МОТИВИ към присъда № 25 / 25.09.2018 г.
по НОХД № 202 / 2018 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия В.К.И. е повдигнато
обвинение затова, че на 12.06.2018 г. в село Тича, община Котел, противозаконно
отнел чуждо МПС (товарен автомобил Пежо боксер с рег. № ******) от владението
на М. М. Я. без негово съгласие с намерение да го ползва, като последвала
повреда, оставил го е без надзор и деянието е извършено в пияно състояние, с
което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.346, ал.2, т.1 и т.2 от НК.
В открито съдебно заседание на
25.09.2018 г. съдът изслуша подсъдимия по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след
което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното самопризнание
да се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът
прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
След приключване на съдебното
следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание три години лишаване
от свобода, което да се отложат по реда на чл.66 от НК.
Служебният
защитник на подсъдимия адв. И.Т. ***, моли съда да постанови осъдителна присъда
и да наложи наказание една година лишаване от свобода, което дасе редуцира с 1/3 и да се отложи
изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. Акцентира на влошеното здравословно
състояние на подсъдимия.
Подсъдимият
съжаляв за стореното и изрязава съжаление за постъпката си. Молят съда за
снизхождение при определяне на наказанието.
Съдът,
след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени
направеното от подсъдимия самопризнание в съвкупност със събраните на
досъдебното произовдство доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият
В.К.И. е роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, реабилитиран по предходни
осъждания, живее постоянно в село Т.
На 12.06.2018 г. в село Тича около обяд
подсъдимият отишъл до склад, собственост на пострадалия М. Я., където се сушели
билки. Подсъдимият бил употребил алкохол. В склада заварил само един от
работниците - св. О.О., на когото подсъдимият предложил да се черпят с бира.
Подсъдимият решил да отиде до дома си с паркирания до тях товарен автомобил
Пежо боксер, рег. № ****, за да вземе цигари. Знаел къде са ключовете на
автомобил и след като предварително се информирал, че собственикът Я. отсъства.
Подсъдимият се качил в автомобила и го привел в движение. Движейки се по ул.
Йордан Христов, изгубил контрол над автомобила и го ударил в къща, собственост
на св. М.Р., след което продължил по пътя си. Няколко метра след това пак
изгубил контрол и ударил автомобила в бордюра, в следствие на което автомобилът
получил следните увреждания : изкривени преден ляв и десен калници; счупени предни ляв и десен фарове; скъсана
предна лява престилка; изкривена предна броня; изкривени греди над радиатора;
изкривен радиатор; счупено челно стъкло; счупен панел над радиатора, спукана
предна дясна гума. Подсъдимият слязъл от автомобила, огледал го и се тръгнал
към къщи.
От изготвената по ДП химическа
експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдия е
2,46 на хиляда.
От оценителната експертиза се
установява, че стойността на причинените по автомобила вреди е 2784.00 лева.
Горните факти
съдът прие за установени въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателствени източници, обсъдени в съвкупност със
самопризнанията, направени от подсъдимия И.. Показанията на свидетелите М. Я.,
Н. А., О. О. и М. Р. са изцяло непротиворечиви помежду си. Към
доказателствената маса съдът приобщава и експертните заключения, изготвени от вещите лица М. П.
и инж. Г. Х., след като прецени, че са професионални, обективни и дават отговор
на поставените въпроси.
В подкрепа на
обвинението са и всички приложени писмени доказателства и доказателствени
средства.
Протоколът за оглед на автомобила от
12.06.2018 г. е съставен по реда на НПК, без да са допуснати някакви особено
съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са го опорочили до
степен на негодност, налагащ изключването му от доказателствената съвкупност.
Тъй като протоколът е съставени при условията и реда, предвидени в НПК, е
доказателствено средство за извършване на действията по огледа, за реда, по
който е извършен, и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото
на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдият В.К.И. е
осъществил престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1 и т.2, предл.1 вр ал.1 от НК,
затова че на 12.06.2018 г. в село Тича,
община Котел, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – товарен
автомобил Пежо боксер с рег. № *** от владението на М. Я. без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство
(причинени са вреди на стойност 2784.00 лева), превозното средство е оставено
без постоянен надзор и деянието е извършено в пияно състояние (концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 2.46 на хиляда, установено с химическа
експертиза).
Налице са всички съставомерни признаци
на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно
е установено времеизвършването на престъплението, както и мястото на неговото
извършване. Подсъдимият установил свое собствено владение върху товарния автомобил,
но не с намерение противозаконно да го просвои, а с намерение да го ползва и
както обяснява, за да отиде до дома си и да вземе цигари. Безспорно по делото е
установено, че от ПТП на автомобила са причинени вреди на стойност на 2784.00
лева, което прави престъплението съставомерно по квалифицирания състав на
чл.346, ал.2, т.1 от НК и по двете предложения, тъй като след ПТП подсъдимият
изоставил автомобила без постоянен надзор и продължил към дома си пеш.
Престъплението е квалифицирано и по чл.346, ал.2,т.2 от НК, тъй като той е бил
в пияно състояние.
Подсъдимият действал с пряк умисъл при
извършване на престъплението. Те е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждали е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя
наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така
определенето наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението си по
чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията на
чл.55 от НК.
При определяне на наказанието съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите
за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът съобрази, че превес вземат отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, изразяващи се в предишни осъждания, които го
очертават като личност със завишена степен на обществена опасност. Но съдът
прецени, че с оглед сериозното заболяване, от което страда (епилепсия)
наказанието следва да бъде опредено малко над минимума, като този подход
елиминира опасността от необоснована наказателна репресия и е съобразен с
принципа за адекватност на наказанието и с целта, която преследва законът – да
се превъзпита осъдения и посредством наложеното наказание да бъде възпиран от
извършване на противообществени прояви. При наличните данни съдът реши, че най
– адекватното наказание е една година и шест лишаване от свобода, което съдът
намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода.
Изпълнението на наложеното на
подсъдимите наказания съдът отложи за изпитателен срок, след като прецени, че
са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Към момента
на извършване на престъплението подсъдимите се счита за неосъждан на лишаване
от свобода, тъй като е реабилитиран по давност по всички предходни осъждания.
Законът е поставил изискване пред съда да извърши преценка дали за постигане на
целите на наказание и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително
наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Съдът счита, че
следва да се даде приоритет на личната превенция и прецени, че поправянето на подсъдимия извън условията на
затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на превъзпитание и
преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на престъплението,
няма да премине по – успешно при пълна изолация от общество.
Съдът определи изпитателен срок от три години, който дори и в минимална
продължителност, е достатъчно дълъг и е в състояние да реализира в пълнота
предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършват противообществени прояви под
страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение,
ако до изтичане на изпитателния срок извърши друго престъпление.
Ръководен все от същите съображения
съдът лиши по реда на чл.346, ал.4 от НК подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР Сливен сумата 162.00 лева,
представляващи направени по БП № 136/2018 г.
на РУ на МВР Котел разноски.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: