Определение по дело №360/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 485
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 17 септември 2021 г.)
Съдия: Славена Койчева
Дело: 20214200500360
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. Габрово , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова

Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез юрисконсулт
Т.К., против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1342/2021 г. от Габровския районен
съд, в частта с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК поради констатирана нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 2 ЗПК на договорна клауза за начисляване на мораторна
лихва, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Заявителят излага доводи за дължимост на
вземането за мораторна лихва доколкото същото се характеризирало като законна последица
от уважаването на главното вземане за главница. Позовава се на Тълкувателно решение
№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което размерът на вземането при настъпване на
предсрочна изискуемост се формирало като сбор от непогасения остатък от предоставената
по договора главница и законната лихва, начислена от датата на настъпване на предсрочна
изискуемост до датата на плащането. Оспорва като неправилни съображенията на
заповедния съд за наличие на противоречие на клаузата в договора, уреждаща начина на
формиране на обезщетението за забава, със закона. Моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжника Р. Д. СТ.. Претендира
разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
подадената жалба е неоснователна.
1
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Р. Д. СТ., за сумата от 1544,18 лв. от които: неплатена главница в размер на
773, 94 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 153,36 лв., дължимо за
периода 10.03.2020 г. -10.12.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 543,74 лв., дължимо до 10.12.2020 г.; законна лихва в
размер на 73,14 лв., дължима от 10.12.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план до
27.07.2021 г. като за периода 13.03. -13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; законна лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
С разпореждане № 655 от 31.07.2021 г., заповедният съд е приел, че следва да уважи
частично подаденото заявление като отхвърли искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по отношение на заявените като безспорни вземания за
непогасеното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 543,74
лева и вземането за законна лихва, начислено за периода от 10.12.2020г. до 27.07.2021г., в
размер на 73,14 лева. Заповедният съд е приел, че договорната клауза, уреждаща условията
за възникване на задължението за законна лихва и начина на формиране на размера му
противоречи на императивната разпоредба на чл.33, ал.2 ЗПК, поради което служебно е
констатирал недействителността на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с което частично е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е
правилно.
Заповедният съд в изпълнение на задължението си за извършване на служебна
проверка за неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави на договорни
клаузи в потребителски договор законосъобразно и правилно е оставил без уважение
искането на заявителя. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и
спрямо него са приложими императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 33, ал. 2
от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В процесния случай вземането за законна лихва произтича от Договор за
потребителски кредит № ********** от 05.12.2018 г. В съдържанието на заявлението за
издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху
каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, се начислява претендираната законна лихва.
Настоящият състав намира, че съществува неяснота относно начина на формиране на
претендираната лихва, като се вземе предвид, че част от главното вземане произтича от
неравноправни клаузи, а съдът не следва да преизчислява законната лихва при отхвърляне
2
на част от заявлението в това производство. Несамостоятелният характер на вземането на
законна лихва от една страна, заедно с невъзможността да бъдат индивидуализирани
вземанията, включени в главния дълг, върху който е начислена законна лихва, налагат извод
за недължимост на вземането в претендирания размер.
Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид
възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени
при формиране на главния дълг. Заповедният съд е приложил правилно императивната
законова разпоредба на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, като е достигнал до крайния извод за
недължимост на вземането за законна лихва.
Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит
България“ ЕООД против длъжника Р. Д. СТ., гр. Севлиево, поради обстоятелството, че
искането в горепосочената част се основава на клаузи, противоречащи на закона.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на Районен
съд - Габрово в частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за законна
лихва следва да бъде потвърдено, като правилно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 655 от 31.07.2021 г. постановено по ч. гр. д. №
1342/2021 г. от Районен съд - Габрово, в частта, в която съдът е отхвърлил искането на
„Профи Кредит България“ ЕООД по предявено заявление по чл. 410 от ГПК против Р. Д.
СТ. ЕГН: ********** за законна лихва в размер 73,14 лева, начислена за периода от
10.12.2020 г. до 27.07.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3