на сумата от 754, 34 евро.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск с действително
правно основание по 342, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД правилно е бил приет за
основателен и уважен само за сумата от 2 828,82 евро, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 3 137, 41 евро е бил отхвърлен като неоснователен.
По обективно съединените искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд
приема следното :
Съгласно разпоредбата на Раздел 4, т.3.1 от процесния договор се предвижда, че при
забава на наемателя с повече от един ден, той дължи неустойка от 0,5% върху дължимото
плащане за всеки ден забава. Така уговорената неустойка за забава определя санкция за
лизингополучателя, увеличаваща размера на задължението в двоен размер за 200 дни/0,5%
Х 200 дни =100%/, при което е налице несъответствие между уговорената неустойка и
размера на задълженията, които се обезпечават със същата. Определена по този начин
неустойката надвишава и 18 пъти законната лихва за забава на ден, формирана въз основа на
основния лихвен процент по БНБ и надбавка от 10 процентни пункта. Следователно макар и
по други съображения, правилни са крайните изводи на първостепенния съд, че така
уговорената неустойка за забава не съответства на очакваните за това неизпълнение вреди и
поставя лизингополучателя в неравностойно положение спрямо лизингодателя и
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, съобразно приетото в т.3 от ТР от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК
на ВКС.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав също както първоинстанционния
съд счита, че неустоечната клауза е определена извън пределите на нравствената
допустимост, поради което и направеното от въззиваемия възражение за нищожност поради
противоречие с императивната норма на чл.26, ал.1, изр. трето ЗЗД правилно е прието за
основателно и като резултат решението на първоинстанционния съд следва да бъде
5
потвърдено като правилно и в тази му част.
По отношение на неустойката претендирана на основание Раздел 5, т.2, Раздел 9, т.2
и Раздел 11, т.2 от договора за оперативен лизинг настоящият съдебен състав намира
следното :
С цитираната разпоредба страните са постигнали съгласие, че ако договорът за
наем/оперативен лизинг/ бъде развален по вина на наемателя между 13-ти и 24-ти месец от
срока на договора, какъвто случай е именно настоящият, то последният дължи на
наемодателя обезщетителна компенсаторна неустойка, определена в размер на 22 месечни
лизингови /наемни/ вноски.
По повод на същото се прави възражение за неговата нищожност поради
противоречието му с добрите нрави.
Плащането на периодични лизингови вноски е обвързано с действието на договора и
при неговото разваляне или прекратяване, както се спомена по- горе задължението за него
отпада. Към този момент съгласно Раздел 7Б, т. 11 от процесния договор възниква
задължение за връщане на лизинговия обект, поради което и без да има насрещна престация
от лизингодателя не може да има и насрещно задължение на лизингополучателя/наемателя/
да плаща лизинговата цена до остатъка от срока на договора, възлизащ на 22 месеца, както е
в процесния случай.
От казаното следва и логичния извод, че уговорката в Раздел 5, т.2, Раздел 9, т.2 и
Раздел 11, т.2 от процесния договор за плащане на неустойка равняваща се на неплатените
лизингови вноски при прекратяване на договора противоречи на добрите нрави и е
нищожна. Това е така, тъй като при изплащането й ще се получи неравномерно разместване
на блага между страните по сделката с оглед на факта, че лизингодателят ще получи обратно
даденото от него два пъти-един път с връщането на самата вещ, а друг път с получаването
на нейната парична равностойност за края на срока на договора и така ще се обогати
неоснователно.
С оглед на така установеното въззивният съд, също както и първоинстанционния съд,
приема, че неустоечната клауза по Раздел 5, т.2, Раздел 9, т.2 и Раздел 11, т.2 от процесния
договор е определена извън пределите на нравствената допустимост, поради което и
възражението на ответника правилно е било прието за основателно и на основание чл.26,
ал.1, изр. трето от ЗЗД същата е нищожна, поради което и предявеният иск за присъждането
й правилно е бил отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователността на така
предявените искове- за наемна цена за периода от 22.08.2018г. до 31.08.2018г. и за
неустойки по договора и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на „Лион Рент-А-
Кар“ЕООД срещу решението в отхвърлителната му част – оставена без уважение като
неоснователна.
6
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260707 от 05.05.2021г., постановено по търг. дело №
1384/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 8с-в. в обжалваната от „Лион
Рент-А-Кар“ЕООД част, като правилно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7