Р
Е Ш Е
Н И Е
№
232
гр. Русе, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд
гражданска колегия в открито заседание
на 29 май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №185 по описа
за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
„РЕНТ
ЕНД ГОУ“ООД-с.Сливовица, Плевенска област, е обжалвало решението на Русенския
районен съд по гр.д.№150/2019г. в частта, с която е отхвърлен иска му по чл.422 ГПК против П.С.С. от гр.Русе за дължимост
на сумата 1600лв., представляваща обезщетение за дните, през които е ползван
автомобила. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази част и моли
то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът и в тази
част да се уважи и да му се присъдят изцяло разноските по делото.
Решението
е обжалвано и от П.С.С. от гр.Русе в частта, с която
е уважен предявения против него установителен иск за дължимост на сумата 3162лв., представляваща обезщетение за
причинени повреди по автомобила в резултат на ПТП. Излага оплаквания за
недопустимост на решението в тази част, респ. за неправилност, и моли решението
в тази част да се обезсили и да се прекрати производството по делото, респ. да
се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът в тази част да се
отхвърли като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.
В
представените по делото отговори на въззивните жалби
страните са посочили, че оспорват тяхната основателност и молят те да не се
уважават и да се потвърди решението в обжалваните части.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от
заинтересовани от обжалването страни в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбата на П.С.С. е основателна, а на „РЕНТ ЕДН ГОУ“ООД – неоснователна.
Решението
на районния съд е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск. Дружеството
жалбоподател е подало заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против С. общо за сумата 5214лв., от които
3614лв. за причинени материални щети на отдадения под наем с договора от
24.09.2018г. автомобил „Мазда 6“ с рег.№ЕН **** ВТ, и
1600лв., дължими на основание чл.44 от договора, представляващи двоен размер на
наемната вноска за периода 06.10.2018г.-26.10.2018г., със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както
и направените по делото разноски. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от сключения между страните на
24.09.2018г. договор за наем на автомобил „Мазда 6“ с
рег.№ЕН **** ВТ за срок от една седмица, който длъжникът не върнал, за което съгласно
чл.44 дължал двойния размер на наема за периода 06.10.2018г.-26.10.2018г., и
обезщетение за материалните щети по автомобила в резултат на ПТП от
06.10.2018г. Районният съд е счел
заявлението за основателно и е издал заповед за изпълнение против длъжника за процесната сума. Препис от заповедта е връчена на
последния, който в законния срок е подал възражение срещу заповедта. Заявителят
е уведомен за постъпилото възражение и за правото да предяви установителен иск в 1-месечен срок от съобщението. Той е
предявил иска в рамките на този срок и представил е препис от исковата молба в
заповедното производство, с което е изпълнил законовите изисквания. Налице е
пълно съвпадение между претенцията в заповедното производство и тази в исковата
молба, както и на изложените обстоятелства, от които произтича вземането.
Затова съдът намира, че предявеният установителен иск
е допустим и че произнасяйки се по него районният съд е постановил едно
допустимо решение. Оплакването в жалбата на С. в тази насока е неоснователно,
поради което съдът следва да се произнесе по правилността на постановеното
решение, предмет на двете въззивни жалби.
По
делото не е спорно, че отношенията между страните произтичат от сключения на
24.09.2018г. договор за наем, по силата на който дружеството предоставило на С.
лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ЕН **** ВТ за срок от
една седмица срещу задължението на последния да плати 280лв. наем, платен
изцяло в брой при подписването на договора. По делото не е ясно защо в договора
регистрационния номер на процесния автомобил е посочен като №ЕН **** ВТ, при
положение, че същият е бил пререгистриран на 30.07.2018г. с нов рег.№ЕН **** КН.
По делото не е спорно и това, че на 01.10.2018г. наемателят не е върнал
автомобила на наемодателя, и че не могла да се осъществи връзка между страните,
тъй като телефона на последния не бил активен. От представените писмени
доказателства за настъпилото на 06.10.2018г. ПТП с участието на наетия
автомобил се установява, че той е бил управляван от лицето Г.П.П., който бил неправоспособен водач, за което на
дружеството била наложена принудителна адм. мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По делото е назначена автотехническа експертиза,
която определя пазарната стойност на повредените части на автомобила. Свидетелят
Ц. Ц. – служител в дружеството жалбоподателя, установява, че от офиса на
фирмата в Плевен му се обадили, че автомобила нямало да му ес предаде и че една
жена щяла да отиде да плати наема за ползването му. Последвало ново обаждане от
Плевен, че автомобила нямало да се върне, но щели да изпратят някой, който да
плати наема. Никой не се явил при свидетеля, който на 06.10.2018г. бил уведомен
от полицията за станалото ПТП. Районният съд уважил иска за заплащане на
обезщетение за причинените по автомобила вреди в резултат на ПТП от
06.10.2018г., тъй като приел, че те са причинени по време на ползването му от
ответника и той дължи сумата 3162лв. на основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Отхвърлил
иска за сумата 1600лв., защото по делото не било доказано, че имуществото на дружеството
би се увеличило с тази сума, ако ответникът е изпълнил точно задълженията си по
договора.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за неоснователни,
а осъдителното решение на районния съд за неправилно. Страните са сключили
договор за наем, в който са уговорили своите права и задължения и
предпоставките за продължаване на срока му, респ. за прекратяването му, както и
отговорността за неизпълнението му. По делото предвид твърденията на ищеца следва
да се приеме, че срока на договора не е продължен, тъй като преди изтичането му
наемателят не е уведомил за това наемодателя, и че на основание чл.57 той е
прекратен по право с изтичането на 24 часа от крайния срок, в който той е
следвало да върне автомобила. В този случай наемодателят има право да
претендира неустойка в размер на 1000лв., а не тази по чл.28, в който смисъл е
твърдението на наемодателя. Обезщетение в размер на 1600лв. по чл.44 от
договора, посочено като основание в подаденото заявление по чл.410 ГПК,
ответникът не дължи, тъй като клаузата се прилага в случаите на причинени щети по
автомобила, а предмет на тази претенция е вземане за неустойка. Отхвърлителното решение по този иск като краен резултат се
явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
В
останалата част решението е неправилно. От твърденията на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум
следва да се приеме, че предявеният иск е по чл.44 от договора за наем,
съгласно който наемателят следва да заплати всички щети по наетия автомобил по
пазарни цени, причинени в срока на договора. Ищецът не твърди и по делото не са
ангажирани доказателства щетите по процесното МПС да са
причинени от лица от домакинството на наемателя или автомобилът да е преотдаден под наем и щетите са причинени от пренаемателя, за да е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл.233, ал.2 ЗЗД, както е приел районния съд.
Неправилното квалификация на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинените щети по наетия автомобил има за последица постановяване на едно
неправилно, а не недопустимо решение, поради което искането за обезсилването му
не следва да се уважава. В исковата молба и в хода на делото ищецът не е твърдял
наемното правоотношение между страните да се е трансформирало в безсрочно, за
да е налице основание за ангажиране отговорността на наемателя по чл.44 за
причинените щети по автомобила. Безспорно е, че процесното
ПТП е настъпило след изтичане на срока и прекратяването на договора по право,
причинено е от трето лице, поради което ответникът не следва да отговаря пред
наемодателя за причинените щети по автомобила на основание чл.44 от договора. Решението
на районния съд в обратния смисъл по този иск се явява неправилно и следва да
се отмени, като вместо него се постанови друго, с което той да се отхвърли,
като в полза на ответника се присъдят разноските по делото, в т.ч. и за
заповедното производство, в който смисъл са указания в т.12 на ТР№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Предвид цената на съединените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №147 от 03.02.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№150/2019г. в
частта, с която е признато за установено по отношение на П.С.С. с ЕГН**********, че дължи на „РЕНТ ЕНД ГОУ“ ООД с
ЕИК204392102 със седалище и адрес на управление с.Сливовица, област Плевен,
представлявано от управителя К.Ц., сумата 3162лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 06.10.2018г. по вина на
ответника П.С.С., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.10.2018г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед №3994/01.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7310/2018г., както и в частта, с която е осъден да
заплати на дружеството 1394,41лв. деловодни разноски в исковото и заповедно
производство, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
„РЕНТ ЕНД ГОУ“ ООД с ЕИК204392102 със седалище и адрес на управление
с.Сливовица, област Плевен, представлявано от управителя К. Ц., да заплати на П.С.С. с ЕГН********** още 441,03лв. разноски за
първоинстанционното и заповедно производство и 513,24лв. разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: