№ 127
гр. Айтос, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20232110100110 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Я. Р. К., ЕГН
********** и С. Р. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.А. П. Т., с адрес: ***
против Б. С. И., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, П. Н. И., **********, с посочен
адрес: *** и адрес: *** и Д. Н. И., ЕГН **********, с посочен адрес: *** и адрес: ***.
С исковата молба са предявени следните искове:
- по чл.124 от ГПК – за приемана за установено по отношение на ответната
страна, че ищците притежават 75 % идеални части от цялото – застроено и незстроено
дворно място, съставляващо УПИ ХII–47 в кв.122 по плана на гр.Айтос, с площ на УПИ от
399 кв.м., при граници, както следва: изток – улица; юг – УПИ ХIII-48; запад УПИ VI-49 и
север – УПИ ХI-46, с административен адрес: ***;
- по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) за извършване разпределение
на реалното ползванемежду страните на процесното дворно място, съставляващо УПИ ХII–
47 в кв.122 по плана на гр.Айтос, с площ на УПИ от 399 кв.м., при граници, както следва:
изток – улица; юг – УПИ ХIII-48; запад УПИ VI-49 и север – УПИ ХI-46, с административен
адрес: ***.
Ищците претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на
ответника. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез адв.Т. моли за постановяване на
решение при признание на установителния иск за собственост от ответниците, както и за
извършване на разпределение на реалното ползване съобразно вариант първи от СТЕ.
1
Поддържа искането за присъждане на съдебно – деловодни разноски единствено досежно
депозита за възнаграждение на вещо лице, съобразно квотата на ответниците.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците Б. С. И., П. Н. И. и Д. Н.
И. представят отговор, като излагат становище за допустимост и основателност на исковата
претенция. Предлагат на ищцовата страна уреждане на спора по споразумение. Твърдят, че
признават исковете и не са дали повод за завеждането им. В този смисъл се противопоставят
на искането на ищците за присъждане на разноски. Досежно разпределението на ползването
на дворното място изрязяват предпочитание към извършването му по вариант първи от
експертното заключение. Не ангажират доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на
ответниците надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по
чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на
отговор, признание на иска и от неупражняване на права.
След изтичане на законовия едномесечен срок от връчване на съобщението от
страна на ответниците постъпва молба, с която се прави признание на ищцовите претенции.
С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на
процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на
признанието на иска по чл.124 ГПК с добрите нрави или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от
ГПК, или признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане
на ищеца е разпоредил приключване на съдебното дирене.
Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и приложените писмени доказателства, съдът намира исковата претенция за
вероятно основателна, поради което и следва да бъде уважена без излагане на мотивация по
същество на спора, при условията на чл.237, ал.2 ГПК – на база на направеното от
ответниците признание.
Досежно претенцията по чл.32, ал.2 ЗС между страните няма спор, че до
моменте не са се споразумели за начина на разпределяне на реалното ползване на
съсобственото дворно място. Ето защо и при липсата на общо съгласие относно начина на
ползване на имота между съсобствениците, ищцовата претенция това да стане по съдебен
ред е допустима и основателна. На базата на възприетата константна практика на
съдилищата, следва да се приеме, че при това положение е налице изискуемата от чл.32 ЗС
процесуална предпоставка, а именно липсата на решение на съсобствениците досежно
начина на разпределение ползуването на общата вещ.
Повдигнатият спор по чл.32, ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на
съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
2
служене с общи вещи, по отношение на които не е налице мнозинство относно ползуването
им. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява
целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за
разпределяне ползуването на общите имоти.
При предложените възможни варианти от вещото лице Р. К., изготвило СТЕ и
приемайки, че при разпределение по вариант първи от заключението в най–голяма степен
ще се разреши спорът относно ползването на процесния имот, съдът намира, че именно
такова разпределение ползването на собствеността следва да бъде възприето, като
съответстващо квотите на страните и едновременно с това кореспондира най-добре с оглед
правата им. В подкрепа на този извод следва да се цени факта, че именно този вариант на
реално положение на ползване се възприема и от двете страни – видно от писменото
становище на ответниците и от изявлението на ищците в с.з. чрез адв.Т..
По изложените съображения и като взе предвид заявеното от страните
предпочитание към конкретен начин на разпределение ползването на процесния имот, съдът
счита, че следва да се възприеме предложения в заключението на СТЕ вариант първи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, при уважаване на иска, при направено от
ответниците признание, същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците единствено
направените съдебно-деловодни разноски за експертиза и то пропорционално на дяла им от
собствеността на имота, в случая в размер на 143,50 лева.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците: Б. С. И., ЕГН
**********, с посочен адрес: ***, П. Н. И., **********, с посочен адрес: *** и адрес: *** и
Д. Н. И., ЕГН **********, с посочен адрес: *** и адрес: ***, че ищците Я. Р. К., ЕГН
********** и С. Р. К., ЕГН **********, двамата с адрес: *** са собственици на 75 %
идеални части от цялото – застроено и незстроено дворно място, съставляващо УПИ ХII–
47 в кв.122 по плана на гр.Айтос, с площ на УПИ от 399 кв.м., при граници, както следва:
изток – улица; юг – УПИ ХIII-48; запад УПИ VI-49 и север – УПИ ХI-46, с административен
адрес: ***.
РАЗПРЕДЕЛЯ между страните по делото: ищци – Я. Р. К., ЕГН ********** и С.
Р. К., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и ответници – Б. С. И., ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, П. Н. И., **********, с посочен адрес: *** и адрес: *** и Д. Н. И., ЕГН
**********, с посочен адрес: *** и адрес: ***, реалното ползване на недвижим имот:
дворно място, съставляващо УПИ ХII–47 в кв.122 по плана на гр.Айтос, с площ на УПИ
от 399 кв.м., при граници, както следва: изток – улица; юг – УПИ ХIII-48; запад УПИ VI-49
и север – УПИ ХI-46, с административен адрес: ***, съобразно заключението по съдебно-
техническата експертиза (СТЕ) – ВАРИАНТ ПЪРВИ, като следва:
3
Ищците Я. Р. К. и С. Р. К. ще ползват дяла, оцветен в ТЪМНО синьо на скицата
към заключението на СТЕ, от дворното място (Приложение 2);
Ответниците Б. С. И., П. Н. И. и Д. Н. И. ще ползват дяла, оцветен в СВЕТЛО
синьо на скицата към заключението на СТЕ, от дворното място (Приложение 2);
Заключението на съдебно-техническата експертиза ПО ВАРИАНТ ПЪРВИ,
ведно с приложената към него скица, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ответниците Б. С. И., ЕГН **********, П. Н. И., ********** и Д. Н.
И., ЕГН ********** да заплатят на ищците Я. Р. К., ЕГН ********** и С. Р. К., ЕГН
**********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 143,50 (сто четиридесет
и три лв. и петдесет ст.) лева.
Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4