Р Е Ш Е Н И Е №4344
13.12.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети ноември хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8060 по описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Иск на „Тимо Груп” ЕООД ,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Асеновград, ,ул. Цар Иван Асен ІІ № 132,
против С.Б.Д., ЕГН **********,*** , да се установи против ответника съществуването
на вземане в размер от 3100 евро (левова равностойност от 6062.98 лева ) ,
произтичащо от запис на заповед, за което вземане ищецът разполага и със
заповед за незабавно изпълнение.
Според изложеното, на дата 06.05.2012 год. ответникът
издал в полза на ищцовото дружество запис на заповед , менителничен ефект, с
който безусловно се задължил да заплати в полза на поемателя сума от 3100 евро,
с левова равностойност 6062,98 лв. , на дата на падеж 06.05.2013 година . Твърди се, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на каузално правоотношение, в частност, на вземане на поемателя по договор
от 06.05.2009 г. между страните. Твърди
се, че сумата по записа на заповед не е заплатена в срока, и че със заповед № 3065
по ч. гр. дело № 5685/2016 год. плащането й било заповядано по реда на чл. 417
от ГПК. Срещу заповедта за плащане било получено възражение в срока по чл. 414
от ГПК, поради което се иска от съда да установи вземането по реда на чл. 422
от ГПК, като се присъдят в полза на ищеца сторените по делото разноски и се
присъди и законната лихва от датата на постъпване на заявлението до
окончателното заплащане на вземането.
Ответникът е депозирал отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Искът се оспорва
изцяло: ответникът не бил издател на процесния менителничен ефект, на бил
подписвал записа на заповед. Отрича се и съществуването на каузалното
правоотношение, между страните липсвал и договор. Възразява се също така , че вземането
е погасено по давност. Моли се иска да се отхвърли и да се присъдят сторените
по делото разноски.
Според вещото лице по проведената съдебно –
графологична експертиза , подписите в графи „подпис на издателя” и „подпис на
поръчителя„, не са положени от С.Б.Д., ЕГН ********** .
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 537 от ТЗ.
Съдът съобрази следното:
Предвид заключението на вещото лице по
графологичната експертиза , което ищецът не оспорва , подписите в графи „подпис на издателя” и „подпис на
поръчителя„, в процесния запис на
заповед не са положени от С.Б.Д., ЕГН **********. Тоест, липсва запис на
заповед като източник на задължение за ответника и като основание да се
ангажира гражданската му отговорност и
съдът кредитира възражението му в този смисъл.
Само заради изложеното , искът се явява
неоснователен, след като ищецът черпи права единствено от този запис на
заповед.
Разноските
се понасят от ищеца в пълен размер, по представен от ответника списък.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „Тимо Груп” ЕООД ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Асеновград, ,ул. Цар Иван Асен
ІІ № 132, да се признае за установено
спрямо С.Б.Д., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните ответника
дължи на ищеца плащане на сума в размер от 3100 евро (левова равностойност от
6062.98 лева ) , произтичащо от запис на заповед от дата 06.05.2012 , с падеж 06.05.2013г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 3065 по ч. гр. дело № 5685/2016 год.
Осъжда Тимо Груп” ЕООД ,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Асеновград, ,ул. Цар Иван Асен ІІ № 132, да
заплати на С.Б.Д., ЕГН **********,*** , сумата от 720 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ