Р Е Ш
Е Н И Е
№ 46
гр. Брезник, 23.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 28.04.2021 г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 431
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от И.М. Кошарска – Ленева и В.С.Л., чрез адв. Д.Х. ***
срещу Ц.Б.Б., адрес: *** с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
По изложени в
исковата молба съображения, ищците молят да се постанови решение с което да се
признаване за установено по отношение на Ц.Б.Б., че ищците И.М. Кошарска –
Ленева и В.С.Л. са собственици на имот с площ 66 кв. м., представляващ част от
урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брезнишки извор, община Брезник,
област Пернишка, представляващ според действащия регулационен план на селото,
одобрен със Заповед № 263 и 278 от 1938 г. и изменен със Заповед № III - 410/13.09.1983 г. УПИ VII
– 139, кв. 4, целият с площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел: УПИ III – 139 а, улица, УПИ II
– 139 и улица с о. т. 13 – 16 и при граници на същата част: от северозапад УПИ III – 139 а, от югоизток – останалата част от собствения
на ищците УПИ VII – 139 и от североизток улица, като да бъде осъдена
ответницата Ц.Б. да предаде на ищците владението върху имота с площ от 66 кв.
м., представляващ част от УПИ III – 139, кв. 4, при
граници на същата част от северозапад УПИ III
– 139 а, от югоизток – останалата част от собствения на ищците УПИ VII – 139 и от североизток улица, както и да бъде осъдена
ответницата да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост в пълен обем, изразяващи се в премахване
за своя сметка на поставените в УПИ VII – 139, кв. 4 по РП на
селото ограда, както и на изградената оранжерия в същата част от имота. Иска се
присъждане на разноските по делото.
В съдебното
заседание от 26.03.2021г. поради смъртта на ответницата Ц.Б.Б., съдът е
конституирал наследниците на същата- Б.К.Г. и Л.Б.Г..
В открито съдебно
заседание от 28.04.2021г., съдът е допуснал изменение на иска, в размера на
площ от 92 кв.м., съгласно депозираната молба от процесуалния представител на
ищците, а именно: да се признаване за установено по отношение на Б.К.Г. и Л.Б.Г.,
че ищците И.М. Кошарска – Ленева и В.С.Л. са собственици, по силата на
отчуждително действие на заповед № III-410 от 13.09.1983г. на кмета на община Брезник по
чл. 98 от ЗТСУ/отм./, са собственици на имот с площ от 92 кв. м., представляващ
придаваемо място от имот с планоснимачен № 139а, към урегулиран поземлен имот,
находящ се в с. Брезнишки извор, общ. Брезник, обл. Перник, представляващ според
действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 263 и 278 от 1938
г. и изменен със Заповед № III - 410/13.09.1983 г. УПИ VII – 139, кв. 4,
целият с площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел: УПИ III – 139 а, улица, УПИ II – 139 и улица с о. т. 13 – 16 и при граници на продаваемото
място: от запад и северозапад - УПИ III – 139 а, от юг и югоизток- останалата част от собствения
на ищците УПИ VII – 139 и от североизток – улица, което място с площ от 92 кв.м. е
показано на скица на вещото лице в контура между буквите А-Б-В-А, както и да
бъдат осъдени ответниците- Б.К.Г. и Л.Б.Г. да предадат на ищците владението
върху описания имот с площ от 92 кв.м., представляващ част от УПИ III – 139, кв. 4, при граници на същата част: от запад и северозапад - УПИ III – 139а, от юг и югоизток- останалата част от собствения на ищците УПИ VII – 139 и от североизток – улица, както и да бъде осъдени ответниците да
прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост в пълен обем, изразяващи се в премахване за своя
сметка на поставената в продаваемото място, представляващо част от УПИ VII – 139, кв. 4 по РП на селото ограда, както и на изградената оранжерия в
същата част от имота.
Ответницата е
получила препис от исковата молба, като в рамките на указания едномесечен срок
е подала писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на
исковите претенции, като моли за отхвърлянето на същите.
В съдебно заседание
ищците, редовно призовани, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК,
който поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците,
редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание
и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск.
Брезнишкият
районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено
следното:
От приложеното по делото като
доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, т. І, рег. № 91, дело № 41 от 07.02.2008г.,
ищците придобиват собствеността върху УПИ, находящ се в с. Брезнишки извор,
общ. Брезник, с площ 503кв.м., съставляващ парцел VII – 139 в квартал
4 по плана на селото, заедно с построената върху парцела сграда при съседи:
Иван Асенов, улица, Велин Пейчев и река и при граници по скица: улица с о.т.
15-16, парцел III – 139а, река и парцел
II – 139, в кв. 4 по
регулационния план на селото.
С нотариален акт № 35, т. І, рег. № 87, д. № 38 от 07.02.2008г. на
Елена Минева- Съдия по вписванията при РС – Брезник е констатирано
придобиването по силата на регулацията на собствеността върху придаваемото се
от имот планоснимачен № 139а към УПИ VII – 139, кв. 4, празно дворно място с
площ от 66кв. м., което също е придобито от ищците при извършване покупко –
продажбата на парцела.
От приложеното по делото като
доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
наследство и делба № 77, т. ІІІ, дело № 966 от 08.06.1990г. на Вергиния
Янкова- нотариус при ПРС, се установява, че ответницата- Ц.Б.Б. е собственик на
дворно урегулирано място от 621 кв. м., образуващо парцел ІІІ- 139а, в кв. 4 по
регулационния план на с. Брезнишки извор, при граници: улица, Велин Пейчев,
дере и Б.Д., заедно с построената в това място масивна сграда от 43 кв.м.
застроена площ.
От община
Брезник са представени документи по служебна преписка за издаване на нотариален
акт върху недвижим имот, придобит по регулация под № 35, т. І, рег. № 87, д. №
38 от 07.02.2008г., а имено: писмо изх. № 9400-3800-/1/ от 18.12.2007г.;
нотариално заверена декларация с Р № 3/26.05.1986г., заверена в кметство с.
Брезнишки извор; скица № 55/25.12.2007г. и нотариален акт № 130, т. ІІІ, дело №
1233/1985г.
От показанията на свидетелите Димитър Иванов
Христов, Димитър Огнянов Горянов и Б.А.Д./посочени от ищците/, същите твърдят,
че ищците са закупили имот в с. Брезнишки извор през 2008г. и от тогава имат
спорове за границата между двата имота с ответницата. Предприели действия за
заснемане на границата между двата имота, но ответницата изваждала колчетата и
отказвала да премести оградата, както и изградила в процесното място
зеленчукова оранжерия.
От показанията
на свидетелите Б.Г.К.- съпруг на починалата ответница в хода на производството,
Райна Станоева Митова и Георги Михайлов Митов/посочени от ответницата/,
разпитани в с. з. на 08.07.20120., се установява, че мястото, което е
собственост на ответницата- парцел ІІІ- 139а, в кв. 4 по регулационния план на
с. Брезнишки извор е било владяно и ползвано в годините назад именно
от ответницата и нейното
семейство и именно в тези граници,
като оградата между двата процесни парцела е същата, която е съществувала при закупуването на имота от ответниците
през 2008г. Относно предприетите геодизически заснемания, св. Б.К. заяви, че той е извадил
колчето и същото било извършено без тяхно знание.
По делото са
изслушани и две съдебно – технически експертизи- основно и допълнително. От
заключението на вещото лице Р. М. Г. се установява, има разлика между
регулационната линия между УПИ VII – 139, собственост на ищците и УПИ III – 139- собственост на
ответницата и съществуващата на място ограда. Оградата не е поставена на място
съгласно регулационните предвиждания и притежаваните документи за собственост.
И двете страни притежават документи за собственост за урегулирани поземлени
имоти, поради което оградата между УПИ VII – 139а-
собственост на ищците и УПИ III – 139- собственост на ответницата, трябва
да е съгласно данните от регулационния план. Частта от УПИ VII – 139, която е
заградена от ответницата към УПИ III – 139а е с площ 92 кв. м. Вещото лице е
отразило на приложената скица към заключението е показана в контур между
буквите АБВ, както и границата между УПИ VII – 139, кв. 4 – собственост на ищците
и УПИ III – 139а, кв. 4-
собственост на ответницата, трябва да минава по линията между буквите АБ.
Съпоставяйки данните от регулационния план и кадастралната карта се установи,
че УПИ VII – 139, кв. 4 от регулационния план
попада с 439 км.м. в поземлен имот с идентификатор 06313.501.259 и с 92 кв.м. в
поземлен имот с идентификатор 06313.501.260.
В допълнителното
заключение, в.л. посочва, че съгласно регулационния план на с. Брезнишки извор,
общ. Брезник, одобрен със Заповед № 278/1938г. за уличната регулация и Заповед
№ 263/1938г. за дворищната регулация, изменена със Заповед № III- 410 от
13.09.1983г., от имот пл. № 139а се предвижда придаваемо място към УПИ VII – 139, кв. 4.
След сканиране и графично оцифряване и изчисление на кадастралния и
регулационния план се констатира, че това придаваемо място е с площ 92 кв.м. На
приложената към основното заключение скица /л. 67 от делото/ е показана в
контура между буквите АБВ. Разликата между цитираните 66 кв.м. до 92 кв.м. или
26 кв. м. се дължи най вероятно на неточно изчисление.
По делото е
прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, видно от нейното заключение,
че подписът, положен след цифра „1“ в Декларация, подадена от името на Б.А.Д. и
Года Андреева Велинова, със заверка на кмета на с. Брезнишки извор Цана
Георгиева Адамова не е изпълнен от Б.А.Д..
Установеното от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 108 ЗС:
По
допустимостта:
Предявеният иск
по чл. 108 ЗС е допустим. Налице е правен интерес от завеждането му, след като
ищците
И. Ленева и В.Л.
твърдят, че са собственици на вещта, а ответникът оспорва или нарушава правото
им. Държането на вещта от несобственик е действие, което оспорва и засяга
правото на собственост, поради което и действителният собственик на вещта има
правен интерес да заведе иска по чл. 108 ЗС срещу всяко лице, което владее или
държи вещта без основание.
По
основателността:
С иска по чл.
108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ,
че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея,
принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я
владее или държи без основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на
доказване в производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и
пълно доказване на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик
на процесната вещ на заявеното в исковата молба основание, че ответникът я
държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без основание. На първо
място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно
установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост
върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради
липсата на основание да я държи, следва да му я върне.
Предметът на
иска се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се
произнесе само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това
право (решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС,
ГК, II г. о.). В случая ищците са изложили твърдения, че са собственици на
процесната част от недвижимия имот, позовавайки се на съставения нотариален акт № 35, т. І, рег. № 87,
д. № 38 от 07.02.2008г. на Елена Минева- Съдия по вписванията при РС – Брезник,
с който е констатирано придобиването по силата на регулацията на собствеността
върху придаваемото се от имот планоснимачен № 139а към УПИ VII – 139, кв. 4,
празно дворно място с площ от 66кв. м.
Спорен по делото
е въпросът дали ищците се легитимират за собственици на процесната част от недвижим имот,
с площ от 92 кв.м. За да извърши тази преценка, съдът съобрази заключенията на
вещото лице по изслушаните съдебно – технически експертизи, които след
запознаване с материалите по делото, оглед на имотите на място и извършване на
съответните технически измервания, е достигнал до извода, че процесните 92 кв.
м попадат изцяло в имот с от имот пл. № 139а се предвижда придаваемо място към
УПИ VII – 139, кв. 4, съгласно
регулационния план на с. Брезнишки извор, общ. Брезник, което се установява от
извършеното от вещото лице Р. М. Г. измервания, като според вещото лице
разликата в площта между цитираните 66 кв.м. до 92 кв.м. или 26 кв. м. се дължи
най вероятно на неточно изчисление.
След като според
вещото лице Р. М. Г. процесните 92 кв. м са част от имота на ищците и
поставената на място ограда не съвпада с имотната граница между УПИ VII – 139а-
собственост на ищците и УПИ III – 139- собственост на ответницата, трябва
да е съгласно данните от регулационния план.
Съдът намира, че
ищците се легитимират на валидно правно основание за собственици на УПИ VII – 139, то
следва, че ищците са собственици и на процесната част, с площ от 92 кв. м.
По делото не е
спорно, че процесната част от имота, с площ от 92 кв. м се владее от
ответниците, като те не са доказали наличие на основание да упражняват
фактическа власт върху вещта. Ето защо съдът намира, че предявения иск по чл.
108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 109 ЗС:
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е вещен иск, с който собственикът
или носителят на ограничено вещно
право защитава притежаваните от него вещни права
от неоснователни (противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му,
с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото
предназначение. За уважаването на този иск, на
първо място ищецът следва да
докаже, че е собственик на имота
или че притежава
ограничено вещно право върху него
на твърдяното от ищеца основание
за придобиване на правото на
собственост и ограниченото вещно право. Не
всяко въздействие върху имот може
да обоснове основателност на негаторен иск по
чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством
което обективно се създават пречки
за установения правен режим на
ползване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика или титуляра на
ограничено вещно право и се създават
пречки правото на собственост или ограниченото вещно право да
бъде упражнявано в пълен обем. Следва
да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца,
за да е адекватна
и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита
срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността или ограниченото вещно право. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи
е необходимо ищецът да докаже не
само, че е собственик на имота
и че върху този имот ответникът
е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за ползването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Искът за
осъждане на ответниците да премахнат оградата между двата имота, тъй като,
както се посочи и по-горе съществуващата ограда между имотите не съответства на
границата между тях по регулационния план и има навлизане в имота на ищците от страна на
ответниците, както и на изградената оранжерия в същата част от имота, то и иска
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По
разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените от тях разноски. Ищците доказват направени разноски в общ размер от
1 093,00 лева, от които 100,00 лева – внесена държавна такса, 450,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 500,00 лева – заплатено възнаграждение за
вещо лице, 20лв. такса за издаване на скица, 10лв- вписване на ИМ, 5лв- съд.
Удостоверение и 8лв. удостоверение за ДО, които им се дължат от ответниците.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.К.Г., ЕГН:********** и Л.Б.Г., ЕГН:********** и двамата с адрес:
***, че И.М. Кошарска – Ленева, ЕГН:********** и В.С.Л., ЕГН:********** и
двамата с адрес: *** са собственици, по
силата на отчуждително действие на заповед № III-410 от 13.09.1983г. на кмета
на община Брезник по чл. 98 от ЗТСУ/отм./, на имот с площ от 92 кв. м.,
представляващ придаваемо място от имот с планоснимачен № 139а, към урегулиран
поземлен имот, находящ се в с. Брезнишки извор, общ. Брезник, обл. Перник,
представляващ според действащия регулационен план на селото, одобрен със
Заповед № 263 и 278 от 1938 г. и изменен със Заповед № III - 410/13.09.1983 г. УПИ VII – 139, кв. 4,
целият с площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел: УПИ III – 139 а, улица, УПИ II – 139 и улица с о.
т. 13 – 16 и при граници на продаваемото място: от запад и северозапад - УПИ III – 139 а, от юг и
югоизток- останалата част от собствения на ищците УПИ VII – 139 и от североизток –
улица, обозначено със синя линия на
скица – приложение № 3 към заключението на съдебно - техническата експертиза, с
вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА,
която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА Б.К.Г., ЕГН:********** и Л.Б.Г., ЕГН:********** и
двамата с адрес: *** да предадат на И.М. Кошарска – Ленева, ЕГН:********** и В.С.Л.,
ЕГН:********** и двамата с адрес: ***, владението върху описания по-горе
недвижим имот, а именно: на имот с площ от 92 кв. м., представляващ придаваемо
място от имот с планоснимачен № 139а, към урегулиран поземлен имот, находящ се
в с. Брезнишки извор, общ. Брезник, обл. Перник, представляващ според
действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 263 и 278 от 1938
г. и изменен със Заповед № III - 410/13.09.1983 г. УПИ VII – 139, кв. 4, целият с площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел:
УПИ III – 139 а, улица, УПИ II – 139 и улица с о.
т. 13 – 16 и при граници на продаваемото място: от запад и северозапад - УПИ III – 139 а, от юг и
югоизток- останалата част от собствения на ищците УПИ VII – 139 и от североизток –
улица, обозначено със синя линия на
скица – приложение № 3 към заключението на съдебно - техническата експертиза, с
вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА,
която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА Б.К.Г., ЕГН:********** и Л.Б.Г., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** ДА
ПРЕМАХНАТ, на основание чл. 109 ЗС, поставената в придаваемо място,
представляващо част от УПИ VII – 139, кв. 4 по РП на селото ограда, както и на изградената оранжерия в
същата част от имота.
ОСЪЖДА Б.К.Г., ЕГН:**********
и Л.Б.Г., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** да
заплатят на И.М. Кошарска – Ленева,
ЕГН:********** и В.С.Л., ЕГН:********** и двамата с адрес: ***, сумата
от 1 093,00 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: