Р
Е Ш Е
Н И Е № 84
гр. П., 11 септември 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на
единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№864 по описа за 2019г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл.
61 от ЗС, като иск по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – Община
П., представлявана от Л.В.-кмет, твърди, че на 03.11.2015г. между Община П. и ответника бил сключен договор за учредяване възмездно
право на ползване върху недвижим имот - общинска собственост, находящ се в с. П.,
представляващ имот №030088, с площ 6.587 дка, в местност „Х.", с начин на
трайно ползване-нива, трета категория,
АОС № 11036, вписан под №92, том XIII от 12.11.2012г. Договорът бил
вписан в СВ- П., под №5395, Акт 169, том VII, имотна партида 62361 от
01.12.2015г. Твърди се, че срока на
действие на договора бил за 10 години,
считано от стопанската 2015/2016г. Основно задължение на ползвателя по договора
било да заплаща годишна цена на учреденото право на ползване на имота в размер
на 167.00лв., която се заплащала
най-късно до 31.09.2019г.
Ищецът твърди, че по сключения договор от страна на
ответника имало неплащане на посочената сума, като към 03.10.2019г. ответникът дължи: 167.00лв.
-главница и 33.96 лв. лихва, или общо 200.96 лв. за 2017г.; 167.00лв. - главница и 17.02 лв.
лихва, или общо 184.02 лв. за 2018г. и 167.00лв. - главница и 0.09 лв.-
лихви за 2019г
Така общата сума, на която
възлизали задълженията на ответника била в размер на 501.00лв. - главница и 51.07лв.- лихви или
общо 552.07лв. за периода от 2017-2019г.
Твърди се, че за посочените
суми Община П. изпращала многократно
покани за доброволно изпълнение до ответника в т.ч. и нотариалната покана, с
които същия изрично бил предупреден, че
в случай, че не изпълни задълженията по сключения договор, Община П. щяла
предприеме действия по развалянето на договора, както и и че щяла пристъпи към
действия по принудително събиране на дължимите суми.
Въпреки това ответникът до момента на подаване на
ИМ не бил изпълнил задължението си да плати
посочените по-горе суми.
Ищецът счита, че заплащането
на годишната цена било основно задължение на ползвателя по договора. На
следващо място въпреки изрично отправеното предупреждение, ответникът не бил
платил и продължавал да не плаща дължимото по договора. В тази връзка
искат депозираната искова молба
също да се счита за покана за доброволно изпълнение със срок до датата на
насрочване на делото.
Предвид изложеното
ищецът моли съда да прекрати договор за учредяване на възмездно право на
ползване върху недвижими имот от 03.11.2015г., както и да осъди ответника да му
заплати дължими суми по посочения договор в общ размер от 501.00лв.,
представляваща главница за неплатени годишни цени за 2017г., 2018г. и 2019г.,
както и за заплащане на сумата 51.07лв.-лихва. Претендират се разноски.
В съдебно заседание исковете се
поддържат чрез упълномощен представител-ю.к.Тодор Тодоров, който по същество моли съда да уважи исковата
претенция, така като е предявена.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника Д.Е.Я.-адв.Н.Г. от ТАК, която оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсвали
доказателства ищецът като собственик на процесния
имот да е изпълнил основното си задължение да предаде имота на ответника, за да
породят съответно произтичащите за носителят на вещното право на ползване на
задължения към собственика, едно от които е
да заплаща разноските вкл. уговорената годишна цена на учреденото право.
В съдебно заседание се явява назначения особен
представител на ответника който поддържа
изразеното в отговора, като моли да бъде отхвърлен така предявения иск.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
От
представения акт за частна общинска собственост №11036/05.11.2012г., и
акт за частна общинска собственост №13658/28.06.2019г., се установява, че Община П. е собственик
на следния недвижим имот-Нива, с площ от
6.587 дка, трета категория, съставляваща имот №030088, местност „Х.“, находяща се в землището на с.П., а понастоящем
представляващ ПИ с идентификатор №57874.30.88. За този имот е представена и
скица №15-514910-11.06.2019г., изд. от СГКК-Търговище.
За така описания имот със заповед
№3-15-957/30.09.2015г., на кмета на
Община П. е открита процедура по провеждане на търг с явно наддаване. От
представената заповед №3-15-1009/21.10.2015г. се установява, че за спечелил
търга е обявен ответника-Д.Е.Я.. Въз основа на това, на 03.11.2015г.,
между Община П. и Д.Е.Я. е сключен
договор за учредяване на възмездно право на ползване върху имот №030088, с площ
от 6.587 дка, местност „Х.“, с начин на
трайно ползване-нива, трета категория, находяща се в
землището на с.П., за устройване на
пчелин, за срок от 10 стопански години,
считано от стопанската 2015/2016г. до
01.10.2025г. Съгласно договора ползвателят ще ползва имота срещу заплащане на
годишна цена на право на ползване в размер на 167.00лв., платима най-късно до
31.09. на текущата година. Видно от
договора същия е подписан от двете страни, и е вписан в СВ при РС-П. под №169,
т.VII,вх.рег.
№5395/21.12.2015г.
Поради неплащане на уговорената годишна цена по
договора за 2017 и 2018г., Община П. изпратила до ответника покана за
доброволно изпълнение, изх.№94Д-1731-2/02.04.2019г. Видно от приложената
разписка, тази покана е получена от Енко Неделчев Я. ( баща на ответника), на 02.05.2019г. На
03.07.2019г., отново е изпратена показа за доброволно изпълнение, получена от
бащата на ответника, на 17.07.2019т.
На
05.07.2019г. , на ответника е изпратена
и нотариална покана, видно от която е връчена, при условията на чл.47 от ГПК, на 21.08.2019г.
От изготвената
и приложена справка за заявени плащания, към 03.10.2019г., ответникът
дължи по посочения договор плащания за 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на
167.00лв., за всяка година, или общо 501.00лв. както и лихва в размер на 51.07лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните е правни изводи:
По иска с правно основание чл.61 ЗС:
Така предявения иск съдът намира за допустим и основателен по следните
съображения:
Вещното право на ползване е
абсолютно вещно право върху чужд имот, като същото включва правомощията за
използване на вещта и за получаване на добивите от нея, без да се накърняват
субстанцията и предназначението й. Вещното
право на ползване не изчерпва правата и задълженията, които възникват от акта
на неговото учредяване. Наред с него от този акт се пораждат и взаимни права и
задължения между собственика на обременения имот и носителя на вещното право на
ползване, които не се включват в състава на правоотношението по вещното право
на ползване. Те обвързват собственика и титуляра на
вещното право на ползване във взаимните им отношения и нямат вещноправен характер. В този смисъл за собственика на
обременения имот възникват следните задължения – да предаде имота във владение
на ползвателя, да не му пречи при използването на вещта и при извличането на
доходи от нея, респективно да му заплати обезщетение за вреди, ако наруши тези
задължения. Съответно, носителят на вещното право на ползване има към
собственика следните задължения – да съхранява вещта, да я използва и
стопанисва с грижата на добър стопанин, да заплаща разноските, свързани с
ползването, включително данъци и други такси – чл. 57, ал. 1 ЗС. Длъжен е и да
застрахова имота в полза на собственика и да заплаща премиите, ако не е
уговорено друго – чл. 57, ал. 4 ЗС.
Разпоредбата на чл. 61 от ЗС
признава на собственика, учредил ограничено вещно право на ползване върху своя
вещ в полза на друго лице, възможността да иска по съдебен ред прекратяване на
това право, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава
да си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със
значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако
съществено променя вещта.
В съдебната практика няма спор,
че тези три групи основания за прекратяване на вещното право на ползване по
чл.61 от ЗС са алтернативно посочени, т.е. че за успешното провеждане на иска
за прекратяване на правото на ползване собственикът-ищец следва да установи
наличието на някое от тях, както и че във всички случаи ответникът-ползвател
трябва да не е преустановил нарушението, след като е бил надлежно предупреден -
В този см. Решение № 450/ 18.06.2009г.
по гр. д. № 508/2008г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 915/ 28.12.2009г. по
гр. д. № 951/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.
В съдебната практика няма спор и
за това, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 61 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на следните юридически факти, а именно, че: ищецът е
титуляр на правото на собственост върху обременения имот; в полза на ответника съществува учредено
вещно право на ползване върху същия този имот;
ищецът е отправил до ответника предупреждение да преустанови
неправомерното си поведение, изразяващо се в някое от нарушенията по чл. 61
ЗС; това предупреждение е получено от
страна на ответника; че и след като е
бил надлежно предупреден, ответникът-ползвател продължава да не изпълнява
задълженията си, които са му вменени от закона.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че Община П. е
собственик на процесния имот, като същата се
легитимира като такъв посредством представените два акта за частна общинска
собственост. Безспорно в полза на ответника е учредено и вещно право на
ползване върху същия този имот, съгласно представените доказателства- договор за учредяване на възмездно право на
ползване от 03.11.2015г., до който договор се е стигнало след проведена
процедура по провеждане на търг с явно наддаване и обявяване на одобрения кандидат, в лицето на ответника по настоящото
дело. От доказателствата по делото се установява още, че до ответника-ползвател
са връчени две покани
за доброволно изпълнение на задължението да заплати дължимата годишната цена на учреденото право
на ползване за стопанските 2017 и 2018г., като доказателства, че същия е сторил това в дадения му срок не са представени по делото. Напротив от
представената справка за плащания, се установява, че тези суми не са заплатени
от него.
В настоящото производство ищецът Община П.
претендира прекратяване на учреденото по отношение Д.Е.Я. право на ползване на процесния недвижим имот-земеделска земя, като твърди, че
ответника не изпълнява основното си задължение на ползвател –да заплаща
годишната цена на учреденото право на
ползване на имота. Това твърдение нито е оборено, нито е оспорено от ответника,
който носи тежестта да докаже, че в срок и в пълен размер е изпълнил
задължението си да плати договорената годишна цена по учреденото право на
ползване. Предвид на което и с оглед представените доказателства съдът приема,
че от страна на ответника-ползвател е
налице неизпълнение на основно задължение по договора. Това
неизпълнение, според настоящия състав на съда е значително и съществено и обуславя извод, че е налице основание за прекратяване на сключения договор за учредяване на възмездно
право на ползване от 03.11.2015г.
Предвид изложеното съдът приема, че събраните по
делото доказателства обосновават
основателността на ищцовата теза, тъй като от страна
на ответникът е налице описаното в чл.
61 ЗС поведение, предпоставящо прекратяване правото
на ползване на Д.Я., поради което така предявения иск следва да бъде уважен.
По иска по чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
От приложените
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено по
делото, че между страните е налице
валидно сключен договор за учредяване на
възмездно право на ползване върху недвижим имот, по силата на който ищеца като
собственик е предоставил право на ползване на ответника върху собствения си
недвижим имот, срещу поето от последния
задължение да използва същия по предназначение срещу заплащане на годишна цена
за това. Така сключения договор е
подписан и от двете страни и същия не оспорен от ответника
По своя характер,
правото на ползване по смисъла на чл.56 от ЗС
включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното
предназначение и по начин, че да не се променя съществено. Съгласно чл.57, ал.2 от ЗС при предаване на
имота се съставя опис, а при липса на такъв
се предполага до доказване на противното, че имотът е предаден в добро
състояние Или тълкуването на тази
норма налага извод, че в случая е налице
оборима презумпция, че до доказване на противното при
липса на опис имота е предаден, и то в добро състояние. В този смисъл
възражението на ответната страна, че не са представени доказателства за това,
вследствие на което не било възникнало задължение на същия да заплаща
уговорената годишна цена, се явява неоснователно. Поради което съдът приема, че ищцовата страна е изпълнила
своето задължение за предаване на имота на ползвателя -ответник, срещу
което за него е възникнало задължение да заплаща уговорената цена на правото на
ползване за всяка стопанска година в размер на 167.00лв.
Няма доказателства, за това ответникът е
заплатил дължимата цена по този договор за претендираните три стопански години.
Няма доказателства да е сторил това и при получените покани за доброволно
изпълнение. Когато длъжникът не изпълни
точно своето задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.79
ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване
на правомерен юридически акт, от който възниква задължението; пълно или
частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник;
реалното изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е възникнало едно
парично задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно, и
е в интерес на кредитора - ищец. В конкретният случай съдът счита, че предвид неизпълнението на длъжника в
лицето на ответника по делото, то
вземането на кредитора за годишната цена
на учреденото право на ползване в размер
на 167.00лв., за 2017г., 2018г. и 2019г.
– в общ размер от 501.00лв., е изцяло доказано по основание и размер, като дължи
и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ в
съда-04.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
По основание
и размер е доказано и вземането за лихва за забава, доколкото изрично в чл.6 от
договора е предвидено, че при забава в плащането на цената, ползвателя
дължи и полагащата се законна лихва за всеки просрочен ден. С оглед на установеното по горе от съда и
основателността на главното вземане, то
основателно се явява и акцесорното такова за лихва
за забава. Вярно е, че ищеца не посочи
период на претендираната лихва, а само размер,
но същия може да бъде установен от процесния договор, доколкото в него е фиксирана точна дата за плащане- до 31.09. на
текущата година, след която дата, т.е. от 01.10. на текущата година, ответника
е в забава. С
помощта на он-лайн калкулатор ( www.calculator.bg),
съдът изчисли, че за 2017г. лихвата за
забава е в размер на 34.01лв. (от 01.10.2017г. до 03.10.2019г. посочен в справката),
за 2018г. е в размер на 17.07лв. (от 01.10.2018г. до 03.10.2019г.) и за 2019г.
е в размер на 0.14лв. (от 01.10.2019г.
до 03.10.2019г.). Или общо дължимата лихва за забава от ответника е в размер на
51.22лв. Тъй като обаче в ИМ се претендира лихва за забава в размер на
51.07лв., то съдът намира, че следва да присъди тази сума.
При този изход на делото, следва да се разпредели и
отговорността за разноските, които
ответникът дължи ищеца.
Така, на осн. чл.78,
ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовата страна
сумата от 900.00лв., представляващи разноски в настоящото производство, от
които 100.00лв. за заплатена д.т., 200.00лв. за юрисконсултско възнаграждение и 600.00лв. за заплатено
възнаграждение за особен представител. Съдът намира, че претендираната
с ИМ нотариална такса в размер на
40.80лв. не следва да се присъжда, доколкото тя не представлява такса или
разноски по водене на производството.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ, учредено от ОБЩИНА
П., БУЛСТАТ ***, с адрес-гр.П ***, представлявана от Л.В.-кмет, в полза
на Д.Е.Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес-*** и настоящ адрес-***, върху имот №030088, с площ от 6.587 дка, местност „Х.“, с начин на трайно
ползване-нива, трета категория, находяща се в
землището на с.П., а понастоящем представляващ ПИ с идентификатор
№57874.30.88, за устройване на пчелин,
което право е учредено с Договор за учредяване на възмездно право на ползване
върху недвижим имот от 03.11.2015г.,
вписан в СВ при РС-П. под №169, т.VII, вх.рег. №5395/21.12.2015г.
ОСЪЖДА
Д.Е.Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес-*** и настоящ адрес-***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА П., БУЛСТАТ ***,
с адрес-гр.П ***, представлявана от Л.В.-кмет
СУМАТА 501.00лв. (петстотин и
едни лева и 00ст.), представляваща неплатена годишна цена в размер на 167.00л. за всяка
стопанска година на учредено право на ползване
по Договор за учредяване на
възмездно право на ползване върху недвижим имот от 03.11.2015г., вписан в СВ при РС-П. под №169, т.VII,
вх.рег. №5395/21.12.2015г., за стопанските 2017г., 2018г. и 2019г., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска-04.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и СУМАТА
51.07лв. ( петдесет и един лева и 07ст.)-лихва за забава.
Д.Е.Я.,
ЕГН **********, с постоянен
адрес-*** и настоящ адрес-***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА П., БУЛСТАТ ***,
с адрес-гр.П ***, представлявана от Л.В.-кмет СУМАТА 900.00лв. (деветстотин лева и 00ст.), за разноски по делото,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: