РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500161 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та от ГПК.
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. И. Д. Р. от АК-Варна,
в качеството на особен представител (чл. 47, ал. 6 ГТПК) на В. М.,
гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ **********, адрес: ****** и П. М.,
гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ *****, адрес: ******, срещу Решение №
3463/14.11.2022 год., постановено по гр. дело № 5293/2021 год.по описа на
РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която въззивниците В. М., гражданин на
ФРГермания и П. М., гражданин на ФРГермания, са осъдени да заплатят
солидарно на Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *****, на
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 238 от ЗЗД, сумата от 1369,08 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо на
основание чл. 24 от Договор за наем на недвижим имот от 25.06.2019г., ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба (14.04.2021 год.) до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилен и необоснован е изводът на
съда, че ответниците са били наясно със съдържанието на договорните клаузи
1
на сключения договор за наем и по – конкретно – с клаузата на чл. 24 от
договора, предвиждаща отговорност за заплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестието за прекратяване на договора за наем, като в тази
насока неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Х.Г., че е
присъствал при сключване на договора за наем и е извършил превод на
съдържанието на договора, без да бъде съобразено, че по делото няма
ангажирани никакви доказателства, установяващи правоспособността на
свидетеля да превежда от немски на български език и обратно. Поради това и
липсват доказателства, които да обосноват безспорен и категоричен извод, че
свидетелят Х. Г. действително е извършил правилен, точен и законосъобразен
превод на немски език на ответниците относно съдържанието на договора за
наем. Преводът трябва да е бил ясен, пълен и категоричен, а при липсата на
писмени доказателства в тази насока, че свидетелят Хр. Г. притажава такива
знания и умения, не би могло да се заключи, че извършения превод е бил
правилен и пълен.
Не оспорва, че между страните е съществувала валидна облигационна
връзка относно заплащане на конкретната договорена месечна наемна цена.
Оспорва, че е било налице знание у ответниците за наличие на клауза за
неустойка в договора при неспазване на уговореното тримесечно
предизвестие за прекратяването му.
По тези съображения счита, че по делото не е установено виновно
неизпълнение от страна на ответниците на клаузата на чл. 24 от договора за
наем, при което и искът за заплащане на сумата от 1 369, 08 лева
–обезщетение за неспазено предизвестие съгласно чл. 24 от договора за наем
на недвижим имот от 25.06.2019 год. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго, с което горният иск да се отхвърли.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна (ищец) Х. Д. Х. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита че е неоснователна, а първоинстанционното решение в
обжалваната част – валидно, допустимо и правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага съображения.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител
поддъжат жалбата си.
Въззиваемата (ищца) Х. Д. Х. от гр. Варна не се явява в съдебно
заседание, не се представлява и не изразява становище.
Първоинстанционното решение в частите, с които ответниците,
настоящи въззивници, В. М., гражданин на ФРГермания и П. М., гражданин
на ФРГермания, са осъдени да заплатят солидарно на Х. Д. Х., сумата от 86
лева – на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД - неплатени консумативни разноски за
ел. енергия, дължими за ползването на отдадения с договора от 25.06.2019
год. под наем имот, както и сумата от 2 262, 88 лева – на основание чл. 233,
ал. 1, изр. второ ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени
(имуществени) вреди върху обзавеждането на отдадения под наем имот през
2
времето на възмездното му ползване, подробно описани в решението, както и
в частите, с което исковете на Х. Д. Х. по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 238 от ЗЗД и по
чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД са отхвърлени, съответно: за разликата над 1369,
08 лева до претендирания размер от 2053, 62 лева и за разликата над 2 262, 88
лева до претендираните 2400 лева, не е обжалвано, в тези части е влязло в
сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищцата Х. Д. Х. от гр. Варна е навела следните
твърдения: Въз основа на сключен на 25.06.2019 год. договор за наем на
недвижим имот, ищцата предоставила на ответниците (съпрузи) В. М.,
гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ ********** и П. М., гражданин на
ФРГермания, с ЛНЧ *****, съпрузи, за временно и възмездно ползване
собствения си недвижим имот, находящ се в *****, за срок от 24 месеца,
считано от 01.07.2019 год., срещу месечен наем в размер на 350 евро, ведно
със задължението да заплащат и консумативните разходи за ел. енергия и
вода. Съгласно чл. 23, б. "б" от договора, същият се прекратява с тримесечно
предизвестие за прекратяване от едната страна до другата, а според чл. 24 от
договора – при неспазване на това предизвестие, неизправната страна дължи
обезщетение в размер на три месечни наема.
На 31.12.2020 г. ищцата получила съобщение по имейл от ответниците,
с което те я уведомили, че незабавно прекратяват договора за наем, считано
от същата дата. Предвид неспазения срок за предизвестие от три месеца,
предвиден в чл. 23, б. „б“ от договора, ответниците и дължат сумата от 2053,
62 лева – обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на
договора, на основание чл. 24 от същия договор.
Отправено е искане за осъждането на ответниците да и заплят
́
солидарно горната сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното и
́
изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез
назначения им от съда при условията и по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
процесуален представител, са оспорили иска. Твърдят, че за тях не е
възникнало задължение за заплащане на неустойка по чл. 24 от договора за
неспазен срок за предизвестие за прекратяването му. Твърдят, че не са
български граждани и не знаят български език – не говорят, не разбират, нито
пишат на български. Екземпляр от договора на немски език липсва, в самия
договор за наем и в приемо-предавателния протокол, представени по делото,
не е вписано лице[1]- преводач, което да е извършило надлежен превод на
тези документи, за да се направи извод, че ответниците са разбрали и са се
съгласили с условията на договора, включително и с клаузата на чл. 24 от
същия, както и че запознати със съдържанието на подписаните документи.
Твърдят, че договорът е нищожен и не е породил правни последици. В
евентуалност е наведено възражение за прекомерност на неустойката,
предвидена в чл. 24 от договора за наем. По тези съображения считат, че
искът е неоснователен и настояват за отхвърлянето му.
3
В съдебно заседание ищцата, чрез представител, поддържа иска.
Ответниците, чрез процесуален представител, оспорват иска. Не
оспорват, че са били в наемно правоотношение с ищцата, оспорват
валидността на клаузата по чл. 24 от договора, тъй като не са били запознати
със съдържанието и, поради това, че не владеят български език.
́
Пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от
1369, 08 лева; за разликата над тази сума до претендирания размер от 2053, 62
лева искът е отхвърлен, поради извършено съдебно прихващане със сумата от
684, 54 лева (левовата равностойност на 350 евро), решението в тази част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното:
От представения договор за наем на недвижим имот е видно, че на
25.06.2019 год. между страните е сключен договор за наем, съгласно който
ищцата е предоставила на ответниците за временно и възмездно ползване
собствения си недвижим имот, находящ се в *****, за срок от 24 месеца,
считано от 01.07.2019 год., срещу месечен наем в размер на 350 евро, ведно
със задължението да заплащат и консумативните разходи за ел. енергия и
вода.
Съгласно чл. 23, б. "б" от договора същият се прекратява с тримесечно
предизвестие за прекратяване от едната страна до другата, като съгласно чл.
24 от договора при неспазване на това предизвестие, неизправната страна
дължи обезщетение в размер на три месечни наема, т. е., в размер на 1050
евро. По същността си чл. 24 от договора е неустоечна клауза, с която
страните обезпечават изпълнението на поетото от тях задължение по чл. по
чл. 23, б. „б“ от договора за наем, като са уговорили отнапред и
отговорността за неизпълнението на това задължение.
С електронно писмо, изпратено до ищцата на електронната и поща на
́
дата 31.12.2020 год. ответниците са я уведомили, че незабавно прекратяват
договора за наем, считано от същата дата.
От показанията на свидетеля Х. В. Г., без родство и дела със страните,
се установява, че същият е присъствал при огледа на отдадения под наем
апартамент, заедно с брокера от агенцията за имоти; впоследствие е
присъствал при превеждането и сключването на договора за наем между
ищцата и ответниците. Превел е на ответниците договора на немски език.
Помогнал им е и при преместването им в апартамента след сключването на
договора.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От анализа на доказателствата по делото се налага извода, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
наем на вещ, като в чл. 24 от същия страните са уредили и отговорността на
неизправната страна при неизпълнение на поетото с чл. 23, б. „б“ от договора
за наем задължение при прекратяването на договора с едностанно изявление
4
от която и да е от страните преди изтичането на срока му на действие.
Установено е също, че ответниците са прекратили договора в
нарушение на чл. 23, б. „б“ от същия, поради което и дължат уговорената в
чл. 24 от договора сума.
Възражението на ответниците за нищожност на неустоечната клауза,
поради противоречие със закона (според тях), поради това, че не им е било
известно съдържанието и, тъй като те не владеят български език – нито
́
говоримо, нито писмено, като липсва и екземпляр на договора на немски език,
респ. в договора не е вписано, че е участвал преводач, който да е извършил
надлежен превод на договора на немски език, съдът намира за неоснователно,
тъй като в закона липсва императивно изискване съглашенията с чужди
граждани да са съпроводени в писмен вид и с лицензиран превод, нито е
предвидено при сключването им да участва преводач. В случая изискването
на чл. 582 ГПК, неспазването на което обуслява нищожност на нот. действие
(чл. 576 ГПК), а оттам и влече и нищожност на договора поради липса на
форма, е неприложимо, тъй като то се отнася за формалните договори по чл.
18 ЗЗД, които се материализират в нотариален акт; договорът за наем на вещ е
неформален, а писмената форма е условие за доказването му и то не във
всички случаи.
Незнанието от ответниците на езика, на който е сключен договорът, не
сочи и на извод, че ответниците се позовават на нищожност на неустоечната
клауза поради липса на съгласие, доколкото хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД изисква съзнателна липса на воля, а подобни твърдения няма
навеждани.
Твърденията, на ответниците, че не им е било известно съдържанието
на неустоечната клауза, респ., че не са били запознати със съдъжанието и, т.
́
е., че те не са знаели, че договорът съдържа такава клауза, по същността си са
твърдения за унищожаемост на цитираната клауза от договора в хипотезата
на чл. 28 от ЗЗД, като сключена при грешка (не са навеждани твърдения за
умишлено въвеждане в заблуждение – унищожаемост поради измама по чл.
29 ЗЗД). В случая правното окачествяване от ответниците на твърдяния от тях
порок на договора, респ., на клаузата на чл. 24 от същия, е без значение и не
обвързва съда, доколкото от значение за правната квалификация на вида
недействителност, от който страда една сделка, са единствено твърденията на
страната, а не и нейната правна оценка на тези твърдения.
Грешката предполага несъзнавано несъответствие между представата
на едно лице и действителността, под влияние на което несъответствие това
лице сключва сделката.
В случая доказателства, които да обусловят извод за унищожаемост на
клаузата на чл. 24 от договора за наем в хипотезата на чл. 28 ЗЗД, не са
ангажирани. Обстоятелството, че ответниците са граждани на ФРГермания,
както и че са водили кореспонденция с ищцата на английски език, не е
достатъчно да обоснове подобен извод.
Според чл. 180 ГПК частните документи подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
5
тях, са направени от тези лица. Т. е., законът презюмира, че след като едно
лице е подписало определен документ, то изявленията в документа изхождат
от лицето, положило подписа си. В конкретния случай, според чл. 180 ГПК се
предполага, че след като ответниците са подписали договора за наем, то те са
се задължили по него в цялост, по всички негови клаузи. Това предположение
може да бъде опровергавано, но при тежест на доказване на този който се
домогва да го опровергае – в случая – на ответниците–наематели. За да
опровергаят волеизявлението си, ответниците, чрез процесуалния си
представител твърдят, че не са разбирали български език и не им е било
известно съдържанието на договора, и в частност – на клаузата на чл. 24 от
същия, предвиждаща отговорност за неспазено предизвестие от три месеца
при едностранно прекратяване на договора преди изтичане на срока на
действието му. Обратното обаче е установено от показанията на свидетеля Х.
В. Г., от които е установено, че същият е превел на ответниците
съдържанието на договора на немски език преди сключването му. По делото
няма нито едно доказателство, което да е в опровержение на позанията му
или пък да ги поставя под съмнение.
Поради изложеното съдът приема, че текстът на договора в неговата
цялост е бил известен на ответниците и същите са се съгласили с неговото
съдържание, полагайки подписа си върху него, вкл. и с клаузата на чл. 24 от
същия, поради което и доводите на ответниците за недействителност на
цитираната клауза, са неоснователни.
По тези съображения искът за заплащане на сумата от 1369,08 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо на
основание чл. 24 от сключения между страните Договор за наем на недвижим
имот от 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба (14.04.2021 год.) до окончателното
ѝ изплащане, е основателен и подлежи на уважаване.
Наведените в жалбата оплаквания, че неправилно са били кредитирани
показанията на свидетеля Х.Г., без да бъде съобразено, че по делото няма
ангажирани никакви доказателства, установяващи правоспособността на
свидетеля да превежда от немски на български език и обратно, при което и
изводът на съда, че ответниците са разбрали, (били са наясно) със
съдържанието на клаузата на чл. 24 от договора за наем, настоящият състав
намира за неоснователни. При изслушването на свидетеля в първата
инстанция, възражения относно познанията му по немски език и нивото му на
владеене на езика, не са правени, няма и направени искания от процесуалния
представител на двамата ответници относно нуждата да бъдат събирани
доказателства в тази насока; освен това по делото, както се посочи по – горе,
няма нито едно доказателство, което да е в опровежение на показанията му
или да ги поставя под съмнение.
В обобщение решението в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено в тази част.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за
6
настоящата инстанция в размер на сумата от 441, 46 лева – разноски за
заплатено на основание чл. 46, ал. 7 ГПК възнаграждение за производството
пред настоящата инстанция на процесуалния представител на насрещните
страни.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят на процесуалния представител на въззиваемата – адв. В. Д. от АК-
Варна, с личен номер на адвокат **********, с адрес на кантората: *****,
сумата от 437 лева – адвокатско възнаграждение за производството пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3463/14.11.2022 год., постановено по гр.
дело № 5293/2021 год.по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която В. М.,
гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ **********, адрес: ****** и П. М.,
гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ *****, адрес: ******, са осъдени да
заплатят солидарно на Х. Д. Х. ЕГН **********, с адрес за призоваване:
*****, сумата от 1369,08 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, дължимо на основание чл. 24 от сключен между страните
Договор за наем на недвижим имот от 25.06.2019г., ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на подаването на исковата молба
(14.04.2021 год.) до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА В. М., гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ **********, адрес:
****** и П. М., гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ *****, адрес: ******, да
заплатят на Х. Д. Х. ЕГН **********, с адрес за призоваване: *****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 441, 46 лева (четиристотин
четиридесет и един лева и 46 ст.) – съдебни разноски, съставляващи внесено
от нея, на основание чл. 46, ал. 7 ГПК и чл. 76 ГПК, възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция на процесуалния им
представител;
ОСЪЖДА В. М., гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ **********, адрес:
****** и П. М., гражданин на ФРГермания, с ЛНЧ *****, адрес: ******, да
заплатят на адвокат В. Д. от АК-Варна, с личен номер на адвокат *****, с
адрес на кантората: *****, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв,
сумата от 437 лева (четиристотин тридесет и седем лева) – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в производството
пред настоящата инстанция.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8