Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 816/21.12.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1062/2023 год., по
описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
М.А.Х.,
чрез пълномощника - адв. Т., срещу ЗППАМ № 23-1006-000320 от 04.10.2023г.,
издадена от Ц.П. - Началник група към ОДМВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“
гр. Пазарджик, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с ДК №
*** за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се
искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да
бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Ц.П. - Началник група към ОДМВР гр. Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик - редовно призована, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва жалбата,
моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност
на поискания адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-1006-000320 от 04.10.2023 г., издадена от Ц.П. - Началник
група към ОДМВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик, на
жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с ДК № *** за срок от 6 месеца и е
отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган се е позовал на съставен АУАН бл. № GA 1104180/03.10.2023г.,
срещу Д.К.К. за това, че на 03.16.2023г. в 16,46 часа, в гр. Пазарджик, ул. „Искра“,
срещу ресторант „Фемили“ управлява МПС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с ДК № ***, собственост
на М.Х. и като български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално
СУМПС, издадено от Великобритания с номер KOLEV711018D99CX 06 без да е подменено след пребиваване в Република България,
престоял повече от 3 месеца. Извършена проверка чрез ОДЧ към РУ – Пазарджик в
системата Граничен контрол. Отразено влизане в Република България на
25.05.2023г..
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка,
обосноваваща нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Представено по делото и
прието като писмено доказателства е посоченото в АУАН СУМПС, издадено от
Великобритания.
Видно от заповед №
312з-1237/14.04.2022г. директора на ОД на МВР
- Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3
от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е
оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от
ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“;
началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“;
началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към
„ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и
РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“
към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел
„ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в
извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ
при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска,
изпълняващи служебните си задължения по график. Видно от Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г., т. 1.7 министъра на вътрешните работи е определил
ГДНП, ГДГП – в района на аерогарите и ОД на МВР и СДВР да осъществяват контрол
по ЗДвП.
При така установеното
от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Видно от горецитираните
Заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР-Пазарджик,
оспорения ИАА е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Настоящият състав намира, че от
събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на
административното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от
административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца. Оспорената
заповед, обаче е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест
месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
Видно от изложеното в мотивната част на
заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171,
т. 2а, б. „а“от ЗДвП – адресатът на заповедта е собственик на МПС, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за
управлението му. От приложените писмени доказателства безспорно е установено,
че водачът притежава валидно към датата на проверката със свидетелство за
управление на МПС № KOLEV711018D99CX 06, издадено на 11.02.2017г. в
Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 11.02.2027г. Чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС
на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно
предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от
него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския
съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското
икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на
жалбоподателя е издадено на 11.02.2017г. от Обединено кралство Великобритания.
Към момента на издаването му не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в
сила от 31.01.2020 г./ и държавата – издател е била държава-членка на Европейския
съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за
управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е
приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период -
31.12.2020г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и
Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС.
След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана
във Виена на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република
България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат
признати у нас издадените след 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания
СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по
пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г., макар и
различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични
данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено
кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ от и след тази
дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е
Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от
02.12.2021г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa.
eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. pdf. В т. 6. 1 от
същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното
кралство, които планират да шофират в
Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата – членка, във
връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На
официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на
Република България, в раздел Брекзит - https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна
информация, според която след изтичане на преходния период в Република България
СУМПС, издадено от Обединено кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено
от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Република България
в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността
на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС,
чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно
пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство, след края на
преходния период от 02.12.2021г., и в изпълнение на принципите за
последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган –
Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се
третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6
към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на
чл.162, ал.1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга
държава. В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя е издадено от Обединено кралство Великобритания на 11.02.2017г. и
е със срок на валидност до 11.02.2027г., затова по силата на Споразумението за
оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното
кралство след края на преходния период от 02.12.2021г., официално обявление на
МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно
свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията
на Република България. Предвид изложеното, не е била налице предпоставката на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка като постановена при
неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменена.
При този изход
на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат
претендираните в срок разноски - 1000
лева адвокатски хонорар, който е в минималната граница на предвидения в чл.8,
ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражението за прекомерност следва да се отхвърли, както и 10 лева – държавна такса, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Х., чрез пълномощника - адв. Т., ЗППАМ № 23-1006-000320 от
04.10.2023 г., издадена от Ц.П. - Началник група към ОДМВР гр. Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Пазарджик да заплати на М.А.Х. сумата от 1010 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:(П)