Разпореждане по дело №2764/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8567
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20201100102764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. София,  12.03.2020г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на дванадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Кюркчиев гр. дело № 2764 по описа за 2020г. на І-8 с-в, при СГС , за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.А.Б., а  чрез нея съдът е сезиран „Да бъде прогласена нищожността на съдебен акт – разпореждане по гр.д. № 18640/2008г. по описа на 51 с-в при СРС“

От съдържанието на исковата молба – обстоятелствена част и петитум, се установява недвусмислено, че предмет на спора е твърдението за нищожност на съдебен акт.

В рамките на предоставената му от чл.118 ГПК компетентност, след като прецени служебно родовата подсъдност на спора, настоящият съд  достигна до извода, че делото е родово подсъдно на районния съд.

Нищожността е най-тежкият порок на съдебните актове, който макар да не е изрично дефиниран в закона, би бил налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или пълна обективна невъзможност да бъде възприета волята на съда, и т.н. За разлика от недопустимия съдебен акт, нищожният изначално не е годен да породи правни последици, поради което е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира също и  чрез възражение, както и по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК. Ако бъде предявен такъв иск (както в случая) - този иск е установителен по характер и неоценяем. При липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 ГПК тоест искът е родово подсъден на районния съд, независимо от това, дали се иска прогласяване нищожност на съдебен акт на районен, на въззивен или на касационен съд.

Съдебната практика е категорична в тази насока, като за пример може да бъде посочено напр.  постановеното по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 123/04.04.2012г. по гр.д. № 777/2011г. на І ГО при ВКС , както и мн. други

Съобразявайки служебно правилата за родовата подсъдност на делата, по арг. от чл. 104 от ГПК, вр. с чл. 103 от ГПК и изричното уточнение за размера на исковете, както са предявени в исковата молба, настоящия съдебен състав намира, че производството  по делото следва да бъде прекратено пред настоящия състав на Софийски градски съд и да бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал.2 ГПК, съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА пред настоящия състав на съда производството  по гр. дело № 2764  по описа за 2020г. на І-8 с-в, при СГС, което е образувано по претенциите на И.А.Б. и с адрес,*** което е образувано по искането да бъде прогласена нищожността на съдебен акт – разпореждане по гр.д. № 18640/2008г. по описа на 51 с-в при СРС  и във връзка с това,

 

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд - за разглеждане на спора по компетентност, според правилата за родовата и местната подсъдност.

 

Разпореждането подлежи на обжалване пред АС София, с частна жалба, която може да бъде подадена от ищеца в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящия съдебен акт.

 

СЪДИЯ: