№ 36
гр. Нова Загора, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200085 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд – Нова Загора е депозирана Жалба с вх.№ 950 от 29.02.2024 г. от
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“
/ДПУСЯ/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
ул.„Княз Александър I“ № 12, представлявано от инж.Ц.М.Б. изпълнителен директор, чрез
пълномощника му Веселин Василев - старши юрисконсулт, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 9 против Наказателно постановление НП № НЯСС-18 от 05.02.2024 г.
на председателя на ДАМТН, с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите му било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 2000 лв., по 1000 лв. за всяко едно от описаните нарушения за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2 във вр с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
В жалбата са изложени подробно доводи за отмяна на наказателното постановление.
Посочва се, че на 11.08.2020 г. между община Нова Загора и държавата, чрез областния
управител на област Сливен, на основание чл.196 от Закона за водите (ЗВ) е бил сключен
договор за дарение на поземлени имоти - публична общинска собственост, с кадастрални
идентификатори 06788.49.269 и 36395.58.158, находящи се в землището на ***,
представляващи язовир „Бадем дере“. В изпълнение на чл.19б, ал.З от ЗВ областният
управител на област Сливен съставял акт за публична държавна собственост (АПДС) №
6218 от 02.09.2020 г. за посочения имот, с предоставени права за управление на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ). По силата на чл.139а, ал.6
във връзка с чл.19б, ал.3 и във връзка с чл.139д от Закона за водите (ЗВ), ДПУСЯ
упражнявало правата и изпълнява задълженията на собственик на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир, представляващ поземлени имоти с кадастрални
идентификатори 06788.49.269 и 36395.58.158.
Сочи се, че на 19.09.2022 г. на основание чл.138а, ал.3 от ЗВ комисия, назначена със
Заповед № РД-11-10-056/24.08.2022 г. на Областния управител на област Сливен извършила
проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир, находящ се в
ПИ с идентификатори 06788.49.269 и 36395.58.158 и съставила протокол № 57/19.09.2022 г.,
1
утвърден от областния управител на Област Сливен, в който протокол били дадени
предписания: 1. „Да се премахне храстовидната растителност по короната, водния и
въздушния откос. Срок: 30.04.2023 г.“ и 2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни
работи на затворния орган на основния изпускател. Срок: 30.04.2023 г.“.
На 27.06.2023 г. представители на Главна Дирекция НЯСС към ДАМТН извършили
проверка на язовир, находящ се в ПИ с идентификатори 06788.49.269 и 36395.58.158 и
съставили КП № 06-03-70/27.06.2023 г., съдържащ констатация за неизпълнение на
горепосочените предписания, дадени с протокол № 57/19.09.2022 г., утвърден от областния
управител на Област Сливен.
На 31.08.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
06-016/31.08.2023 г. във връзка с експлоатацията на язовир находящ се в ПИ с
идентификатори 06788.49.269 и 36395.58.158, в който се констатирало, че „ДПУСЯ, в
качеството си на собственик на язовира, не е изпълнило дадените на основание чл.138а,
ал.З, т.5 от Закона за водите предписания, обективирани в Протокол № 57/19.09.2022 г.,
утвърден от областния управител на Област Сливен.
Уточнява се, че на 05.02.2024 г. било издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № НЯСС-18/05.02.2024 г., изпратено от ДАМТН на 08.02.2024 г. и получено от
ДПУСЯ на 12.02.2024 г.
В законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното
постановление, чрез наказващия орган, жалбоподателя подава настоящата жалба срещу НП
№ НЯСС- НП № НЯСС-18/05.02.2024г., като считам същото за неправилно и
незаконосъобразно, за което излага аргументите.
1. При съставянето на наказателно постановление НЯСС-18/05.02.2024 г. на
председателя на ДАМТН било допуснато нарушение на процедурните правила,
състоящо се в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според цитираната
норма „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя...“. Дадените в протокол № 57/19.09.2022 г., утвърден от областния
управител на Област Сливен, от контролните органи предписания били със срок за
изпълнение - 30.04.2023 г. В АУАН било посочено, че ДПУСЯ е извършило
твърдените две нарушения на 01.05.2023 г., без обаче контролният орган да установи,
че това било станало именно на тази дата. Проверка биля извършена едва на
27.06.2023 г., за което бил съставен и КП № 06-03-70/27.06.2023 г. В деня, следващ
деня, в който изтича даденият срок за изпълнение на предписанията (т.е. 01.05.2023 г.)
длъжностни лица на ДАМТН не извършили проверка за това дали предписанията са
били изпълнени. Именно на 01.05.2023 г. бил първият възможен момент, от който да
бъде установен нарушителят. След като дадените предписания е следвало да бъдат
изпълнени до определен срок - 30.04.2023 г., то за контролния орган възниквало
задължение по силата на чл.190, ал.4, т.1 от ЗВ, след тази дата да установи дали
същите са изпълнени. В този смисъл, считано от 01.05.2023 г. бил започнал да тече 3-
месечният срок за упражняване на контрол по изпълнението на дадените предписания
и за констатиране факта на бездействие от страна на ДПУСЯ, в чиято тежест били
дадените предписания. В случая нарушението било под формата на бездействие и
началният момент, от който бездействието било релевантно за съставомерността на
деянията и били налице довършени нарушения, бил денят, следващ изтичането на
регламентирания срок за изпълнение на задълженията. Именно затова следвало да се
приеме, че 3-месечният срок, уреден в чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН
течал от датата, на която нарушенията били осъществени, тъй като това била и датата,
на която при полагане на дължимите усилия, ДАМТН би могла и била длъжна да
установи самите нарушения и техния извършител (01.05.2023 г.), следователно 3-
2
месечният срок за съставяне на АУАН бил изтекъл на 01.08.2023 г. Обратното
разбиране - че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започвал да тече от датата на
извършената проверка, би означавало неопределеност на времето, в което органът би
могъл да извърши проверка и да състави АУАН, което не съответствало на буквата и
духа на закона. Сочи, че в този смисъл било Решение № 30 от 10.05.2021 г. по А.Н.Д.
№ 93/2021 г. на Районен съд - Пирдоп. Горното било в съответствие с практиката на
повечето касационни съдилища, разглеждали подобни казуси- така напр. Решение №
121 от 21.10.2020 г. по к.адм.н.д.№ 77/2020 г. на Административен съд - Кърджали и
Решение № 495 от 31.03.2021 г. по к.адм.н.д.№ 286/2021 г. на XIII състав на
Административен съд - Бургас. Нещо повече, срокът за изпълнение на дадените
предписания бил до 30.04.2023 г., а АУАН бил издаден на 31.08.2023 г., т.е. след
изтичане на дадения срок за изпълнение на предписанията /длъжностни лица на
ДАМТН вече знаели, че било налице неизпълнение от страна на ДПУСЯ.
Следователно, можело да бъде направено категоричното заключение, че в конкретния
случай проверката, направена на 27.06.2023 г. от длъжностни лица на ДАМТН,
безспорно не бил първият момент, в който административно-наказващият орган е
могъл и е бил длъжен да установи нарушенията (неизпълнението на предписанията),
съответно открил нарушителя (ДПУСЯ). Наложената в ДАМТН практика
нарушенията да бъдат установявани с проверка на място и съставяне на констативен
протокол бил практика, която била наложена по решение на ДАМТН, без да се отчете
фактът, че неизпълнението на предписание било нарушение, което би могло да бъде
установено и преди извършването на проверка. В случай, че органът толкова държал
на проверката, то следвало да я извършва в 3-месечния срок от изтичане на срока за
изпълнение на предписанието, за да не допуска нарушение на сроковете по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Ето защо, след като в случая до 30.04.2023 г. следвало ДПУСЯ да изпълни
дадените задължителни предписания, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започвал да тече
от следващия ден - 01.05.2023 г. и последният ден, до който може да се състави АУАН
бил 01.08.2023 г. АУАН № 06-016/31.08.2023 г. бил съставен след посочената дата, а
именно: на 31.08.2023 г., поради което срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН вече бил
изтекъл, което било абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на
административнонаказателното производство. С изтичането на давностния срок
административно-наказващият орган - председателят на ДАМТН, бил загубил
възможността да реализира наказване на извършителя на. нарушенията. Като не бил
съобразил нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН административно-наказващият орган бил
процедирал извън установения тримесечен срок за съставяне на АУАН и бил
постановил незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежало на
отмяна.
2. В административно-наказателното производство било допуснато и съществено
нарушение на административно производствените правила, състоящи се в
несъобразяване на наказващия орган с разпоредбата на чл.54, ал.1. т.2 от ЗАНН,
поради това, че нарушенията, описани в НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. на председателя
на ДАМТН не били доказани по несъмнен начин. Същото НП било съставено на
05.02.2024 г. въз основа на АУАН № 06-016/31.08.2023 г., протокол № 57/19.09.2022 г.,
утвърден от областния управител на Област Сливен и КП № 06-03-70/27.06.2023 г.
Твърди се, че на 01.05.2023 г. ДПУСЯ било осъществило фактическия състав на две
нарушения на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, която задължавала собствениците
на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. От съдържащото се в НП описание на обстоятелствата, при които били
извършени, респективно установени нарушенията не ставало ясно, дали на дата
01.05.2023 г., когато се твърди, че са извършени нарушенията, представители на
ДАМТН са направили проверка на място, при която да е установено неизпълнението
3
на дадените предписания. Липсвали доказателства, че на 01.05.2023 г. председателят
на ДАМТН или определени от него лица са направили проверка, за да установят, че
предписанията не са били изпълнени в указания срок, т.е. дали са били налице деяния,
които можело да съставляват нарушения. Проверката за това била направена по-късно
- на 27.06.2023 г., когато бил съставен и КП № 06-03-70/27.06.2023 г. Не ставало ясно
въз основа на какви точно доказателства административнонаказващият орган бил
установил, че деянията са извършени от ДПУСЯ на посочената в обжалваното НП дата
- 01.05.2023 г. Това от своя страна аргументирало и извода, че не можело по
категоричен начин да се установи, че описаните в НП № НЯСС-18/05.02.2024 г.
нарушения са били доказани по несъмнен начин, както повелявала разпоредбата на
чл.54, ал.1. т.2 от ЗАНН.
3. В оспорваното НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. липсвало описание на обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението. В обжалваното НП било прието, че ДПУСЯ е
осъществило състава на описаното в АУАН нарушение по чл.190а, ал.2, във връзка с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Нито актосъставителят, нито наказващият орган обаче били
посочили в съставените от тях актове какви точно са били тези действия по неизпълнение на
задължения, които е следвало да извърши ДПУСЯ. Нито в съставения АУАН, нито в НП
били посочени конкретни задължения на собственика на язовира, които не са изпълнени.
Жалбоподателят счита, че непосочването на конкретните действия за конкретно нарушение,
които е следвало да предприеме ДПУСЯ, съставлявало съществен пропуск при описание на
нарушението и обстоятелствата за неговото извършване, което съставлявало съществено
процесуално нарушение и било довело до нарушаване правото на защита на ДПУСЯ, тъй
като същото било изправено пред невъзможност да разбере какво нарушение е извършило.
По никакъв начин не било обосновано нито от фактическа, нито от правна страна, първо -
кои регламентирани в нормативната уредба изисквания не са били спазени и второ -
съответно, както посочвае по-горе, какви точно действия следвало да бъдат предприети от
страна на собственика, неизвършването на които е било квалифицирано като нарушение и
съответно като основание за налагане на административна санкция по ЗВ. Сочи се, че в
разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН законодателят бил предвидил,
че в акта и в наказателното постановление следвало да бъдат посочени законовите
разпоредби, които са били нарушени. За да е изпълнено това императивно нормативно
изискване, следвало да е налице пълно съответствие между деянието, вменено на
нарушителя, така, както било описано в акта и наказателното постановление, и посочените
като нарушени правни норми. Описаното деяние следвало да може да се подведе под
конкретна правна норма, която съдържа съответно правило за поведение и която да е била
действаща към момента на извършване на нарушението. От друга страна,
административнонаказващият орган, при издаването на НП, не се бил съобразил с
представеното от ДПУСЯ в законния срок, възражение срещу АУАН. По този начин АНО, в
противоречие със закона - чл.44, ал.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, се бил абстрахирал от
задължението си да събере служебно посочените във възражението доказателства и да
прецени в пълнота обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и на
доказателствата, които го потвърждават или отричат. А във възражението си, ДПУСЯ било
посочило, че актосъставителят не е посочил доказателства за това, че точно в първия ден
след изтичане на указания срок - 01.05.2023 г. е било извършено деянието, представляващо
според АНО нарушение, за да се направи преценка, дали същото изобщо съставлява
нарушение или не. АНО също не бил събрал достатъчно доказателства (например, чрез
допълнителна проверка на място) за изясняване на посочените във възражението на
ДПУСЯ, неясноти и непълноти, касаещи състоянието на язовирната стена, на язовира
въобще, на другите съоръжения на язовира и взаимната им функционална свързаност.
В допълнение на горепосоченото жалбоподателя не считал, че самото неизпълнение на
предписанията би следвало да се издига самоцелно в нарушение. По смисъла на чл.6 от
4
ЗАНН административно нарушение било това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. По силата на
чл.190а, ал.1, т.4 председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица
имали право да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Жалбоподателя счита, че като нарушение би следвало да се определя, съответно наказва,
неизпълнението на конкретно нормативно уредено задължение на собствениците на язовири
във връзка с поддържането на техническото състояние на язовирите и безопасната им
експлоатация, а не самоцелно да се издига като нарушение неизпълнението на самите
предписания, с които се цели да се осигури този резултат. Посочва, че последното било и в
синхрон с принципа за законоустановеност на административното нарушение, заложен в
чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Заявява, че ако въпреки изложените по-горе аргументи, районният съд счете, че НП №
НЯСС-18/05.02.2024 г. е законосъобразно и от страна на ДПУСЯ е извършено деяние, което
съставлява нарушение, за което със закон е определено съответно наказание, счита, че
установеното нарушение представлява маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Последното безспорно било така, защото посоченото в наказателното постановление
нарушение с оглед на липсата на вредни последици представлявало по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Несъмнено, от нарушението, за което е било
съставено обжалваното наказателно постановление не били произтекли вредни последици.
С оглед изложеното, изразява убеждението си, че нарушението, описано в НП № НЯСС-
18/05.02.2024 г. представлявало маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното в жалбата, моли съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателно постановление № НЯСС-18 от 05.02.2024 г. на председателя на ДАМТН,
като незаконосъобразно и/или неправилно, а при условията на евентуалност, да постанови
решение, с което да приеме, че е налице хипотезата на маловажен случай, по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, поради което да отмени процесното наказателно постановление.
Моли също съда да им присъди сторените в процеса разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са представени следните писмени доказателства: Писмо с изх.№ 85-03-
25/08.02.2024 г. на ДА за метрологичен и технически надзор - ГД „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ на л.8 от делото, НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. на
Председателя на ДА за метрологичен и технически надзор - Е.С.С. на л.9 от делото, Акт за
установяване на административно нарушение № 06-016/31.08.2023 г. на л.10 и л.11 от
делото, протокол № 57 от проверка на състоянието и създадената организация за
експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея на л.12 и л.13 от делото,
Констативен протокол № 06-03-70/27.06.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на л.14, л.15 и л.16 от делото,
писмо от ДП „Управление и стопанисване на язовири“ с изх.№ УСУ-664/4/ от 07.09.2023 г.
на л. от 17 до л.20 вкл. от делото, Акт № 6218 за публична държавна собственост на л.21 от
делото, Договор за дарение от 11.08.2020 г. с вх.№ 329/18.08.2020 г. на л. от л. 22 до л.36
вкл. от делото, пълномощно - на л.36 от делото, документ от който е видно че преписката е
внесена на ръка в деловодството на ДАМТН от Димитър Захариев представляващ ДПУСУ
на 21.02.2024 г., НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор - Е.С.С. /оригинал/ на л.38 от делото, писмо от ДАМТН-
ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ Ф-П-НЯСС-08.01-06 на л.39 от
делото, известие за доставяне на л.40 от делото, писмо от ДП „Управление и стопанисване
5
на язовири“ с изх.№ УСУ-664/4/ от 07.09.2023 г. на л.41 и л.42 от делото, покана за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение Номер 85-02-152 от
23.08.2023 г. на л.43 от делото, известия за доставяне - 2 бр. на л.44 от делото, АУАН № 06-
016/31.08.2023 г. /оригинал/ на л.45 до л.48 вкл. от делото, Заповед № А-776/27.12.2021 г. на
л.49 и л.50 от делото, Заповед № 2010-181 от 23.03.2023 г. на Председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор на л.51 и л.52 от делото, Заповед № РД-
89/11.05.2023 г. на Изпълнителен директор на ДП „Управление и стопанисване на язовири“
на л.53 от делото, писмо с изх.№ 0А-21-00078/06.01.2023 г. на л.54 от делото, известие за
доставяне на л.55 от делото, писмо с номер 85-01-1049/20.07.2023 г. от ДА за метрологичен
и технически надзор на л.56, известие за доставяне на л.57 от делото, Констативен протокол
№ 06-0370/27.06.2023 г. на л.58, л.59 и л.60 от делото, Протокол № 08-БТ-Бадем дере-158-
269-004 на л.61, л.62 и л.63 от делото, Протокол № 57 от проверка на състоянието и
създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея на л.64
и л.65 от делото, Акт № 6218 за публична държавна собственост на л.66 и л.67 от делото,
както и гласните доказателства на актосъставителя И. П. Т..
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
За АНО - Председателя на „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“,
гр.София, редовно призован - не се явява представител.
Районна прокуратура - Сливен, редовно призована - не се явява представител.
Разпитаният свидетел актосъставителя И. П. Т. потвърждава изложеното от АНО.
АНО - ДАМТН гр.София, в писмено становище с вх.№ 1388/26.03.2024 г. от Елена
Величкова Златева - старши експерт, юрист към Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор със седалище и адрес на управление - гр.София, общ.Столична, бул.
„Г.М.Димитров“ № 52 - А, с което се сочи, че счита за неправилни твърденията на
жалбоподателя, че не са спазени давностните срокове по чл.34 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), както за съставяне на АУАН №06-
016/31.08.2023 г., така и за издаване на наказателно постановление № НЯСС- 18/05.02.2024
г. не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление на това основание. В случая, като датата на
извършване нарушението в АУАН и НП правилно била посочена 01.05.2023 г., т.е. деня
следващ този, в който срока на даденото предписание е изтекъл. Нарушението е било
установено с проверката извършена на 27.06.2023 г. и това била датата, когато е бил открит
нарушителя. Твърди се, че АУАН е бил съставен на 31.08.2023 г., което е в рамките на
тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН. Възприет и в актуалната
съдебна практика административни съдилища в страната - Решение № 625 от 27.04.2021 г,
по к. адм. н. д. № 568 / 2021 г. на XV състав на Административен съд - Бургас; Решение №
847 от 06.07.202 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на XXXII състав на Административен съд -
Варна; Решение от 27.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 60 / 202 г. на Административен съд -
Перник; Решение № 83 от 22.04.2021г. по к. адм. н. д. № 52 / 2021 г. на Административен
съд - Кюстендил; Решение от 30.03.2021г. по к. адм. н. д. № 1154 / 2020 г. на
Административен съд - Хасково и др.
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ) задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ и тези предписания имали задължителен характер за адресатите си,
последните били длъжни да ги изпълняват в посочените срокове и съответно да носят
отговорност, да им бъдат налагани наказания за неизпълнението на тези задължителни
предписания. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ председателят на ДАМТН
или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имали право
да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ, включително за извършване на
6
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В конкретния
случай административнонаказващия орган бил реализирал точно това свое правомощие - да
накаже адресата на задължителното предписание, заради това, че не бил изпълнил същото.
Със ЗВ се уреждали обществените отношения, свързани с техническото състояние и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях били пряко и
непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствените
последици от техническото неизправно състояние на язовирните стени и съоръженията към
тях, били свързани с възникването на непосредствена опасност от загуба на човешки живот,
увреждане или погиване на имущество и/или на околна, а причината за опасността е
резултат от действие или бездействие на собственика на язовир „Бадем дере“. Вмененото
нарушение било формално, на просто извършване, а жалбоподателят като собственик на
процесния язовир с бездействието си поставял в реален риск намиращите се наблизо
населени места и водни съоръжения /изрично отбелязани в акта и НП/, осъществяването на
който риск можел да доведе до значителни неблагоприятни последици за обществото,
околната среда и инфраструктурата. Изпълнителното деяние нарушението на чл.200,
ал.1,т.39 от ЗВ във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от горецитирания закон се изразявало в
конкретната хипотеза в неизпълнение на задължително предписание, отправено от страна на
контролните органи до ДПУСЯ, като собственик на язовир „Бадем дере“ надлежен адресат
на предписанието и на задължението за неговото изпълнение в дадения срок за това, което
от своя страна очертавало обективната страна на административното нарушение, визирано в
нормата на чл.200, ал.1,т.39 ЗВ във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от същия закон, което предписание
бил ясно и конкретно и не създавало трудност да бъде разбрано съдържанието на
насрещното задължение за неговото изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.117, т.3 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние
(Наредбата), според която при изпълнението на правомощията по чл. 116 контролните
органи от ДАМТН имали право да дават предписания на собствениците на язовирни стени
и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ и тази наредба, както и да
определят срок за тяхното изпълнение.
Според чл.4, ал.1 от Наредбата, собственикът на язовира стопанисва, поддържа,
организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасна му експлоатация и
опазването на околната среда.
Съгласно чл.7 от Наредбата собственикът отговаря за изпълнението на всички
изисквания по ЗВ и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите.
Язовир „Бадем дере“ бил класифициран в първа висока степен на потенциална
опасност, неговият собственик бил задължен да го поддържа в изправно техническо
състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други
неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и
целостта на техническата инфраструктура.
Както в АУАН, така и в НП се установявало, че всички съществени елементи от
състава на нормата, наличието на които сочела на съставомерност на деянието, били
описани подробно и изчерпателно. С тези си действия и при пълно спазване на законовите
изисквания АНО бил доказал, че е налице извършено административно нарушение от страна
на наказаното лице и че е осъществен процесният състав. От изложените в акта и
наказателното постановление факти ставалро ясно какво деяние бил осъществено от
жалбоподателя, кога било извършено и каква била неговата правна квалификация, като не
било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото
на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
7
Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава.
Общественоизвестен бил случаят в Калоян и трагедията довела до смъртни случаи,
именно поради този трагичен факт Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и
съоръженията към тях“ била създадена през 2016 г. да осъществява контрол за безопасното
експлоатационно състояние на язовирите. Неизпълнението на конкретното предписание
дадено от контролните органи на ДАМТН по предвидения в ЗВ ред, обуславяло реална
опасност за живота и здравето на жителите в близките населени места при наличие на
проливни дъждове. Известно било, че животът и здравето на хората са най-висшите блага в
едно демократично общество. Те са защитени от Конституцията (чл.28) и редица
международни актове, а държавата е задължена да закриля здравето на гражданите (чл.52,
ал.3 от Конституцията). В този смисъл нямало оправдание пред собственика на язовира,
който бил еманация на държавата, за неизпълнение на предписанията на АНО в срок и че
същите са дадени законосъобразно. С това се създавала опасност от нарушаване на основни
човешки права.
В становището си процесуалния представител на АНО заявява, че счита, че в
конкретния случай не били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, преценката за
„маловажност“ следвало да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай -
вид на нарушението, начин на извършването му, вредоносните последици, степента на
обществената опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административнонаказателната отговорност. Процесното нарушение било типично за вида
си и не разкривало по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не можело да се определи като
маловажен. Със ЗВ се уреждали обществените отношения, свързани с техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях били
пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Общественоизвестни
били случаите, при които при преливане на язовири, при рязко покачване на водата се
достигало до наводняване на населени места и дори смъртни случаи. Ето защо неспазването
на задължителни предписания дадени от държавния орган, осъществяващ в Република
България не следвало да се приема за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В
конкретния случай не били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, преценката за
„маловажност“ следвало да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай -
вид на нарушението, начин на извършването му, вредоносните последици, степента на
обществената опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административнонаказателната отговорност. Процесното нарушение било типично за вида
си и не разкривало по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не можело да се определи като
маловажен. Техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях били
пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и
непосредствени последици от техническото състояние изправно или неизправно на
язовирните стени и съоръженията към тях, били свързани с човешкия живот и здраве,
околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Именно, сериозността на
евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени,
пораждало задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да
изпълняват дадените предписания от контролните органи.
Твърди се, че наложената административна санкция била правилно и законосъобразно
определена по вид и размер съобразно с вида на нарушението и предвиденото в
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Административнонаказващият орган се бил
съобразил с посочената разпоредба и бил наложил съответната санкция.
8
Правилно, мотивирано и законосъобразно, административнонаказващият орган бил
изследвал и приложил нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ при издаване на атакуваното
наказателно постановление. При съставянето на АУАН № 06-016/31.08.2023 г. и издаването
на наказателно постановление № НЯСС-18/05.02.2024 г. не били допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени по своя характер.
Предвид изложеното в становището процесуалния представител на АНО моли съда
след като се убеди в основателността и доказаността на твърденията му да постановите
решение, с което да отхвърли жалбата от Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, представлявано от Цако Михайлов Бънчев като неоснователна и
недоказана и остави в сила наказателното постановление № НЯСС-18/05.02.2024 г.,
издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор -
Е.С.С., като правилно и законосъобразно.Моли, при потвърждаване на наказателното
постановление в полза на АНО да бъдат присъдени и сторените в производството разноски,
съобразно чл.53д от ЗАНН. В случай, че съдът уважи жалбата на нарушителя, моли съда да
му присъди адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 27.06.2023 г. на основание чл.190, ал.4, т.1 от Закона за водите е извършена
проверка на язовир „Бадем дере“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №
06788.49.269 и 36395.58.158 в землището на ***. Същият, съгласно Акт за публична
държавна собственост № 6218 от 02.09.2020 г. г. е собственост на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“. За извършената проверка е съставен констативен
протокол № 06-03-70/27.06.2023 г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено, че короната, водния откос въздушния откос са обрасли с храстовидна
растителност, входящата шахта - затлачена, преливника е в добро състояние, ОИ - челен,
тръбен, СК-Ф-300 - затворен, неизправен - неработоспособен съгласно Анализ на
техническото състояние. Същите констатации се потвърждават съгласно Протокол №
57/19.09.2022 г., утвърден от областния управител на Област Сливен в който са дадени
предписания: 1. „Да се премахне храстовидната растителност по короната, водния и
въздушния откос. Срок: 30.04.2023 г.“ и 2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни
работи на затворния орган на основния изпускател. Срок: 30.04.2023 г.“.
В АУАН № 06-016/31.08.2023 г. въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление изрично е посочено, че се съставя заради това, че по време на
проверката, извършена на 27.06.2023 г. се е установило, че не е изпълнено предписанието на
контролните органи, дадено в Констативен Протокол № 57/19.09.2022 г., а именно: „Да се
премахне храстовидната растителност по короната, водния и въздушния откос“ с указан
срок на изпълнение 30.04.2023 г. и 2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на
затворния орган на основния изпускател“, с указан срок на изпълнение 30.04.2023 г.
Въз основа на посоченият АУАН, АНО е издал атакуваното НП № НЯСС-18/05.02.2024
г. за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 от Закона за водите/ЗВ/. На основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева., по 1000 лв. за всяко едно от двете
нарушения.
Главен инспектор при ДАМТН И. П. Т. е връчил на предствител на ДПУСЯ Веселина
Цанова Цакова препис от акта на 31.08.2023 г.
Препис от НП е връчено на 12.02.2024 г., а жалбата е депозирана при АНО на
21.02.2024 г., видно от неговия вх.№ 85-03-25-11/21.02.2024 г.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели е разпитан актосъставителят -
И. П. Т., който в своите показания изцяло е потвърдил фактическите констатации, изложени
9
в АУАН, в това число, че дадените при предходна проверка задължителни предписания по
отношение на проверявания язовир, касателно премахване храстовидната растителност по
короната, водния и въздушния откос със срок на изпълнение 30.04.2023 г. и извършване на
ремонтно-възстановителни работи на затворния орган на основния изпускател със срок на
изпълнение 30.04.2023 г., което не е било изпълнено.
Съдът кредитира тези показания, тъй като същите се явяват логични, последователни и
неопровергани по същество от приложените по делото писмени доказателства, в това число
и от изложеното в жалбата.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е депозирана от надлежна страна, в законоустановения срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че анализът на събраните доказателства обосновава категоричен извод, че
на посочените в АУАН и НП дата и място ДПУСЯ, като адресат на задължителни
предписания по смисъла на чл.190а, ал.2 от ЗВ, не е изпълнило същите. Това обстоятелство
се установява, както от събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя,
така и от приобщените по делото писмени доказателства по преписката - в това число
Констативен протокол № 06-03-70/27.06.2023 г., с който е било констатирано
неизпълнението на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ) задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ и те имат задължителен характер за адресатите си, като последните
са длъжни да ги изпълняват в посочените срокове и съответно да носят отговорност и да им
бъдат налагани наказания за неизпълнението на тези задължителни предписания. Съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощеннте от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания
па собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно
правомощията си по ЗВ, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и
да определят срок за тяхното изпълнение. В конкретния случай
административпопаказващия орган е реализирал това свое правомощие - да накаже адресата
на задължителното предписание, за това, че не е изпълнил същото. Със ЗВ се уреждат
обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, които са пряко и непосредствено свързани с
тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствените последици от технически
неизправно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с
възникването на непосредствена опасност от загуба на човешки живот, увреждане или
погиване на имущество и/или на околна среда, а причината за опасността е резултат от
действие или бездействие на собственика на язовир „Бадем дере“. Предвид изложеното
съдът не може да проиеме и наведеното от жалбоподателя за наличието на хипотеза за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, а жалбоподателят като
собственик на процесния язовир с бездействието си поставя в реален риск, намиращите се в
близост населени места и водни съоръжения /изрично отбелязани в акта и НП/,
осъществяването на който риск може да доведе до значителни неблагоприятни последици за
обществото, околната среда и инфрастуктурата.
Изпълнителното деяние нарушението на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ във вр. с чл.138а, ал.3,
т.5 от ЗВ се изразява в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължително предписание,
10
отправено от страна на контролните органи до ДПУСЯ, като собственик на язовир „Бадем
дере“ надлежен адресат на предписанието и на задължението за неговото изпълнение в
дадения срок за това, което от своя страна очертава обективната страна на
административното нарушение, визирано в нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ във вр. с
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, което предписание е ясно и конкретно и не създава трудност да бъде
разбрано съдържанието на насрещното задължение за неговото изпълнение.
Съгласно разпоредбата па чл.117, т.3 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние
(Наредбата), според която при изпълнението на правомощията по чл.116 от същата,
контролните органи от ДАМТН имат право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ и тази
наредба, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Според чл.4, ал.1 от Наредбата, собственикът на язовира стопанисва, поддържа,
организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасна му експлоатация и
опазването па околната среда. Именно в съответствие с контролните правомощията на
ДАМТН се дават предписания, насочени за осигуряване изправното техническо състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, като например „Да се премахне храстовидната
растителност по короната, водния и въздушния откос“ и „Да се извършат ремонтно-
възстановителни работи на затворния орган на основния изпускател“.
Съгласно чл.7 от Наредбата собственикът отговаря за изпълнението на всички
изисквания по ЗВ и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите.
Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2 във връзка с ал.1, т.4 от ЗВ забранява
засаждането на дървета и храсти по насипните язовирни стени, тъй като обрастването на
въздушния откос на язовирната стена с дървета и храсти, води до нарушаване на целостта на
насипа, увеличаване на филтрацията на вода през нея, вследствие на което се нарушава
сцеплението между земните частици на зсмнонасипната язовирна стена и се компрометира
стабилитета, устойчивостта и сигурността на хидротехническото съоръжение - язовирната
стена. Когато откосът е обрасъл силно с храстовидна растителност не може да се установи
има ли мокри петна, филтрация на вода или деформация на откоса. Наличието на мокри
петна, филтрацията и деформации по откосите на язовирната стена, могат да доведат до
нарушения в нейната цялост.
Относно наведеното от жалбоподателя, че не били спазени сроковете по чл.34 от
ЗАНН, съдът също намира за неоснователно, тъй като видно от приложените писмени
доказателства по делото давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, са спазени, както за
съставяне на АУАН № 06-016/31.08.2023 г., така и за издаване на наказателно
постановление № НЯСС-18/05.02.2024 г., а и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на това
основание.
Съдът намира всички възражения на жалбоподателя, свързани с основанието за отмяна
на процесното НП, изложени в жалбата за неоснователни.
Прави се също и възражение за маловажност на деянието - основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН. За съда е налице възможност да приложи горната норма, ако счете, че
има достатъчно основания за това. В случая съдът споделя аргументите изтъкнати от АНО в
писменото му становище.
Легалното определение на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от
НК - това е този случай, при който извършеното престъпление /в случая - административно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
11
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нарушението не би
могло да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения, очертани в чл.2, ал.1, т.7 от ЗВ - предотвратяване или намаляване на
вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, стопанска дейност,
свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях - чл.2, ал.2, т.8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен
контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха довели до непредвидими
последици за аварии и злополуки, а в някои случаи - с огромни мащаби, което е ноторно
известно и налице са доста примери.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид,
поради което и не може да се определи като маловажно. Техническото състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната
безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от техническото състояние
изправно или неизправно на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с
човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност.
Именно, сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо
състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени
и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи.
С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че процесното нарушение не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не са налице признаци, които
да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други
нарушеният от този вид.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана
по реда на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, според който се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по
чл.190а, ал.2 от 1000 до 20000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на
имуществена санкция, който е на установения в закона минимум - по 1000.00 лв. за всяко
едно от двете нарушения. Съдът намира, че така определеният размер на санкцията се явява
съответен на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, поради което се явява и
справедлив.
Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-18/05.02.2024 г.
издадено от Е.С.С. - Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.„Княз
Александър I“ № 12, представлявано от инж.Ц.М.Б. изпълнителен директор за извършено
нарушение на чл.190а, ал.2 във вр с чл.138а ал.3, т.5 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ общо в размер на 2000.00 лв. /две
хиляди лева/, по 1000.00 лв. /хиляда лева/ за всяко едно от двете нарушения - 1. „Да се
премахне храстовидната растителност по короната, водния и въздушния откос. Срок:
30.04.2023 г.“ и 2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на затворния орган на
основния изпускател. Срок: 30.04.2023 г.“, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Сливен по реда на
12
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13