РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Варна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110107712 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „З.А.” АД срещу П. Т. А. иск с правно основание чл. 422, вр с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2591.18 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, оформен в застрахователна
полица № **********, със срок на валидност 12.10.2017г. – 11.10.2018г., за увреждания,
причинени на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № *******, от настъпило на
06.07.2018г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ по вина на
водача на лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ****** – П. Т. А., включващо и
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.02.2023 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 799/20.02.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1883 по описа на ВРС за
2023г.
В исковата молба се твърди, че по отношение на лек автомобил „Тойота Корола“, с
рег. № ******* е сключен договор за застраховка „Каско”, оформен в застрахователна
полица № **********, със срок на валидност 12.10.2017г. – 11.10.2018г. Излага се, че на
06.07.2018г., около 12:00ч., движещият се по бул. „Княз Борис I“ застрахован автомобил
спрял на пешеходна пътека, за да премине пешеходец, когато водачът на лек автомобил
„Опел Вектра“, с рег. № ****** – П. Т. А., движейки се с несъобразена с пътната обстановка
скорост, ударил в задната му част лек автомобил „Тойота Корола“. В резултат на удара били
увредени задна броня и капак на застрахования автомобил. За настъпилото
пътнотранспортното произшествие се излага да е съставен протокол за ПТП №
1649341/06.07.2018г., като последващо е ангажирана и административнонаказателната
отговорност на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ и е съставено наказателно
1
постановление № 18-0819-004757/13.11.2018г.
Излага, че въз основа на заявление от собственика на увредения автомобил, в
ищцовото дружество е заведена щета № 13018030104953, като за ремонта на щетите е
изплатено обезщетение в размер на 2591.18 лева, включващо и ликвидационни разноски в
размер на 10.00 лева.
Твърди се, че виновният за настъпване на пътнотранспортното произшествие водач е
управлявал автомобила без наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. За възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение се излага, че е образувано производство по чл. 410 ГПК, като срещу вземането
по издадената заповед за изпълнение ответникът е възразил. Поради това и за ищцовото
дружество е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1883/2023г.,
по описа на ВРС. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Т. А. депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва механизма на настъпване на
твърдяното пътнотранспортно произшествие, както и че в резултат на същото са увредени
задна броня и капак на „Тойота Корола“, с рег. № *******. В този смисъл оспорва и размера
на претенцията, като сочи, че не всички щети, които са остойностени са следствие на
пътнотранспортното произшествие. В евентуалност излага, че следва да заплати само онези
щети, които са посочени в протокола за ПТП и които кореспондират с описаните от самия
застраховател. Прави възражение и за погасяване по давност на вземането.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и
въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.02.2023г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, като в негова полза е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 799/20.02.2023г. по ч.гр.д. № 1883/2023г.
по описа на ВРС, за парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на
настоящото исково производство. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5, като на кредитора са дадени указания, че може да предяви иск на осн. чл. 415, ал. 1, т.
2.
От представената с исковата молба комбинирана застрахователна полица №
********** издадена на името на „**********“ АД с начало на действие 12.10.2017г. и
валидна до 11.10.2018г. се установява, че към датата на застрахователното събитие –
06.07.2018г., лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег. № ******* е имал
сключена застраховка „Каско и злополуки“.
Представен е и протокол за ПТП № 1649341, видно от който на 06.07.2018г. между
лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“ и лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ е
възникнало пътнотранспортно произшествие по вина на шофьора на лекият автомобил
„Опел“ – П. Т. А.. От начертаната схема на ПТП към протокола за ПТП се установява, че
пострадалият автомобил е ударен в задна част от виновния водач, който се е движил с
несъобразена скорост, същият не спира на място и напуска местопроизшествието. Отразено
е също, че автомобила на виновния водач няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Към исковата молба са приложени и доклад по щета № 130180301049653, опис на
щетите по претенция № 13018030104953, опис – заключение по щета 13018030104953, от
които се установява, че съобразно установената щета, на собственика на лек автомобил
„Тойота“ следва да се заплати обезщетение в размер на 2581,18 лева, като в приложените
описи е посочено като увредена част задна броня – боядисване и ремонт, а в опис-
заключение е добавено, че капак на багажник не се отваря.
2
От приложената калкулация – ремонт № 0307-130-0 се установява, че разходите за
извършване на ремонт на пострадалия лек автомобил са в размер на 2581,18 лева, като
видно от приложената фактура № ********** от 21.08.2018 г., сумата за извършеният
ремонт е заплатена на „Експерт Сервиз“ ЕООД.
От приложената справка за наличие на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по делото е видно, че към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие автомобил с рег. № ****** е нямал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Към исковата е приложено и НП № 18-0819-004757 на ОДМВР Варна, с-р Пътна
полиция от 13.11.2018г., от което се установява, че на виновния водач е наложено наказание
– глоба и лишаване от право да управлява МПС за това, че на 06.07.2018г. около 12:00 часа в
гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ като водач на лек автомобил – „Опел Вектра“, peг. № ******,
посока "Севастопол" до „Графити“, поради движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението се блъска в спрелия пред него лек автомобил „Тойота“ с рег.
№ *******, като реализира ПТП с материални щети, водачът напуска мястото, без да спре и
да установи щетите, същият установен в 13:50 часа, като водачът управлява МПС спряно от
движение.
По делото са допуснати гласни доказателства посредством разпит на един свидетел
на страната на ищеца. От свидетелските показания на свидетеля – Ц. П. Т., се установява, че
в деня на застрахователното събитие се е движил от община Варна, в посока „Севастопол“,
като на пешеходната пътека спира в колона, за да пропусне преминаващите пешеходци, при
което е ударен отзад. От показанията се установяват и какви са щетите по автомобила –
задна броня, заден капак, стопове. Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото
същите са вътрешно непротиворечиви, подробни, основани на лични възприятия и
подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно, съответстващо на останали събран
доказателстен материал и неоспорено от страните, се установява, че уврежданията които са
установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са в
задна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и измествания на
детайли при удар в посока отзад напред спрямо оста на автомобила. Изрично в о. с. з.
вещото лице е посочило, че е изготвило заключението след изискване на снимков материал и
опис заключение от допълнителния оглед, извършван от застрахователя. Експертът изрично
е посочил, че при съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в Протокол за ПТП
и установените увреждания се установява наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № *******.
Вещото лице след проверка, е констатирало уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по претенция №
13018030104953 и видими на предоставения снимков материал, а именно: задна броня -
подмяна и боядисване, капак багажник - подмяна и боядисване, укрепване задна броня -
подмяна, маска задна - ремонт и боядисване, захващане задни леви светлини - ремонт и
боядисване, захващане задни десни светлини - ремонт и боядисване, облицовка вътрешна
зав. ламарина - ремонт, ламарина под задна -ремонт, успокоител удар заден ляв - ремонт,
успокоител удар заден десен -ремонт, държач задна броня вътрешен ляв - ремонт, държач
задна броня вътрешен десен - ремонт.
От заключението на вещото лице се установява, че общата стойност на
авторемонтните дейности, необходими за отстраняване на причинените от
застрахователното събитие повреди, определена към 06.07.2018 г., е в размер на 2 802.99 лв.,
като е направено и отделно изчисление, каква е общата стойност на авторемонтните
дейности, необходими за отстраняване на причинените повреди само по задна броня,
3
определена към 06.07.2018 г., а именно - сумата в размер на 949.93 лв. Вещото лице в о. с. з.
изрично е посочило, че за резервните части по процесната претенция от 2581.18 лева е
приложена клиентска отстъпка, каквато той не е включил при извършване на изчисленията.
От заключението се установява и размерът на ликвидационните разноски – 10 лева.
Въз основа на за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
приетата правни изводи:
От заявените от страните претенции и ангажирани доказателства съдът приема, че е
сезиран с регресна претенция на застраховател с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ,
който след изплащане на определеното застрахователно обезщетение, встъпва в правата на
застрахования, срещу причинителя на вредата.
С оглед представените от страните и приети от съда писмени и гласни доказателства
и приобщената към доказателствения материал, както и заключението по съдебно-
автотехническа експертиза, съдът приема за доказано, че на посочената от ищеца дата, час и
място е настъпило пътнотранспортно произшествие между посочените в исковата молба
участници по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, за който към датата на
произшествието не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че пострадалият е бил в застрахователно правоотношение с
дружеството ищец, и в резултат на осъществилото се застрахователно събитие са настъпили
имуществени вреди, които, както се установи по делото са били изплатено от застрахователя
на пострадалия.
За настъпилото ПТП на място и след оглед, е бил съставен констативен Протокол за
ПТП № 1649341/06.07.2018г. от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Варна. Видно от него,
на същата дата, близо до кръстовището, на бул. „Княз Борис I“, с бул. „Сливница“, е
настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ответника лек
автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ****** и лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. №
*******. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че пострадалият автомобил е
ударен в задна част от виновния водач, който се е движил с несъобразена скорост, същият не
спира на място и напуска местопроизшествието, като реализира ПТП с материални щети.
В съдебната практика се приема, че протоколът за ПТП не освобождава съда от
задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства
/така Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д. №750/2011 г., II т. о./ Това налага извода,
че механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово
допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за ПТП, но ищецът е
ангажирал и други доказателства за установяване на механизма на ПТП посредством
назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и чрез събиране на гласни
доказателства.
В производството от страна на особения представител на ответника да наведени
възражения относно механизма на ПТП, както и по повод на възмездяването на част от
претърпените вреди.
По отношение на горните възражения е изслушано заключение на съдебно-
автотехническата експертиза което не е оспорено от ответника, от което се установява, че по
процесното превозно средство са настъпили заявените от ищеца вреди, при реализиране на
описания в исковата молба механизъм, което води до извод за наличие на причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Този извод се
подкрепя и от изложеното от вещото лице в о. с. з. по повод на механизма на ПТП, както и
от останалите представени по делото доказателства, както и от разпита на свидетеля в
открито съдебно заседание.
На следващо място, следва да се посочи, че е неоснователно и възражението на
4
ответната страна, че в уведомлението до застрахователя са описани по – малко щети и
умишлено застрахователя е посочил повече в описа. Установяването на всички щети по
автомобил в следствие на ПТП става чрез извършването на огледи и изготвяне на снимков
материал. От страна на застрахователя е извършен оглед и има наличен снимков материал.
Установените от застрахователя увредени детайли по автомобила са констатирани и от
вещото лице по допусната и приета от съда експертиза, доколкото експертът е извършил
преглед и анализ на снимковия материал, от който е установил, че е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите нанесени на пострадалият лек
автомобил. В производството не са налични доказателства, които да сочат на противното.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на автомобила.
Според неспореното заключение по съдебно-автотехническа експертиза общата
стойност на авторемонтните дейности, необходими за отстраняване на причинените от
застрахователното събитие повреди в задната част на автомобила, детайлизирана в
заключението и определена към 06.07.2018 г., е в размер на 2802.99 лв., доколкото при
изчисляването не е приложена отстъпка от цената за часовата ставка на труд, каквато е
отразена от ищеца при формиране на размера на исковата претенция.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена по отношение на
претендираното застрахователно обезщетение в размер на 2591,18 лева, в което е включена
и сумата от 10 лева за направени ликвидационни разноски.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи и законна лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В производството е наведено от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, което съдът намира неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.
405, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования. От представените по делото доказателства се установява, че
обезщетението е изплатено на 20.09.2018 г., а видно от приложеното към материалите на
настоящото дело - ч. гр. д. № 1883/2023г., то същото е заведено на 17.02.2023 г., от което
може да се направи извод, че към датата на предявяване на претенцията, не е била изтекла
приложимата петгодишна погасителна давност относно вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски с оглед направеното
искане в този смисъл. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на
151,82 лв. за държавна такса заплатена в заповедното и исковото производство, 200 лв.
депозит за вещо лице, 30 лв. депозит за свидетел и 400 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото не е упоменато, каква част от претендираното юрисконсултско
5
възнаграждение касае настоящото производство, доколкото в заповедното производство е
присъдена сумата в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение, то възнаграждението
в настоящото производство следва да се оцени на 350 лева. По делото е заплатен и депозит
за особен представител в размер на 500 лева, който също следва да остане в тежест на
ответника. С оглед на горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 1281,82 лева, от които 101.82 лева в заповедното
производство и 1180 лева в настоящото производство.
В предоставения му срок, ищецът не е внесъл възложения му остатък от
окончателния депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза в размер на 200 лв. и същият е останал дължим. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 77 ГПК остатъкът от дължимия депозит следва да се възложи в тежест на
ищцовата страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ, че П. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: ******** ДЪЛЖИ на „З.А.“ АД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ********** сумата от 2591,18 лева
(две хиляди петстотин деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки) главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по заведена щета №
13018030104953 във връзка със сключен със „З.А.“ АД договор за застраховка ,,Каско на
МПС“ на автомобилистите - полица № ********** със срок на действие от 12.10.2017 г. до
11.10.2018 г., относно МПС марка ,,Тойота Корола“ с ДК № *******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.02.2023г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
799/20.02.2023г. на парично задължение по ч. гр. д. № 1883/2023 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П. Т. А., ЕГН: **********, да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК: **********,
сума в размер на 1180 лева (хиляда сто и осемдесет лева), представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Т. А., ЕГН: **********, да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК **********,
сума в размер на 101,82 лева (сто и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN: ************,
открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр „З.А.“ АД.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК: **********, да заплати по сметка на РС - Варна сума в
размер на 200 лева (двеста лева), представляваща остатък от дължимия депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, на основание чл.
77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7